№ 671
гр. Благоевград, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско
дело № 20251200500861 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателката С. Л. Ц., редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от адв. Е. А., с пълномощно по делото.
Жалбоподателят К. Р. Г., редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. И. Н., с потвърдени пълномощия с молба.
Ответникът С. К. П., редовно призован, не се явява. Същият се представлява
от адв. К. К.-Т., с изрично пълномощно за настоящата съдебна инстанция.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.-Т.: : Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се двете въззивни жалби и отговорите към тях, за което съдът
препраща към Определение № 1013/15.08.2025 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. А.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам въззивната жалба, на
1
основанията, изложени в същата. Нямам нови доказателствени искания.
АДВ. Н.: Поддържам жалбата, по изложените в нея съображения. Нямам
искания за представяне и събиране на нови доказателства.
АДВ. К.-Т.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам депозираните отговори на
въззивните жалби. Оспорвам въззивните жалби, по съображенията, изложени
подробно в отговорите. Нямам доказателствени искания и няма да соча нови
доказателства.
Поради липса на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. А.: Уважаеми Окръжни съдии, считам, че първоинстанционният съд е
взел своето решение, като е направил неправилни изводи във връзка със
събраните по делото доказателства и фактологията по същото, като
атакуваното решение не разглежда добросъвестността по отношение на моята
доверителка, в качеството й на продавач на процесното МПС.
Първоинстанционният съд се е спрял единствено по отношение на
добросъвестността на купувача, като считам, че това е пропуск на атакуваното
решение. На следващо място, считам, че е обективно невъзможно
доверителката ми и другият ответник по първоинстанционното производство
да имат специфичните знания и умения когато притежават всички необходими
документи, изискващи се от закона, за да продадат собствения си автомобил,
да са наясно, че има извършено престъпно деяния от преходния продавач и
съответно те не са могли да придобият качеството на собственици на
закупеното от тях МПС. Поради това аз считам, че те са добросъвестни, няма
как да носят отговорност за осъществената впоследствие евикция. И на второ
място, считам, че ищецът в първоинстанционното производство е извършил
ПТП, с което е нанесъл значителни вреди по отношение на стойността на
процесния автомобил, които няма как да претендира във връзка с евикцията,
тъй като това са негови действия, които нямат нищо общо с осъществената
покупко-продажба. В този смисъл считам, че съдът не се е спрял на това мое
възражение още в първа инстанция. Поддържам и всички останали
възражения в моята въззивна жалба и в този смисъл ще Ви моля за Вашия
краен съдебен акт, с който да отмените първоинстанционното решение и
постановите ново такова по съществото на спора, с което да отхвърлите
2
исковите претенции. В случай, че постановите ново такова, претендирам
сторените разноски в настоящото производство, за което представям списък.
АДВ. Н.: Уважаеми Окръжни съдии, от името на доверителя ми заявявам, че
поддържам въззивната жалба, по изложените в нея съображения, както и
допълнително изложените такива във връзка с настоящото производство от
преждеговорящия колегата. За да не ги повтарям, съображенията са същите,
като считам, че първоинстанционното решение, макар и обемно, по същество
не съдържа анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, въз
основа на които е изградил и неправилните си изводи, като по въпроса за
добросъвестността на продавачите, на нашите доверители, доколкото те са и
другари в процеса, само съдът се е задоволил да посочи принципните
постановки. Наистина колегата е прав, че в съществото си
първоинстанционният съд е обсъждал елементите на добросъвестността от
гледна точка на купувача, дали самото притежаване на качеството продавач по
договора прави лицата недобросъвестни, защото първоинстанционният съд се
е задоволил само да стигне дотам, доколкото те фигурират като продавачи. Да,
това по принцип е така, но са налице други факти и обстоятелства, които
променят тази фактология и дават друга насока на разсъждение, които
първоинстанционният съд е игнорирал, а все пак следва да имаме предвид, че
добросъвестността се предполага. В конкретния случай съдът я е изключил. Тя
се предполага, че по време на сключването на договора купувачът не е знаел.
Как са могли да узнаят купувачите, в случая продавачите по договора, че това
МПС е обявено за издирване някъде по света?! Естествено е, че нямат
специалните знания, нито уменията да изследват този въпрос, и той дали се
налага да бъде изследван при всяка сделка на покупко-продажба на МПС, и
оттук се поражда въпросът – след като те не са знаели, че третото лице,
неучастващо по делото, за което е понесло и съответната наказателна
отговорност, е извършило нарушение и престъпление, за което има и
съответните документи, но тези обстоятелства са останали извън обхвата на
първоинстанционния съд. Затова считам, че в тази насока решението на
първоинстанционния съд не е изградено въз основа на всички събрани по
делото доказателства, поради което обосновава налице необоснованост на
самото съдебно решение, защото ако съдът беше изследвал и тези
обстоятелства, би стигнал неминуемо до извода, че в случая продавачите по
договора, предмет на настоящото производство, са били добросъвестни
3
такива. Добросъвестността пък от своя страна е елемент от фактическия
състав на правото му да разваля договора и има правно значение за обхвата
вече на отговорността на продавача за евентуално настъпили вреди, но в тази
насока липсват доводи и съображения, изложени от първоинстанционния съд,
поради което в тази насока Ви моля да съобразите съображенията, които сме
изложили във въззивната жалба, както и настоящите такива. Нещо повече,
правят впечатление факти и обстоятелства, които също са убягнали от
вниманието на съда. Те продават колата март месец на 2010 година, а
отнемането на процесното МПС се извършва чак декември на следващата
година – 2011, т.е. това МПС е преминало през различните етапи на втората
сделка, а и на първата сделка, защото по това време действаше режим – всеки
нов купувач да извърши пререгистрация на МПС-то си, което купува. Значи
първоначална регистрация имаме, съответните органи не са установили
наличието на елементи за предмет на престъпление за това МПС. При тяхната
продажба на ищеца по настоящото производство, той отново регистрира
МПС-то пред съответните оторизирани органи, които не установяват наличие
на проблеми с МПС-то. Той го ползва в рамките на година и половина, в който
период от време, както беше отбелязано, претърпява сериозно ПТП. Той е
претендирал такива вреди в другото водено производство, но тази му
претенция за тези вреди е била отхвърлена. Следователно имаме един
продължителен период от време, в който това МПС попада на три пъти при
оторизираните и специализирани органи, които не установяват проблем, а от
друга страна в декември месец се намира проблемът в МПС-то, което е
предмет и на настоящото производство. Затова аз считам, че решението на
първоинстанционния съд в този смисъл е необосновано и моля да го
отмените, като постановите ново по съществото на спора, като приемете, че е
налице добросъвестност от страна на продавачите по договора за продажба на
МПС-то, което е предмет на евикцията, и отхвърлите съответно иска за
разликата над 1 000 лева, защото ние твърдим, че ако се установи проблем с
МПС-то, поемаме да заплатим сумата от 1 000 лева, която е предмет на
договора за покупко-продажба между страните в настоящото производство. В
този смисъл Ви моля да постановите решението си, както и да присъдите
разноски на доверителя ми, по списък, който представям.
АДВ. К.-Т.: Уважаеми Окръжни съдии, на първо място, считам, че
първоинстанционното решение е абсолютно мотивирано и обосновано.
4
Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, изяснил е защо точно кредитира една част от
доказателства и защо не. Моля да имате предвид, че част от възраженията,
направени както във въззивната жалба, така и в днешното съдебно заседание,
а именно, че процесното МПС е претърпяло ПТП, в резултат на което се е
намалила стойността му, предвид което следва да бъде намалено и
обезщетението, което се дължи на доверителите ми, се правят за първи път с
въззивната жалба. В хода на първоинстанционното производство такива
възражения не са били навеждани от страна на ответниците. Още повече, че
по делото беше допусната, назначена и приета без каквито и да било
възражения от страните съдебно-оценителна експертиза, която определи
каква би била стойността на процесното МПС към момента на евикцията, като
отново подчертавам, че от страна на ответниците не бяха наведени каквито и
да било възражения в тази насока. По отношение на твърдението, че
въззивниците са били добросъвестни лица – на първо място, моля да имате
предвид, че доверителят ми е бил в договорни отношения именно с тях, т.е.
всички тези твърдения са ирелевантни за настоящото производство. В случай,
че въззивниците бъдат осъдени да заплатят дължимите суми, за тях
съществува правна възможност да защитят своите права пред лицето, което е
било продавач по тяхната сделка, а именно А. С.. Не без значение е
обстоятелството, че в настоящия случай развиваме производство по чл. 191 и
сл. от ЗЗД, а именно производство при осъществена съдебна евикцията, като
законът изрично посочва в какви случаи продавачите по договора биха могли
да се освободят от отговорността, а именно – на първо място, продавачът да не
е участвал в процеса по съдебната евикция и да докаже, че има основания за
отхвърляне на иска, т.е. че наистина е прехвърлил собствеността върху
продадената вещ, но делото е било загубено, защото е било водено зле. В
настоящия случай подобно възражение беше направено единствено и само от
процесуалния представител адв. И. Н. с отговора на исковата молба, но
никакви доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Не без значение е и
обстоятелството по отношение на възражението на С., чийто представител е
адв. Е. А., че процесното МПС не се е ползвало като семеен автомобил, тъй
като отново не бяха ангажирани доказателства. Истината е, че ответниците в
първоинстанционното производство се опитват да докажат тезата си с гласни
доказателства, събирани по съвсем различно производство, което е
5
недопустимо и е било изрично коментирано от страна на Районен съд –
Благоевград. Предвид всичко изложено дотук и с оглед отговорите,
депозирани от въззиваемия, моля да постановите съдебен акт, с който да
потвърдите обжалваното решение. Моля да ни присъдите и сторените по
делото разноски, съгласно списък на разноските, който представям, като във
връзка с него представям и доказателства за направените разноски, а именно
договор за правна помощ.
РЕПЛИКА НА АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна.
РЕПЛИКА НА АДВ. Н.: Аз също правя възражение за прекомерност на
претендираните разноски. За да отговоря доколкото съм направила това
възражение и съм представила доказателства – по делото фигурира обратен
иск срещу третото лице, което е продавач на нас. Ние по договора сме
купувачи. Това не са ли доказателства, които обосновават зле водене на
процеса, защото макар съдът да приобщи третото лице-помагач, след това
прекрати производството по делото в тази част по отношение на третото лице,
което е де факто нарушителят, който е внесъл този краден някъде си
автомобил и е ползвал документи с невярно съдържание, за което е понесъл и
съответната си наказателна отговорност. Срещу това лице аз съм предявила
насрещен иск, но този обратен иск можех да го предявя в производството, ако
бях участвала в първото производство и бях призовавана да се явявам. В
крайна сметка ако бяхме призовани в предходното гражданско производство,
което е водено между ищеца в първоначалното производство и третото лице,
което е претендирало евикцията, което е евикцирало вещта, ние можехме да
предявим този иск и да защитим себе си в това производство, така че в този
смисъл са налице и безспорни писмени доказателства в делото, които обаче са
убягнали изцяло от вниманието на съда, предвид факта на прекратяване на
производството по делото по отношение на третото лице.
ДУПЛИКА НА АДВ. К.-Т.: Посоченото от колегата не представлява писмено
доказателство, а негова правна възможност, която той е упражнил в хода на
първоинстанционното производство.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
6
Съдебното заседание приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7