Р
Е Ш Е Н И Е
№
67
Габрово,
17.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести април,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при
секретаря Радослава Райчева
и с участието на прокурор А.Александров
за Окръжна
прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 64 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-571 от 30.03.2023 г., подадена от Е.В.П. ***, ЕГН: **********,
чрез адв. Н.Р.Д. ***, против Решение № 41 от 6.03.2023 г. на Районен съд
Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 23 от 2023 г. по описа на същия съд, с
искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е изменен Електронен
фиш /ЕФ/ серия К, № 6688464, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на
касатора П. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 200.00 лв., като съдът е преквалифицирал санкционната норма по чл.
182, ал. 1, т. 3 от същия нормативен акт и е намалил размера на наложената
санкция от 200.00 лв. на 100.00 лв.
Нарушението, за което е
издадено
процесното НП,
се изразява в следното:
На 15.11.2022
г., в 11.23 ч., в с. Донино, на посочен пътен участък и с указана посока на
движение, водачът на МПС лек автомобил *******, с рег. № *****и собственик на
същото, Е.В.П., е управлявал в населеното място автомобила със скорост от 72
км/ч при разрешена такава от 50 км/ч или в случая е налице превишение на
скоростта с 22 км/ч. Отчетено е нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради
което и на горепосоченото правно основание на лицето е наложена глоба от 200.00
лв., като е посочено, че деянието е извършено при условията на повторност, в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5142003.
Според
сочената като нарушена правна норма, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: в населено място – 50 км/ч. Съгласно цитираната в ЕФ
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Районният съд е преквалифицирал санкционната норма на
чл. 182,ал. 2, т. 3 от ЗДвП, според която водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва … за
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.“ и е наложил такава санкция.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Оспорен е размерът на наложената глоба. В ЕФ липсва
посочване на автора на издадения предходен ЕФ, на който се позовава АНО.
Жалбоподателят предполага, че става въпрос за фиш, издаден от СДВР, но този фиш
е бил оспорен и към датата на издаване на процесния такъв не е бил влязъл в
сила и не е налице нарушение, извършено при условията на повторност. Освен това
в процесния ЕФ не била посочена стойността на допустимата техническа грешка при
изчисляване стойността на движение на МПС и не става ясно, дали тя е била
приложена в случая така, че да се
достигне до размер на превишение от 22 км/ч. Жалбоподателят сам сочи, че това
не са задължителни реквизити на фиша, съгл. чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДП,
отсъствието им текстовата му част е от съществено значение за неговата
законосъобразност, вкл. за определяне размера на санкцията, т.к. превишението е
на гранична стойност, при която ако се приспадне толеранс от 3 км/ч следва да
се наложи по-малка глоба.
За
да постанови съдебния си акт, РС е приел, нарушението и деецът са установени по безспорен начин. На
наведените в жалбата конкретни доводи съдът дава отговор, като счита, че
техническото средство е отчело скорост на движение на автомобила от 75 км/ч или
превишение на разрешената скорост с 25 км/ч, имайки предвид допустимото
отклонение от 3 км/ч то отчетената скорост на водача в ЕФ е посочена като 72
км/ч. Съдът е счел за установено, че действително цитирания в процесния ЕФ
предходно съставен такъв не е влязъл в сила, поради което не приема тезата за
повторност на нарушението. Установеното на процесната дата поведение на
жалбоподателя безспорно съставлява нарушение и осъществява основен състав на
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. за диапазон на
превишение на скоростта в населено място между 21 – 30 км/ч. Съгласно чл. 337,
ал. 1,т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, въззивният съд може да
преквалифицира административното нарушение, без да изменя фактическата
обстановка, като преквалифицира деянието от такова, извършено при условията на
повторност, в извършено за първи път и
санкционирано по чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона. Съдът е счел, че този начин на
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе
до ограничаване правото на защита на нарушителя, фактите са изяснени и покриват
изцяло състава на посочените правни норми. Въз основа на така изложеното съдът
е изменил процесното НП в посочената част и по посочения по-горе начин.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност. В нея се възразява срещу преквалификацията на нарушението, като се изразява
становище, че в случая е налице неправилна квалификация на деянието, която не
може да се преодолее по този начин и ЕФ е следвало да се отмени в цялост. Освен
това съдът не се е мотивирал относно възражението за допустимото отклонение,
т.к. в ЕФ не се съдържа такава информация и не става ясно откъде съдът е черпил
информация, че толерансът от 3 км/ч е приложен.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. Н.Д., като двамата поддържат
жалбата.
Ответната страна не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Решението се явява валидно и допустимо. Относно неговата
законосъобразност съдът взе предвид следното:
В административно-наказателната преписка се съдържа
снимка към него, която не е оспорена и от която ясно се установява, че
измерената скорост на движение на процесното МПС е 75 км/ч, както е приел РС. Това означава, че
в ЕФ е действително приспаднат толерансът от 3 км/ч и посочената скорост на
управление е отразена след неговото приспадане от фактически измерената с
техническото средство.
Правилно е отразена нарушената правна норма – чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а именно тя е задължителна, като елемент от съдържанието на ЕФ.
Правилно съдът е преценил, че в случая не е налице
установена повторност на деянието, т.к. административно нарушение се установява
само с влязъл в сила акт – НП или ЕФ, а към момента на извършване на процесното
деяние такива не са били налице. Цитираният в процесния ЕФ предходно издаден
такъв е бил обжалван и като невлязъл в сила с него не се установява
административно нарушение.
Първоинстанционният съд е извършил преквалификация на
деянието, като същото вместо такова, извършено при условията на повторност, е
счетено и преквалифицирано като нарушение, извършено за първи път, с оглед на
което РС е приложил нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като е намалил
наложената санкция от 200.00 лв. на 100.00 лв.
В ЕФ като санкционна е посочена само нормата на чл.
182,ал. 4 от ЗДвП, съгласно която когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
три месеца. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е
налице изрично препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 -
5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. В процесния електронен фиш не е посочено в коя от
хипотезите, към които препраща чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП, попада процесното нарушение. Принципно съдът може да измени
основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, включително да измени обжалвания акт като
отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по
основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако
административнонаказващият орган бе извършил привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма
на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от
административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението е непълна и
неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е
посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил
водачът, за да му се наложи и съответното наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за повторност на това
именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с
промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването в
електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гледна точка на
административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като
съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност съдът за
първи път с решението си да определя и посочва приложимата
административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочена от
наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година по т. д. № 1/2020
година, І и ІІ колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни
правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган
е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В
случая обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена
административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен
в електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като
съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на
проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, поради което не е налице и основание за прилагане на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, даващ право на въззивния съд за изменение на оспорения
акт. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на
нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в
съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, поради
което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от
факта на установеното нарушение.
По изложените съображения
процесният електронен фиш следва да бъде отменен, което налага отмяна на
обжалваното въззивно решение поради постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и постановяване на друго по същество от
настоящата инстанция.
Искането на касационния
жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно
направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с
чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което
следва да бъде уважено, като в полза на
касатора бъде присъдена сумата от 800 /осемстотин/ лева договорено и заплатено
в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита
и съдействие, като за всяка от двете съдебни инстанции е било договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от по 400.00 лв. за всяка от тях,
което съдът не счита, че се явява прекомерно.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 41 от 06.03.2023
година по АНД № 23 от 2023 година по описа на Районен съд – Габрово, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 6688464, ОДМВР – Габрово, с който на Е.В.П. ***, с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати
на Е.В.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева разноски за
двете съдебни инстанции, явяваща се договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от по 400.00 /четиристотин/ лв. за всяка една от тях.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Емилия Кирова-Тодорова:
Подписвам
настоящото решение с особено мнение по следните причини:
В
процесния ЕФ достатъчно пълно и ясно е описано самото нарушение и същото е
установено по несъмнен начин, видно от доказателствата, представени пред
първоинстанционния съд. Описанието на нарушението от фактическа страна
съответства на текста на посочената в него като нарушена правна норма – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: … в населено място – 50 км/ч. Нормата е ясна и именно тя е
нарушена с описаното в същия фиш деяние – на посочената дата, час и място, на
посочен административен адрес в гр. Габрово при разрешена скорост от 50 км/ч.
касаторът е управлявал със 72 км/ч., като е налице превишаване на скоростта с 22
км/ч., които факти са приети за безспорни както от първоинстанционния съд, така
и от касационния съдебен състав.
Като
основание за налагане на санкцията в ЕФ е отразено правно такова – чл. 189, ал.
4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, според които нормативни правила при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според чл. 184, ал. 2 от Закона
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
В
случая са цитирани тези две разпоредби, освен нарушената норма на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Районният
съд е приел, че в случая не е налице текстова неяснота или непълнота на
атакувания ЕФ, в който ясно е посочено какво е нарушението, както и че то е
реализирано при условията на повторност, като е посочен и предходно издаден
такъв за същото нарушение на същото лице, но повторност не се установява,
поради което налага санкция като за първо нарушение от съответния вид, каквото
право той има. Не е отразена основната санкционна разпоредба, но това е
отчетено като несъществен пропуск, т.к. е посочена нарушената такава, както и
санкционната за повторно нарушение, като от фактическото описание на
нарушението, представения предходно издаден ЕФ и останалите доказателства по
делото е ясно, че за такова нарушение е
предвидено наказание глоба в размер на 100.00 лв. с разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Макар и тази разпоредба да не е изрично посочена санкцията
е коректно наложена, като пропускът е несъществен и не е пречка за дееца да
установи и разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и какво
наказание му се налага.
Настоящият
съдебен състав отменя това съдебно решение с потвърдения с него ЕФ, като счита,
че „Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на
нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в
съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, поради
което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от
факта на установеното нарушение.“.
В
случая обаче не е налице липса на „приложим закон“. Напротив. Налице са всички
реквизити, които следва да съдържа един ЕФ, предвидени в специалната норма на чл.
189, ал.4 от ЗДвП и процесният такъв съответства изцяло на одобрения образец.
Нарушената разпоредба е посочена ясно. Не е посочена в пълнота санкционната
такава, но това не се изисква от нормата, очертаваща минималните реквизити на
фиша. Между нарушената и санкционната норма следва да има връзка, но те не се
припокриват и имат различни функции – едната е материалноправна и описва
задължително поведение на адресатите си, а другата предвижда санкция за
несъблюдаване с предписаното поведение. Двете могат да са инкорпорирани в един
и същи текст, но често пъти в административното право това не е така.
Законодателят изисква задължително посочване именно на нарушената норма – тази,
с чието съдържание конкретен субект не се е съобразил, за да е ясно в
извършването на какво точно по вид нарушение е обвинен той. За целта е
достатъчно посочването на този императив, който в случая е разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. В случай, че санкционната е посочена в непълнота, разминава
се с тази, която е следвало да се цитира или липсва, то не следва само на това
основание да се отмени един ЕФ, т.к. съдът има контролните правомощия да
провери, дали санкцията, като вид и размер, е правилно наложена и ако не е – да
измени НП в тази негова част. В случая санкцията е наложена правилно от съда и
направената преквалификация е мотивирана и законосъобразна. Безспорно деянието
на касатора е наказуемо, налице е предвидена санкция за него и тя е посочена от
съда, като за дееца не е никакъв проблем да разбере за извършването на какво нарушение
е санкциониран, а именно това е целта, поради която законодателят изисква
посочване на нарушената правна норма. Не са нарушени правата му като привлечено
към административнонаказателна отговорност лице и не е редно при доказани
нарушение, деец и вина да не бъде наложена санкцията, предвидена в закона. Дори
и да се приеме идеята, битуваща предимно в теорията и практиката, но не и регламентирана
в закон, че нарушената и санкционна норми съставляват задължително единство от
обща норма, то в случая не е налице пълна липса на посочена нарушена норма,
напротив, въз основа на изложеното по-горе основната част, предписваща
правнозадължителното поведение, е цитирана коректно, в едно с нормата,
предвиждаща начин за определяне на санкция от страна на районния съд и в случая
дори да се приеме, че е налице пропуск в правната обосновка на фиша, то същият
не е от категорията на абсолютните такива, налагащ задължителната му отмяна.
Новата промяна в ЗАНН на чл. 63 предоставя широки възможности на районния съд,
една от които е дори да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, в случай,
че счете, че отразената такава от АНО е неправилно посочена, когато не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая е налице
промяна в обстоятелствата, при която се преминава от по-тежко /извършено при
повторност/, към по-леко наказуемо /същото по вид, но извършено за първи път/
деяние, нарушението е точно такова, каквото е описано и е налице не грешно
посочена нарушена разпоредба, а непълно посочена санкционна такава, като този
пропуск е изправен от въззивния съд и той е несъществен, т.к. в случая не става
въпрос дори за подобно или друго, а за същото като фактическа страна нарушение,
за което санкцията е ясно определена и не е налице спор по отношение на вида и
размера й изобщо.
По тези
причини настоящият участник в състава на касационния съд намира решението на РС
– Габрово за правилно, обосновано и законосъобразно и счита, че същото следва
да се остави в сила.
Съдия:
/Емилия
Тодорова/