Решение по дело №230/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 214
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20191850200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……..

 

гр. К., 07.10.2019 година.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          К.ският районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    Председател: Ивайло Родопски

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Родопски НАХД № 230, по описа на КРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от ЕТ „Кали 82 – Н.У.“, ЕИК *********, чрез управителя Н.Г.К.., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ц.З. от САК срещу наказателно постановление № 428073-F421110/10.04.2019 година, на началник сектор „ОД“ – С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена  имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.185, ал.2  от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради липса на извършено нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.09.2018 г., била извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе - аперитив, находящ се село Д., ул."П.“ № 93, стопанисван от фирмата на жалбоподателя, като било установено, че при извършена контролна покупка от К.Д. – инспектор по приходите, на 2 броя безалкохолни напитки и 1 брой минерална вода, на обща стойност 03,20 лева, не му била издадена фискална касова бележка от съответното фискално устройство № ОТ253050, модел ЕЛКА 2000 НLP-KL, с фискална памет 03486190, което е довело до неотразяване на приход от продажба на стоки.

За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0405261/28.09.2018 г., дневен финансов отчет и КЛЕН от същата дата.

Горното представлявало нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС: "лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.", а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС: "за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.".

Административнонаказващият орган е длъжен да изложи съображения за липса на неотчетени приходи винаги, когато приема, че санкцията за нарушение по чл. 185, ал.2 ЗДДС следва да се наложи в размера по ал.1. За материалната законосъобразност съдът следи, когато контролният орган е изследвал обстоятелството – съставлява ли конкретната сума "приход" или "промяна в касовата наличност", по какъв начин е трябвало да се "отрази" тя във ФУ и представлява ли понятието "служебно въведени" суми индиция за "неотразяване на приходи". Анализът на разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС показва, че административното нарушение по чл. 118 от с.з. или на нормативен акт по неговото прилагане, каквато е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - § 11 от ПЗР/, се счита за осъществено независимо от това дали извършването му има за резултат неотчитане на приходи. Следователно, нарушението е формално и неговият резултат не е част от фактическия му състав. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда резултата като елемент на фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал.2 ЗДДС, а само, че при определяне на наказанието, законодателят е взел предвид степента на обществена опасност на нарушението, в зависимост от това довело ли е до увреждане на фиска или не.

В случая са налице процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, от категорията на съществените, които  обусловят и извод за отмяна на процесното НП.

Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на на началник сектор „ОД“ – С. в ЦУ на НАП е възложена смесена административно наказателна компетентност, поради което се явява неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на такава.

В обжалваното НП не са описани закупените стоки по вид, марка и количество – бланкетно е посочено „покупка на 2 броя безалкохолни напитки и 1 брой минерална вода“, не е посочен и часът на проверката, поради което съдът счита, че по този начин не може да се установи несъмнено и безспорно, че лицето, извършило контролната покупка на 28.09.2018 година го е сторило в точно определено време и спрямо конкретно определени и индивидуализирани стоки. Това води до недоказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя и до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Наред с горното, в НП не е посочено и описано точно кое от многобройните изисквания на разпоредбите на Глава ІV от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е било нарушено, довело до реализиране на конкретно нарушение, което е задължително при определяне на точната и вярна квалификация на нарушението.

Гореописаните недостатъци при издаване на обжалваното НП водят до съществено ограничаване на правото на защита на наказаното лице, а именно – да разбере точно за какво нарушение му е наложено адекватно и съответно наказание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление 428073-F421110/10.04.2019 година, на началник сектор „ОД“ – С. в ЦУ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С. област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: