Решение по дело №110/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20227250700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                    16.02.2023 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на седемнадесети януари                    две хиляди двадесет и трета година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова

                      Иванка Иванова       

Секретар - Стоянка Иванова

Прокурор - Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 110 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от  Г. Д. Ч. в качеството й на законен представител на „Чернев клима сервиз“ ЕООД гр. Варна, ЕИК200928951, подадена чрез процесуалния и представител адвокат А.Д. ***, против Решение № 213/01.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 522 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6063248, за налагане на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на глоба в размер на 100 лева.

Касационните основания, които навежда касатора са за неправилно прилагане на материалния и на процесуалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Навежда се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ за законосъобразност на реализираната административно-наказателна процедура по издаване на оспорения ЕФ, че не е установено точното място на извършване на нарушението и наличието на знак, ограничаващ скоростта за движение в този пътен участък, като за последното се твърди, че не е уважено направено доказателствено искане за събиране на информация от АПИ. Сочи се и неправилно прилагане на закона поради несъобразяване с изискванията на разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗМВР. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също да се отмени като такова, алтернативно делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от процесуалния му представител, с което се взима становище по хода на делото и по същество, като се навеждат същите доводи, изложени в жалбата.

Ответната страна – ОД на МВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище счита жалбата за неоснователна. Излага становище за липса на наведените в жалбата касационни основания и за неналичие на сочените нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

С ЕФ, издаден от ОДМВР-Търговище, Серия К №6063248 на 14.06.2022г., в 09.57ч. в обл. Търговище, ПП І-4 км.219+394 /обр.Боаза/, извън населено място с ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС лек автомобил “Мерцедес ...“ с рег. № ....., с АТСС ARH CAM S1 № 120ссс1, насочено към гр.Варна, е установено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, като установената скорост на МПС била 83 км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 %, - 23 км/ч над разрешената, за което на осн. чл.189 ал.4, във вр.с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на законния представител на собственика на автомобила „Чернев клима сервис“ ЕООД гр. Варна- Г. Д. Ч. е наложена глоба в размер на 100 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към ЕФ бил приложен снимков материал – 1 бр. снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с №120ссс1/0030116, направена на 14.06.2022г., в 09:57:58.7 ч., на която се вижда гореописаното МПС, пътуващо през посочена локация ПП І-4 км. 219+394, на която разрешената скорост е 60 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Отразено е, че МПС е заснето от разстояние 103 м. от АТСС. От справка в Централна база-КАТ е установено, че МПС е собственост на „Чернев клима сервиз“ ЕООД гр. Варна ЕИК200928951, а от приложеното извлечение от ТР, че управител на посоченото ЕООД е Г. Д. Ч.. Съдът е посочил, че по преписката са приложени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ от 07.09.2017г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта /ПСКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г.; писмо от 11.05.2022 г. на БИМ, че е приключила последваща проверка на 3 бр. средства за измерване тип ARH CAM S1 като едно от тях е процесното с № 120ссс1; протокол на БИМ за проверка № 41-СГИСИ/21.04.2022 г. за съответствие процесното АТСС с одобрения тип, с наличие на всички необходими надписи и означения, с грешки в рамките на допустимостта за този тип средство за измерване; разпечатани изображения от Google maps на ПП І-4, в района на с. Пролаз, общ. Търговище с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това средство; утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно-технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“ /СПУКС/. Съдът е отбелязал и наличието на протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №120ссс1, в който е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 14.06.2022 г., с начало на работа 08.30 ч. и край 12.00 ч. за контрол на участъка в ПП І-4 км. 219+394 /обр.Боаза/ с ограничение на скоростта в този участък от 60 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в които е заснето движението на процесното МПС и заснемащо идващите от двете посоки автомобили, със стационарен режим на измерване, поставено на 250 м. от знака за ограничение на скоростта. Съдът изтъква, че в протокола е отразено, че са направени общо 122 статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения и номерът на снимката на нарушението – 0030116 попада като поредност между посочените в протокола номера на първото и последното статични изображения, а протоколът е подписан от полицейски служител Т. Д., който е обучен за работа със СПУКС модел ARH CAM S1 и е проверен от Д. А.. Според въззивната инстанция с подписа си служителят, работил с АТСС, е удостоверил, че ползваното АТСС е разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, както и че са проверени пътните знаци преди и след измерването, а АТСС е преминало метеорологична проверка - Протокол №41-СГИСИ/21.04.2022г. и е годно за експлоатация до 21.04.2023 г. За изясняване на фактическата обстановка РС-Търговище е изискал информация от ОПУ-Търговище относно пътната маркировка в процесния пътен участък, като в постъпилия писмен отговор е посочено, че на ПП І-4 от км. 218+000 до км.220+000 има монтирани пътни знаци В26, ограничаващи скоростта на ППС до 60 км/ч, приложена е и схема на монтираната вертикална сигнализация в пътния участък. Въз основа на тях съдът е приел, че мястото на нарушението попада под въведеното ограничение на скоростта до 60 км/ч. По уважено доказателствено искане на жалбоподателя по делото е постъпила информация от ОДМВР-Търговище за това, че на ползваното в случая техническо средство са поставени стикери, представляващи знаци по чл.35, чл.39 ал.1 и чл.43 ал.1 от Закона за измерванията, както и защитни стикери по протоколите за проверки, извършени от БИМ, като са приложени и снимки, онагледяващи тези стикери. По делото е налична и Заповед № 363з316/24.02.2021г. на Началник с-р „ПП“ в ОДМВР-Търговище, в която по т.2.30 като място за контрол на скорост е определено „ПП 1-4, км.219+170, автобусно обръщало посока Варна и София, въведено ограничение 60км/ч“, прието от съда за място в близост със това на установеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП като ясно е посочено мястото на извършеното  нарушение чрез фиксиране на конкретния километър от ПП 1-4 , а GPS координатите, отразени на снимката на нарушението се намират по разпечатки от Google maps именно в прохода Боаза в района на с. Пролаз, общ. Търговище, съвпадащо с употребения в ЕФ израз „обр. Боаза“, което е посочено и в по-горе цитираната заповед за определяне местата за контрол на скоростта автобусно обръщало. Районният съд е приел, че посоченото в самия ЕФ използвано АТСС, модел ARH CAM S1 с фабричния № 120ссс1 представлява ПСКС на МПС, във връзка с използването на която е изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., доказващ датата и мястото на функциониране на АТСС, което на свой ред е преминало през първоначална и периодична проверка, съгласно чл.4 от Наредбата. Сочи се, че съгласно изискването на чл.16, ал.3 от Наредбата е налице статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, както и че при работата с ползваното АТСС, с което е работило обучено длъжностно лице, не са констатирани данни за неспазване на процедурата предвид начина на оформяне на протокола по чл.10 от Наредбата. В мотивите си съдът е счел за неоснователни оплакванията на Ч. относно приложението на чл.91от ЗМВР, излагайки че тази норма визира средства за явно наблюдение, които се използват в предвидените в тази разпоредба случаи, докато ЕФ се издават посредством технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, като относима в случая е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която в актуалната си редакция не съдържа изискване за обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи. Сочи се, че такова задължение не съществува към момента и по ЗДвП, с оглед което съдът не е установил допуснати нарушения на процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Съдът излага, че визираната като разрешена скорост е въведена с поставен пътен знак, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като нарушение на забраната по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП относно скоростта на движение на МПС от категория В, която е била измерена на 86 км/ч и след приспадане на толеранс от -3 км/ч е приета стойност от 83 км/ч. В заключение съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателката Ч. описаното в ЕФ административно нарушение по чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, както и че правилно на основание на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на същата е наложено административно  наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Доводите, изложени в касационната жалба са били вече навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като последния е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Противно на изложеното в допълнително депозираното от касатора становище, настоящата инстанция установи, че въззивния съд е изследвал съдържанието на протокол по чл.10 от Наредба  № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, респективно „правилното попълване на протокола за използване на АТСС“ и е приел че са налице  необходимите за същия реквизити.

По отношение на твърдението на касатора, че от страна на въззивния съд е било игнорирано отправено от страна на Ч. доказателствено искане във въззивното производство за „справка от ИА „Пътища“, което да изясни дали там действително е имало пътен знак за ограничаване на скоростта“, касационният съд  намира, че същото се опровергава напълно от материалите по разгледаното пред Районен съд-Търговище НАХД № 522/2022 г., където на л.49 от делото е видно, че от съда е отправено искане до ОПУ-Търговище към АПИ да предостави информация за въведената пътна маркировка относно скоростта на движение на процесния участък от пътя, където е констатирано нарушението и в частност за поставен пътен знак В26. Налице е и постъпил подробен отговор /л.50/, към който са приложени и схеми на път I-4 от км. 219+000 до км.220+200 /л.51/. Същите доказателствени средства са посочени и обсъдени от съда и в атакуваното решение. С оглед на изложеното, касационния съд приема че соченото доказателствено  искане е било надлежно уважено от въззивния съд.

Едновременно с гореизложеното, изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и  за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, също се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Деянието, така както е описано от обективна страна в ЕФ е правилно правно квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер. Нарушението е типично за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на Г. Д. Ч. в качеството й на законен представител на „Чернев клима сервиз“ ЕООД гр. Варна, при липса на  подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, за възможността за подаването на която Ч. е уведомена със съдържанието на ЕФ.

 От приложената по делото справка е видно, че ЕФ е съставен на 23.06.2022г. и връчен на същата дата. Предвид тези данни, установени във въззивното производство и датата на извършване на нарушението 14.06.2022г., сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват спазени.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и наведените в тази насока доводи в жалбата са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213/01.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 522/2022 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:      1.  

 

 

                       2.