Решение по дело №585/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 406
Дата: 28 октомври 2022 г. (в сила от 10 юли 2023 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700585
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 406                                        28.10.2022 год.                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Старозагорски административен съд, шести състав на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                                                                                     Председател: Михаил Русев

 

при секретар: Зорница Делчева, като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев административно дело №585 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                                              

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ -  загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 1.07.2022 год.

Образувано е по жалба на ЕТ“С. - А.М., ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представляван от А.И.М., против решение №34/3/3110834/3/01/04/03 от 30.05.2022 год. на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, изх.№01-6500 от 30.05.2022 год., с което е определена финансова корекция на жалбоподателят в размер на 21 350.00 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че веднъж му е било издаден акт за установяване на публично държавно вземане в същия размер, което е било с Решение №1501/17.02.2022 год., постановено по адм. дело №6180/2021 год. по описа на Върховен административен съд. Новото производство е било образувано въз основа на направени констатации по проверка извършена в периода 05.12.2018 год. – 12.12.2018 год. от служители на ДФЗ Хасково. Твърди, че никъде в отморителното решение на ВАС не се дават указания за издавеното на нов административен акт. Едно административно производство не можело да продължава безкрайно.  През цялата 2019 год. е течала усилена кореспонденция между него и ответника, като е било образувано административно производство, което е било прекратено през 2019 год., а през 2020 год. са му издали акт за установяване на публично държавно вземане №№34/3/3110834/3/01/04/02 от 28.07.2020 год. на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ изх.№01-6500 от същата дата. Излага доводи, че е налице сила на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение, а при издаването на решението за налагане на финансова корекция не е спазен срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Неизпълнението на бизнес плана се дължало на изцяло обективни причини, зо които жалбоподателят няма вина. През годините на изпълнението на проекта е поддържал необходимия брой коне, с изключение на периода след кражбата им. Възстановил е бройката на конете, както и е положил грижи за развитието на дейността. Чрез подробно изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендират се сторените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в представено чрез процесуалния си представител по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че определената финансова корекция се основава на правилно установени факти и обстоятелства за допуснати от бенефициера. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Преди всичко друго, съдът намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИД на ЗУСЕСИФ/, с §1 на който, наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Съгласно §70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 год., съгласно §71, ал.2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно §73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр.52 от 09.06.2020 год., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 год.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по наведения пред него административноправен спор:

Във връзка с процедура по кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311. „Разнообразяване към неземеделска дейност“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР ,“ от жалбоподателя в настоящото производство – ЕТ „С. - А.М.“*** е подадено заявление за подпомагане, ведно с изготвен бизнес план /л. 33 и сл./, съгласно приложение №3 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие на неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 год., за проект „закупуване на коне за организиране и развитие на конен туризъм в ***“, регистриран с идентификационен номер /ИН/ 34/3/31210834. Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която се предвижда да бъде извършена, е в размер на 32 333.33 лв. Целта на посочената инвестиция и проектът, като цяло е насочена към изпълнение на предварително заложени цели във връзка с насърчаване на разнообразието на неземеделски дейности и създаване на възможности за заетост и повишаване доходите на населението, както и на развитието на интегриран туризъм. В плана са описани предвидените етапи при изпълнение на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч приходи от дейността, като в табличен вид е представена производствената и търговска програма, включваща информация за предходната на подаването на проекта отчетна година, както и предполагаемите приходи от дейността за следващите пет години – Раздел IV “Финансово икономически статус – приходи и разходи“. В таблица №2 „Производствена и търговска програма“ са заложени приходи от дейността на кандидата. Във финансовата част подробно е описана цената на предлаганите услуги,  разходите за услуги и труд. Представена е подробна прогноза за нетните парични потоци на проекта от дейности, осъществявани от кандидата. Към проекта е представена и заявка за плащане /л. 67 и сл./, съобразно която е заявен размер на безвъзмездната финансова помощ от 21 350.00 лв., за която се иска плащане, както и действително извършените разходи от 30 500.00 лв., за които се заявява финансово подпомагане. В таблица 5 разходи за заплати и социални осигуровки е предвидено разкриване на допълнително работно място „ треньор по езда и отглеждане на коне. Кандидатът ЕТ„С. - А.М.” е регистриран с уникален регистрационен номер /УРН/ 609943 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

Между Държавен фонд „Земеделие“ и Сдружение с нестопанска цел „Местна инициатива група – Чирпан“ от една страна и от друга – ЕТ ”С. - А.М.”***, в качеството му на ползвател, е сключен Договор за  отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и по мярка „Управление местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ №34/3/3110834 от 31.10.2014 год. /лист 79 и сл./. Договорът е сключен на основание чл.23, ал.4, т.2 от Наредба №23 от 18.12.2009 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 год. Съгласно т. 1.1 от договора, БФП е до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №34/3/3110834 от 18.02.2013 год., като първоначално одобрената помощ по представените от ЕТ „С. - А.М.“*** документи е в размер на 22 633.33 лв. Съгласно т.1.2 Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, както и действащите в съответната област нормативни актове. С т. 3.1 от договора е определен и срок за извършване на предвидената инвестиция – не по-късно от 30.05.2015 год. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните в т. ч. и тези на местната инициативна група /МИГ/, клаузите, предвиждащи сключването на изискуемите застраховки, редът за изплащане на финансовата помощ и предпоставките за прекратяване на договора. В т. 4.1 е записано, че Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията. Съобразно т.4.4 от договора Фондът има право да откаже изплащането на финансова помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от платената финансова помощ, като едни от предпоставките за това са: инвестицията да не е изпълнена в срок, да е изпълнена неточно или в отклонение от одобреното, ползвателя да не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба №23 от 18.12.2009 год., както и когато е установено изкуствено създадени условия, необходими за получаването на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Съгласно т.4.17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение №2 и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Според т. 11 от приложение №2 ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или количествено – стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията – предмет на договора. Съгласно т.4.25.3 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Според т.5.2.2 от договора при настъпване на частична щета ползвателят на помощта е длъжен да възстанови подпомагания актив и да уведоми фонда при превеждането му във функционално състояние. Съгласно т.5.8 ползвателят е длъжен да уведоми фонда при настъпване на застрахователно събитие. В раздел VIII „Отговорност“, т. 8.1. от договора, е записано изрично, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е било част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително, когато тези документи и/или декларация са представени при или по повод кандидатстването му, по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в тези случаи Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл. 60 от Наредба №23 от 18.12.2009 г. В приложение №1 към договора са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 32 333.33 лв., одобрената субсидия от 22 633.33 лв. В същата тази таблица е описана и инвестицията, предмет на подпомагане – закупуване на 9 бр. коне /каракачанска порода/, закупуване на пони и каручка. С анекс І от 23.04.2015 година  е предвидено  инвестицията да се извърши до 30.06.2015 год.

По делото не е спорно, а и се потвърждава чрез становищата на административния орган, че ЕТ„С. – А.М.”***. е извършил финансова инвестиция чрез придобиването на първоначално на 9 броя коне и една каручка, като е сторил това до определената в договора крайна дата - 30.06.2015 год. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените към административната преписка договор за поръчка и паспорти на коне. Видно от контролен лист /лист 224 и следващи от делото/ е извършена проверка на ползвателя на помощта на 10.08.2015 година и е установено наличието на 9 броя кобили за езда  и на един брой каручка. С уведомително писмо изх.№01-6500/8155 от 28.05.2015 год. /лист 266/  фондът е уведомил едноличния търговец, че следва да представи договор за наем на пони или документ за закупуване и регистриране на пони, документ за регистрация на каручката, както и удостоверение от общината, където тя ще се ползва за туристически цели. С уведомително писмо вх.№02-6550/8155 от 10.09.2015 год. /лист 267 от делото/ М. е представил договора за покупката на пони  и писмо от община Чирпан за регистрацията на каручката. Представена е и справка към 10.09.2015 година /лист 273 от делото/ от интегрираната информационна система на БАБХ,  от която е видно броя на регистрираните животни в животновъдния обект на А.И.М. /лист 267 от делото/.

С писмо до Дирекция „Финансово управление“, отдел „Финансова отчетност“ при ДФЗ с РОТ №11223 от 18.09.2015 год. /лист 301/, е посочено, че е извършена оторизация на окончателно плащане по проекта, като е отчетено съответствие с критериите за финансиране. Одобрената /оторизираната/ сума е в размер на 21 350.00 лв., която сума е наредена за превеждане по банковата сметка на ЕТ „С. - А.М.“. С писмо изх.№01-6500/2475 от 12.02.2016 год. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /лист 304/ ползвателят е уведомен, че във връзка с договор №34/3/3110834 от 31.10.2014 год. е извършено превеждане на сумата от 21 350.00 лв. 

Със Заповеди №37330 от 29.11.2018 год. на Началник на отдел Регионален технически инспекторат, гр. Хасково /РТИ-Хасково/ /лист 308/, е възложено извършването на физическа проверка на място в стопанството на едноличния търговец, която е завършила с изготвянето на контролен лист /лист 309 и сл./. Периодът за извършване на проверката е определен в рамките от 29.11.2018 год. до 13.12.2018 год. Въз основа на извършените физически и административни проверки и направен анализ на относимите счетоводни и други документи, представени от ЕТ„С. - А. *** и е установено, че е налице един брой жребец и една кобила, като за липсващите животни ползвателят е представил на проверяващите протокол за аутопсия №1 от 02.03.2016 год. и постановление №335/19.06.2018 год. на Районна прокуратура Чирпан. Установено и  неизпълнение на приходната част на бизнес плана за проверявания период от 01.01.2015 год. до 31.11.2018 год., което представлявало нарушение на предварително заложените в одобрения проект финансови индикатори. Към контролния лист е приложен попълнен работен лист, отчитащ извършената проверка за реализиране на заложените в бизнес плана параметри.

С уведомително писмо изх. №01-262-6500/777 от 14.12.2018 год. на Началник на отдел РТИ - Хасково /лист 339/, на ЕТ „С. - А.М.“*** е съобщено, че при проверка на място са констатирани несъответствия, подробно описани в приложения към писмото контролен лист, като на кандидата е предоставен 14 - дневен срок, в който могат да бъдат направени възражения и забележки. С писмо вх.№01-260/119-5 от 04.02.2019 година ползвателят е представил в Областна дирекция Хасково при ДФЗ застрахователна полица. С писмо вх.№ 01-260-6500/498  от 05.03.2019 год. /лист 356/ А. М. е уведомил областна дирекция Хасково  за извършена кражба на коне. Бенефициерът е уведомил органа, че конете били застраховани, но застраховката не включвала риска „ кражба”. Освен това един брой кон бил починал, тъй като бил ухапан от диво животно на 01.03.2016 година. Към писмото са приложени постановление №35/2018 год. от 19.06.2018 година на Районна прокуратура Чирпан и протокол за аутопсия от 02.03.2016 година. Той бил застраховал само два броя коня, които в момента били налични. Ползвателят да помощта е поискал да му бъдат дадени указания какви действия следва да предприеме във връзка с изпълнението на договора. С писмо изх.№ 01-260-6500/498-2 от 11.03.2019 год. директорът на областната дирекция е уведомил директорът на „ОППМРСР” на ДФЗ, че от представената застраховка от едноличния търговец е видно, че  са застраховани само два броя коне. 

С писмо изх. №01-6500/743 от 08.02.2019 год. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ /лист 339 от делото/, ползвателят е уведомен, че при извършване на последващ контрол на място в периода са установени неизпълнения на т.4.25.3 от договор №34/3/3110834 от 31.10.2014 год., изразяващи се в липса на активи, при платени девет броя коне са налични само един жребец и една кобила. Бенефициерът на помощта  не бил изпълнил задължението си да използва активите, предмет на подпомагане. Едноличния търговец е уведомен, че следва да възстанови липсващите финансирани активи и представи доказателства пред ДФЗ. Констатирано е и неспазване на т.5.1 от договора за сключване и поддържане на валидна застраховка на активите, предмет на подпомагане. Установено е още нереализиране на финансовите показатели в одобрения бизнес план за финансовите 2016 год., 2017 год. и 11 месеца от 2018 год. С писмото е даден срок от 30 календарни дни за отстраняване на констатираните от административния орган забележки и изпълнение на дадените от него указания. Писмото е получено от А. М. на 13.02.2019 год. /лист 343 от делото/. В отговор, с писмо вх. №01-6500/743 от 20.03.2019 год. /лист 377 от делото/ е представил застрахователната полица. Уведомил е ДФЗ за извършената кражба през април 2018 година на част от конете му. Той признава, че не е информирал ДФЗ за извършената кражба, тъй като се е надявал престъплението да бъде разкрито и конете върнати. Не е уведомил  застрахователното дружество, тъй като  в застраховката не е включен риска „кражба”. Едноличният търговец е поискал да бъдат дадени указания какви действия да предприеме , дали може да възстанови конете с негови налични или следва да закупи нови коне и от каква порода. С писмото са представени исканите от фонда документи. Не бил реализирал приходи, тъй като закупените коне не били обучени за езда, инструкторът, които намерил, напуснал работата при него. През 2017 год. намерил нов инструктор, но през 2018 год., тъй като конете му били откраднати не можел да осъществява дейността си.

С писмо изх. №01-6500/743#2 от 03.04.2019 год. на Изпълнителния директор на  независещи от ДФЗ /лист 406 от делото/, изпратено до ползвател  на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, ЕТ „С. - А.М.” е уведомен, че се открива производство за налагане на финансови корекции по сключения договор за предоставяне на БФП във връзка с установено при проверката на място нарушение, а именно: неспазване разпоредбите на т.4.25.3  и т.4.25, буква ”а” от договор №34/3/3110834 от 31.10.2014 год./  във връзка с чл.55,ал.1, т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 год. и чл.59 и 60 от Наредба №23 от 18.12.2009 год. Ползвателят не бил изпълнил задълженията си по т.5.8 от договора е не е уведомил фонда за настъпилото застрахователно събитие – смърт и аутопсия на липсващото животно. Това обстоятелство представлявало и неизпълнение на чл.5.т.2.2 от договора и чл. 56, ал.4 от Наредба №23 от 18.12.2009 год. и чл.44, ал.4 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. по силата на които при настъпване на частична щета ползвателят е длъжен да възстанови липсващия актив. От ДФЗ е установено и неизпълнение на т.4.17 от договора а именно ползвателят е бил длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция съобразно одобрения проект и изисквания на приложение №2 от договора Той не би изпълнил заложените в бизнес плана финансови нива за проверените две пълни финансови години. Той не бил разкрил и едно работно място. С оглед така описаните нарушения едноличният търговец е уведомен, че спрямо него ще се пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер от 21 350.00 лв., като е предоставена възможност за предоставяне на писмени възражения в 14-дневен срок от получаването на писмото. В предоставения от административния орган срок е постъпило възражение от А.М., чрез което се оспорват изложените в уведомителното писмо правни и фактически съображения /л. 413 и сл./. В уведомително писмо с вх.№ 01-6500/743434 от 03.05.2019 год. се изразява становище от бенефициера, че при проверката са представени три броя коне, като той  бил обяснил по време на извършената проверката за кражбата. Той информирал ОД на ДФЗ – Хасково за липсата на животните и за замяна на умрелия кон .Според изложеното от ползвателя неизпълнението на бизнес плана се дължи на обективни причини, независещи от него, за което бил дал обяснения в предходните писма. Към писмото и е приложил два броя уведомителни писма и обяснителна записка от 12.12.2008 год.  /л. 413  и сл. от делото/.

На основание чл.56, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, със своя Заповед №03-РД/4081 от 30.09.2019 год., Изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил откритото с писмо изх. №1-6500-743-2  от 03.04.2019 год. производство, като е приел, че съобразно новосъздадената норма на чл.27, ал.7 от ЗПЗП,  дължимостта на подлежащата на възстановяване в случая БФП следва да се установява с АУПДВ по реда на ДОПК /лист 424 по делото/.

С оглед горното с писмо изх. №01-6500/8829 от 12.11.2019 год. на  Изпълнителния директор на ДФЗ /лист 480 и сл./, на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, ЕТ „С. - А.М.”*** е уведомен за откриването на производство по издаване на АУПДВ във връзка с вече констатираните при извършената проверка нарушения. На ползвателя на помощта е предоставена възможност за представяне на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, както и при необходимост допълнителни писмени доказателства. Уведомителното писмо е получено от едноличния търговец на 21.11.2019 год. /лист 436/. В указания 14-дневен срок в ДФЗ е получено уведомително писмо с вх. №01-6500/8829 от 04.12.2019 год. /лист 437 и сл./, с което се изразява несъгласие във връзка с констатациите на административния орган. Изложени са подробни съображения по отношение правната и фактическа необоснованост на констатираните нарушения, като се отправя искане да не му се налага санкция. По делото, в електронен и хартиен вид са приложени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на акта и относими към компетентността на издателя му.

Същите са били приети за неоснователни и е издаден акт за установяване на публично държавно вземане №34/3/3110834/3/01/04/02, изх.№01-6500/8829#2 от 28.07.2020 год., с което е определен размера на подлежащата на възстановяване сума от 21 350.00 лв.. Така издаденият акта за установяване на публично държавно вземане е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело №583/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора, който с решение №76/04.03.2021 год. е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение №1501/17.02.2022 год., постановено по адм. дело №6180/2021 год. По описа на Върховен административен съд на Република България, така постановеното решение е отменено и постановено друго по съществото на спора, като е отменен като незаконосъобразен акт за установяване на публично държавно вземане №34/3/3110834/3/01/04/02, изх.№01-6500/8829#2 от 28.07.2020 год.

С писмо изх.№01-6500/8829#13  от 21.03.2022 год., на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ /лист 440-445/, ЕТ „С. - А.М.” е уведомен, че се открива производство за налагане на финансови корекции по сключения договор за предоставяне на БФП във връзка с установено при проверката на място нарушение. С подробно описани нарушения, е уведомен жалбоподателят, че ще се пристъпи към издавена на решение за налагане на финансова корекция в размер 21 350.00 лв., представляващи 100% от получената субсидия. Даден е и 14 дневен срок за подаването на писмени възражения от страна бенефициера. Горепосоченото писмо е получено от страна на М. на 29.03.2022 год. /лист 446 от делото/. В указаният срок е получено от ответника уведомително писмо от името на ЕТ“А.М.“ /лист 447 от делото/, в което същият изразява несъгласие с изпратеното му уведомително писмо по чл.73, ал.2 от ЗЕУСЕСИФ. Възраженията са приети за неоснователни и е издадено решение №34/3/3110834/3/01/04/03 и изх.№01-6500/8829#15 от 20.05.2022 год. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, което е предмет на настоящето дело. Видно от съдържанието на същото, е констатирано неспазване на разпоредбите на т.4.25, буква „а“ и т.4.25.3 от договора, както и на чл.55, ал.1, т.1 от Наредба №23/18.12.2009 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие.  Налице била  липса на финансовите активи, предмет на подпомагане вместо 9 броя коне са налични само 2. Не е налице уведомяване от страна на бенефициера както за откраднатите животни, така и за умрялото такова. Представените обяснения не са прието като основателна причина за невъзстановяването на животните. Съгласно договора, е следвало да ползва придобитите чрез финансирането активи пет години от сключването на договора и да спазва одобрения проект. Това неизпълнение на договора е основание за налагането на санкцията по чл.59 от Наредба №23/18.12.2019 год. В изпълнение на чл.59, ал..2 от същата наредба, са приети и правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. Така установеното предполага неизпълнение по повече от 50 % от стойността на изплатената финансова помощ, което предполага налагане на санкция в размер на 100% от предоставената помощ по договора. Ето защо е определена финансова корекция в размер на 21 350.00 лева.

Констатирано е смърт на едно от животните, за което е предоставен и протокол за аутопсия. Това е изисквало уведомяване на ДФЗ за настъпилото застрахователно събитие, което не е сторено от жалбоподателят. Обяснението, че застрахователната компания не покрива риск „Кражба“ е прието като неоснователно, тъй като полицата покривала риск нападение от диви животни. Това отново е прието като неизпълнение на договорните задължения, поради което и определена финансова корекция в размер на 2 750.00 лв., представляваща размерът на изплатената субсидия за починалото животно.

Установено е неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за финансовата 2018 год., за които е посочено, че са реализирани приходи в размер на 0%, спрямо заложените в бизнес плана за годината приходи от 29 257.28 лв., квалифицирано като нарушение на т.4.17 и т. 4.25.3 от договор № 34/3/3110834 от 14.10.2014 год., във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, респективно на  чл.16, ал.2 във връзка от Наредба №29 от 11.08.2008 год., като за това нарушение, на основание т.8.1 и т.1.2 от договора във връзка с чл.59, ал.1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009 год., респ. чл.46, ал. 1 и 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 год. е определена като подлежаща на възстановяване сумата в размер от 21 350.00 лв.

Констатирано е нарушение на устойчивата заетост тоест не е изпълнено задължението по бизнес плана за разкриване на едно работно място, представляващо неизпълнение на една от целите на мярката, разписани в Наредба №30 от 11.08.2008 год.  и Наредба №23 от 18.12.2009 год. за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места. Според чл.16,ал.2 от Наредба №30 били регламентирани изискванията  изпълнението,  на които допринася за изпълнение на целите на мярката. Бизнес  планът следвало да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за срок от 5 години, което не било налице и определена сума за възстановяване в размер на 21 350.00 лева. Съгласно т.18 от Правилата за определяне на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27,ал.6 и ал. 7 от ЗПЗП по ПРСР 2007 год. – 2013 год. на едноличният търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 135.00 лв.

Съгласно чл.3, ал.1 от правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазването на критериите за допустимост, ангажименти и или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушения при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след първи януари 2015 год., размерът на подлежащата на възстановяване сума за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира.  В тези случаи, най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показател за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.

           

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на оспореното решение за налагане на финансова корекция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал. 1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Обжалваното решение №34/3/3110834/3/01/04/03 от 20.05.2022 год. на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ год. за налагане на финансова корекция подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. То е връчено на адресата си на 02.06.2022 год., като жалбата на ЕТ“С. - А.М.“*** срещу него е депозирана в деловодството на ДФ“Земеделие“ на 13.06.2022 год. и се явява подадена в срок. Оспорването е направено от лице, адресат на акта и за което същият е неблагоприятен. Следователно жалбата е процесуално допустима.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл.69, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. в сила от 01.07.2022г.), е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /редакция ДВ бр.85/ 20217 год./ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд „Земеделие“.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019 год., в сила от 28.06.2019 год./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Следователно оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно упражнените му административни правомощия.

Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.4и т.7 от ЗУСЕСИФ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.70, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУСЕСИФ  - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.65 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и неизпълнение на одобрени индикатори – неизползването на придобитите активи за срока на договора и неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност  и неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост. В изпълнение на изискването по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ (загл. изм., в сила от 01.07.2022 г.), разгледани, обсъдени и подложени на преценка са възраженията на ЕТ „С. – А.М.“. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за всеки неизпълнен одобрен индикатор и съотв. размерът на наложената с обжалваното решение финансова корекция. С оглед на което съдът приема, че е спазено както изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и изискването на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение.

В обжалваното решение са изложени мотиви /фактически и правни основания/, несъответни на упражненото правомощие по чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП. В Наредба №30/2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 год., издадена на основание §35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, се съдържа предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата. Съгласно приетото с влязло в сила Решение №1501 от 17.02.2022 год. по адм. дело №6180/2021 год. по описа на ВАС /в изпълнение на което съдебно решение се сочи издадено решението за налагане на финансова корекция/, „§12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 год., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 год. и на мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 год. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг“. Съдът намира, че цитираните в обжалваното решение разпоредби на чл.46, ал.1 и ал.2 на Наредба №30/11.08.2008 год. са приложими, тъй като  именно те съдържат и определят вида на нарушението, респективно критериите по които същото следва да се разглежда с оглед налагането на раз-мера на финансовата санкция.

Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер. В съответствие с чл.73, ал.2 от закона преди издаване на решението за определяне на финансова корекция РУО на ОПРР е запознал бенефициера ЕТ“С. - А.М.“ с констатациите си и му е предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. От своя страна бенефициерът е изпратил възражение регистрирано при МРРБ на 12.04.2022 год. Решението е издадено на 20.05.2022 год., след изтичане на предвидения в чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ срок, но последният има инструктивен характер, поради което неспазването му няма характер на съществено процесуално нарушение и не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от РУО на ОПРР 2014-2020 основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл.71 от ЗУСЕФСУ с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция, нормативно са регламентирани в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл.70, ал.1, т.9 от закона такова основание е и нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл.143/1/ от Регламент /ЕС/ №1303/2013 държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл.122/2/ от Регламент /ЕС/ №1303/2013, държавите - членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност се съдържа в чл.2, т.36 на Регламент /ЕС/ №1303/2013, съгласно която норма „нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като „нередност“, изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор; 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Настоящият съдебен състав възприема, че езиковото тълкуване на разпоредбата на чл.2, т.36 на Регламент /ЕС/ №1303/2013 не оставя каквото и да било съмнение, относно възможността вредата на бюджета на съюза да не е само реално настъпила, но и потенциална, т. е. нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда – последното трайно възприето, както в българската съдебна практика, така и в практиката на Съда на ЕС.

Според чл.2 от Наредба № 30/11.08.2008 год., по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 год. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Съгласно чл.26, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008 год., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение, като с разпоредбата на чл.16 от Наредба №30/11.08.2008 год. като един от задължително изискуемите се към заявлението документи, е предвиден изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата. В §1, т.6 и т.26 от ДР на Наредба №30/11.08.2008 год. е дадена легална дефиниция на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съответно изготвяният от кандидата бизнес план трябва да е по образец – Приложение №3, като съгласно този образец елементи от задължителното съдържание на бизнес плана са очаквания резултат след завършване на проекта (от гл. точка на създаването на устойчива заетост за периода на бизнес плана (Раздел І, т.2) и приходите от подпомаганата дейност (Раздел ІV, т.1.1 и т.1.2).

В чл.46, ал.1 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. е посочено, че в случай, че получателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, в случаите по ал.1, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В същия дух, в т.8.1. от Договора е определено правото на Фонда да иска връщане на вече изплатени суми и лихви върху тях, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ. В този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба № 23/18.12.2009 год.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от Наредба №23 от 18.12.2009 год. „В случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях.“ В тази връзка, по силата на ал.2 „В случаите по ал.1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

В изпълнение на посочените разпоредби и за унифициране на прилагането им спрямо бенефициентите са приети и обнародвани в ДВ и „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна държавна помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 год.

Според съда, безспорно от доказателствената съвкупност по делото се извличат описаните в решението за налагане на финансова корекция нарушения.

Съгласно определението, дадено в раздел IX „Други условия“, т. 9. 1, буква „г“ от Договор №30/3/3110834 от 31.10.2014 год., „Одобрен проект“ е подаденото от Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба №23 от 18.12.2009 год. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и допустими за финансиране. Съгласно определението, залегнало в §1, т.19. от Допълнителните разпоредби на Наредба №30/11.08.2008 год. при условията на която е сключен договорът за подпомагане, „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи за кандидата и допустими за финансиране по ПРСР“, т. е. и одобреният бизнес план.

По силата на разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008 год. „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2“, като в §1, т.6 от Допълнителните, разпоредби на същата наредба е дадено легално определение, съгласно което „Икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивостта предприятието за периода на бизнес плана“.

Съгласно точка 4.17 от договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и изискванията на Приложение №2 към договора и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като точка 4.25.3 определя че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Допълнително в приложение №2 от договора, т.11 е указано че ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации.

Заложените в бизнес плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в субсидираната дейност лица, се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони за периода 2007 год. – 2013 год., посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. Съответно реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнението на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността и поетия ангажимент за поддържане на работни места, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Ето защо безпротиворечиво и константно в съдебната практика се приема, че заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на БФП по мерки от ПРСР (вкл. непостигането на заложените в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в дейността лица/, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ (загл. изм., в сила от 01.07.2022 год.) и съотв. съставлява основание за извършване на финансова корекция. 

Следователно по делото се явява безспорно установено и доказано, че ползвателят на помощта по Договор №34/3/3110834 от 31.10.2014 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007 – 2013 год. - ЕТ „С. – А.М.“, не е постигнал заложените в одобрения като част от проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност /липса на такива/ и относно броя на заетите в производствената дейност лица, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори, субсумиращо се в законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.

След като бенефициерът не е постигнал заложените в одобрения проект показатели за приходи и за устойчива заетост, непостигнати в цялост се явяват и целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, респ. целите на подпомагането по Мярка 311 (разработена и одобрена въз основа на чл.52(а)(ii) и чл.54 на Регламент (EО) №1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 год. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (отм., действащ до 31.12.2013 год.). А съгласно чл.4, ал.1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл.3, ал.2, при условията, определени в тях. Изпълнението на целите, поставени в Регламент №1698/2005 год. и национално дефинирани в Наредба №30/2008 год. задължително следва да става при спазване на общия принцип в чл.4, §8 от Регламент №1303/2013 год. - добро финансово управление в съответствие с чл.30 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №966/2012 год. /отм./, съответно чл.33 от Регламент №2018/1046 /Финансов регламент/, и прогласените принципи на икономичност, ефективност и ефикасност. Ето защо при предоставяне на БФП по реда на Наредба №30 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., показателите в бизнес плана в частта му за приходите от подпомаганата дейност и в частта за устойчивата заетост, са индикатори за постигането на целите на мярка 311 от ПРСР 2007 – 2013 год., като неизпълнението на посочените индикатори обосновава извод, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл.2 от Наредба №29/2008 год., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално посоченият по-горе принцип на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза.

Съгласно чл.56, §1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) № 290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т.42 от решение на СЕС от 8 май 2019 год. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 год., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 год., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент №1306/2013 като пряко приложим. Член 58, §1 от Регламент №1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл.27, ал.9 от ЗПЗП, от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 год. Посочените Правила представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл.63, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 (при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014. Съгласно чл.2, ал.1 и ал.3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите  на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., са посочени в приложението към Правилата.

В оспореното решение за налагане на финансова корекция са цитирани т.2, т.12, т.18 и т.30 от тези правила.

Съгласно т.2 от правилата, нарушението се изразява в неизползване на придобитите въз основа на финансираният актив по предназначения и е предвидена санкция в размер на 100% от изплатената субсидия, а т.12 – невъзстановяване от страна на ползвателя на актива, за който е настъпила частична щета до първоначалното му функционално състояние, като санкцията е в размер на 100% от невъзстановения актив. Нарушението по т.18, се изразява , че ползвателят по мярка 311 /в случая/ не е спазил параметрите заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил броя на съществуващите работни места, като ако нарушението за повече от 50% от заложеното в бизнес плана е предвидена санкция в размер на 100% от изплатената субсидия. Съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената такава. В случая, в съответствие и при прилагането и т.2, т.12, т.18 и т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., правилно на бенефициера по мярка 311 от ПРСР 2007 год. - ЕТ „С. А.М.“, е определена финансова корекция в размер на 21 350.00 лв., представляваща 100% от получената субсидия. По отделните точки са определени санкция както следва:

Установената при проверката наличност на един жребец и една кобила от общо девет коня, за които е кандидатствал жалбоподателят и за които е отпусната финансовата субсидия, правилно е квалифицирано, като не използване на всички придобити активи по предназначение. Кражбата на шест от тях е обстоятелство, за което едноличния търговец не е уведомил държавен фонд „Земеделие“, а е бил длъжен. Ирелевантно е обстоятелството, че са налице обективни причини за това и липсата на вина у бенефициера за осъществената кражба. Макар и да е налице заведено досъдебно производство за шест откраднати коня, спряно към дена на проверката, за жалбоподателят е било налице задължение за уведомяване на ДФЗ за тази кражба, което не е сторено. Обективно погледнато към момента на проверката, е установено ползването на два коня, от общо девет, за които е отпусната помощта. Установеното правилно е подведено като нарушение по т.2 от Приложение към раздел I „Общи положения“ и е наложена финансова колекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ в размер на 21 350.00 лв.

Установената при проверката през месец декември 2019 год. смърт на кон, за който е представена протокол за аутопсия от 02.03.2016 год. Съгласно чл.56, ал.4 от Наредба №23 от 18.12.2009 год. и чл.44, ал.4 от Наредба №30 от 11.08.2008 год., при настъпване на частична щета получателят е длъжен да възстанови подпомогнатия актив. Такова възстановяване на актива, не е извършено от страна на ЕТ“С. А.М.“, макар и да се твърди обратното от него. Това е така, тъй като е налице финансиране закупуването на девет коня, като при проверката на място са установени едва два коня. Липсващата бройка от седем коня, се формира от загиналият ухапан кон от диво животно /видно от протокола за аутопсия от 02.03.2016 год./ и шестте откраднати коня на 01.04.2018 год. /видно от постановлението на Районна прокуратура Чирпан/. Следователно правилно е прието, че не е налице изпълнение на задължението за възстановяване на подпомогнатия актив. Установеното правилно е подведено като нарушение по т.12 от Приложение към раздел I „Общи положения“ и е наложена финансова колекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ за актива, който не е възстановен – 2 275.00 лв.

Установено е при проверката и неспазване на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост при неизпълнение равно 100% и за липса на реализирани приходи от подпомаганата дейност, съответно неизпълнение под 20% от заложените такива. Не е спорно между страните, че за финансовите 2016 год., 2017 год. и единадесетте месеца от 2018 год. не са реализирани никакви приходи, нито е било назначено лице, предвидено в одобреният бизнес план. При определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко от нарушенията са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността им, в съответствие с изискванията на чл.35, §3 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, при прилагане на относимите хипотези за неизпълнение, което засяга подпомаганата дейност в цялост и отклонението от заложените в бизнес плана финансови параметри и тези по отношение на устойчивата заетост възпрепятстват постигането на целите на предоставеното подпомагане и изпълнението на проекта. Получените приходи са под 20% от предвидените такива в бизнес плана, като нарушението е продължило повече от две финансови години. Установеното правилно е подведено като нарушение по т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ и е наложена финансова колекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ в размер на 21 350.00 лв. по отношение на  нереализиране на приходите и по т.18 – относно неспазването на параметрите в бизнес плана относно устойчивата заетост – 10 % от предоставената финансова помощ, т.е. 2 135.00 лв.

При спазване на изискването по чл.3, ал.1 от Правилата /когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 год., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира/, е определена една финансова корекция за четирите нарушения, размерът на която е равен на най-високия приложим процент – 100% от получената финансова помощ по Договор №34/3/3110844 от 31.10.2014 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013 год. С оглед на което съдът приема, че правилно е определен и размера на следващата се финансова корекция по чл.70, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУСЕСИФ.

Съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства основание за отмяната му по чл. 146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалността по чл.6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция (15%), отчита както степента на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели, така и продължителността на неизпълнението. Следва да се отбележи, че пряко проявление на принципа на пропорционалността е самата регламентация, съдържаща се в Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 год.

Относно възражението на жалбоподателя, че в решението не ВАС не се дават указания за издаването на нов административен акт, както и по отношение на наличието на сила на пресъдено нещо с това решение, с което следва да се съобразяват всички правни субекти.

 Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл.1 от Регламент № 2988/ 95.  Разпоредбата на чл.3, §1, ал. 1 от Регламент №2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 год. по дело С-436/2015 относно понятието „многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи.  Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

 В конкретния случай на първо място е налице „продължаваща нередност“ по см. на чл.3, §1, ал.2 от Регламент № 2988/ 95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016 год., 2017 год. и 2018 год., липса на седем коня/, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 год. Административното производство за извършване на финансова корекция следва да се счита за образувано на 21.03.2022 год. с изпратеното на бенефициера уведомително писмо по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ т.е. в рамките на давностния срок чл.3, §1, ал.1 от Регламент №2988/95, като образуването на това производство представлява предприето от компетентния орган действие по чл.3, §1, ал.3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция /20.05.2022 год./, предвиденият давностен срок по см. чл.3, §1, ал.1 от Регламент № 2988/95, не е изтекъл. Освен това Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на което и при прилагането на чл.3, §1, ал.2, изр. второ от Регламент №2988/95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор №34/3/3110834 от 31.10.2014 год. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият срок за давност в чл.3, §1, ал.1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, се явява продължен и съотв. не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции.

На следващо място, правилно е отбелязано в жалбата, че постановеното решение №1501/17.02.2022 год., постановено по адм. дело №6180/20221 год. има сила на пресъдено нещо и обвързва страните по делото. Предмет на делото обаче е издаденият акт за установяване на публично държавно вземане, като при извършеният съдебен контрол е установено неспазването на процедурата по издаването му, респективно по постановеното връщане на финансовата помощ. В мотивите си обаче, върховният съд не е обсъдил и не е изследвал въпроса налице ли нередност по смисъла на закона, респективно налице ли е неизпълнение на сключеният договор за отпускане на финансовата помощ. Такива мотиви са изложени единствено в първоинстанционното решение, което обаче е отменено. В този смисъл, силата на присъдено нещо, касае незаконосъобразното издаване на оспореният акт за установяване публично държавно вземане, което обвързва страните по делото. Според настоящия съдебен състав, ако бе предприето повторно издаване на такъв АУПДВ, то същото био нищожно, но не е оспореният в настоящето съдебно производство решение за налагане на финансова корекция.

С огледа на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част проекта бизнес план, относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в дейността лица, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по см. на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция. Обосновано е прието също така и за наличие на нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, изразяващо се в невъзстановяване на загиналия кон, вследствие на ухапване от диво животно и липсата на шест коня, предмет на кражба.

На основание и по силата на законовата делегация по чл.27, ал.9 от ЗПЗП, от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 год. Посочените Правила представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл.63, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 (при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл.2, ал.1 и ал.3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите  на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., са посочени в приложението към Правилата. При определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко от нарушенията са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността им, в съответствие с изискванията на чл.35, §3 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, при прилагане на относимите хипотези за неизпълнение, което не засяга подпомаганата дейност в цялост и отклонението от заложените в бизнес плана финансови параметри и тези по отношение на устойчивата заетост не възпрепятстват постигането на целите на предоставеното подпомагане и изпълнението на проекта. При спазване на изискването по чл.3, ал.1 от Правилата /когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 год., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира/, е определена една финансова корекция за всичките нарушения, размерът на която е равен на най-високия приложим процент – 100% от получената финансова помощ по Договор № 24/3/3110844 от 31.10.2014 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013 год. С оглед на което съдът приема, че правилно е определен и размера на следващата се финансова корекция по чл.70, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУСЕФСУ.

Съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства основание за отмяната му по чл. 146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалността по чл.6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция (100%), отчита тежесетта на всички установени нарушения, както и тяхната продължителност. Следва да се отбележи, че пряко проявление на принципа на пропорционалността е самата регламентация, съдържаща се в Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 год., предвиждаща пълно или частично възстановяване на получена БФП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното пред него решение №34/3/3110834/3/01/04/03 от 30.05.2022 год. на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ се явява правилно и законосъобразно, като постановено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Жалбата срещу решението се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.   

             Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника по спора, следва жалбоподателят в лицето на ЕТ“С.А. М.“ да бъде осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.  

      Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ съдът

             

Р     Е     Ш     И  :

 

                 ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“С. - А.М.“***, представляван от А.И.М. против решение №34/3/3110834/3/01/04/03 от 30.05.2022 год. на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е наложена финансова корекция в размер на 21 350.00 лв., като неоснователна.  

         ОСЪЖДА ЕТ“С. - А.М., ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.И.М. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, БУЛСТАТ *********, представлявано от Изпълнителния директор сумата от 100.00 /сто/ лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: