О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….12.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 1947
по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД против
Разпореждане № 48749/01.11.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 17731/2019 г.
по описа на същия съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по заявлението на „БАНКА ДСК” ЕАД против длъжниците В.В.Г. от
гр. Варна и Кирил Градев Градев от гр. Бургас по договор за кредит за текущо
потребление от 26.08.2017 година за солидарното им осъждане да заплатят сумата
от 12407.30 лева главница, сумата от
1384.73 лева договорна лихва; 178.39 лева лихвена надбавка; сумата от 17.23
лева обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г. 120 лева
разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 29.10.2019 г. до изплащане на главницата и разноски.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и удовлетворяване
на искането по чл. 417 от ГПК при твърдения, че обявената от банката предсрочна
изискуемост на задължението е сведена до знанието на длъжника -
кредитополучател по реда на ГПК, чрез действия по връчване на покана чрез ЧСИ и
последващи удостоверявания на връчването. Изводът на ВРС, че фактическият състав
по чл. от ГПК не е изпълнен, тъй като липсват данни за връчване по месторабота
на длъжника намира за необоснован като счита, че ЧСИ има права на достъп до
отделните регистри в съответствие с уреденото в чл. 431 ал.3 от ГПК, т.е. във
връзка с изпълнението, връчването на настоящата покана част от каквото не е.
Отделно сочи, че последният трудов договор на длъжника кредитополучател В.В.Г. е прекратен на 31.12.2018 г., поради което и
не е извършено връчване чрез работодател. Претендира и разноските за държавна
такса за настоящото производство.
Жалбата е редовна и допустима за разглеждане, подадена от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на първата инстанция и по
същество е основателна.
ВРС е сезиран със заявление от „БАНКА ДСК” ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарно задължените В.В.Г.
от гр. Варна и Кирил Градев Градев от гр. Бургас по договор за кредит за текущо
потребление от 26.08.2017 година за заплащане сумата от 12407.30 лева
главница, сумата от 1384.73 лева
договорна лихва за периода 15.01.2019 г. до 23.10.2018 г., 178.39 лева лихвена
надбавка за забава за периода от 15.01.2019 г. до 23.10.2018 г., сумата от 17.23
лева обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г. 120 лева
разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 29.10.2019 г. до изплащане на главницата и разноски.
Представеното извлечение от сметка към заявлението удовлетворява изискванията
за формална редовност и от същото могат да се извлекат прецизни данни за
договора за кредит от 26.08.2017 г., за датата на отпускане на сумата и
размера, за крайния падеж на задължението 26.08.2024 година, както и за
просрочените месечни вноски – 10 на брой.
Както в заявлението, така и в извлечението от счетоводните книги е
налице несъответствие между твърдяния период в просрочие – м.01. – м.10.2019 г.
и датата на настъпване на предсрочна изискуемост, която е посочена 24.10.2018 г., както и несъответствие в
начална и крайна дата на акцесорните претенции – начална 15.10.2019 г., а
крайна 23.10.2018 г.
Настоящата инстанция счита, че посочването на дата 23.10.2018 г.,
съответно 24.10.2018 г. е при допусната очевидна техническа грешка в годината,
която следва да се възприеме като 2019 г. с оглед периодите на просрочие през
2019 г., датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост -
26.09.2019 г., заявената лихва за просрочие/обезщетение за забава/, която е
очевидно за период 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г.
Банката се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост на осн.
чл.19 ал.2 от договора за кредит, съгласно която разпоредба кредитът се отнася
в просрочие при закъснение в плащаният на главница и/или лихва над 90 дни.
Съгласно чл. 418 ал.3 от ГПК, когато
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, то същото следва да се удостоверено с официален или изходящ от
длъжника документ.
Т.18 от ТР по ТД№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС относно необходимостта банката да заяви по реда на чл. 417 от ГПК
дължими от длъжника суми касае хипотези на упражнено право при условия на
настъпила предсрочна изискуемост и визира като задължителна предпоставка
свеждане до знанието на длъжника на волята на банката да направи кредита
предсрочно изискуем.
Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем.
В настоящия случай изискването по чл.
418 ал.3 от ГПК е изпълнено чрез процедура по връчване на уведомление до
длъжника кредитополучател чрез възлагане на ЧСИ съгласно чл. 43 от ЧСИ.
ЧСИ при
спазване на правилата по чл. 47 от ГПК е удостоверил редовно връчване след
трикратно посещение на адреса /три посещения в рамките на три последователни
седмици, едно от посещенията на 24.08.2019 г. в почивен ден/ и съставен
констативен протокол на 27.09.2019 г. без да удостовери след проверка в
съответните регистри, до които има достъп, наличие или не на действащи трудови
договори.
От друга
страна в протокола по чл.47 от ГПК ЧСИ е удостоверил, че заявителят не посочва
адрес на работодател за връчване.
Отделно, с частната жалба е представена и справката от
регистъра на трудовите договори от НОИ, видно от която последният трудов
договор на длъжника В.Г. е прекратен на 23.12.2018 г. , а справката е към
24.10.2019 г.
Изложеното налага извод, че кредиторът е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, за което законът създава фикция за връчване, преди подаване на
заявлението, поради което и са налице условията за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист.
В контекста на изложеното съдът счита,
че заявлението и приложените доказателства към него удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане в полза на банката, поради което и следва да се издаде заповед
за изпълнение и постанови незабавно изпълнение на същата като се присъдят и
разноските в заповедното производство.
Пред
настоящата инстанция не се отправя искане за присъждане на разноски.
За
заповедното производство съдът определя служебно юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл.26 от НЗПП.
Водим
от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 48749/01.11.2019 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 17731/2019 г. по описа на същия съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и изпълнителен лист в полза на «БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК ********* гр. София против
задължените В.В.Г., ЕГН ********** от гр. Варна и Кирил Градев Градев, ЕГН **********
от гр. Бургас по договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2017 година за солидарното им осъждане да заплатят
сумата от 12407.30 лева главница, сумата
от 1384.73 лева договорна лихва за периода 15.01.2019 г. до 23.10.2019 г.,
178.39 лева лихвена надбавка за забава за периода от 15.01.2019 г. до 23.10.2019
г., сумата от 17.23 лева обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. до
29.10.2019 г. 120 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението 29.10.2019 г. до изплащане на главницата и
разноските в заповедното производство в размер на 282.15 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК и
чл. 26 от НЗПП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАПОВЕДТА.
Заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: