Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. С. Щ. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000173/05.11.2023г., издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, Районно управление – Свиленград, Д. Н. Д..

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието и с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването и, както и несъответствието и с целта на закона. Моли се за нейната отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба процесуалният му представител поддържа изложеното в жалбата, като акцентира върху издаването на заповедта при липса на компетентност.

Ответникът - младши автоконтрольор към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград /Д. Н. Д./, редовно призован, не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата. В придружителното писмо от началник РУ - Свиленград, с което е изпратена преписката, по която е издаден административният акт, е обективирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Хасково, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 05.11.2023 г. от Д. Н. Д., младши автоконтрольор в РУ - Свиленград, ОД на МВР - Хасково, е съставен АУАН № 1002525 на лицето Д. С. Щ. за това, че последният, управлявайки собствения си товарен автомобил Мицубиши с рег. № [рег. номер], отказва да му бъде извършена проба с техническо средство дрегер 7510 ARPL0559, отказва да даде кръвна проба, въпреки че е издаден талон за изследване № 100389, същият силно мирише на алкохол и заявява, че е изпил една водка, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Въз основа на цитирания АУАН на датата на съставянето му 05.11.2023 г. от Д. Н. Д. мл. автоконтрольор в РУ - Свиленград, ОД на МВР - Хасково, е издадена Заповед № 23-0351-000173/05.11.2023г., с която на Д. С. Щ. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена лично на адресата й на 08.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

При съобразяване с константната съдебна практика в конкретния случай съдът формира извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

За изясняване на спорния по делото въпрос, свързан с компетентността на издалия оспорената заповед орган, съдът е изискал от началник на РУ – Свиленград да представи доказателства по делото в коя от посочените от т.8 до т.12 на Заповед № 272з-199/19.01.2023г., попада заеманата от ответника длъжност – младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград, към дата на издаване на оспорения акт.

С писмо началника на РУ – Свиленград уведомява съда, че младши инспектор Д. Н. Д. работи като младши автоконтрольор I степен в звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград, съгласно Заповед № 143 от 16.08.2004г. на директора на ОДМВР – Хасково, и както по настоящем, така и към момента на издаване на процесната ЗППАМ, заеманата от него длъжност попада в т. 8 от Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково.

По делото от процесуалния представител на жалбоподателя е представено писмо с рег. № 272000-4342/08.03.2023г. на ВПД директор на ОДМВР – Хасково, от което се установява, че в РУ – Свиленград има група „Охранителна полиция“, в която има длъжности „младши автоконтрольор II-I степен“ и полицейски инспектор VI-V степен, но звено „Пътен контрол“ няма.

С оглед посоченото до тук за съда следва, че самите органи на МВР са в абсолютно противоречие за структурата, която ръководят и в която работят, което е не само несериозно, но и недопустимо, имайки се предвид държавната и обществена значимост на Министерство на вътрешните работи.

Със Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директор на ОД на МВР – Хасково, цитирана в оспорения акт като акт, с който се упълномощава издателят му, са изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. В т. 1 до т. 5. вкл. на цитираната заповед са изброени: заместник директор на ОД на МВР – Хасково, началник на отдел, сектори и групи от ОД на МВР - Хасково, които заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР /т. IX/. В т. 6 и т. 7 от цитираната заповед на директора на ОД на МВР – Хасково са посочени началниците на РУ и началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ, които също заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. /т. IX.1/. В т. 8 и т. 9 от цитираната заповед на директора на ОД на МВР – Хасково са посочени държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Видно от т. 10, т. 11 и т.12 на Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директор на ОД на МВР – Хасково, компетентни да издават заповеди от вида на процесната са държавните служители от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ и от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР - Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Издателят на оспорения в настоящото производство акт не заема нито една от посочените по-горе длъжности. От една страна, директорът на ОДМВР – Хасково, който в посоченото по-горе писмо, сочи, че звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград няма, а от друга, началникът на РУ – Свиленград, от който е изискана информация, сочи противното. За съда остава неизяснен въпросът има ли звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград. Ако отговорът е положителен, се формира извод, че директорът на ОДМВР – Хасково не е оправомощил държавните служители от звеното към тази група, какъвто е и лицето Д. Н. Д., да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, доколкото в Заповед №272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково са посочени единствено държавните служители от звената „Териториална полиция“, „Патрулно-постова дейност“, „Охранителна полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково. Ако отговорът е отрицателен, то не се касае за хипотезата на т. 8 от Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково – компетентни да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ, доколкото не се установява по делото, че в РУ – Свиленград има самостоятелно звено „Пътен контрол“. Този извод се формира и с оглед посоченото от началника на РУ – Свиленград в писмото от 14.02.2024 г., че група „Охранителна полиция“ е структурно звено в РУ, което е на пряко негово подчинение, но подобна информация липсва по отношение на звено „Пътен контрол“, в което е полицейският инспектор, издател на акта. Косвено се извежда от писменото изявление на началника на РУ – Свиленград, че в група „Охранителна полиция“, която е структурно звено в РУ – Свиленград, има звено „Пътен контрол“, но от това не се следва компетентност на издателя на акта по смисъла на т. 8 на Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково и по аргумент от противното на т. 10, т. 11 и т.12 от същата заповед. Отделно от това, с оглед разпределената доказателствена тежест от ответника не е постъпила информация и удостоверяващите я доказателства, че в РУ – Свиленград има самостоятелно звено „Пътен контрол“, така че да се обуслови извод, че компетентността на издателя на акта произтича от т. 8 на Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково.

Налице е основание за прогласяване на нищожността на заповедта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 1010 /хиляда и десет/ лева - държавна такса /л. 4/ и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой /л. 3 и л. 55/. На основание чл. 144 АПК във връзка чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата възражението за прекомерност на адвокатския хонорар не следва да бъде уважено, тъй като същото е направено от лице, което няма представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника по спора.

Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000173/05.11.2023г., издадена от Д. Н. Д. - младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, Районно управление – Свиленград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – [населено място], да заплати на Д. С. Щ., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], ***, сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.