№ 449
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110170696 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от С. Н. Н., ЕГН ********** против „М. К.“
АД, ЕИК ... обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148
ЗЗП за установяване нищожността поради накърняване на добрите нрави и
недействителността на сключения между страните Договор за заем Microcredit № ... г.,
както и на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ... г. от същата
дата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем
Microcredit № ... г., по силата на който ответникът като к.ор е предоставил на ищеца
като к.ополучател сумата от 3000 лв., при фиксиран лихвен процент 40,48 %, годишен
процент на разходите 48,90 %, срок на погасяване 15 месеца, с размер на месечната
вноска по к.а – 258,14 лв. Ищецът посочва, че била постигната уговорка, че к.орът има
право да получи такса за усвояване на заема в размер на 15 лв., която да се удържи от
общия размер на заема, предвид което к.ополучателят ще получи сума в размер на
2985 лв., която ищецът реално усвоил. Твърди, че на същата дата 25.01.2020 г. страните
сключили и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № .... г., като
последният бил предоставен за подпис на ищеца към основния договор и бил условие
за получаване на заемния ресурс. Съгласно договора за допълнителни услуги к.ор
предоставил на ищеца допълнителни услуги от пакет „К... срещу заплащане на цена в
размер на 2440,50 лв., разсрочено на вноски от 162,70 лв. за срок от 15 месеца. Счита за
нищожна клаузата, с която в процесния договор за заем се уговаря ГПР, като
1
поддържа, че поради това е нищожен и целият договор. В тази връзка посочва, че
общият размер на предоставения заем е 2985 лв., а не 3000 лв. Твърди, че
възнаграждението по договора за допълнителни услуги следва да се включи в обхвата
на ГПР, което не било сторено от ответното дружество. Сочи, че ответникът не е
посочил в договора за заем приложимия ГПР при удължаване срока на договора.
Предвид изложеното счита, че е бил въведен в заблуждение от к.ора за действителния
размер на ГПР, поради което клаузата за уговаряне на ГПР била и неравноправна по
смисъла на ЗЗП. Допълва, че в договора липсва посочване на ясно разписана методика
за изчисляване на ГПР, което било в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Твърди нищожност на уговорената възнаградителна лихва, с която се накърнявали
добрите нрави, като същата била е неравноправна. Посочва, че фиксираният лихвен
процент по договора не отговарял на действително прилаГ.я към задължението.
Поддържа, че възнаграждението на к.одателя по договора за допълнителни услуги
представлява т. нар. „скрита лихва“. Счита, че нищожността на отделните клаузи води
до нищожност на целия процесен договор за заем. Твърди, че в договора за заем не е
налице информация за размера на лихвения процент на ден, което било в противоречие
с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Поддържа, че к.орът не е предоставил на
к.ополучателя пълната информация по чл. 29, ал. 4 ЗПК. Посочва, че договорът за
предоставяне на допълнителни услуги е недействителен и на собствено основание,
доколкото било допуснато нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предоставените услуги не
били изчерпателно изброени и за всяка от тях поотделно не била формирана цена,
заплащането на възнаграждението по договора било за възможността за
предоставянето на съответните услуги, а не за реалното им използване, договорът
освен това съдържал неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника „М. К.“ АД, с който се изразява становище за недопустимост на исковете
поради липса на процесуална легитимация на ищеца, доколкото исковата молба била
подписана от лице, което не разполагало с представителна власт. По същество счита,
че предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № ... г. от същата дата е самостоятелно
съглашение, което не проявява акцесорен характер и не е договор за потребителски к.,
поради което по отношение на него приложение следва да намерят правилата на ЗЗД.
Поддържа, че размерът на уговорения в договора за заем годишен лихвен процент
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че размерът на
ГПР е посочен ясно в процесния договор за заем, поради което е налице съответствие с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че услугите, които са предоставени
на ищеца по силата на договора за допълнителни услуги не са свързани с усвояване и
управление на к.а по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, същите се предлагат единствено за
2
удобство на клиента единствено по негово искане и не са задължителна предпоставка
за сключване на договор за заем. Сочи, че ищецът реално се е ползвал от
предоставените му допълнителни услуги. Твърди, че правилно в размера на ГПР не е
включена и стойността на допълнителните услуги. Оспорва наличието на
неравноправни клаузи, като твърди, че клаузите на процесния договор за предоставяне
на допълнителни услуги са индивидуално уговорени. Посочва, че от изготвения
погасителен план се установяват конкретните параметри на дължимите суми, поради
което договорът за заем не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Сочи, че в
чл. 21 от Общите условия, приложими към процесния договор за заем е посочено
правото на заемополучателя във всеки един момент от действието на договора да
получи безплатно от к.ора погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
сроковете и условията за извършването им. Оспорва твърдението на ищеца, че
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на допълнителни услуги
представлява „скрита лихва“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира следното.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в
процеса са обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за заем Microcredit № ...
г., по силата на който ответникът като к.ор е предоставил на ищеца като к.ополучател
сумата от 2985 лв., която последният се задължил да върне, че ищецът действително е
получил сумата, предмет на договора за заем, както и че между страните е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № .... г.
От приложените писмени доказателства /л. 12 и сл./ в настоящото исково
производство, на 25.01.2020 г., между ищеца С. Н. Н. и ответника „М. К.“ АД, са
сключени договори, както следва - Договор за заем Microcredit № ... г. и Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № .... г., като ответникът като к.ор е
предоставил на ищеца като к.ополучател сумата от 3000 лв., при фиксиран лихвен
процент 40,48 %, годишен процент на разходите 48,90 %, срок на погасяване 15
месеца, с размер на месечната вноска по к.а – 258,14 лв. Постигната е уговорка, че
к.орът има право да получи такса за усвояване на заема в размер на 15 лв., която да се
удържи от общия размер на заема, предвид което к.ополучателят ще получи сума в
размер на 2985 лв., която ищецът реално усвоил. Освен това съгласно договора за
допълнителни услуги к.орът предоставил на ищеца допълнителни услуги от пакет „К...
срещу заплащане на цена в размер на 2440,50 лв., разсрочено на вноски от 162,70 лв. за
срок от 15 месеца. Пакетът „К... включва посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името на клиента по банкова
сметка на к.ора, безплатно внасяне на вноска директно в офис на к.ора, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в промоции.
3
По делото е прието и заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза /ССЕ/, неоспорено от страните, според което годишния процент на
разходите /ГПР/, при включено възнаграждение по допълнителен пакет за услуги е в
размер на 221.45%, а без допълнителни услуги – 46.03%. ГПР при включен лихвен
процент от 40.48% и след включване на възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги е в размер на 224.32%. От ответното дружество не са предоставени данни за
ползвани услуги от ищеца по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
.... г., а заплатените услуги от страна на ищеца по него са в размер на 1 464.30 лв.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени
доказателства, че ответникът е к.ор по Договор за заем Microcredit № ... г. и Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № .... г., а ищеца е заемополучател.
По делото не е налице спор, че сумата за к.а в размер на 2985 лв., след
приспадане на сума в размер на 15 лв., представляващи такса за усвояване на к.а, е
получена от ищеца.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за нищожност
на договора, както и служебно да извърши проверка за нищожност на договора, респ.
на клаузи от него. Това е така, защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.“, от което следва извод, че първоинстанционният
съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато
се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege,
освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП, както и за клаузи,
предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския к. ЗПК/. Съдът
4
има и задължение служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно
да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната
практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на
ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, годишният процент на разходите по к.а изразява общите разходи по к.а за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения к.. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на
клаузите, надвишаващи така определените максимални размери. В конкретният случай
е видно, че клаузите от договора, уреждащи ГПР, фиксираният лихвен процент и
възнаграждение за пакет „К..., са нищожни, тъй като превишават двадесет пъти
размера на законната лихва, видно от съдебно – счетоводната експертиза, при
допустимо от закона пет пъти превишение на този размер. В тази насока съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че в случая били налице отделни
договори, тъй като е видно, че същите са в връзка по между си и договора за
допълнителни услуги, представлява в действителност анекс, уреждащ допълнителни
услуги, който е и под същия номер и дата.
На следващо място по отношение на възнаграждението за закупен пакет от
услуги, следва да се има предвид и че срещу нея не се дължи никакво поведение, а
точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава, според уговорките в чл. 4.6 – 4.9 от договора за
допълнителни услуги. Това означава, че в случая е налице клауза за неустойка за
забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя к.орът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
На следващо място съдът намира искът за нищожност на Договор за заем
Microcredit № ... г. за частично неоснователен, а именно за клаузите извън чл. 2,
касаещи уговорения годишен процент на разходите в размер на 48.90% и фиксиран
5
лихвен процент 40.48%, по следните съображения. Според разпоредбата на чл. 26, ал.
4 от ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор, когато те са заместени от повелителни правила на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В тази
насока следва да се има предвид, че както беше посочено по – горе според
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя к.орът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, т.е. налице
е още първата хипотеза на правната норма. Действително по силата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по к.а за потребителя" са всички разходи по к.а, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за к.ни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски к., които са известни на к.ора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за к., и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на к.а, или в случаите, когато
предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по к.а за потребителя не включва нотариалните такси. В случая обаче, видно от чл.
4.1.изр. 2 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № .... г. допълнителните
услуги не са задължителна предпоставка за сключването на договора за заем и/или
получаване на заем Мicrocredit. Допълнително съображение в тази насока е и
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която, когато договорът за потребителски к. е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.а, но не
дължи лихва или други разходи по к.а.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на разноски в размер на 555.35 лв., представляващи държавна такса, депозит за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, а ответникът има право на разноски по реда на чл.
78, ал. 3 от ГПК в размер на 579.23 лв., представляващи депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно, тъй като
същото е в по- нисък размер от минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, предявен от С. Н. Н., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. ....., чрез адв. Ф., против „М. К.“ АД, ЕИК ...,
със съд. адрес гр. София, ул. ........, чрез адв. М., на клаузите на чл. 2, касаещи
уговорения годишен процент на разходите в размер на 48.90% и фиксиран лихвен
6
процент 40.48% на Договор за заем Microcredit № ... г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
прогласяване на нищожността на останалите клаузи по договора за заем.
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, предявен от С. Н. Н., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. ....., чрез адв. Ф., против „М. К.“ АД, ЕИК ...,
със съд. адрес гр. София, ул. ........, чрез адв. М., на Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № .... г.
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК ..., със съд. адрес гр. София, ул. ........, чрез адв. М.,
да заплати на С. Н. Н., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ....., чрез адв. Ф.,
сума за разноски в размер на 579.23 лв.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ....., чрез адв.
Ф., да заплати на „М. К.“ АД, ЕИК ..., със съд. адрес гр. София, ул. ........, чрез адв. М.,
сума в размер на 555.35 лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7