Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
17.10.2011 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На дванадесети октомври две
хиляди и единадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Сн.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 868 по описа за 2011 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
обективно съединени искове с правно основание член 221, ал. 1 от КТ, член 224
от КТ и член 86 от ЗЗД.
Ищецът - В.С. Г. твърди,
че работил в ответното дружество, на длъжност „организатор производствено
планиране и координация”, с място на работа град К., улица „*****, с месечно възнаграждение 362.00 лева. С допълнително споразумение от 07.01.2011г. към трудовия му
договор трудовото му възнаграждение било увеличено на 437.00 лева
месечно, считано от 01.01.2011г. Към датата
на прекратяване на трудовото му правоотношение не му били изплатени трудовите възнаграждения за месеците
септември, октомври, ноември,
декември 2010г. и месеците януари 2011г. и февруари 2011г. Поради забавяне на плащането от страна на
работодателя на месечните му трудови
възнаграждения на основание член 327, т.2 от Кодекса на труда, считано от 15.02.2011г. било прекратено трудовото
му правоотношение със Заповед № 16
от 15.02.2011г. На това на основание,
при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят следвало да му заплати обезщетение за неотработено предизвестие
на основание член 221, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец и на основание член
224, ал.1 от КТ - обезщетение за неползван платен годишен отпуск (8 дни)
в размер на 100.00 лева. Самият работодател,
в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение изрично е разпоредил това, но и до настоящият
момент не му бил изплатил сумата
439.62 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец и сумата 100.00 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Като не му е заплатил дължимото обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ в деня на
прекратяване на трудовия му договор, работодателят изпаднал в забава от 16.02.2011г.
и му дължи сумата 30.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху неизплатеното
обезщетение, считано от 16.02.2011г.
до датата на предявяване на
настоящия иск. Като не му заплатил дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в деня
на прекратяване на трудовия му договор, работодателят изпаднал в забава от
16.02.2011г. и му дължи
сумата 20.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху неизплатеното обезщетение,
считано от 16.02.2011г. до
датата на предявяване на настоящия иск
МОЛИ съда, да постанови решение, с което: да осъди ответното дружество да му заплати на основание чл.221, ал.1 от Кодекса на труда сумата 439.62 лева,
представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както
и обезщетение за забавено плащане в размер на 30.00 лева, представляващо
законната лихва, считано
от 16.02.2011г. до
датата на предявяване на иска. Да осъди ответното дружество да му заплати на
основание чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда, сумата 100.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на осем
дни, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както
и обезщетение за
забавено плащане в
размер на 30.00
лева, представляващо
законната лихва, считано
от 16.02.2011г. до
датата на предявяване на иска. Претендира направените поделото разноски.
В ХОДА на делото ищецът е поискал и съдът е допуснал
изменение на предявените искове, като същите се счита предявени, както следва:
искът с правно основание член 221 от КТ в размер 395.16 лева и лихва в размер
на 11.66 лева; искът с правно основание член 224, ал. 1 от КТ в размер на 150.70
лева и лихва в размер на 4.43 лева.
Ответното дружество - „***** *** не е изразило становище по предявените искове.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото писмени
доказателства, а именно – Трудов договор № 11 от 31.08.2009г., Допълнително
споразумение, Заповед № 16 от 15.02.2011г. за прекратяване на трудовия договор
и копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че същият е работил на
длъжността „организатор производствено
планиране и координация” при ответника, с място на работа град К., улица „*****, като трудовото правоотношение
между ищеца и ответника е прекратено на основание
член 327, т. 2 от КТ - поради ненавременно изплащане на заплати. В посочените
документи, ищецът е вписан с фамилното име И.. Съдът намира, че в случая се
касае за техническа грешка при изписване имената на ищеца, предвид което следва
да приеме, че се касае за едно и също лице.
По делото е изслушано заключението на вещото лице Р.М.
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните
и съдът го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно
заключението, обезщетението по член 221 ал.1 от КТ, възлиза в размер на 395.66
лева - чиста сума за получаване, а лихвата за забава върху претендираното
обезщетение възлиза в размер на 11.66 лева. Съгласно заключението,
обезщетението по член 224, ал.1 от КТ, възлиза в размер на 150.70 лева - чиста
сума за получаване, а лихвата за забава върху претендираното обезщетение
възлиза в размер на 4.43 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По отношение на иска с правно основание член 221, ал.
1 от КТ
Съдът счита иска за основателен. Дължимостта на това
обезщетение е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът не е оспорил иска. Трудовият договор е прекратен на основание член
327, т.2 от КТ, при което прекратяване се дължи обезщетение по този текст и
същото не е дадено. От приетото заключение на вещото лице се установи, че
неизплатеното обезщетение по реда на член 221, ал. 1 от КТ възлиза в размер
на 395.66 лева.
Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан
по размер, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, на страната
следва да бъде присъдена сумата, така както е поискана от ищеца, в размер на 395.16
лева, а не тази установена от вещото лице в размер на 395.66 лева. С оглед
констатираното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 395.16
лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по реда на член 221, ал.
1 от КТ, което следва да получи.
По отношение на иска с правно основание член 224, ал.
1 от КТ
Съдът счита иска за основателен. Съгласно цитираната
разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Безспорно
от приетите по делото доказателства се установи, че ищеца има неизползуван
платен годишен отпуск. По отношение размера на обезщетението, по делото се
установи, че същото възлиза общо в размер на 150.70 лева – чиста сума, съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, което съдът
възприема изцяло. Ответникът не е ангажира доказателства да е заплатил тази
сума, като в негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за
ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно дължимото обезщетение,
ответникът е изпаднал в забава.
Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан
по размер, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 150.70 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по реда на
член 224, ал. 1 от КТ, което следва да получи.
По отношение на
иска с за присъждане на лихви за забава
Ищецът претендира и лихва за забава върху
обезщетението по член 221, ал. 1 от КТ и член 224, ал. 1 от КТ. По своя характер претенцията представлява иск с правно
основание член 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Вземанията за обезщетения по член
221, ал.1 и член 224, ал. 1 от КТ са парични. Те възникват в моментна на
прекратяване на трудовото правоотношение. При забавеното му изпълнение
работодателя дължи лихва на работника. В Кодекса на труда обаче не е фиксиран
момента на забава, т.е. задължението е без определен от законодателя срок на
изпълнение. Трябва да се има предвид, че обезщетението в размер на законната
лихва по член 86, ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на забавата, като забавата за
задълженията без определен от законодателя срок
настъпва, съгласно член 84, ал.2 от ЗЗД, след покана. От изложеното може
да се направи извод, че длъжника (работодател) изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора (работника) да плати. При липсата на такава покана, лихва
се дължи от деня на предявяване на иска.
В случая, ищецът не е представил доказателства, че е
поканил ответника да му заплати
дължимите обезщетения по член 221, ал.1
и член 224, ал. 1 от КТ и в този смисъл до подаване на исковата молба не се
доказа изпадането в забава на работодателя. Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание член 86, ал.1 от
ЗЗД, за заплащане обезщетение в размер на 11.66 лева за забавено плащане през
периода от 16.02.2011г. до датата на подаване на исковата молба на обезщетение
по член 221, ал.1 от КТ и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователен и недоказан е и предявеният иск с правно основание член 86, ал.1
от ЗЗД, за заплащане обезщетение в размер на 4.43 лева за забавено плащане през
периода от 16.02.2011г. до датата на подаване на исковата молба на обезщетение
по член 224, ал.1 от КТ и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищеца претендира разноски за производството, но по
делото не са представени доказателства за реализирани такива, поради което разноски
не следва да се присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК,
съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените
искове, държавна такса по сметка на ВСС в размер на 100.00 лева (по 50.00 лева
за всеки иск), както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, „********”
ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление – град С., Ж.К. „*******”,
улица „*******, представлявано от С. И. Б., да заплати на основание член 221,
ал. 1 от КТ на В.С.И. *** с ЕГН **********,
сумата от 395.16 (триста деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на
работника без предизвестие, на основание член 221, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, „********”
ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление – град С., Ж.К. „*******”,
улица „*******, представлявано от С. И. Б., да заплати на основание член 224,
ал. 1 от КТ на В.С.И. *** с ЕГН **********,
сумата 150.70 (сто и петдесет лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща
дължимо, начислено и неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.И. *** с ЕГН ********** срещу „********” ООД, с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление – град С., Ж.К. „*******”, улица „*******,
представлявано от С. И. Б. искове, с правно основание член 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сума в размер на 11.66 лева, представляващо лихва за забавено
плащане за периода от 16.02.2011г. до датата на подаване на исковата молба – 30.05.2011г.
върху полагащото се обезщетението по член 221, ал.1 от КТ, както и за заплащане
на сума в размер на 4.43 лева, представляващо лихва за забавено плащане за
периода от 16.02.2011г. до датата на подаване на исковата молба – 30.05.2011г.
върху полагащото се обезщетението по член 224, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, „********”
ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление – град С., Ж.К. „*******”,
улица „*******, представлявано от С. И. Б., да заплати по сметка на ВСС,
държавни такси и разноски в размер на 150.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.