Решение по дело №13004/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4234
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20181100513004
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 12.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

  мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА                                             

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  13004 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 476917/24.08.2018г. по гр.д. № 75326 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 61 състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2026824/23.10.2017г. на Д.з.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „ОЗК З.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с правно  основание на чл. 411 и чл. 497 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.)  за заплащане на сумата от 1563,29лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.10.2017г.,  до изплащането й, представляващи изплатено застрахователно обезщетение  от 1548,29лв. и ликвидационни разноски по щетата за вреди по застрахован при ищеца по застраховка „Каско” товарен автомобил „Мерцедес Бенц” модел „812”, рег. №  ********, причинени при ПТП на 27.02.2017г. в гр. Варна в района на Зеленчуковата борса от виновно противоправно поведение на водач на товарен автомобил „Рено”, рег. №  ********с ремарке рег. № ********, застраховани при „ОЗК”З.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полици съответно № 23/116002313987 и № 23/116001829934, като Д.з.”АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на „ОЗК З.”АД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 200лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№  5141897/11.09.2018г. по регистъра на СРС от  ищеца „ Д.з.”АД, ЕИК ********, в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че  събраните по делото доказателства установявали обстоятелства, за които твърдения са наведени с исковата молба и основателност на исковете. Неправилно районният съд, приел, че не било установено виновно противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника в причинно-следствена връзка от което да са настъпили вредите. Личността на водача била без значение по делото, тя имала значение само във вътрешните отношения между страните по застраховката „Гражданска отговорност” Свидетелските показания установявали противоправно поведение на водача на автомобил „Рено”, а дали това бил посочения в протокола П.Р.или друго лице не се отразявало на основателността на иска. Показанията на св. Райков били противоречиви и не следвало да се кредитират. Претендирало  е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете „ОЗК З.”АД, ЕИК ********, в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твръдения че решението в обжалвана част е правилно. Посочило е, че по делото  не било установено виновно противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника в причинно-следствена връзка от което да са настъпили вредите. Протокола за ПТП бил оспорен от него , други доказателства които да установяват твърденията на ищеца за тези обстоятелства не били събрани. Правилно били кредитирани показанията на св. Райков като резултат от личните му впечатления и непротиворечиви. Вредите били причинени от друг автомобил – „Рено Магнум” с друг рег. № и водач. Формалната доказателствена сила на протокола за ПТП била оборена, защото св. Райков е заявил, че положения за него подпис  не е положен от него. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2026824/23.10.2017г. на Д.з.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „ОЗК З.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с която е поискало от съда на основание на чл. 411 и чл. 497 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.)  да осъди ответника да му заплати сумата от общо 1563,29лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.10.2017г.,  до изплащането й, представляващи изплатено застрахователно обезщетение  от 1548,29лв. и ликвидационни разноски по щетата от 15лв. за вреди по застрахован при ищеца по застраховка „Каско” товарен автомобил „Мерцедес Бенц” модел „812”, рег. №  ********, причинени при ПТП на 27.02.2017г. в гр. Варна в района на Зеленчуковата борса от виновно противоправно поведение на водач на товарен автомобил „Рено”, рег. №  ********с ремарке рег. № ********, застраховани при „ОЗК”З.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полици съответно № 23/116002313987 и № 23/116001829934. Навело е твърдения, че водач на застрахован при ответника автомобил нарушил правила за движение при маневра на заден ход, при която ударил паркирания автомобил „Мерцедес” и му нанесъл вреди  на стойност от 1548,29лв., ищецът платил тази сума на застрахования, направил и ликвидационни разноски от 15лв. Маркиране на автомобила в случая не било нужно, защото били сключвани последователни полици и съгласно чл. 31 от ОУ в тези хипотези повторното маркиране не било нужно. Претендирал е разноски.

Ответникът„ОЗК З.”АД, ЕИК ******** в предоставения срок е оспорило исковете. Посочило е, че не бил установен механизъм на настъпването на вредите, протокол за ПТП не бил верен. Водач на застрахован пир него автомобил не бил провел виновно противоправно поведение, в следствие на което да са настъпили вредите по „Мерцедес”, евентуално водач на Мерцедес бил допринесъл за тях, вредите били проявени още преди процесното ПТП, Мерцедес” не бил заснет по смисъла на ОУ на ищеца и вредите не били покрит риск, размер на искове бил прекомерен. Претендирало е разноски.

По делото е прието извлечение от регистъра на Гаранционен фонд, съгласно което за  моторни превозни средства с рег. № ********и рег. № ********са застраховани при ОЗК”З. „АД по застраховка „Гражданска отговорност” по  полици съответно № 23/116002313987 от  30.08.2016г. и № 23/116001829934 от 04.07.2016г. за срок то по 1 година.

По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско”  № 0312160013006453/09.05.2016г. , Общи условия, преписка по щета №*********/27.02.2017г., включително  платежно нареждане от 04.05.2017г., съгласно които на 09.05.2016г. „Д.з.”АД е сключило със „С.7” ЕООД договор за застраховка „Каско-пълно покритие” за период от  17.05.2016г. до 16.05.2017г. за територия на Република България за товарен автомобил „Мерцедес Бенц” модел „812”, рег. №  ********при застрахователна сума от 5700лв.,  по искане на застрахования на 27.02.2017г. е образувана щета за обезщетяване на вреди по това МПС, управлявано от Н.П.И., настъпили на 27.02.2017г. в гр. Варна, Зеленчукова борса, ищецът е огледал щетите на 27.02.2017г. и е установил такива по челно стъкло, чистачка перо; преден капак; буфер преден капак; греда под челно стъкло; дръжка греда под челно стъкло; мигач; мигач степенка и въздуховод всички за подмяна, възложил е ремонт на вреди на „Ото 2005”ЕООД  и за извършения ремонт е платил на 04.05.2017г. сумата от 1548,29лв. начислил е  15лв. ликвидационни разноски, на 10.05.2017г. е съставил покана до ответника за плащане на сумите, на 22.09.2017г. ответникът е получил писмо от ищеца. Съгласно чл. 31 от ОУ при подновяване на застраховката заявено преди изтичане на срока на предходната е нужно само подаване на заявление за същото и свидетелство за регистрация на МПС.

Приета е полица по застраховка „Каско” от 13.05.2015г. съгласно които на 13.05.2015г. „Д.з.”АД е сключило със „С.7” ЕООД договор за застраховка „Каско-пълно покритие” за период от  17.05.2015г. до 16.05.2016г. за територия на Република България за товарен автомобил „Мерцедес Бенц” модел „812”, рег. №  ********при застрахователна сума от 6300лв

По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 27.02.2017г. със схема, носещ подпис на двамата водачи на превозни средства посочени в него, съгласно който на 27.02.2017г. в гр. Варна  на Зеленчуковата борса е настъпило ПТП с участието на „Мерцедес”, рег. №  ********, управляван от Н.И.и  Рено”, рег. № ********с ремарке рег. № ********, управляван  от П.Р., при което двата автомобила са били в спряло състояние, но има удар между предна част на Мерцедес и ремарке на Рено, щети има по  Мерцедес – предно стъкло, маска-капак, мигач, рамка под стъклото

С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че  процесните щети могат да настъпят от ПТП с механизъм, посочен от ищеца, пазарна стойност на тези вреди към дата на ПТП е в размер на 1658,39лв.

Разпитът по делото св. Н.П.И. е заявил, че си спомня за увреждане на служебния камион  , настъпило при ПТП  в началото на 2017г. в гр. Варна на Зеленчуковата борса. Заявил е, че камионът бил паркиран на рампата,  не го ползвали през зимата за превоз, а го ползвали за склад. Обадили му се по телефона, за да му кажат, че камионът бил ударен, увреждането се било случило около 02,00ч., свидетелят не присъствал по време на ПТП. Посочил е, че като отишъл на място видял, че камионът стои на рампата, ударено му било предното стъкло и чистачката отдолу, счупена една лайсна, мигач, въздуховод отдясно. Заявил е, че КОТ били минали, но като видели, че няма ударени хора ... Посочил е, че водачът на автомобила, който ударил Мерцедес минавал и със задната част ударил Мерцедес като завивал, нямало проблем с този водач, той изчакал свидетеля да пристигне на място, съставили и подписали двустранен констативен протокол, другият автомобил бил с толбухинска регистрация, бил голям ТИР, ни видял да има вреди по него.

Разпитан по делото св. П.Д.Р.е заявил, че бил свидетел на ПТП в края на зимата на 2017г. на Зеленчуковата борса „Слатина”, но не бил участвал в него и не бил подписвал протокол за ПТП, при предявяване на приетия по делото протокол за ПТП е посочил, че не негов подпис на протокола няма. Посочил е, че били наредени 4 автомобила и водач на друг автомобил от фирмата, за която работел и свидетелят, тръгнал да изкарва автомобила си ТИР напред, за да може да отвори вратите му, отворил вратите му и тръгнал назад и тогава ударил автомобил, паркиран до него. Останалите водачи в този момент се развикали, но колегата на свидетеля вероятно не ги чул и продължил с маневрата, не спрял и ударил паркирания до него автомобил. Заявил е, че дошли полицаи и направили проверка на водача за алкохол, доколкото свидетелят помнел проба била положителна. Заявил е, че с този водач били колеги от една фирма и затова свидетелят бил постоянно до този водач, полицаите качили водача в патрулката и го завели за вземане на кръвна проба. Заявил е, че след това си тръгнал, защото неговият ТИР –„Рено Магнум” вече бил натоварен.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2017г., като договорите за застраховка са сключени през 2016г. , то  съдът приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за З.то в сила от 01.01.2016г.

Предявените искове са с правно основание чл.  411 и чл. 497 от от КЗ.

 С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ.  Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу  третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50  и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез  изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени  към момента на настъпване на събитието или  натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия.

Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено от приетите по делото писмени доказателства, заключение по техническа експертиза, която съдът кредитира като неопровергана от другите доказателства, неоспорена от страните, свидетелски показания, които в тази част съдът кредитира като еднозначни и неопровергани от другите доказателства, че застрахован при ищеца автомобил „ Мерцедес Бенц, модел 812”, рег. №  ********по застраховка „Каско” на 27.02.2017г. е бил увреден при ПТП , за отстраняването на вредите  ищецът е платил сумата от 1548,29лв., направил е ликвидационни разноски от 15лв., пазарна стойност на вредите е в размер на 1658,39лв. към дата на ПТП, на 22.09.2017г. е поканил ответника за му ги заплати.

По делото не се спори и се установява от приети извлечения от регистъра на Гаранционния фонд, че към 27.02.2017г. товарен автомобил „Рено”, рег. №  ********с ремарке рег. № ******** са били застраховани при „ОЗК”З.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полици съответно № 23/116002313987 и № 23/116001829934.

Спорният въпрос по делото е дали  процесните вреди са причинени от виновно противоправно поведение на водач на товарен автомобил „Рено”, рег. №  ********с ремарке рег. № ********. Съдът приема, че по делото не е установено водач на тези превозни средства да е провел виновно противоправно поведение, в следствие на което да е увреден автомобила, застрахован пир ищеца по имуществената застраховка „Каско“. Приетият двустранен констативен протокол е частен свидетелстващ документ, който е своевременно оспорен от ответника и в тежест на ищеца  е било по несъмнен начин да докаже верността му. Такова доказване по делото не е проведено. Свидетелят  П.Р., посочен в този протокол за ПТП като водач на застрахованите при ответника превозни средства е заявил, че негов подпис в този протокол няма, че не е бил водач на превозно средство, участвало в това ПТП, а бил само свидетел на същото, че в това ПТП участвал друг ТИР – Рено „Магнум”, а не посочените в протокола за ПТП превозни средства. Съдът кредитира тези показания като неопровергани от другите доказателства по делото, резултат от личните впечатления на свидетеля. Съдът приема, че показанията на св. Н.И.не установяват верността на протокола за ПТП, нито опровергават показанията на св. Райков. Свидетелят Н.И.е посочил, че не е бил свидетел на ПТП, разбрал за същото от телефонно обаждане и при пристигане на място часове след ПТП съставили протокола за ПТП с водача на другия автомобил. Свидетелят И., обаче, при разпита си не е посочил нито увреждащия автомобил с индивидуализиращите му белези, нито водач, който е подписал протокола.  Този свидетел е заявил, че му било разказано как е настъпило ПТП, но не  е възприел механизма на същото, като му бил посочен водач на увреждания автомобил и с него подписали протокола за ПТП. Тези показания на св. И.съдът приема, че могат да обосноват несъмнен извод, че процесното ПТП е настъпило с участието на Рено, рег. №  ********с ремарке рег. № ********, поради което изводите на районния съд са правилни. Следва да се посочи за пълнота на изложението, че протокола за ПТП не сочи механизъм на ПТП, който да съответства на твърденията на ищеца. В протокола за ПТП е посочено, двете МПС са били в паркирано състояние. Действително, схемата на ПТП по този протокол показва съприкосновение на двата автомобила, но тя не установява как е постигнато същото.

При така възприето съдът приема, че по делото не е установено моторно превозно средство Рено, рег. №  ********с ремарке рег. № ******** да е участвало при процесното ПТП и водачът му да е провел виновно противоправно поведение, довело до настъпване на процесните вреди, поради което и правилно районният съд е отхвърлил исковете.

При така възприето съдът приема, че решението на Софийски районен съд в обжалваната част следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт. Същото е определено от съда съобразно нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ при съобразяване на  сложността на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476917/24.08.2018г. по гр.д. № 75326 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 61 състав „в обжалваната част.

ОСЪЖДА  Д.з.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ОЗК З.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева ), представляващи съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт  в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.