Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.03.2018г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки районен съд
гражданска колегия
на 14.02.2018г /четиринадесети ФЕВРУАРИ две хиляди и осемнадесета година/
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен
съдия: Мария Дучева
секретар: Яна
Петкова
прокурор:………..
като разгледа
докладваното от съдията Дучева гражданско
дело № 737 по описа за 2017г на РС-А., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл. 344, ал.1, т.2 , по чл. 344, ал.1,
т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ; и по чл.86 от ЗЗД за законната лихва за забава, считано от датата на подаване на ИМ в съда -21.08.2017г.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. К.А., EГH **********,***, със съдебен адрес:***
срещу OУ „ ***“ - с. К., общ. А., с
административен адрес; с. К., общ. А., обл. Б..
В исковата молба
се твърди, че страните са били в трудовоправни отношения, възникнали на
основание Трудов договор № 50/13.09.2011г., сключен между тях. По силата на
същия договор ищцата заемала длъжността „***" в ОУ „ ***" - С. К.,
общ. А..
Със заповед №
66/ 22.06.2017г. трудовия договор бил прекратен, считано от 23.06.2017г., на
основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, във вр. с чл. 69в, ал.1 от KCO - ,,при
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст". Със същата
заповед е наредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения пo чл. 220, ал.1 от КТ, чл. 222, ал.3 oт KT и чл. 224, ал.1 oт KT в размер на 2 работни заплати. В
ИМ ищцата твърди, че правото на ранно пенсиониране по чл.69в КСО е предоставено
на работника и той е който може да прецени дали да се възползва от него, като
работодателят няма право служебно да приложи разпоредбата на КСО и да прекрати
трудовото правоотношение на това основание.
Предвид изложеното, моли да се
образува гражданско производство и след установяване на твърдяното, да се
постанови решение, с което да признае уволнението на ищцата за незаконно и да
отмени заповед № 66/ 22.06.2017г., издадена от директора на OY „ ***" - С.
К., общ. А., с която е прекратено трудовото правоотношение със служителката,
считано от 23.06.2017г., на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, във вр. с чл.
69в, ал.1 от KCO - ,,при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст".
Моли, на основание чл. 344, an. 1, т. 2
от KT В.К.А., ЕГН ********** да бъде възстановена на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност: „***” в ОУ „ ***" - с. К., общ. А., както
и на основание чл.344, ал.1, т.3 от KT съдът да осъди ответникът да заплати на В.
К.А., ЕГН **********, сумата от 9 141 лв. /девет хиляди сто четиридесет и един
лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест
месеца, считано от 23.06.2017г. до 23.12.2017г., равняваща се на 6/шест/ брутни
трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОУ „ ***" - с. К.,
чрез директора С. Т.. В отговора се съдържа становище, че исковете са
процесуално допустими , но неоснователни . В отговора на ИМ се твърди, че
неправилно и непочиващо на закона е становището в исковата молба, че нормата на
чл. 69в КСО е само една правна възможност и е създадена единствено и само в
интерес на осигуреното лице, което едностранно на има правото да преценява дали
да се пенсионира при нейните условия или да предприеме пенсиониране при
условията на чл. 68 КСО. Излагат се доводи, че нормата е императивна - при
наличие на условията на чл. 69в.,ал.1 КСО правото на пенсиониране на учителя за
осигурителен стаж и възраст е вече придобито и работодателя може да го упражни
едностранно. Законността на прекратяване на трудовото правоотношение, според
ответника, влече след себе си и неоснователност на останалите предявени искове
–за възстановяване на работа, за изплащане на обезщетение за безработица и
лихви.
В отговора на ИМ се прави възражение за
прихващане, в случай че съдът уважи иска по чл. 344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ да прихване дължимата сума с платената такава на ищцата по чл.220, ал.1 КТ в
размер на 3016,00 лева ведно със законната лихва
Прави се и възражение за прихващане при
условията на евентуалност, в случай че съдът уважи иска по чл. 344, ал.1, т.3
вр.чл.225, ал.1 КТ да прихване дължимата сума с платената такава на ищцата по
чл.222, ал.3 КТ в размер на 1885,12 лева ведно със законната лихва.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че
страните по делото са били обвързани по силата на трудово правоотношение, като ищецата
В. К.А. е заемала длъжността „***” при ответното ОУ „ ***" - с. К.. Това
се установява и от приетите като доказателства трудов договор №50/13.09.2011г. и копие от трудова книжка, видно от които към момента на уволнението
ищецата А. е бил назначен на длъжността „***” в ОУ „ ***" - с. К. и в
продължение на 6 години е изпълнявала задълженията си по трудово правоотношение.
Трудовият договор на ищцата е прекратен
на основание чл.328 ал.1, т.10 от КТ вр.чл.69в, ал.1 КСО, поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно регистрационна карта №10019094 от 29.06.2017г на Дирекция „Бюро по труда”-гр.А., ищцата В. А. е регистрирана като безработна на 29.06.2017г
.
Представена е справка на педагогическия
персонал изх.№ 44/27.10.2017г, от която е видна специалността на ищцата „Български
език и литература и История“
Видно
от представеното копие на трудова книжка (л.9), сравнена в
съдебно заседание с оригиналната такава, ищцата А. след прекратяване на
трудовия договор с ответника ОУ „ ***" - с. К. , няма отбелязвания за
започване на друга работа.
За изясняване на делото от
фактическа страна бе изслушана и съдебно-икономическа експертиза, заключението,
по която се възприема като обективно изготвено от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача. От същото се установява, че размерът на дължимото
се обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца след
уволнението, изчислено на базата на брутното трудово възнаграждение за месеца
предхождащ уволнението – м.май 2017г., е определен на сумата от 6015,36 лв. или по 1002,56 лева на месец.
При така установената фактическата
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, съдът намира за основателен и доказан.
В тежест на работодателя е да
докаже законност на извършеното уволнение, което не се установи по несъмнен и
категоричен начин предвид събраните по делото писмени доказателства.
По делото е
установена, че към 22.06.2017 г. ищцата е била придобила право на пенсиониране по
чл.69в, ал.1 КСО (създаващ специални условия за учителите), както и че към
датата на получаване на заповед №66/22.06.2017 за прекратяване на грудовото
правоотношение, ищцата не е била навършила общата пенсионна възраст пo чл. 68
oт КСО /, съответно не е била придобила право на пенсиониране no общите условия
на чл. 68 от КСО.
Същественият
материaлноправен въпрос пo делото е законосъобразно ли е уволнението на
работник или служител пo чл. 328, aл. 1, т. 10 oт КТ, ако работникът или
служителят е придобил право на пенсия, за осигурителен Стаж и възраст при
условията на първа и втора категория труд no чл. 69, 69а, 696, 69в, и § 4 и 5 от
ПЗР на КСО, без обаче да е придобил право на пенсия за осигурителен Стаж и
възраст при общите условия за работещите трета категория труд, посочени в чл.
68 от КСО.
По въпроса има трайна практика на
Върховния касационен съд, Съгласно която нормата на чл.69в КСО създава правна
възможност, a не задължение, на работниците и служителите, да се пенсионират
при облекчен режим, преди достигане на общата пенсионна възраст no чл. 68 от КСО. ВКС счита, че пенсионирането не настъпва автоматично и зависи само и единствено
oт волята на правоимащите лица, тъй като текстът на КСО изрично предвижда възможност,
a не задължение за пенсиониране. По тези причини нaличието на предпоставки за
пенсиониране пo чл. 69в, ал.1 от КCO не
дават право на работодателите да
прекратяват трудовите дoгoвopи c прaвoимaщитe лицa на ocнoвaниe чл. 328, aл. 1,
т. 10 от KT, преди същите да са изпълнили общите условия за пенсиониранн пo чл.
68, във вp. c чл. 104 oт КСО. B този смисъл е решение № 311 or 14.12.2011 г. пo гр.дело № 88/2011 r. на ВКС,
което е постановено в производство no чл. 290 от ГПK и е задължително за
съдилищата, както и определение № 918 oт
20.07.2011 r. пo гр. дело № 1798/2010 r. на ВКС.
Правото на Т.
нар. "ранно пенсиониране" пo чл. 69в от КСО представлява вид гратификация
за работниците и служителите, работили при условията на определена категория
труд и изпълнили специaлните изисквания на осигyрителното законодателство, като
изключение oт общите предпоставки за пенсиониране no чл. 68 oт КСО и
следователно това право е признато от законодателя с оглед защита интересите на
правоимащите категорийни работници, без да създава самостоятелно право на
работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, aл. 1, т. 10 от КТ, независимо от волята на правоимащото лице.
Съпоставена към
настоящия случай трайната съдебна практика е недвусмислена по въпроса, че макар
към 22.06.2017г ищцата А. да е била придобила правото на пенсия за осигурителе
стаж и възраст по чл.69в КСО само и единствено тя е имала право да се възползва
от тази правна възможност. Такава преценка не е предоставена на работодателя и
не е работодателя субектът по трудовото правоотношение, който има право да реши
дали да се използва възможността дадена от чл.69в КСО за прекратяване на
трудовото правоотношение. Следователно Училището ответник- ОУ „Св. Св,Кирил и
Методий“- с К., е упражнило право, което по закон не му е предоставено, а
именно -да прекрати трудовото правоотношение с В.А. на основание чл.69в КСО. Работодателят
има право едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, aл. 1,
т. 10 от КТ единствено когато са настъпили общите предпоставки за пенсиониране
no чл. 68 oт КСО.
По тези съображения искът за признаване за незаконно
на уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта, с която е извършено се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът за
възстановяването на незаконосъобразно уволнения работник или служител на
заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен иск и следва да бъде уважен
при условие, че е уважен главният иск за признаване на уволиението за незаконно,
както е в настоящия случай, тъй като зa възстановяването се изисква единствено
волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия
смисъл и пo надлежния ред.
По иска no чл. 344, aл. 1, т. 3 КТ.
Предпоставките
за уважаване на иска са оставанета без работа на ищцата за не повече от
шестмесечен период след незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както
и причинна връзка между уволнението и вредите.
Видно от
извършената от съда констатация от оригинaла на трудовата книжкa на ищцата,
както и от представеното копие от регистрационна карта №10019094 от 29.06.2017г
на Дирекция „Бюро по труда”-гр.А., същата след уволнението й до датата на приключване
на съдебното дирене пo делото не е работила пo трудово правоотношение, с което
искът е доказан пo основание, включително относно наличието на
причинно-следствена връзка между оставането без работа и претърпените вреди.
При изчисляването
на размера на обезщетението no чл. 225, aл. 1 KT за основа се взема брутното
трудово възнаграждение на работника за последния пълен отработен месец,
предхождащ уволнението. Пo делото, от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е установено обстоятелството, че месец май 2017 г. е последният
напълно отработен от ищцата месец преди уволнението и обстоятелетвото, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата no чл. 228, aл. 1 от KT за същия
месец е в размер на 1002,56 лв.
Тъй като към моментът на прекратяване на
съдебното дирене са изтекли повече от 6 месеца, в които ищцата е била без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, искът следва да бъде уважен за период
от 6 месеца от 22.06.2017 г. /датата на връчването на заповедта, от която
уволнението поражда действие/ до 22.12.2017 г.. За тoзи период се дължат на
ищцата 6 БТВ, или сумата 6015,36 лв.
Именно до този размер следва да бъде
уважен иска no чл. 344, aл. 1, т. 3 КТ, a в останалата мy част до 9 141 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед обстоятелството че се претендира изплащане
на суми, които съгласно нормативната уредба не се включват в БТВ.
Уважавайки,
макар и частично главния иск на ищцата, то следва да бъде уважен и акцесорния
такъв, какъвто е иска по чл. 86 ЗЗД,
за присъждане обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от
датата на подавана на ИМ- 21.08.2017г до изплащане на сумата.
Предвид
основателността на иска no чл. 225 КТ, следва да бъде разгледано и направеното
от ответника евентуално възражение за прихващане пo чл. 103 от ЗЗД с изплатено
обезщетение no чл. 220 KT. Oт представеният фиш за работна заплата за м.юни
2017 се установява, че ответникът е изплатил на ищцата обезщетение пo чл. 220
KT в размер на 3016,00 лв. Поначало работодателят дължи на работник или
служител обезщетения no чл. 220 и чл. 222 KT само при законосъо6разно
уволиение, a в разглеждания случай уволиението на ищцата е незаконосъобразно и
ответникът й дължи само обезщетение no чл. 225 КТ. Обезщетенията за
законосъобразно и за незаконосъобразно уволнение са дължими при условията на
алтернативност и не могат да се съчетават.
Съдът обаче
приема за неоснователно възражението за прихващане, тьй като за дa е нaлице
неоснователно обогатяване на ищцата е необходимо да се осъществи определен
фактически състав: освен да бъде признато за незаконно нейното уволнение, в
2-седмичния срок no чл. 345, an. 1 от KT от влизане в сила на съдебното решение
ищцата да се яви на работа, за да заеме длъжността, на която е възстановена,
тьй като в противен случай трудово- правната връзка ще се прекрати на основание
чл. 325, т. 2 от КТ. B този смисъл е постановеното пo чл. 290 от ГПK решение №
311 от 14.12.2011 г. пo гp. дело № 88/2011 г. на ВКС.
C други думи,
ищцата би дължaла връщане на полученото обезщетение no чл. 220 KT в размер на 3016,00
лв. едва след влизане на настоящото решение в законна сила и ако в 2-седмичния
срок no чл. 345, an. 1 от KT от влизане в cилa на решението се e явила на
работа, за да заеме длъжността, на която е възстановена, т.е. при осъществяване
на юридически факти, които към датата на приключване на съдебното дирене нe ca
ce осъществили.
Що се отнася до
направеното алтернативно възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД с изплатено
обезщетение пo чл. 222, ал.3 KT, съдът намери същото за основателно. Видно от представеният
фиш за работна заплата за м.юни 2017, заедно с дължимото трудово възнаграждение
от работодателят на ищцата е преведена и сумата от 1885,12 лева , обезщетение
по чл. 222, ал.3 KT. С оглед на уважаването на предявените искове и
възстанявяване на ищцата на работа, съдът счита че сумата изплатена от работодателя
като обезщетение при пенсиониране следва да бъде върната, поради отпадане на
основанието, на което е изплатена. По изложените съображения направеното възражение от ответното училище за прихващане
следва да бъде уважено и присъденият размер на дължимото БТВ 6015,36 лв се намали
със сумата , която работодателят е изплатил по чл. 222, ал.3 KT - 1885,12 лева.
При този изход
на делото и на основание чл. 78, aл. 1
от ГПK ответникът OУ „ ***“-с. К.,
общ. А., с административен адрес; с. К., общ. А., обл. Б., следва да
бъде осъден да заплати на ищцата В. К.А., EГH ********** съответна част от
сторените пo делото разноски (общо 830 лева от които 600лева адвокатски хонорар
и 230лева съдебно –счетоводна експертиза). С оглед на факта, че бяха уважени
изцяло два от трите предявени иска, а искът по чл. 344, aл. 1, т. 3 КТ е уважен за приблиозително 2/3 от претендираната
сума, съдът прецени да уважи искането за присъждане на разноски в размер на 750лева.
Ha основание чл. 78, aл. 3 от ГПK на ответника се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. и разноски в
размер на 80лева, съобразно отхвърлената част от иска no чл. 344, aл. 1, т. 3 КТ.
Също така следва
на основание чл. 78, aл. 6 ГПК ответникът
OУ „ ***“-с. К., общ. А. да бъде осъдено да заплати в полза нa
бюджета на съдебната власт, no сметка на
Районен съд- А. сумата 325,21 лв. за държавна такса /80 лв. за неоценяемия
иск no чл. 344, aл. 1, т. 1 KT, 80 лв. за неоценяемия иск пo чл. 344, aл. 1, т.
2 KT и 165,21 лв. върху уважения размер на иска no чл. 344, aл. 1, т. 3 KT/.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на ищцата В. К.А., EГH **********,***,
извършено на основание чл.328, ал. 1, т.10 от КТ, вр.чл.69в, ал.1 КСО със Заповед № 66/22.06.2017г. на Директора на OУ „
***“-с. К., общ.А..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата В. К.А.,
EГH **********,*** на длъжността на заеманата преди уволнението -„***” в OУ „ ***“-с.
К., общ. А..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ ответника OУ „ ***“-с. К.,
общ. А., ЕКАТТЕ: 36227 да заплати на
ищцата В. К.А., EГH **********,*** сумата
в размер на 4130,24 лв. (четири хиляди сто и тридесет лева и 24 стотинки),
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за
периода от 22.06.2017г. до 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска на 21.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
като отхвърля иска в частта до претендирания размер от 9 141 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника OУ „ ***“-с. К., общ. А., ЕКАТТЕ: 36227 да заплати на ищеца В. К.А., EГH **********,*** направените
по делото разноски в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК В. К.А., EГH **********,*** да заплати
на OУ „ ***“-с. К., общ. А. сумата от 180 лева разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ответника OУ „ ***“-с.
К., общ. А., ЕКАТТЕ: 36227 на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-А. сумата от 325,21 лв.(триста
двадесет и пет лева и 21ст) за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: