Определение по дело №256/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                             Гр. Ловеч,     26.05.2020 г.

                  ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в закрито заседание на дванадесет и шести май две хиляди и двадесета  година  в  състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 при секретаря  ……………….   и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 256 по описа за 2020 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

            Подадена е частна жалба №1541/17.03.2020 г.от „Агенция за събиране на вземания, ЕИК- срещу разпореждане №335/25.02.2020 г. по ч.гр.д. №83/2020 г. на Троянски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Посочва се, че съобразно договора между страните е бил предоставен на клиента пакет допълнителни услуги, подробно описан в приложение №1 към договора –посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска за срока на договора, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банкова сметка *** „Микро кредит”АД,безплатно внасяне директно в офис на „Микро кредит”АД,безплатно разсрочване и предоговаряне на заема, не начисляване на наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Изтъква  се, че пакета от доп.услуги се предоставя на клиента, който сам преценява кога ще го използва и една след направено конкретно искане кредитодателя ще има задължение да предостави услугата.Предоставянето на пакет допълнителни услуги, заявява жалбоподателят, е зависимо само от волята на кредитополучателя исе касае до отделен договор. Излага се, че мотивите на първоинстанционния съд са неоснователни.Молят да бъде отменено атакуваното разпореждане №335/25.02.2020 г. на ТРС като неправилно и незаконосъобразно.

             Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на 11.03.2020 г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба е подадена на 17.03.2020 г., като е спазен законовоустановения срок и  производството е допустимо.

        Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

                   По  заявление №648/03.02.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД – София против Ц.М.К. е заявена сумата  407.46  –   четиристотин и седем лева и четиридесет и шест стотинки, по Договор за кредит за  заем № CrediHome+ № 1191-10184924 и Договор за допълнителни услуги към заем  № CrediHome+ № 1191-10184924, сключен между „Микро Кредит“ АД и Ц.М.К. на 31.07.2018 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2010 година, сумата 12.78 - дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки, представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 13.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска до 13.02.2019 година / падеж на последна погасителна вноска/, сумата 31.20 – тридесет и един лева и двадесет стотинки, представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода 13.11.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.02.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, сумата 158.40 – сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода 13.02.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор  за допълнителни услуги/ до 13.02.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, сумата 32.22 – тридесет и два лева и двадесет и две стотинки, представляваща лихва  за забава по договор за заем за периода от 13.11.2018 г. до 31.01.2020 година, сумата 12.15 – дванадесет лева и петнадесет стотинки, представляваща лихва за забава по застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 13.11.2018 г. до 13.02.2019 година, сумата 2.39 – два лева и тридесети девет стотинки, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги,   сумата 25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Посочено е ,че на 31.07.2018 г. е сключен договор за заем № CrediHome+ № 1191-10184924 и договор за допълнителни услуги към заем  № CrediHome+ № 1191-10184924, като срокът на договора за кредит е изтекъл на 13.02.2019 г. От приложения договор за кредит от 31.07.2018 г. е видно, че стойността на заема възлиза на 600 лева, като няма твърдения и данни плащани ли са вноски през срока на договора от кредитополучателя и в какъв размер.Тези факти, могат само да се извеждат от искането за присъждане на главница от 407.46 лева, а не от пълния размер на кредита-600 лева. Представен е договор за допълнителни услуги от същата дата 31.07.2018 г., в който е посочено, че доп.услуги се предоставят единствено като допълнение на подписания договор за заем.Следователно предвид това уточнение и предмета на договора се касае до акцесорен договор. Посочено е, че заявителят е цесионер по рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение №1/08.03.2019 г. към него от „Микро кредит”АД. С разпореждане №335 от 25.02.2020 г. на Троянски районен съд по ч.гр.д. 83/2020 г.е отхвърлено искането на „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД-град София за издаване на заповед за изпълнение  против Ц.М.К., в частта за претендирани  сумата 31.20 – тридесет и един лева и двадесет стотинки, представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода 13.11.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.02.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/ и сумата 2.39 – два лева и тридесет и девет стотинки, представляващо лихва за забава по договор за допълнителни услуги, поради противоречие със закона и добрите нрави, а  останалата част  е уважено.

           Ловешки окръжен съд счита, че претендираната сума за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 31.20 лева,ведно със законна лихва от 2.39 лева не следва да се присъжда на кредитора. С оглед изложените обстоятелства в т.12 по заявлението, възнаграждението за пакет допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2  от ЗПК е определено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Предвид предмета на договора за допълнителни услуги, е уговорено заплащане за дейности, който касаят обслужването на кредита и тяхното заплащане не се следва. Настоящата инстанция приема, че чрез договарянето на възнаграждение за пакет допълнителни услуги се цели  заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗПК. Аргументите по частната жалба, че заповедният съд не трябвало да обсъжда приложението на чл. 33 от ЗПК са несъстоятелни. Позицията на страната  не е съобразена с действащото законодателство-изменението на разпоредбите на ГПК понастоящем и не следва да се обсъжда. Ловешки окръжен съд счита, че на основание чл. 411,ал.2 от ГПК искането за присъждане на сумата 31.20 лева ,ведно със законна лихва от 2.39 лева е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №335/25.02.2020 г. по ч.гр.д. №83/2020 г. на Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Водим от горното съдът

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №335/25.02.2020 г. по ч.гр.д. №83/2020 г. на Троянски районен съд, в атакуваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                           2.