РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. Д. Т., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-000621 от 09.04.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 185
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
В жалбата жалбоподателят посочва, че не оспорва нарушението, но твърди, че не е
разбрал за причинените на паркираните автомобили вреди и по тази причина не е спрял. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. К.
с пълномощно по делото. Поддържа жалбата и развива съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”,
редовно уведомени, не изпращат представител. В становище, находящо се в преписката
поддържат НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навеждат възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.01.2021 г., около 06:42 часа, в гр. Бургас, кв. „Д.Е.“ по ул. „Х.“ до № **, в посока
към ул. „А.“ жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ивеко Магирус“ с рег. №
*******, собственост на „Пътстрой Бургас“ ЕООД. При движение напред поради стесняване
на пътното платно управляваният от жалбоподателя товарен автомобил причинил
имуществени вреди на паркирал от лявата му страна лек автомобил „Нисан“, с рег. №
*******. След това жалбоподателят предприел движение назад, при което блъснал и
причинил имуществени вреди на паркирания от дясната му страна товарен автомобил
„Мазда“, с рег. № *******. Жалбоподателят не спрял на място за да се установят
последиците от настъпилите ПТП. Собствениците на увредените автомобили подали жалби
в Сектор „ПП“, както и представили видеоматериал от камера, разположена в близост до
място на произшествието. На свидетелите П.П. и С.Р. и двамата служители в Сектор „ПП“
им било възложено да извършват проверка. При преглеждане на представения запис
свидетелите констатирали, че на 27.01.2021 г., около 06:42 часа, товарен автомобил „Ивеко
Магирус“ с рег. № ******* се движел в гр. Бургас, кв. „Д.Е.“ по ул. „Х.“ до № **, в посока
към ул. „А.“, при което настъпило съприкосновение с два паркирани автомобила, на които
били причинени материални щети. След извършена справка чрез собственика се установил
водачът на товарния автомобил „Ивеко Магирус“ с рег. № *******, а именно
жалбоподателят, който от своя страна декларирал, че на процесната дата и час е управлявал
товарен автомобил „Ивеко Магирус“ с рег. № *******. На следващия ден (28.01.2021 г.)
жалбоподателят бил уведомен от контролните органи и се явил в Сектор „ПП“ където били
съставени от свидетеля П. протокол за ПТП и АУАН срещу жалбоподателя. Отделно от това
свидетелят Р. посетил мястото на настъпилото ПТП и бил изготвен снимков материал на
двата увредени автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите П. и Р. са
последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и
съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По нарушението по чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП подробно е описано, че при
управление на товарен автомобил жалбоподателят е причинил имуществени вреди на два
паркирани автомобила. В тази връзка съдът не споделя наведеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за неяснота на нарушението, което му е
вменено. Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Процесното нарушение
е описано в пълнота, като ясно и недвусмислено е отразено както в АУАН, така и в НП, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си като участник в движението по пътищата с
поведението си да не причинява имуществени вреди. Относно причинените от
жалбоподателя имуществени вреди при управление на ППС е бил съставен и протокол за
ПТП на 28.01.2021 г., който е бил подписан от жалбоподателя, което навежда на извод, че се
е запознал със съдържанието му.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че при управление на ППС в гр. Бургас, кв. „Д.Е.“ по ул. „Х.“ до № **, в посока към ул. „А.“
жалбоподателят е причинил ПТП с два паркирани автомобила, при което е причинил
имуществени вреди и на двата автомобила. Тези обстоятелства се установяват от
показанията на свидетеля Р., който в разпита си пред съда възпроизвежда свои възприятия
от преглеждане на представен видеозапис от мястото на произшествието. Свидетелят
категорично заявява, че от записа е възприел как управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил се движи напред, назад и удря два паркирани автомобила. Показанията на
свидетеля Р., относно фактите, за процесните дата, час и място на настъпилото ПТП се
потвърждават и от показанията на актосъставителя П., който също заявява, че е гледал
записа и е възприел движението на управлявания от жалбоподателя автомобил по улицата,
след което същият спрял до един автомобил. Относно обстоятелството за настъпило
съприкосновение с други МПС-та актосъставителят твърди, че не си спомня, но сочи, че при
проведен разговор с жалбоподателя, същият е заявил, че платното за движение е било тясно,
за да продължи движение напред и затова се върнал назад. За настъпилото съприкосновение
между управлявания от жалбоподателя товарен автомобил и двата паркирани автомобила с
марки „Нисан“ с рег. № ******* и „Мазда“ с рег. № ******* по делото са налични
доказателства – снимков материал, от който безспорно се установяват настъпилите по
3
автомобилите имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за извършено от
жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Правилно АНО е приложил
санкционната норма на чл. 185 ЗДвП като относима към процесния случай и на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е било наложено
наказание глоба в размер на 20 лева.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил, че водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не
е изпълнил това свое задължение, тъй като след като е ударил с управляваното от него МПС
два паркирани автомобила, не е спрял, за да се установят последиците от настъпилото ПТП.
Същият е бил издирен впоследствие от контролните органи, при което е бил съставен
протокол за ПТП и АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не споделя защитната теза на
жалбоподателя, че не е разбрал, че е настъпило съприкосновение между автомобилите. В
случая жалбоподателят е причинил материални щети по два автомобила, като от механизма
на извършване на нарушението, а именно първо удря единия автомобил при движение
напред, впоследствие предприема движение назад и удря втори паркиран автомобил, може
да се направи извод, че жалбоподателят е разбрал за причинените щети. В действителност
съприкосновението е настъпило между съоръжение (гребло) на управлявания от
жалбоподателя автомобил и другите два автомобила, но от нанесените на двата паркирани
автомобила щети, видно от снимковия материал, изготвен от контролните органи при
посещение на мястото на нарушението, може да се изведе, че в случая не се касае за леки
съприкосновения, които не са били възприети от жалбоподателя. При така установеното по
делото съдът намира за доказано и второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
За нарушението по чл.123, ал. 1, т. 1 ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца и глоба от 50
лв. до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 100
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Наказанията
правилно са били определени от АНО, като при индивидуализацията им следва да се отчете
като отегчаващо обстоятелство наличието на предходни нарушения по ЗДвП, установени от
приложена в преписката справка за нарушител/водач. Така определените размери на
санкциите са справедливи и с тях в пълна степен се изпълняват изискванията на чл. 27
ЗАНН, както и ще бъдат постигнати предвидените в чл. 12 ЗАНН цели.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
4
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-000621 от 09.04.2021 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на Й.
Д. Т., ЕГН ********** на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5