№ 3035
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901589 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по възражение по чл. 66, ал. 6
от ЗБН с вх. № 300562/22.08.2022 г., подадено от М.НА З., срещу писмо на
синдика на “К. Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с което е отхвърлено искането
на министерството за включване в списъка на приетите вземания на
присъдените в полза на М.НА З. разноски в съдебното производство в размер
на 50 031,16 лева съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз
основа на Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на
САС и Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС,
ТО, VI-11 състав, като е поискано да бъде задължен синдикът на “К. Т.Б.” АД
(в несъстоятелност) да включи вземането на М.НА З. за присъдените разноски
в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на
банката, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
Във възражението се твърди, че от М.НА З. И Х. пред СГС е било
предявено възражение по реда на ЗБН срещу Решение № ЗБН66-
204/18.01.2016 г. на синдика на “КТБ” АД (н.), с което е било оставено без
уважение възражението на МЗХ срещу неприетото вземане по четири
банкови гаранции, издадени от “КТБ” АД (н.). Възразилият кредитор твърди,
че в резултат на предявеното възражение е постановено Решение №
70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав,
изменено с Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на
САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 382/18.06.2018
г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, като съдът е допълнил списъка по
чл. 67, ал. 2 от ЗБН и е включил в него съответни вземания на МЗХ, и “КТБ”
АД (н.) е осъдено да заплати държавна такса по сметка на СГС и САС, както
и на МЗХ разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16 лева.
Твърди, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен
лист за присъдените в полза на министерството съдебни разноски, като
същият в оригинал е предявен пред синдика на “КТБ” АД (н.) с писмо с изх.
№ 91-246/13.04.2021 г., с искане присъдените разноски за съдебното
производство да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Твърди, че
с писмо с рег. индекс № 91-246/14.06.2021 г. по описа на МЗХ синдикът на
“КТБ” АД (н.) уведомява министерството, че молбата не може да бъде
1
удовлетворена, тъй като масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност за банката, а разноските по издадения изпълнителен лист са
възникнали на значително по-късен етап от откриване на производството по
несъстоятелност, а именно с влизане в сила на съдебното решение. Синдикът
го уведомява също, че не е налице правна възможност, съобразно която
присъдените разноски да бъдат включени в списъка на приетите вземания и
вземането на министерството не би могло да бъде удовлетворено от масата на
несъстоятелността на “КТБ” АД (н.). Твърди, че спорът между синдика на
“КТБ” АД (н.) и М.НА З. се свежда до въпроса дали кредитор, направил
разноски за правна защита след откриване на производството по
несъстоятелност на банката, има за тези разноски вземане, което да подлежи
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, съответно на
предявяване и приемане на вземането по реда на чл. 63 и сл. от ЗБН.
Съдът намира следното:
Законът за банковата несъстоятелност в чл. 63 и сл. предвижда
специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите,
както и за оспорване на приети/неприети от синдика вземания. В
производството по несъстоятелността на банката синдиците се произнасят
касателно вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите или
съответно неприетите вземания. Съгласно чл. 71, ал. 1, предл. второ от ЗБН,
списъкът по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени с
решение по чл. 68, ал. 3, какъвто е настоящият случай. Дори и синдикът да не
се е произнесъл служебно, кредиторът има право да предяви вземането си.
Отговорността да се произнесе по всяко искане за приемане на вземане е на
синдика, независимо кога е направено искането. В случай, че синдикът на
банката не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражение
пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения в чл. 66, ал. 1
от ЗБН 14-дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се
произнесе по същото с решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН. Едва след това за
кредитора възниква право да предяви пред съда възражение по реда на чл. 66,
ал. 6 от ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН. В
случая не се твърди от възразилия кредитор и не се установява от служебно
извършена справка по партидата на “КТБ” АД (н.) в Търговския регистър да е
налице произнасяне от синдика на банката по отношение на процесното
вземане за разноски на М.НА З., което да е включено в списък на неприетите
вземания. Не се твърди и да е подадено възражение пред синдика на банката,
нито да е налице произнасяне с решение на синдика. Представеното писмо с
рег. индекс № 91-246/14.06.2021 г. не може да се разглежда като списък с
неприети вземания или решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН, доколкото за
съставянето на списъците, възражения срещу тях и произнасяне на синдика
има специална процедура по чл. 64 и сл. от ЗБН, която не е спазена. Поради
горното съдът намира, че от формална гледна точка не са възникнали
процесуалните предпоставки по чл. 66, ал. 6 вр. с чл. 68 от ЗБН за
предявяване на възражение от кредитора пред съда. Производството по
делото е недопустимо и следва да бъде прекратено на основание чл. 130, изр.
първо от ГПК (в този смисъл Определение № 564/03.09.2021 г. по в.ч.т.д. №
850/2021 г. по описа на Апелативен съд - София).
2
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че
възражението, което е предмет на настоящото производство, касае вземане на
М.НА З. за присъдени разноски, направени във водено между М.НА З. и
“КТБ” АД (н.) предходно съдебно производство по възражение по чл. 66, ал. 6
от ЗБН, които разноски са присъдени с влязло в сила решение на съда по чл.
68, ал. 3 от ЗБН. От една страна, отговорността за разноските по съдебно дело
е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тя е
деликтна по естеството си, безвиновна, обхваща разноските в делото,
направени от насрещната страна и може да бъде реализирана само във
висящия исков процес (така в Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. №
2944/2013 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 189/20.06.2014 г. по
гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.). След като вземането за
разноските по делото може да бъде реализирано само във висящия исков
процес, то самостоятелен исков процес за дължимостта на разноските се
явява недопустим и производството следва да бъде прекратено на основание
чл. 130, изр. първо от ГПК.
От друга страна, в настоящия случай М.НА З. се твърди да е кредитор
на банката. В негова полза е налице съдебно установено вземане за разноски
в съдебното производство по чл. 68 от ЗБН, с оглед на признато от съда
неоснователно неприемане от синдика на банката на вземанията на
министерството. Т.е. съдебните разноски са пряко свързани с производството
по несъстоятелност на “КТБ” АД (н.). Съгласно изричната разпоредба на чл.
69, ал. 1, т. 2 от ЗБН, вземането по чл. 68, ал. 3 от ЗБН се смята за прието от
момента на влизане в сила на решението на съда. Съгласно разпоредбата на
чл. 69, ал. 2, предл. четвърто от ЗБН, влезлите в сила решения по чл. 68, ал. 3
имат установително действие за банката и за всички кредитори на
несъстоятелността. Съгласно чл. 70 от ЗБН, не може да се оспорва вземане,
което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в
производството по делото е взел участие синдикът. Следователно приети по
смисъла на чл. 69 от ЗБН са вземанията на възразилия кредитор, които са
уважени с решението на съда по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, като синдикът не може
да откаже изпълнение на съдебното решение, постановено в производството с
негово участие. Ако е считал за необходимо, то в хода на предходното
съдебно производство по чл. 68 от ЗБН, синдикът на банката е разполагал с
процесуалната възможност по чл. 248 от ГПК да оспори присъдените в полза
на министерството съдебни разноски.
Влязлото в сила решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН не може да се лишава
от обективния си субстрат и да се тълкува половинчато само касателно
първоначалното вземане на възразилия кредитор, а не и за съдебно
присъдените разноски в полза на кредитора. След като синдикът е участвал в
производството по чл. 68 от ЗБН, то за банката е задължително съдебното
решение в неговата цялост и същото подлежи на изпълнение по реда на чл.
69, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 94 от ЗБН. След приключване на т.д. № 3738/2016 г. по
описа на СГС с влязло в сила решение е недопустимо да се преразглежда
спорът за съдебно-деловодните разноски на страните, предвид забраната по
чл. 299, ал. 1 от ГПК.
Да се приеме противното, че съдебните разноски не са обхванати от
разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 2, чл. 69, ал. 2, предл. четвърто и чл. 70 от
ЗБН, би довело до правен абсурд, както и до увреждане на масата на
несъстоятелността и кредиторите на банката. Така при неприемане от страна
3
на синдика на съдебно присъдените разноски в производствата по ЗБН, в
които синдикът е участвал (в частност производството по възражение по чл.
68 от ЗБН), кредиторът с присъдени разноски инициира ново съдебно
производство, както е в случая. В новото съдебно производство, ако се
разгледа възражението касателно присъдените разноски по същество, то при
евентуално уважително решение отново банката би била осъдена да заплати
съдебно-деловодните разноски на кредитора и нова държавна такса, което би
увеличило задлъжнялостта на банката. Ако синдикът на банката следва
същата практика, то отново не би приел присъдените разноски със съдебното
решение по второто дело, което логично би довело до ново трето по ред дело
за включване в списъка на тези разноски, в което отново биха се генерирали
нови разноски и държавна такса. Не това е вложената от законодателя логика
в ЗБН. Напротив, с оглед значимия обществен интерес, свързан със
стабилността и доверието в банковата система, законът предвижда по-
широки правомощия на синдика на банката, свързани със служебно съставяне
на списъци на вложителите и служебно включване в списъка на вземанията,
установени по съдебен ред в производства с участието на синдика. В чл. 31,
ал. 1, т. 11 от ЗБН е предвидено изрично правомощие на синдика за издирване
и уточняване на кредиторите на банката. Това именно е един от способите за
постигане на предвидената в чл. 2 от закона цел на производството по
несъстоятелност на банка – да се осигури във възможно най-кратък срок
справедливо удовлетворяване на вложителите и на другите кредитори на
банката. Отричането от страна на синдика на банката, който е органа в
универсалното принудително изпълнение, на съдебно присъдени вземания за
разноски в производство с негово участие говори за грубо незачитане на
силата на пресъдено нещо на съдебното решение, което е в разрез с нормите
на ГПК и ЗБН.
Дори от служебно извършена справка в Търговския регистър по
партидата на “КТБ” АД (н.) се установява, че в изготвени от синдика
допълнителен списък на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на
07.05.2020 г., е включено вземане за присъдени разноски по чл. 78 от ГПК на
“В&ВГД О.П.” ООД, а в списък на приетите вземания, обявен на 31.12.2019
г., е прието вземане на ВКС за държавна такса, т.е. налице е практика на
синдика на банката относно присъдените разноски по съдебни дела.
Кредиторът М.НА З. не остава без съдебна защита, тъй като вземането
му за съдебно присъдените разноски се счита прието в производството по
несъстоятелност на банката по силата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗБН. Същият
може да се ползва от възможността да оспорва всяка следваща сметка за
разпределение, изготвена в производството по несъстоятелност (пред ФГВБ и
пред съда), ако вземането му за присъдените разноски не е включено за
удовлетворяване в съответния ред.
С оглед на изложеното по-горе, настоящото производство се явява
недопустимо и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
В допълнение, настоящият състав намира, че изложените по-горе
доводи в разглеждания случай не влизат в противоречие с приетото в
Определение № 500/15.12.2020 г. по ч.т.д. № 2209/2020 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О., в което са дадени указания към синдика и съда, разглеждащ
делото по несъстоятелност на банката. Прието е, че списъкът по чл. 65, ал. 2
от ЗБН се съставя въз основа на съдебни решения, които на основание чл. 69,
ал. 2 от ЗБН имат установително действие за банката и за всички кредитори
4
на несъстоятелността, и синдикът на основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 2 от
ЗБН следва да включи и тези вземания в списъка с приети вземания, като
съдът следва да го одобри.
Следва да се посочи също, че лицата, упражняващи правомощията на
синдик на банка, подлежат на административен контрол от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, който ги назначава и освобождава (чл. 39
от ЗБН), поради което, ако те не изпълняват задълженията си касателно
своевременно произнасяне по искане за предявяване на вземане по
предвидения ред или съответно неизпълнение на съдебно решение в процес,
по който синдикът на банката е участвал, то възразилият кредитор има право
да подаде сигнал до ФГВБ за предприемане на административни мерки
спрямо синдика. Синдикът носи и имуществена отговорност за виновно
причинените вреди при осъществяване на правомощията си (чл. 35, ал. 4 от
ЗБН).
По изложените съображения съдът намира, че на основание чл. 130, изр.
първо и чл. 299, ал. 2 от ГПК възражението следва да бъде върнато, а
производството по делото - прекратено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН с вх. № 300562/22.08.2022
г., подадено от М.НА З. (изпратено с писмо с вх. № 54206/26.08.2022 г.),
ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 1589/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5