Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6282 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника З. „Б.И.“ АД срещу решение от 02.01.2020 г. по гр.д. №45186/2019 г.
на Софийския районен съд, 153 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на З. „А.Б.“ АД на основание чл.213 ал.1 КЗ отм. сумата от 662,38 лв., представляваща
изплатено по застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 07.08.2015 г. в гр. Лясковец, ведно със законната лихва, считано
от 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № *******, както и че СРС в
изготвения по делото проектодоклад неправилно е обявил това обстоятелство за
безспорно, тъй като в срока за отговор по чл.131 ГПК изрично го е оспорил. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и
да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна ЗД „А.Б.“ АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва
същата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно, допустимо и неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за сумата
от 662,38 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС” за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2015
г. в гр. Лясковец, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Оспорва механизма на
процесното ПТП, вината на водача на л.а. „Шкода Фабия“, наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди,
както и размера на същите.
С плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
При тези данни и с оглед
наведения във въззивната жалба на ищеца довод за допуснато нарушение във връзка
с доклада на делото по чл.146 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице
процесуално нарушение, тъй като въпреки, че ответникът в срока за отговор по
чл.131 ГПК е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ СРС е обявил
това обстоятелство за безспорно в изготвения по делото проектодоклад. С оглед
приетото и на основание т.2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е да
възможност на ищеца да ангажира доказателства във връзка с направеното от
насрещната страна оспорване за липсата на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се от протокол за ПТП №1461054, съставен от
длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, че на 07.08.2015 г. в
гр. Лясковец се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – П.С.Ц.,
управляващ автомобил „Шкода Фабия” с рег. № ******* и Ю.Б.А., управляващ
автомобил „Шавролет Орландо” с рег. № *******. В протокола е посочено, че за
л.а. „Шкода Фабия“ е налице полица по застраховка „Гражданска отговорност“ №В3115000422567
за периода 04.02.2015 г. – 04.02.2016 г., сключена със ЗК „А.А.“ АД.
Видно от представената по делото справка от
Гаранционен фонд, МПС с рег. № ******* към датата на процесното ПТП – 07.08.2015
г., е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „А.И.“ АД с
начална дата на покритието – 04.02.2015 г. и крайна дата на покритието –
04.02.2016 г.
При тези данни,
съдът намира, че към датата на процесното ПТП - 07.08.2015 г. между ответното
дружество и деликвента или собственика на л.а. „Шкода Фабия” с рег. № ******* не е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” за същия автомобил. Ищецът, чиято е доказателствената тежест за
това, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Нещо повече – от
описания по-горе протокол за ПТП и справка от ГФ се установява наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, сключена с ЗАД „А.И.“ АД. Допуснатото от СРС процесуално
нарушение е довело да неправилност на извода му за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
При тези данни,
съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло без да се изследва наличието на останалите елементи от
фактическия състав на съдебно предявените права.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата
от 360,000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие, сключен между въззивника и адв. М.Г., според който ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от
300,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №47/02.01.2020 г., постановено по гр.д. №45186/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 153 състав, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „А.Б.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление:***, срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 662,38
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС” за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2015 г. в гр. Лясковец.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ПК сумата от 385,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.