Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Плевен, 09,06,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №7238 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от А. ***К., ЕГН **********,***, чрез адв.И.Ц. от
ПАК, против М.Д.Т., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че ищецът е незрящ
и поради периодично пребиваване в чужбина е упълномощил ответницата да тегли
пари от негови сметки в *** и да заплаща консумативните му разходи. Твърди се,
че при завръщането си през 2019 г. от чужбина ищецът установил, че срещу него е
образувано изп.дело за задължения към ***. Твърди се, че след направена
проверка е установено, че ответницата е теглила суми от сметките му, но
текущите консумативи не са заплащани. Сочи се, че ответницата дори възстановила
част от удържаните суми. Твърди се, че съгласно частна експертиза, ответницата
е изтеглила общо 1999,00 лева, както и допълнително още 626,34 лева. Ищецът
твърди, че за да погаси задължението си по изп.д., продава автомобила си. В
заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да му върне сумата от 2625,34 лева, представляващи изтеглени от нея и
неизползвани по предназначение суми. Претендират се и сторените по делото
разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията,
като сочи, че действително има плащания от ответницата, но има и останали
задължения – ненаправени плащания, но въпреки това изтеглени и присвоени пари
от ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата депозира писмен отговор, в който сочи, че неплащането на сметките
към *** започна още от 2013 г., за което ищецът е знаел и е информирал
ответницата. Сочат се обстоятелства, неотносими към настоящото дело – относно
получавания размер на пенсията от ищеца, относно извършвана от същия търговия с
автомобили, относон получавани доходи от пенсия в ***. Ответницата прилага
НЕОТНОСИМИ към правния спор писмени доказателства и прави доказателствени
искания – за задължаване на ищеца да представи фактури за плащанията към ***, „***за
процесния период, или за служебното им изискване от дружествата; за изискване
на справка от *** за извършени тегления през периода; за справка в **** относно
притежавани автомобили от ищеца за периода след 2000 г.; за справка относно
получавана в *** пенсия от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
представеното в заверено копие и оригинал пълномощно, нотариално заверено на
17,09,2015 г., се установява, че ищецът е упълномощил ответницата с множество
права, включително: да получава личната му пенсия от всяка институция, която я
изплаща, както и да урежда въпросите с прехвърлянето на изплащането на сумите
от пенсията му от едно на друго място, да се разпорежда неограничено със
сметките, в които я превеждат; да го представлява пред ***, и пред всяка друга
банка в страната, да открива сметки на негово име, да тегли и внася
неограничено суми, включително с правото да закрива сметките, като изтегли
изцяло наличните суми; да разкрива банкови сметки на негово име в банка по неин
избор и да изтегли сумите, постъпили от *** като целева помощ за медицински
изделия, ПСПС, да се разпорежда с нея и да я закрие при нужда.
От
представената в заверено ксерокопие справка от *** се установява, че за периода
26,11,2018 г. – 21,08,2019 г., от сметка на ищеца в банката, чрез пълномощник
ответницата,са изтеглени суми в общ размер на 1330,24 лева.
От
представената в заверено ксерокопие молба от ответницата до *** се установява,
че същата е поискала възстановяване на суми след наложен запор от *** поради
обстоятелството, че същите са получени социални помощи, превеждани от ***.
От
изисканата и предоставена справка от *** се установява, че за периода 21,02,2018
г. – 12,07,2019 г., от сметки на ищеца, чрез пълномощник ответницата, са
изтеглени 4870,00 лева.
От
изисканата и представена от *** справка за партиден номер *** на името на ищеца,
се установява, че издадени фактури след 30,11,2017 г. са заплатени едва на
05,09,2019 г.
От
изисканата и представена от *** справка за абонатен номер 6923 с титуляр – ищеца,
се установява, че за периода от 21,02,2018 г. /първата дата, за която има данни
за теглени суми от ответницата/до 21,08,2019 г. /последната дата, за която има
данни за теглени суми от ответницата/, няма постъпили плащания, освен суми,
преведени от ЧСИ.
От
изисканата и представена от *** справка за клиентски номер 300201304985, с
титуляр – ищеца, се установява, че за периода от 21,02,2018 г. /първата дата,
за която има данни за теглени суми от ответницата/до 21,08,2019 г. /последната
дата, за която има данни за теглени суми от ответницата/, има постъпили
плащания в размер на 358,32 лева.
От
представената разписка от *** от 02,07,2019 г. се установява, че е платена
сумата от 19,00 лева по сметка на *** за възстановяване на ел.захранването.
От
представената разписка от *** от 28,06,2019 г. се установява, че е платена
сумата от 359,00 лева по сметка на *** с основание – съдебни вземания кл.ном.
300201304985.
От
изисканата справка от *** се установява, че за периода от 21,02,2018 г.
/първата дата, за която има данни за теглени суми от ответницата/до 21,08,2019
г. /последната дата, за която има данни за теглени суми от ответницата/, има
данни за платени през системата на дружеството сметки за комунални услуги по
партиди с титуляр-ищеца, на стойност 133,66 лева към *** и „***“.
От
изисканата справка от *** се установява, че ищецът е сключил договор за паричен
кредит на 26,10,2018 г., задълженията по който са платени изцяло на 10,07,2019
г. и са в общ размер на 1651,80 лева, като вноските са правени както лично от
ищеца, така и чрез кредитния консултант, който го е обслужвал.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите по чл.55-58 от ЗЗД, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно,
фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 от ЗЗД,
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено разместване
между ищеца и ответника в резултат на което ответникът да се е обогатил за
сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, липса на основание за имущественото разместване. Искът по чл.59 от ЗЗД има субсидиарен
характер. Разпоредбата на чл.59, ал.2
от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно
основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който
същият може да се защити. Според Постановление №1/28,05,1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на Пленума на ВС, “…искът
по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1
от ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не
съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона…”.
Предявеният от А.К.
против М.Т. иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД, доколкото в исковата молба
са изложени твърдения, че през определен период от време ответницата е
изтеглила от банкови сметки на ищеца лични негови средства в общ размер на 2625,34
лева, с които той е обеднял, а тя се е обогатила. Ищецът потвърждава съществуването
на упълномощителна сделка и не е оспорил представеното пълномощно /нотариално
заверено/, по силата на което на ответницата е била делегирана представителна
власт да извършва правни действия от негово име и за негова сметка, включително
да извършва всякакви банкови операции от сметките, по които е титуляр. Ето защо
съдът приема за установено, че ответницата е разполагала с валидно учредена
представителна власт да се разпорежда със средствата от личните му банкови
сметки.
Съгласно изричната
нормата на чл. 59 ал. 2 от ЗЗД, правото да се иска връщане на даденото без
правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с
който същият може да се защити.
Възможността да
бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл.59,
ал.1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за
защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не - по
неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение
съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то е
породено /Решение № 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II
о./. Договорното представителство поражда както вътрешни отношения между
представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и
третото лице /при пряко представителство/ или между представителя и третото
лице /при косвено представителство/. При цялата условност на разделението,
вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването,
което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка /или друго
правоотношение, от което произтича овластяването/. Упълномощаването е
едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на
представителя да ангажира със своето поведение /действия и бездействия/ чужда
правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума
си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Институтът
на неоснователното обогатяване би бил приложим в отношенията между страните по
делото единствено в хипотезата, в която М.Т. не е разполагала с представителна
власт да извършва множеството банкови тегления от двете сметки на ищеца или
действайки като мним пълномощник, ако към този момент учредената й
представителна власт е била оттеглена от упълномощителя.
Субсидиарността на
иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД предпоставя разглеждане на възможността ищецът да
реализира правата си посредством друг път на защита. Това поражда
необходимостта да се отговори на въпроса каква би могла да бъде отговорността
на пълномощника, ако действията му в рамките на неговата представителна власт,
последиците от които настъпват непосредствено в патримониума на упълномощителя,
не се одобряват от последния като резултат. Овластяването на едно лице да
извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне
било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е
най-често използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето същество
то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от
получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като
никой не може да бъде задължен чрез едностранно изявление да извършва действия,
то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения
да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната
власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни
действия и да упражнява представителната власт. Задължението на представителя
да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не
от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова когато
упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то почти винаги се
съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото
упълномощаване обаче не представлява предложение за сключването на такъв
договор. Гореизложеното сочи, че отговорността на пълномощника може да бъде
договорна или деликтна. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното
неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то
и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са следствие
на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от
неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички,
произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е
деликтна. Увреденият обаче не може сам да избира основанието си /договорно или
деликтно/, то се определя от материалния закон, който се съотнася към
конкретните юридически факти /в този смисъл Решение №11 от 03,02,2015 г. на ВКС
по гр. д. №3889/2014 г., IV г. о./. Твърденията на ищеца, изложени в процеса,
са в насока на несъществуване на мандатно правоотношение между него и ответницата,
но ако такива бяха изложени, щяха да обусловят договорната отговорност на
ответницата. В противен случай отговорността й би била деликтна и ищецът би
черпил правото си на иск от нормата на чл.45 от ЗЗД. Искът по чл.45 от ЗЗД за
обезщетение на имуществени вреди и искът за имуществено изравняване по чл.59,
ал.1 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване, не се основават на едни и
същи обстоятелства и нямат едно и също основание, макар възможен предмет на
претенцията и при двете правни основания да е остойностяване и присъждане на
еднаква по размер парична сума /в този смисъл е Решение №403 от 18,10,2011 г.
на ВКС по гр.д. №758/2010 г., IV г. о./.
При това положение
ПлРС съд счита, че ищецът разполага с възможност да защити правата си,
реализирайки, според твърденията си, договорната или деликтната отговорност на
ответницата, поради което субсидиарният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. ***К., ЕГН **********,***,
против М.Д.Т., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2625,34 лева,
представляваща изтеглени от ответницата и неизползвани по предназначение суми
от банкови сметки на ищеца, с които същата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от дата на депозиране на ИМ до
окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: