О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велинград, 02.12.2020г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева ч.н. дело № 395 по описа за 2020г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на
„ОББ Интерлийз” ЕАД с ЕИК: *********, против постановление на прокурор от
РП-Велинград от 14.10.2020г., с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 160/2019 и ЗМ 297/2019г. по описа на РУ Велинград, водено за престъпление
по чл. 206, ал.1 НК.
В жалбата
се посочва, че изводите на РП Велинград са неправилни. Застъпва се, че
прокурорът неправилно е приел, че се касае за обективна невъзможност за връщане
на автомобила. В тази връзка се подчертава, че
лизингополучателят сам се е поставил в невъзможност да върне лизинговата
вещ, с което е осъществил състава на престъплението обсебване. Счита, че в
нарушение на закона, въпреки наличието на достатъчно данни не е изследвано дали
с действията си не е осъществен състав на престъпление по чл. 209 НК и ли 227б
НК. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на РП Велинград със задължителни указания за
приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираната жалба е
процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице – соченото за ощетено
юридическо лице от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен контрол,в
преклузивния седемдневен срок /постановлението за прекратяване е получено на 26.10.2020
а жалбата е депозирана на 03.11.2020г./.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна
по следните съображения:
Наказателното
производство е образувано на 07.06.2019 и е водено за извършено престъпление по
чл. 206, ал.1 НК.
С
атакуваното постановление на РП Велинград от 14.10.2020г.. наблюдаващият
прокурор приел, че не е извършено престъпление
по чл. 206, ал.1 НК. За да стигне до този извод представителят на държавното
обвинение е посочил, че лизингополучателят не е отказал да върне веща, нито се
е разпоредил с нея като със своя без съгласието на собственика, а се касае до
обективна невъзможност да се извърши фактическото предаване на вещата на нейния
собственик, поради това, че автомобилът е задържан от датските власти през
месец май 2018г., преди да бъде прекратен договорът за лизинг. Въз основа на
горните правни изводи и на основание чл. 24, ал.1, т. 1 НПК прокурорът е
прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че крайните изводи
на прокурора са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят.
Целта
на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по
случая, която е установена на база на събрания в хода на производството
доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на
обективната истина, проведени са всички необходими и възможни действия по
разследването, като изводита на прокурора почиват на събрания доказателствен
материал. Доказателствата са събрани със средствата и способите на НПК.
Доколкото в жалбата не се спори по изложената от прокурора фактическа
обстановка, а и доколкото същата е изведена на база събраните доказателства,
съдът счита, че не е необходимо да я преповтаря, а се присъединява към възприетото
от РП Велинград.
Съобразно така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че изводът на прокурора за липса на престъпление по
чл. 206, ал.1 НК е правилен и обоснован. В тази връзка следва да се посочи
следното.
Не е спорно, че собственик на процесния товарен
автомобил влекач „ DAF XF 105.460“, с рег. № РА 9949
ВР е „Интерлийз ауто“” ЕАД с едноличен собственик на капитала „ОББ Интерлийз” ЕАД. Безспорно е и че на 12.06.2017г.
е бил сключен договор за финансов лизинг между „Интерлийз ауто” ЕАД клон
Пазарджик и „Евро фрейт 94“ ЕООД с управител Мехмед Халилов Шлянгов със срок 24
месеца, считано от месеца, следващ месеца на подписване на Удостоверението за
приемане /приложение В от същата дата/. Видно от общите условия към
договора –л. 30-52 и по-конкретно от чл. 12.3.1. – лизингополучателят има право да си служи с
веща до изтичане на срока на договора. Поради неплащане на лизингова вноска за
месец май 2018г., договорът за финансов лизинг е прекратен на 08.06.2018г. На
31.05.2018г. до управителят на дружеството лизингополучател е изпратено
електронно съобщение да предаде държането на лизинговата вещ на
лизингополучателя в тридневен срок. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Фратев – пълномощник на
дружеството-собственик, както и приложения по делото препис от електронно
съобщение-л. 46. Предвид датата на прекратяване на договора, не може да се
счита, че до 08.06.2018г. е налице противозаконно присвояване.
За неоснователни настоящия състав счита доводите на
жалбоподателя за това, че след прекратяване на договора поведението на Шлянгов осъществява
признаци на състава по чл. 206, ал.1 НК, доколкото въпреки задължението
си за връщане на веща той не го е сторил.
Действително в правната теория и съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че изпълнителното деяние на престъплението
„обсебване” може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в
отказ същата да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза отказът да
се върне вещта, обаче - също следва да е „противозаконен”,
т. е. поведението на дееца следва да е несъвместимо с конкретното правно
основание, на което му е предоставено владението на тази вещ /Р. № 46/2014 г.,
II н.о. на ВКС, Р. № 231/2001 г. на I н.о. на ВКС, Р. № 35/2009 г. на III н.о.
на ВКС/. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата
движима вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето се
изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита
за чужда и започва да я държи като своя. Сам по себе си отказът на дееца
да върне чуждата вещ след поискването й от собственика, не може да бъде
определен във всички случаи като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност.
Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта ще премине в негова или на
другиго полза, като поведението му излиза извън възможното съобразно правното
основание, на което той владее или пази вещта /в този смисъл Р. № 608/1991г.на
ВС, І н.о., Р. № 139/2010 г. на ВКС, ІІІ н. о., Р. № 94/2010 г. на ВКС, ІІІ н.
о. и др./.
В конкретния случай, видно от приложените
по делото писмени доказателства- писмо от Дирекция международно оперативно
сътрудничество и № А-19882 от 03.08.2020г. и –л. 166, се установява, че за извършено на 16.04.2018г.
нарушение на територията на Кралство
Дания лизинговата вещ е конфискувана, през месец май
2018г. като гаранция за заплащане на наложена на управителя на дружеството
глоба в размер на 16 800. От компетентните съдебни власти в Дания е
издадено решение, съгласно което автомобилът следва да бъде даден за скрап,
поради лошото му техническо състояние и невъзможността на бъде продаден на
трето лице. Това обстоятелство обуславя обективна невъзможност за длъжника по
договора да върне лизинговото имущество, доколкото фактическата власт върху него
му е принудително отнета от държавен орган и изключва умисъла за присвояване на
чуждата вещ. Поради тази причина по
отношение на процесната вещ не са извършвани каквито и да е действия на
юридическо или фактическо разпореждане от страна на свидетеля Шлянгов
В случая настоящия състав счита, че на
база горните факти невръщането на автомобила, след изтичане на срока на
лизинговия договор не би могъл да бъде дефинирано като „противозаконно” и да
изпълва съдържанието на акт на имуществено разпореждане, сочещ
на присвоителна дейност. В този смисъл е и практиката на ВКС по
аналогични казуси – примерно - Р. 472/19.11.2013г. на I н.о. на ВКС. В конкретния случай Шлянгов не е
присвоил чуждата движима вещ, доколкото не е налице промяна на отношението му
към вещта. Същият не е престанал да я счита за чужда и не е започнал да я държи
като своя. В случая е обективно невъзможно
фактическата власт върху вещта да бъде предадена на лизингодателя, доколкото
същата е принудително отнета от лицето, което ползва вещта. Несъобщаването на обстоятелството,
за конфискацията на влекач „ DAF XF 105.460“, с рег. № РА 9949
ВР от Шлангов и неоказването на съдействие от страна на РП Велинград за
връщането му, не обосновава извод за намерение за присвояване.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че са налице данни за извършено престъпление по чл. 209 НК. При престъплението
измама е характерно, че имущественият предмет не е във фактическата власт на дееца
и чрез създаване на неправилни представи относно правното основание или до условията,
при което то ще се осъществи, пострадалият взема решение да се разпореди с вещта. В случая е точно обратното.
Лизингополучателят е получил правомерно фактическата власт, а с последващите
действия по неплащане на лизингови вноски или несъобщаване за отнемана на
фактическата власт от трети лице, не се осъществява състав на престъпление по
чл. 209 НК.
По отношение на доводите, че са налице
достатъчно данни за извършено престъпление против кредиторите, следва да се
посочи,че дори такива да съществуват, в настоящата хипотеза, когато
разследването е проведено законосъобразно, всестранно и в пълнота и не се
налага събиране на други доказателства за изясняване на обективната истина, не
е в правомощията на съда да дава указания на прокурора за възбуждане на
наказателно наказателно пресладване за определено престъпление.
Породи
гореизложеното, настоящият състав на РС Велинград счита, че в случая преценката
на прокурора от РП Велинград, че не се касае за извършено престъпление от общ
характер, е правилна и обоснована, поради което обжалваното наказателно
постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.
24, ал.1, т.1 НПК е законосъобразно и следва да се потвърди.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Районен съд Велинград
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура от 14.10.2020г., с което
на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 160/2019г
ЗМ 297/2019г. по описа на РУ Велинград,
водено за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
Определението подлежи на
обжалване или протест в седмодневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
Препис от определението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева