№ 321
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500064 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК, образувано по въззивната жалба на
Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР(ГДГП-МВР), чрез процесуален представител главен
юрисконсулт А. Н., с адрес за кореспонденция по делото:гр. С**, подадена срещу Решение №2674
от 23.11.2022 г., по гр. д. 4758 по описа на Районен съд- Бургас за 2022 година, с което Дирекцията
е осъдена да заплати на ищцата С. И. М. ЕГН********** следните суми: 765,53 лв.
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода
01.04.2019г.- 09.07.20г. от 92,66 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени
часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба 26.07.22 г., до окончателното изплащане; 194,29 лв. представляваща
сборна лихва за забава върху главниците за периода 01.08.2019 г. до 25.07.2022 г. и 400 лв.,
представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като Дирекцията е
осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Бургас и сумата 260 лв. за държавни такси и
възнаграждения за вещо лице.
Във въззивната жалба решението се сочи за неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния закон, с оглед което се моли за постановяване на решение, отменящо
първоинстанционното такова и произнасящо се по същество при отхвърляне на предявените срещу
ответника искове с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр.чл. 187 ал.5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от
ЗЗД-
Конкретните съображения са следните: ищцата изпълнява служебните си задължения в
процесния период на 12-часови дневни и нощни работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Така е формиран резултат, при който,
1
надвишаването на нормата работни часове, й е заплащано на основание чл. 178 ал. 1, т.3 ЗМВР
като извънреден труд. Според страната в настоящия спор приложение намира нормативната
уредба по специалния закон за МВР, в чийто чл.187 ал.9 редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето, почивките на
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая, в
процесния период действие са имали: Наредба № 8121з-776 от 29.07. 2016 г. и Наредба №8121з-
908 от 02. 08. 2018 г.. Следвало да се има предвид, че Наредба № 8121з- 407 от 11.08.2014 г. е
имала действие само до 02.08.16г.
Според страната Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),
действала едновременно с горните наредби, не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като
тя представлява част от общото трудово законодателство, превес спрямо което има специалната
нормативна уредба за отчитането и заплащането на нощния труд на работещите в системата на
МВР и по-специално на лицата, чийто статут е уреден в чл.142, ал.1, т.1 от закона(полицейски
служители), каквато е ищцата.
На следващо място се твърди, че не е налице положен извънреден труд, който да не е
заплатен на ищцата.Извънредният труд, който е отработила, е своевременно вече заплатен, за
което са представени доказателства. Акцентира се върху това, че в системата на МВР е разрешено
полагането на осем часа нощен труд, за разлика от ограниченията, касаещи другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд.
Разликата в продължителността на работното време за останалите държавни служители при
съотношение на двете величини, води до коефициент от 1,143, какъвто в системата на МВР не се
генерира, тъй като съотношението между еднаквата продължителност на работното време през
деня и нощта там е равно на единица.
Обосновава се допълнително становището, че статутът на служителите по чл. 142 ал. 1,т.1
от ЗМВР (с полицейски правомощия), обосновава различни методи на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и пр., съответно на спецификата и естеството на
полагания от тях като полицейски органи труд.В тази връзка законодателството е предвидило
редица компенсации и привилегии, изброени в жалбата, за тази категория
служители.Правилността на горното становище се обосновава и с мотивите, изнесени в решението
на Съда на Европейския съюз от 24.02.22г., постановено по дело С- 262/2020 г.,произнесено по
повод отправено преюдициално запитване от Районен съд- Луковит.
Тъй като обжалваното решение се сочи за несподелящо изводите на решението на
Европейския съд, се твърди, че е постановено в нарушение на чл.633 от ГПК, изрично определящ
решенията на СЕС за задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. В
подкрепа на становището си страната цитира и съдебна практика.
Дирят се съдебно- деловодни разноски за две инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение. При условие на евентуалност, ако жалбата не бъде уважена, се моли за
редуциране на възнаграждението на противната страна за адвокатско представителство, до
минимално определение размер, според НМРАВ, защото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Не са ангажирани нови доказателства.
В предвидения от закона срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
въззиваема С. И. М., чрез пълномощник адвокат Г. С. от Адвокатска колегия-Бургас, със съдебен
2
адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Б****.
В него се излага становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на
процесното решение, като законосъобразно и правилно.
Конкретно са изнесени съображения по приложимостта на материалното право, напълно
съобразени с мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Страната счита, че поради
липсата на изрични разпоредби в приложимите за служителите на МВР при изчисляване размера
на положения от тях труд нормативни актове- ЗМВР и Наредбите от 29.07.2016 г. и от 11.08.2014
г., е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на
общата НСОРЗ, защото обратното разсъждение би довело до поставянето на категорията
служители, към които спада и ищцата, в по-неблагоприятно положение от работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
Изложените изводи според страната не се променят и от постановеното решение на СЕС от
24.02.22г.по дело С- 262/ 20г., образувано по преюдициалното запитване на РС-Луковит, тъй като
то сочи, че чл.8 и чл.12 б.“а“ от Директива 2003/ 88/ЕО не налагат да се приема национално правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор трябва да е по кратка от нормалната продължителност на труда през деня.До
изменението от 10.07.20 г.(включително и в процесния период) в националното ни
законодателство не е съществувала норма, която да определи каква е нормалната продължителност
на работното време на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд.Обаче
в решението се поддържа, че във всички случаи националното законодателство следва да
предвиди мерки за защита на работниците в тази сфера под формата на продължителност на
работното време, на плащане, на обезщетение или заплащан допълнително труд или сходни
придобивки, които да компенсират особено тежкия нощен труд, полаган от тях през нощта.В
нашето законодателство такива мерки не са предвидени, което налагало извършването на
процесното преизчисляване на полагания от служителите в МВР нощен труд с горепосочения
коефициент и заплащането на възнаграждение за получената разлика. Поддържа се приложимостта
на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ в конкретния случай. Сочи се, че изчислението на разликата между
нощния и дневен труд е сторено със съдебна експертиза, поради което и претендираните по делото
суми са доказани по своя размер. Поради забавеното плащане, за основателна се сочи и
претенцията за обезщетение за забавено изпълнение, на основание чл.86 от ЗЗД- като мораторна
лихва и от образуването на настоящото дело, до окончателното изплащане на вземанията.За
правилно изчислени се сочат и определените с първоинстанционното решение съдебно- деловодни
разноски. Не се ангажират нови доказателства.
Служебната проверка по чл.267 от ГПК, сочи въззивната жалба за редовна и допустима,
а проверката по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно
решение на първата инстанция.
По съществото на спора, предвид въведените във въззивната жалба оплаквания, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано първоначално по искова молба на С. И. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Б**** – чрез адвокат Г. С., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” КЪМ МВР , с адрес гр.София, бул. „Мария Луиза” № 46, за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 600 лева, представляваща
3
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 82 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд за периода от 01.04.2019 г.
до 09.07.2020 г., и сумата от 60 лева – сборна лихва за забава върху главниците за периода от
01.08.2019 г. до 25.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.07.2022 г., до окончателното плащане.
Претенциите се извличат от твърденията, че по силата на служебно правоотношение между
страните, ищцата е полагала в полза на ответника труд на смени, предварително определени с
график за всеки месец, като за процесния период е положила определен брой часове нощен труд,
които след преизчисляването им с коефициент 1, 143 представляват извънреден труд, който следва
да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочва се, че ответникът е изпадал в забава,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане за допълнително
трудово възнаграждение за съответното тримесечие.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
пълномощника юрисконсулт Н., която моли за отхвърляне на предявените искове. Признава, че за
процесния период по силата на служебно правоотношение между страните ищцата е полагала в
полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график,
включително през нощта. Твърди се, че положеният от ищцата нощен труд за исковия период е
своевременно отчетен и заплатен. Излагат се съображения, че не е налице основание за
преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143.
В съдебно заседание, на основание чл. 214 ГПК, е прието от съда направеното от ищцата
изменение на исковете чрез увеличение на размера им, като същите се считат предявени: за сумата
от 765, 53 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени в периода
01.04.2019 г. – 09.07.2020 г. 92, 66 часа извънреден труд, получен след преобразуване на
отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1, 143 и за сумата от 194, 29 лева,
представляваща сборна лихва за забава върху главниците за периода от 01.08.2019 г. до 25.07.2022
г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба – 26.07.2022 г., до
окончателното изплащане.
Бургаски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложението на закона, е уважил заявените по делото претенции, съобразно направеното в хода
на делото изменение, като е оставил без уважение, като неоснователни, възраженията на
противната страна. Присъдил е и държавна такса за първоинстанционното производство и
съдебно-деловодни разноски.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция,
съобразно със събраните в производството доказателства в следния смисъл:
В процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищцата е полагала труд на посочената в исковата молба длъжност “мл.******” в ГКПП ****
Бургас, при ГПУ *** Бургас, към РД ГП **** София, която е на структурно подчинение към ГД
Гранична полиция. Тогава тя е изпълнявала дежурства по график на 12-часови смени, при
сумирано отчитане на работното време. Видно от заключението( и допълнителното) на вещото
лице по приетата съдебно-икономическа експертиза в исковия период ищцата е положила реално
648 часа нощен труд, който преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, възлиза на 740,66 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 92.66 часа, като
4
стойността му е 765,53 лева. Сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за
допълнително възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава
за отделните вземания до предявяването на иска, вещото лице е изчислило в размер на 194.29 лв.
(за периода от 01.08.19г. до 25.07.22г.).
Така установени суми не са заплатени на ищцата от ответника.
При така установените данни , спорът на страните е изцяло правен и касае правилното
приложение на материалния закон, т.к. според въззивника служебното правоотношение между
страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и
заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а
претенцията на ищцата почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за
специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
полаган от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на
чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на
същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищцата има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на разпоредбата обосновава извода, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В
подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-
часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е
8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не
5
е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в
подкрепа на това е, че с изменението на чл.187,ал.1 ЗМВР,/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е
определена нормална продължителност на работното време през нощта - 8 часа.
За процесния период са действали следните наредби на министъра на вътрешните работи -
Наредба № 8121з-776 от 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2016 г.),Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности и Наредба № 8121з-36 от 2020 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ,
бр. 3 от 2020 г.; изм., бр. 41 от 2020 г.).Само наредбата, действала в предходен период- от 2014г.-
съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен
труд се умножава по коефициент 0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките
и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от
ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г., не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–
конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият
състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните
6
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в
МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –
ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и
редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ
относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна
седмица. В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче размерите
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните
работи, т.е. при наличието на непълнота в тях, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - получените над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се кумулира
извънреден труд.
Съдът намира, че с оглед въведените възражения следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
7
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Визираните в ЗМВР придобивки-ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което се
обосновава различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен, поради въведени други компенсаторни механизми. Това е така, тъй
като наред с изброените от въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е
налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Пред въззивния съд не е повдигнат спор за формирането на размера на претендираното
ДТВ, поради което съдът не излага нарочни разсъждения в тази насока, а съобразява изцяло
неоспорените от страните констатации на вещото лице по делото.
Така в обобщение на изложеното дотук, БОС обосновава краен извод за основателност на
заявената от ищцата спрямо ответника по делото претенция за заплащане на допълнителен
8
извънреден труд за процесния период от време в размер от 765,53лв., ведно със законна лихва за
забава върху него от 26.07.22г.(подаването на исковата молба), до пълното изпълнение и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер от 194,29лв., за времето от началната дата на
закъснение(01.08.2019г.), до 25.07.22г.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от обжалването, въззивникът няма право на разноски за делото, а на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата има право на всички направени в настоящото производство
такива. Те възлизат на 500лв.и представляват уговорено и заплатено по въззивното дело от
страната адвокатско възнаграждение, за което има представени доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на
хонорара на адвоката на другата страна, т.к. размерът му е под минималния, визиран в чл.7, ал.2 от
НМРАВ, при приложение и на правилото на чл.2,ал.5 от същата-възнаграждението да се определи
съобразно броя и вида на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, поради което не
може да бъде намален.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2674 от 23.11.2022 г., по гр.д.№ 4758 по описа на Районен
съд- Бургас за 2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 46, да заплати на С. И. М. ЕГН ********** от гр.Бургас, сумата от 500 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски, сторени за адвокатско възнаграждение за защитата й
в производството по в.гр.д.№64/23г. по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9