Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 25.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6944
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът А.В.М. твърди, че на 18.08.2016г. с ответника
сключили договор с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно който Д.В.
се задължил да му заплати в срок до 31.12.2016г. сумата от 15 300.00 лева,
дадена в заем със запис на заповед от 05.10.2015г. и разписка от същата дата,
чийто падеж е изтекъл на 30.05.2016г. В периода 2012г. – 2015г. предоставил на
ответника в заем парични суми, чийто общ размер към 2015г. достигнал сумата от
15 300.00 лева. На 05.10.2015г. двамата решили да обединят всички
задължения на Д. В. към ищеца, които възлезли именно на процесната парична
сума, за което той му издал запис на заповед и разписка, а предходните записи
на заповеди и разписки унищожили за да не може да се злоупотреби евентуално с
тях. След като съвместно уточнили размера на дадената в заем и неиздължена сума
от 15 300.00 лева, с ответника се договорили, че ще му я върне в срок до
30.05.2016г., което задължение той поел и удостоверил с подписа си в разписка
от 05.10.2015г. Уговорили се и че задължението се обезпечава със запис на
заповед от същата дата. След просрочието на падежа – 30.05.2016г., по молба на
ответника на 18.08.2016г. предоговорили срока за връщане на парите и го
удължили, като сключили и процесния договор с нотариална заверка на подписите
на страните. Парите съгласно последния следвало да бъдат върнати на падеж
31.12.2016г., но Д.В. не сторил това, като сумата не е върната и до момента. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.3 от ГПК въз основа на подписания между страните договор с нотариална
заверка на подписите на страните, която му била издадена по ч.гр.дело №
5570/2018г. по описа на РРС, но ответникът е подал възражение за недължимост на
сумите. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че му дължи сумата от 15 300.00 лева по договор от
18.08.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.08.2018г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК по ч.гр.дело №
5570/2018г. по описа на РРС. Претендира направените по делото разноски, както и
разноските направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск за установяване вземане по
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3
от ГПК – договор от 18.08.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните.
Ответникът Д.И.В.
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че действително се задължил да заплати
на ищеца в срок до 31.12.2016г. въз основа на сключения договор от 18.08.2016г.
с нотариална заверка на подписите на страните, като за обезпечаване на
задължението си е издал в полза на ищеца и запис на заповед за същата сума от
05.10.2015г. Твърди обаче, че тази парична сума не е била получена от него в
заем, а представлявала неплатена наемна цена за периода 2012г. – 2015г. по
Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 16.03.2010г., сключен между
ищеца и ответника, като последният действал в качеството си на съдружник и
управител на „Дивид” ООД. С оглед размера на задължението, ищецът и В.
постигнали договореност вземането на бъде оформено като заем на В. в качеството
му на физическо лице, а дължимите след това наеми да бъдат заплащани редовно.
След 2015г. наемната цена била заплащана редовно и „Дивид” ООД е ползвало
помещението на ищеца по договора за наем до 29.06.2018г., след което договора
за наем бил прекратен по взаимно съгласие на страните с Анекс от 29.06.2018г.
Твърди, че сумата по сключения договор от 18.08.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните, е била платена до лятото на 2018г. на вноски, като за
получените парични суми ищецът се подписвал в тетрадка, която се намира във В.
и препис от която представя по делото като доказателство. От същата било видно,
че за периода 25.09.2015г. до 31.07.2018г. бил заплатил на ищеца сумата от 16 655.00
лева, което е в повече от дължимото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2016г. ищецът и ответника
сключили договор с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно който Д.В.
се задължил да заплати на А.М. в срок до 31.12.2016г. сумата от 15 300.00
лева, дадена в заем със запис на заповед от 05.10.2015г. и разписка от същата
дата, чийто падеж е изтекъл на 30.05.2016г. Представен е записа на заповед и разписката,
въз основа, на които е бил сключен договора за заем.
Въз основа на подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК - по договора от 18.08.2016г. с нотариална
заверка на подписите на страните за сумата от 15 300.00 лева, е било образувано ч.гр.дело №
5570/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената по делото заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ Д.В. е подал възражение
за недължимост на сумата.
Ответникът е представил по делото
договор за наем на недвижим имот
от 16.03.2010г., сключен между Росица Атанасова Левакова, П. Василева Минчева,
Светла Василева Минчева, А.В.М. и „Дивид” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, кв.“Възраждане“, ул.“Плевен“ № 2, бл.“Куманово, вх.А,
ет.7, ап.21, представлявано от управителите Д.И.В. и Валери Валентинов Ангелов,
по силата на което четиримата наемодатели предоставили за временно и възмездно
ползване на търговското дружество недвижим имот за производство и продажба на
хлебни изделия и закуски в гр.Русе срещу заплащане на месечна наемна цена в
размер на 600.00 лева. С Анекс от 29.06.2018г., сключен между наемодателите
Росица Атанасова Левакова и А.В.М. и наемателя „Дивид“ ООД договора за наем от
16.03.2010г. бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.07.2018г.
По делото е представена от
ответника тетрадка, в която са отразени дати на извършени парични плащания с подпис
срещу съответно заплатената парична сума. Плащанията са били извършени през
периода 25.09.2015г. до 31.07.2018г. За последно заплатената сума от 350.00
лева, която е била платена на 31.07.2018г. е отразено, че се отнася за 2017г.
Представено е и влязло в сила на
22.05.2019г. съдебно решение № 605/09.04.2019г. по гр.дело № 7744/2018г. по
описа на РРС, с което е признато за установено по отношение на „Дивид“ ООД, че
дължи на Росица
Атанасова Левакова и А.В.М. сумата от 3 600.00 лева, представляваща
неплатени наеми за периода м.01. – м.06.2018г. включително по договор за наем
от 16.03.2010г. В исковата молба по това дело е заявено от ищците, че наемите
до края на 2017г. по договора за наем от 16.03.2010г. са им били платени, но
със закъснение.
В обясненията си в съдебно заседание
ищецът заявява, че подписите срещу платените парични суми в представената
тетрадка са негови. Твърди обаче, че тази тетрадка е стояла при продавачката,
която работела за „Дивид“ ООД в отдадения под наем недвижим имот и в нея са
отразявани извършените плащания на наемната цена по договора за наем от
16.03.2010г. и тези плащания нямат нищо общо със заемното правоотношение по
процесния договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните.
В показанията си свидетелката Г.И.Х.
твърди, че работила за „Дивид“ ООД с място на работа в пекарната, находяща се в
недвижимия имот, който е предмет на договора за наем от 16.03.2010г.
Тетрадката, която е представена по делото стояла при нея, а задълженията й на
работодателя за плащане на наема вървяли със задна дата още преди тя да започне
работа. Почти всеки петък тя заплащала парични суми на А.М. за дължимия за
пекарната наем, които суми той отразявал в тази тетрадка с размер и дата на
плащане, като се разписвал срещу тях. Парите за наема, които тя плащала били от
оборота на пекарната, каквото останело до петък след плащането на стоката и
получаване на възнаграждението й. Твърди и че записването „връщане на заем“ на
първата страните го е нямало, когато тетрадката била при нея. След като
освободили пекарната, тази тетрадка била прибрана от работодателя й.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописния текст „връщане
на заем“ в началото на тетрадката се различава по общи и частни графически
признаци от ръкописния текст, с който е изпълнен почерка на останалите
записвания в представените две страници от тетрадката. Текстовете са изпълнени
от две лица. Не съществува методика за определяне на време и давност на
изпълнение на определен текст. Не може да се даде както положителен, така и
отрицателен отговор дали текста „връщане на заем“ е допълнително вписан.
Пишещото средство, с което са изпълнени заглавието „връщане на заем“ и първите
записани плащания в тетрадката не са идентични. Не може да се отговори дали
текста „връщане на заем“ и първите записани плащания, по идно и също време ли
са извършени.
Представена е ведомост издадена от
Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Русе,
съгласно която на ищеца, на 31.07.2014г. е било изплатено обезщетение по
чл.252, ал.1 от ЗМВР в размер на 26 204.00 лева. Представена е и годишната
данъчна декларация на ищеца за 2015г., в която е декларирал, че получил наем от
„Дивид“ ООД в размер на 300.00 лева, а в писмото на ТД на НАП офис Русе е
посочено, че за предходните години А.М. не е подавал данъчни декларации.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът следва да посочи,
че е неоснователно възражението на ответника, че процесната парична сума
представлявала неплатена наемна цена за
периода 2012г. – 2015г. по Договор за отдаване под наем на недвижим имот от
16.03.2010г. Двете правоотношения заемното и наемното нямат нищо общо, тъй като
са различни по страни, основание, предмет, срокове и размер на дължимите
парични суми. Страни по заемното правоотношение – процесния договор за заем с
нотариална заверка на подписите на страните от 18.08.2016г. е сключен между две
физически лица – ищецът и ответника. Това допълнително се доказва и от записа
на заповед и разписката, въз основа, на които е бил сключен договора за заем,
от които е видно, че паричната сума от 15 300.00 лева е дадена в заем. Никъде
в тези документи не е посочено, че парите са за дължими наеми за предходен
период от време и че те се издават за обезпечаване на такова вземане. Страните
по посоченото наемно правоотношение са съвсем различни – 4 физически лица като
наемодатели и юридическото лице – търговското дружество „Дивид“ ООД, които не
са такива по заемното правоотношение. Представената от ответника тетрадка за
отразени плащания на ищеца, не доказва плащане на заема. Това твърдение
абсолютно се опровергава от показанията на разпитаната по делото свидетелка, от
които е видно, че в тази тетрадка ищецът е отразявал плащания на наемната цена
по Договора за отдаване под наем на недвижимия имот от 16.03.2010г. и то тези
плащания са били извършвани със закъснение. В този смисъл са и обясненията на
ищеца в съдебно заседание. Паричните суми са били плащани лично от свидетелката
от оборота на пекарната стопанисвана от „Дивид“ ООД и то именно за дължимия
наем. Вписването на текста „връщане на заем“ е видно, че е бил дописван след
това и то от лице различно от А.М.“, което се доказва както от показанията на
свидетелката, така и от заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза. По гореизложените съображения, съдът намира възраженията на
ответника за абсолютно неоснователни и недоказани.
Представеният по делото договор от 18.08.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните е редовен от външна страна. От него е видно, че Д.В. се
задължил да заплати на А.М. в срок до 31.12.2016г. сумата от 15 300.00
лева, дадена в заем със запис на заповед от 05.10.2015г. и разписка от същата
дата, чийто падеж е изтекъл на 30.05.2016г. Падежа на задължението на ответника
по заема е настъпил и по изложените по-горе съображения не са представени по
делото доказателства, които да доказват неговото погасяване. Доказателствата за
погасяване на заема също следва да са писмени, тъй като договора за заем е
сключен в писмена форма.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск е доказан по основание и размер, поради което следва да се
уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца, сумата от 15 300.00 лева по договор от 18.08.2016г. с нотариална
заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 06.08.2018г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.3 от ГПК по ч.гр.дело № 5570/2018г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и
предвид уважаването на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5570/2018г. по описа на РРС, разноски в размер
на 306.00 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 881.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,
разноски за свидетел, възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.И.В. ***, с ЕГН: **********, че дължи на А.В.М. ***, с ЕГН: **********,
сумата от 15 300.00 /петнадесет хиляди и триста/ лева по договор от
18.08.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.08.2018г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК по ч.гр.дело №
5570/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.И.В. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на А.В.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 306.00 /триста и шест/
лева - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5570/2018г. по описа
на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Д.И.В. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на А.В.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 881.00 /осемстотин
осемдесет и един/ лева - направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: