ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1644
гр.Плевен,
30.10.2020 г.
Административен
съд – Плевен – втори касационен състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА Д. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2.
СНЕЖИНА ИВАНОВА |
като изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по
касационно административно дело № 438/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 228 във вр. чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)вр. чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) .
Образувано е по
касационна жалба от адв. Б.Д. ***, процесуален представител на П.С.П., както и
жалба от П.С.П. ***, срещу решение № 180/05.03.2020 г. постановено по и.а.д. №
529/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.
С определение № 970/21.05.2019 година пети състав на АС Плевен е предоставил на лицето безплатна правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП и с
определение от 04.06.2019 г. е назначил
адв Б.Д. *** за служебен
защитник.
С решение № 498/03.08.2020 година втори касационен
състав при Административен съд –Плевен е оставил в сила решение № 180/05.03.2020 г. постановено по
и.адм.д. № 529/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.
По делото е постъпило писмо с вх. № 5249/12.10.2020 година от зам. председател
на Националното бюро за правна помощ, с което е поискал от съда на основание
чл.189 от НПК и чл.81 във вр. чл.78,
ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП, да бъдат присъдени на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде
издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП №
ПЛ-547а-13694/2020 от 12.08.2020 година, с което на адвокат адв Б.Д. е определено
възнаграждение от 300 лева за осъщественото процесуално представителство к.адм.
дело № 438/2020 по описа на АС Плевен.
Искането е изпратено за становище на страните и е постъпило становище от ответника, че искането е
неоснователно.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7. от ГПК когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв - жалбата на лицето, което е получило правна
помощ, е отхвърлена.
Втората хипотеза
визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило
правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не е осъдителен
иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от незаконосъобразно
бездействие на администрацията.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл.
56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.228 вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78,
ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. № 5249/12.10.2020 година от зам. председател на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана от адв. Б.Д. правна помощ по к.адм.
дело № 438 по описа за 2020 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.