Решение по дело №1270/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 15.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на двадесет и четвърти юни                                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Красимира Божакова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1270 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищцата Н.М.К., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.Б., твърди, че с ответника К.Х.К., ЕГН: **********,***2 се познавали от 1985 г., като двамата заживели на семейни начала на квартира в град С., тъй като и двамата работели във „***“ АД. През 1987 г. се родило детето им М.К.К., като ответникът работел и ѝ помагал за отглеждането му, докато ищцата била в майчинство. Отношенията им като съпрузи били нормални, нямали сериозни конфликти и скандали. През 1996 г. сключили и граждански брак в град К.. След сключване на брака съпрузите заживели в село К., като ползвали под наем ведомствен апартамент на „***“ ЕАД – гр. С., където ответникът работел по това време. През 2005 г. поради финансови проблеми, ищцата решила да замине да работи в Република Г.. Съпругът ѝ също бил съгласен, като той останал в Б. и поел непосредствените грижи за отглеждането на сина им. След заминаването ѝ тя поддържала редовни контакти със съпруга си и детето и при всяка възможност си идвала в Б..

През 2009 г. ответникът заедно със сина им заминали да живеят в С., където той си бил намерил работа. След прибирането си от Г., ищцата също отишла при тях в гр. С., където заживели на квартира. През време на живота им в С., ответникът, започнал всекидневно да употребява алкохол и да играе на карти със залози с разни негови приятели. С течение на времето поведението му към ищцата и към детето им започнало да се променя. Той не се държал със съпругата си както преди. Станал раздразнителен и заядлив, започнал да псува и да обижда както нея, така и сина им. Това негово поведение станало ежедневно, като ищцата неколкократно се опитвала да проведе разговори за това, но без резултат. След тези разговори той дори ставал още по-нервен и заядлив. Продължил да се държи грубо и агресивно, проявявал неуважение към нея като жена и съпруга, псувал я, нагрубявал я. Подобно било отношението му и към сина им – обиждал го, карал се с него за незначителни неща. Няколко пъти, осъществил и физически посегателства както спрямо ищцата, така и спрямо детето им. Това поведение на ответника станало нетърпимо и през 2011г. ищцата заедно със сина им, който живеел при тях все още, напуснали квартирата в която живеели с ответника. Тя заминала отново да работи в Гърция, а сина им се върнал да живее в село Иганово при майката на ищцата.

Всички тези обстоятелства довели до разстройство на брака, което според ищцата е дълбоко и непоправимо. От датата на фактическата раздяла, тя и съпругът ѝ не поддържали контакти, освен такива, свързани с детето им. Отношенията им като съпрузи били изцяло изчерпани.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, като постанови след развода да носи брачното си фамилно име „К.“. Заявява, че няма претенции към семейното жилище, което представлявало апартамент, ползван под наем в гр. С..

Ответникът, чрез назначения си особен представител адв. Б.Н.-Д. намира иска за допустим и основателен, доколкото бракът между съпрузите очевидно бил сериозно и непоправимо разстроен.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 17.02.1996 г., за което е съставен Акт за граждански брак №**от същата дата на Община К..

От показанията на свидетеля С.Д.А. се установява, че от 10 години живее на семейни начала със сина на двамата съпрузи М.К.К.. Ответникът, докато живеели заедно със съпругата си, често злоупотребявал с алкохол и предизвиквал скандали, на които и свидетелката присъствала. В нетрезво състояние обиждал и нагрубявал както нея, така и сина им. От 2009 г. съпрузите се намирали във фактическа раздяла и не контактували, като според свидетелката бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля А., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище на двамата съпрузи е било жилище под наем в гр. С., към което никой от тях  не изявява претенции.

Относно фамилното име:

Съдът, следва да постанови ответницата да продължи да носи брачната си фамилия К., доколкото същата е изразила изрично желание за това.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Карлово определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 17.02.1996 г., с Акт за граждански брак № ** от същата дата на Община К. граждански брак между Н.М.К., ЕГН ********** *** и К.Х.К., ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА П.К.Х.К., ЕГН: **********,***2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ПВ