РЕШЕНИЕ
гр. Плевен, 06.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание, проведено на 28.10.2014г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ИВАНОВА
с участието на секретаря С.Ц. , като разгледа докладваното от
съдия В. ИВАНОВА гр.д.№ 930 по описа за 2014г. на Плевенски районен
съд , и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно съединените
искове за издръжка на детето В.Г.П. с
ЕГН **********, с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК, предявени от
законния му представител и майка – Г.В.Н. *** , срещу ответника и баща на детето – Г.П. *** , в размер на 160
лева месечно за детето , считано от 24.02.2014г.
до настъпването на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена
вноска, както и за миналия период от 24.02.2013г. до 24.02.2014г. за детето в
същия размер ежемесечно, или общо
възлизаща в размер на 1920лева за
миналия период от една година преди завеждане на делото , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.02.2014г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди , че с ответника имат
дете- В.Г.П.,ЕГН **********, родено от съвместното им съжителство . С ответника по делото били разделени , като
от три години бащата на детето и ответник по делото Г.П. ***
работи в *** . Твърди се, че ответникът
има добри доходи, но въпреки това не
превежда абсолютно никакви суми за издръжка на детето . Разходите за издръжка
на детето били значителни, като доходите
на майката били недостатъчни за
покриване на всички тези разходи за дрехи , храна, разходки, екскурзии , училище.Моли
да бъдат уважени предявените искове.
В законоустановения срок за
отговор в деловодството на съда е
постъпил такъв от страна на ответника
чрез назначения му от съда по реда на
чл. 47, ал.6 ГПК особен представител- адв. Й., с който е заявено оспорване по размер на
предявените искове.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.
З.Т. от *** , като поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи изцяло.
Ответникът не се явява и не се представлява.
След като обсъди и взе предвид, събраните
писмени доказателства, изявленията на страните и релевираните
искания и възражения, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото, като писмено доказателство по делото Удостоверение за
раждане на детето В.Г.П. ,ЕГН **********
се установява, че негови родители са
майката Г.В.Н. с ЕГН ********** и бащата Г.П. ***, ЕГН ********** . От
удостоверение издадено от ***, се установява , че Г.Н. получава семейни помощи
за две деца за периода 01.03.11г. до
настоящия момент без прекъсване , на осн. Чл. 7,
ал.1,ЗСПД, както и месечни помощи по чл. 9
от ППЗСП за периода от 01.07.12г. до 31.12.2012г.; от 01.05.13г. до
31.12.13г. и от 01.01.14г. до настоящия момент; както и целеви помощи за
отопление по *** за отоплителен сезон
2012/2013 и отоплителен сезон 2013/2014 .
От удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено на ищцата
от ***, се установява , че същата има
две деца- В.Г.П. , ЕГН ********** и *** Н., ЕГН **********. От служебна бележка
, издадена от *** , се установява , че в периодите , както следва : от 14.05.1998г. до 04.12.2000г. вкл.; от
14.05.02г. до 05.12.02г.вкл.; от 23.06.04г. до 18.06.08г.вкл.; от 06.08.09г. до
13.10.09г.; от 12.04.11г. до 20.06.11г.; от 22.12.11г. до 16.12.12г. и от
03.04.13г. до настоящия момент , ищцата е
безработна и регистрирана в ***, като и към настоящия момент не са налице
данни да полага труд по правоотношение.
В показанията си разпитаните по делото свидетели *** , майка на ищцата и *** , живущ към момента с ищцата, заявяват , че страните по делото са
се разделили окончателно преди три години и половина . Преди това ищцата и ответника
заедно заминали за *** да работят , след което ищцата се прибрала в *** а ответникът
останал в ***. Не заплащал никакви пари оттам за детето и не се бил прибирал.
Детето бива издържано с помощта на бабата по майчина линия и на доходите , осигурявани
от мъжа, с когото майката съжителства към момента. Детето не било ходило при
бащата в ***, който нито му пращал подаръци, нито пък се интересувал от него. От
други хора били разбрали, че ответникът получава добри доходи в *** и дори бил
наел хора да работят за него.
По реда на чл. 176 ГПК страната Г.Н.
е дала обяснения , че през 2009г. , в рамките
на период от година- година и половина е била в *** заедно с ответника , като
той през този период получавал 1000-1600евро месечно. Докато били там, вземал
нейните пари, поради което се принудила да се прибере в България . Не могла да
си намери работа в *** като към момента твърди, че получава помощи-детски.
Данните й за ответника са, че към момента последният е в ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността
на исковете по чл. 143, ал.2 и чл.149 от СК, относно размера на издръжката се
предпоставя от нуждите на лицето, което има правото на издръжка и възможностите
на лицето което я дължи, като минималната издръжка за дете е в размер на
¼ от минималната работна заплата за
страната, съгласно разпоредбите на чл.142 СК.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.
142 СК, т.е. в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и в
нормативно определените граници. Нуждите на детето се преценяват, като се
вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и потребността
му от лечение.
В настоящото производство в тежест на
ищцата беше да докаже, какви са нуждите на детето и възможностите на родителя,
от когото се претендира заплащането на издръжка. Безспорно за отглеждането на
едно дете са необходими средства за осигуряването на дом, храна, дрехи, учебни
помагала и др. Тези нужди на детето с оглед на установените по делото
факти до момента се задоволяват единствено
от неговата майка, като ответникът и баща на детето, не е заплащал
издръжка за детето си и не го е подпомагал финансово. Поради това
очевидно е, че в полза на детето следва да бъде определена издръжка, която
неговият баща трябва да дава редовно всеки месец, и която да е достатъчна за
задоволяване на нуждите на детето и да е съобразена с възможностите на бащата.
В настоящото производство спорен е
въпросът какъв следва да бъде размера на тази издръжка, предвид нуждите на
детето и възможностите на родителите да
я предоставят.
Съгласно
чл.141, т.1 СК, задълженият към няколко лица с право на издръжка я дължи първо
на децата си. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на непълнолетните си деца независимо, дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, но тази норма следва да се тълкува във
връзка с разпоредбата на чл.1 от същия член, а именно, че всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Това ще рече, че не само майката
, а и бащата е длъжен по същия начин съобразно своите възможности да осигурява
издръжката на детето, като в случая съобразно възможностите си понастоящем,
той следва да осигурява част от
необходимата издръжка за детето, а останала част, следва да бъде поета от
майката на детето.
От събраните писмени доказателства по
делото се установи, че през по-голямата част от периода от 1998година до настоящия момент майката е била безработна
и регистрирана в *** . Установи се по делото от гласните доказателства, чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели, че към момента издръжката на
детето се осъществява чрез подпомагане от страна на бабата по майчина линия и
на мъжа, с когото ищцата съжителства. Същевременно
не са налице доказателства за получаваните
от ответника доходи , а само твърдения че същият работи в *** и получава добри доходи.
Обстоятелството обаче , че не са налице
данни за дохода на ответника през процесния период , не обосновава невъзможността му да
заплаща издръжка за детето си, тъй като
последният е в трудоспособна възраст, налице е обективната му възможност за ангажиране
дори с повече от една работа , и не са
налице данни последният да има задължения към други низходящи. Предвид и на обстоятелството, че детето е навършило тринадесет години и съответните му нужди нарастват , а майката
получава минимални доходи, съдът намира,
че за издръжката на детето е нужна сумата от
около 200 лева месечно , от която
обща сума във възможностите на бащата би
било да заплаща сумата от 100 лева
ежемесечно , считано от завеждане на делото , която сума последният следва да бъде осъден да заплати, като за
горницата над тази сума искът се явява неоснователен.
По
отношение на исковата претенция за минал период, предявена за една година назад
от завеждане на делото , или за периода от 24.02.2013г. до 24.02.2014г. съдът намира претенцията частично основателна досежно претендирания месечен
размер с оглед изложените и развити по-горе съображения. В производството по делото , предвид на събраните гласни доказателства се установява, че
страните са се разделили окончателно, считано от около три години преди завеждане на делото , от
който период включително насетне – до датата на предявяване на исковата молба,
може да се заключи, че издръжката на детето е била поета изцяло от майката.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.
149 СК се явява основателна и доказана за
исковия период от 24.02.2013г. -24.02.2014г. в размер на сумата от 1200лева – по 100лева
месечно , като за разликата до пълния претендиран
размер от 1920лева, исковата претенция
по чл. 149 СК следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед уважаването
на исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на *** разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 400 лева процесуално представителство и особен
представител .
На основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 във вр. с чл.78,
ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати съразмерно с уважената част от
исковете държавна такса в полза на *** в размер на 194 лв., от които 144 лева изчислени върху тригодишните
платежи на присъдените издръжки по обективно и кумулативно съединените искове с
правно основание чл.143 СК и 50 лв. държавна такса за обективно и кумулативно
съединения иск с правно основание чл.149 СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се
допусне предварителното изпълнение на решението.
Мотивиран от гореизложеното,
Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.
*** , ЕГН ********** ***. *** , да
заплати на осн. чл. 149, ал.1 от СК ежемесечна издръжка за минало време за периода 24.02.2013година
до 24.02.2014година / от по 100лева месечно/ на Г.В.Н. , ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете В.Г.П.,
ЕГН ********** , в общ размер на 1200лева / хиляда и двеста лева /,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.02.2014г до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Н. , ЕГН ********** *** в качеството и на майка и законен
представител на малолетното дете В.Г.П.,
ЕГН **********, срещу неговия баща Г.П. ***
, ЕГН ********** ***. *** , иск за заплащане на издръжка за минало
време за периода от 24.02.2013г. до 24.02.2013Г. с правно основание чл.149 СК в
ЧАСТТА за размера над 1200 лева до
претендирания от 1920 лв. , като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.
*** , ЕГН ********** ***. *** , да
заплаща на Г.В.Н. , ЕГН ********** *** в качеството и на майка и законен
представител на малолетното дете В.Г.П.,
ЕГН ********** , ежемесечна издръжка в
размер на 100 лв. / сто лева/ месечно,
считано от 24.02.2014г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, като за разликата до претендирания размер
от 160 лева ежемесечна издръжка за същия този период, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П. ***
, ЕГН ********** ***. ***, да заплати по сметка на *** , сумата от 400 лв./
четиристотин лева /, представляваща разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение за особен представител и за предоставяне на правна
помощ .
ОСЪЖДА Г.П.
*** , ЕГН ********** ***. *** да заплати
по сметка на ***, сумата от 194лв./
сто деветдесет и четири лева /,
представляваща задължение за заплащане на
общо дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5лв.
/пет лева/ представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от 06.11.2014г., пред Плевенския окръжен съд.
Районен съдия: