Решение по дело №136/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 57

 

гр. Кюстендил, 05.10.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на деветнадесети май

през двехиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря Р.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                                 т. д. № 136

по описа за 2013 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на  Л.М.Л. в качеството й на синдик на „***.” ЕООД в производство по несъстоятелност против «***.”ЕООД – в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. „***” № **, вх. „*”, маг. *  и „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***” № **, вх. „*”, маг. * и двамата ответници със съдебен адрес ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:  иск с правно основание  чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ  за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на «***.»  ЕООД – в производство по несъстоятелност извършената продажба  на дружествени дялове, обективирана в договор за прехвърляне на дружествени дялове  от 21.05.2012 г., по силата на който „***.”ЕООД е продало на „***” ЕООД собствените си *** дружествени дяла , всеки от които с номинална стойност  от ** лева, на обща стойност *** лева , представляващи 100% от капитала на „***” ЕООД и иск с правно основание чл. 55, а.1, пр. 1 от ЗЗД. против втория ответник да бъде осъдено „***” ЕООД да върне в масата на несъстоятелността закупените от „***.”ЕООД *** дружествени дяла , всеки от които с номинална стойност  от *** лева, на обща стойност *** лева, представляващи 100% от капитала на „***” ЕООД, придобити на основание горепосочения договор,

В исковата молба се твърди, че с Решение от 12.12.2012 год. по т.д.№ 60/2012 год.  Окръжен съд- гр. Кюстендил е открил производство по несъстоятелност за „***." ЕООД, ЕИК *** по молба на кредитор - „***" ЕООД, ЕИК ***  с начална дата - 30.06.2012 г. на неплатежоспособността на дружеството , което е обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 14.12.2012 г. Поредицата от разпоредителни сделки е насочена към увреждане интересите на кредиторите, поради което се иска обявяване за недействителна на горепосочената сделка.

Ответниците «***”ЕООД – в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление  гр. „С.”, бул. „***” № **, вх. „*”, маг. *  и „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. „С.”, бул. „***” № **, вх. „*”, маг.* и двамата ответници със съдебен адрес *** изразяват становище за неоснователност на исковете и искат същите да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач «Българска банка за развитие” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” № 10 със съдебен адрес ***, адв. И.С.Б. изразява становище за основателност на исковете и иска  същите да бъдат уважени.

            КОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното :

               С решение от 12.12.2012 год. по т. д.№ 60/2012 год.  Окръжен съд- гр. Кюстендил е открил производство по несъстоятелност за „***." ЕООД, ЕИК **** по молба на кредитор - „****" ЕООД, ЕИК ***  с начална дата - 30.06.2012 г. на неплатежоспособността на дружеството , което е обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 14.12.2012 г. Молбата, с която е инициирано производството по несъстоятелност е с вх. 2538 и е подадена на 09.05.2012 г. в КОС. 

      На 15.03.2012 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е било вписано търговско дружество „***” ЕООД с едноличен собственик на капитала „***» ЕООД и капитал на новоучреденото търговско дружество, формиран чрез извършване на апортна вноска от едноличния собственик на капитала.  Предмет на апортната вноска е недвижим имот, собствен на длъжника „***.” ЕООД,  който се намира в гр. С.,  район С., бул. „***” № **, вх *., представляващ АТЕЛИЕ №С-А33 /тридесет и три/, находящо се в жилищна сграда-секция „С7Ц/, на IX /девети/ етаж, кота +23,85 /плюс двадесет и три цяло и осемдесет и пет стотни/, състоящ се от входно антре с коридор, работно помещение с кухненски бокс, две работни помещение, баня с тоалетна, тераса, със застроена площ от 89,11 /осемдесет и девет цяло и единадесет стотни/ кв.м., при съседи по проект: улица от две страни, вътрешен двор, стълбищна клетка, коридор, Ателие №С-А32 /тридесет и две/, заедно със съответстващите 0,621% /нула цяло шестстотин двадесет и една хилядни върху сто/ идеални части от общите части на жилищните сгради и толкова идеални части от правото на строеж, изчислени в квадратни метри 10,26 /десет цяло и двадесет и шест стотни/ кв.м.;

В  протокол от 09.03.2012 г. е обективирано решение на едноличния собственик на капитала  на „***.” ЕООД  да стане едноличен собственик на капитала в търговско дружество „***” ЕООД чрез записване на *** дяла, всеки от тях с номинална стойност *** лв., или на обща стойност *** лв., които да бъдат придобити, записани и изцяло изплатени под формата на непарична вноска с предмет собствения на дружеството недвижим имот - посоченото ателие.

На 15.03.2012 г. е вписано търговско дружество „***” ЕООД с управител Ф. Т. Д.. Впоследствие на 21.05.2012 г. „***.” ЕООД чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. № ***/*** г., нотариално заверен, е продал на втория ответник по делото собствените си *** дяла, на обща стойност *** лв. Същите представляват 100% от капитала на търговското дружество „***” ЕООД, с отсрочване на продажната цена за 30.12.2012 г.

Не се спори, че цената не е платена и в последствие. Към момента на прехвърляне на дружествените дялове, а именно 21.05.2012 г., управител на двете ответни търговски дружества е било едно и също физическо  лице, а именно Ф. Т. Д..

Ищецът счита, че сключената от длъжника сделка уврежда кредиторите, с твърдението, че страна по нея е свързано лице с длъжника по смисъла на § 1, ал.1, т.3 и ал.2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, както и че сделката е извършена в законоустановения срок, визиран в чл.647, ал.1, т.6 във връзка с чл.647, ал.2 от ТЗ. Освен процесната сделка  са сключени сделки на 25.04.2012 г. за прехвърляне на дружествени дялове, по които „***.” ЕООД е продало на „***” ЕООД собствените си *** дружествени дяла, на обща стойност *** лв., представляващи 100% от капитала на „***” ЕООД, плащането по която също  не е извършено.

На 26.04.2012 г. „***.” ЕООД е прехвърлило чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове на „***” ЕООД собствените си *** дяла, на обща стойност *** лв., с номинална стойност на всеки дял *** лв. от капитала на „***” ООД за продажна цена от *** лв.,  като въпреки отсроченото плащане, такова не е извършено ив последствие. 

На 14.05.2012 г. чрез сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове. „***.” ЕООД е продало на „****” ЕООД  *** дяла, всеки с номинал *** лв., или

 

                                                                                - 2 -

общо *** лв., представляващи 100% от капитала на „***” ЕООД  за продажна цена *** лв., която също е посочено, че не е платена.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото и описани по-горе  доказателства

Исковете по чл. 647 ал. 1 от ТЗ е свързан с производството по несъстоятелност, попадат в групата искове, които накърняват масата на несъстоятелността. Това са т. нар. „увреждащи искове„ тъй като увреждат масата на несъстоятелността и накърняват общото обезпечение на кредиторите по чл. 133 от ЗЗД.

Изискването на закона преди да се пристъпи към разглеждане на спора по същество е да се прецени увреждащото действие или сделка дали е извършено в т. нар. „подозрителен период„. Това е периода, в който неплатежоспособния длъжник предприема действия по намаляване активите на търговеца или обременяването им с тежести. В хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ  увреждащата сделка трябва да бъде  извършена  в двугодишен срок преди подавана не молбата по чл.625 от ТЗ. Както бе посочено молбата по чл.625 от ТЗ е подадена на 09.05.2012 г., а сделката е извършена на 21.05.2012 г. Сделката е извършена в преклузивния  срок.

 Според текста на чл. 647 а. 1 от ТЗ  увреждането може да бъде   извършено или  чрез „действие“ или чрез  „ сделка“. В хипотезата на чл.647 ал. 1 т.6 от ТЗ  правнорелевантния способ е „сделка„ а именно в случая се касае  също до сделка., представляваща договор за продажба на дружествени дялове. 

Друго изискване визирано в горепосочената разпоредба на закона е сделката да бъде извършена  със „свързано лице“  с длъжника .

Определение на понятието „свързани лица„ е дадено в параграф 1 на ДР на ТЗ. От представените по делото данни за търговската регистрация на двете дружества се   установява, че лицето  Ф. Т. Д. управител на търговското дружество „***.„ ЕООД е и управител на втория ответник, както и на новоучреденото дружество «***»» ЕООД. При тези данни следва да се приеме, че страна по сделката е „свързано  лице с длъжника„ по смисъла на чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ, тъй като лицето Ф. Т. Д. участва в управлението на двете ответни дружества и на новоучреденото ТД. Страните по сделката се явяват „свързани лица „по смисъла на параграф1 т.3 от ДР на ТЗ. Страните се явяват „свързани лица „и по смисъла на  параграф 1 т. 6 от ТЗ, тъй като  дейността на двете ответни дружества се контролира пряко от лицето Ф. Т. Д..

Освен горепосочените изисквания е необходимо и сделката да „уврежда“ кредиторите.             

В хипотезата на чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ увреждането на кредиторите не се презумира от закона. При останалите случаи на увреждане на кредиторите законодателя е въвел необоримата презумпция, че щом сделката е извършена в подозрителния  период  е налице увреждане на кредиторите. По тази причина в  другите хипотези на чл. 647 ал.1 от ТЗ законодателят не употребява термина „увреждане„  ,както е в хипотезата на чл. 647 ал.1т. 6 от ТЗ. При приложението на тази правна норма увреждането следва да се докаже и това е в тежест на  ищеца. Има се предвид реално увреждане на кредиторите. Знанието за увреждане няма правно значение за фактическия съставна правната норма.  Въпреки това следва да се отбележи, че при хипотезата на чл. 647ал. 1, т.6   от ТЗ приложение намира разпоредбата на  чл.649, ал.4 от ТЗ , тъй като се касае за „свързани лица“ . В този случай презумпцията  за знание намира приложение. 

В случая следва да се приеме, че е налице увреждане.  В случая се касае до извършване на разпоредителни действия, тъй като с процесната сделка се прехвърлят дружестевни дялове, като чрез отчуждаването им длъжникът доброволно се е лишил от свое имущество. срещу вземане, което реално е намалило общото обезпечение на кредиторите му.. чрез това си действие длъжникът лишава кредиторите си от възможността за удовлетворяване. Сделката е увреждаща за кредиторите на несъстоятелността, тъй като има за пряка последица намаляване на имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение. Всяко отчуждаване на активи от масата на несъстоятелността на длъжника обективно води до намаляване на неговото имущество и препятства или най - малкото затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори. Увреждане е налице и при наличие на възмездна сделка, тъй като от момента на извършване на отчуждителната сделка  както бе посочено в случая е постигнато съгласие за отсрочване на плащането, н дори и след това продажната цена не е заплатена, с което също се препятства възможността за удовлетворение на кредитора.

С оглед данните по делото съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за уважаване на предявения иск. Налице е разпоредителна сделка – продажба на дружествени дялове извършена между двамата ответници и увреждане на кредиторите.

Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде прогласена относителната недействителност на извършената от „***.” ЕООД  в производство по несъстоятелност сделка с втория ответник  по отношение на кредиторите на несъстоятелността. поради което предявените искове следва да се уважат.

Предвид уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ следва да бъде уважен и иска по чл.55 ал.1, пр. 3 от ЗЗД и ответникът «***» ЕООД следва да върне в масата на несъстоятелността  806 дружествени дяла предмет на продажбата. 

Водим от горното, КОС

 

Р       Е       Ш        И  :

 

 

ОБЯВЯВА на основание чл. чл. 647, ал. 1, т.6 от ТЗ за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „***.“ ЕООД – в производство по несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“ № **, вх.**, маг.*  продажбата на дружествени дялове, обективирана в договор за прехвърляне на дружествени дялове от 21.05.2012 г.нотариално заверен с рег. № *** г., по силата на който „***” ЕООД е продал на „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. „С., бул. „***” № **, вх. „**”, маг. **  собствените си *** дяла, на обща стойност *** лева и същите представляват 100% от капитала на „***” ЕООД, с отсрочване на продажната цена за 30.12.2012 г.

ОСЪЖДА на основание. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***” № **, вх. „*”, маг. *  да върне в масата на несъстоятелността на „***.“ ЕООД – в производство по несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр.С*, бул.“***“ № **, вх.*, маг.*  закупените от него ***дружествени дяла, всеки от които с номинална стойност от **0 лева, на обща стойност *** лева, представляващи 100 % от капитала на „***” ЕООД

ОСЪЖДА ***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***” № **, вх. „**”, маг. **  да заплати по сметка на КОС  д. т. в размер на  *** лева..

 

 

 

                                                                           - 3 -

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

                                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: