Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.05.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Красимира
Георгиева , като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело №4240 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ
от ГПК.
Образувано
е по предявен от Л.З.Ж. *** с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000,00лв., обезщетение
за неимуществени вреди, възникнали поради неподдържана пътна настилка, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 28,11,2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 28,11,2017г., около 17:00 часа, в гр. София, ищцата вървяла
по тротоар, намиращ се в района на пл. „Журналист“, с посока на движение от ул.
„Арх. Йордан Миланов“ към бул. „Христо Смирненски“. Насочила се към
кръстовището, образувано между бул.„Христо Смирненски“ и ул.„Криволак“
Достигайки края на тротоара и при опита си да пресече пътното платно, ищцата се
подхлъзнала на покрит със сняг и лед участък на пътя, в резултат на което
загубила устойчивост и паднала от собствения си ръст. Навеждат се доводи, че
вследствие на инцидента ищцата понесла телесни увреждания, които от своя страна
са довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Твърди се, че на основание чл. 31 от ЗП е задължение на общината
изграждането, ремонтът и поддръжката на общинските пътища. Поддържа да е налице
противоправно бездействие.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.О.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата, че върху
улицата е имало сняг и лед. Навежда доводи, че не става ясно какво е
противоправното поведение на служителите на общината, което е довело до
настъпване на твърдените от ищцата вреди. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, което в съдебно заседание уточнява
като наличие на здравословно състояние на пострадалата, допринесло за
настъпване на вредите. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и
несъобразен с принципа на справедливост.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски по делото.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
На 28.11.2017г. около 17,00часа в
гр.София, на кръстовището между ул. бул.„Христо Смирненски“ и ул.„Криволак“ ищцата
се подхлъзнала при слизане от тротоара на пътното платно, в резултат на което
паднала от собствен ръст. За настъпилото събитие
еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М.С.А.-очевидец
на събитието.
В
резултат на събитието на ищеца са причинени
неимуществени вреди. От заключението на изслушаната по делото
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на външния /фибуларен/малеол-лява глезенна
става, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по –дълъг от 30 дни. Проведено е консервативно лечение. Ищцата
е хоспитализирана по спешност на 28,11,2017год. като след консултации със
специалисти и лабораторни изследвания е поставена гипсова шина. На 02,12,2017год. е назначен контролен
преглед, шината е подменена с гипсов
ботуш за 45 дни. Ищцата се е придвижвала 2 месеца с проходилка и 1 месец с
бастун. Активното лечение е продължило около 4-5 месеца. Към настоящия момент
пострадалата все още изпитва болки, оток в областта на външен глезен-лява глезенна става при
интензивно натоварване и при промени във времето. Болките и страданията са били
най-интензивни непосредствено след
травмата, след поставянето и
подмяна на гипсова имобилизация и в началото на раздвижването. Сочи се причинените травматични увреждания
да могат да бъдат получени при падане от собствен ръст.
От показанията на св.В.Ч., ценени по
реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на
ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора. В конкретния случай възражението
в отговора се обосновава с недоказаност на претенцията.
Исковата претенция съдът намира за
основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в
резултата на което на ищеца са претърпени вреди-неимуществени. От показанията
на св.А.се установява при слизане от тротоара на платното за движение ищцата да се е подхлъзнала. Сочи се
метрологичната обстановка към момента на настъпване на събитието-„заснежено и
заледено“, като на мястото на инцидента имало
малко сняг. Въпреки заявеното, че тротоарът не е бил заледен, тъй като е бил почистван от
стопанисващите съседни търговски обекти,
при съвкупната преценка на гласните доказателства и показанията, че е
имало сняг върху същия, се налага извод ищцата да се е подхлъзнала именно
на заснежен тротоарен участък, при опит да слезе на пътното платно и пресече
кръстовището в мястото на инцидента.
Спорно е обстоятелството дали за ответникът съществува нормативно
задължение за поддръжка на тротоарните площи.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са
публична общинска собственост, каквото се установява да е мястото,
на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или
пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите;
бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се
осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника
за прилагане на закона за пътищата,
съгласно която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в
частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно
изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено
задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1, т.14
от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради
което съдът приема допускането на наличие на непочистен, заснежен участък на
тротоар, находящ се на територията на
общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците
съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на
които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато
в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Приложените констативни протоколи за количествата изпълнени и неизпълнени
видове дейности относно събиране на отпадъци и почистване, относими към района
на събитието не опровергават изложените по-горе изводи.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г.,
по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 15000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- счупване на външния /фибуларен/малеол-лява глезенна
става, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по –дълъг от 30 дни. Общият възстановителен период от
4-5месеца, обстоятелството, че поради поставена гипсова имобилизация за период от около 45 дни ищцата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си, в продължение на около 3 месеца е ползвала
помощни средства /2 месеца проходилка и 1 месец бастун/, осъщественото внезапно и
неочаквано травматично увреждане, възрастта на пострадалата -78години към
датата на събитието/ утежняващ възстановяването фактор/, както и наличие на
болка и към настоящия момент при промяна на времето и натоварване.
Същевременно следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че оздравителния процес съгласно СМЕ е приключил, няма
инвалидизация, липсва ограничаване на функционалността на крайника. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
Възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно.
Твърдението за наличие на здравословни проблеми при пострадалата допринесли за
увреждането не се установи.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя
характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 28.11.2017г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода на спора
на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 740,00лв. от общо 1480,00лв., от които 1200,00лв.
–д.т. и 280,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
50,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На основание чл. 38,
ал.2 от Задв. на адв.Я.Д. се дължат
разноски, съобразно уважената част от иска,
които съдът определя в размер
на 715,00лв. от общо 1430,00лв.
определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*******да заплати на Л.З.Ж., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 15000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от увреждане настъпило на
28,11,2017год. в гр.София, в резултат на падане предизвикано от непочистен сняг на тротоар, в района на кръстовището на
бул. Христо Смирненски и ул.Криволак, ведно със законната лихва от датата на
увреждането -28,11,2017год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 15000лв. до пълния
предявен размер от 30000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.да заплати
на Л.З.Ж.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
740,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА С.О.да заплати
на адв.Я.Д. на
осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в
размер на 715,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА Л.З.Ж., с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на
С.О.с адрес: гр. София, ул.”*******на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 50,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: