№ 758
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500794 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 от ГПК.
Производството е образувано по жалба на М. Б. ДР., ЕГН**********, и ХР. Б. ДР.,
ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен представител М. БЛ. ДР., ЕГН **********, и
тримата с адрес град Пловдив, ул. „...............................“ № ...................... чрез адв. С.Л.,
против протоколно определение № 1380/21.02.2022 г. по гр.дело № 18476/2021 г. по описа
на РС Пловдив, IV граждански състав, в частта, с която е частично отменено Определение №
9895 от 24.11.2021 г., по силата на което е издадена заповед за незабавна защита №
168/24.11.2021 г. и е забранено на Б.Д. да се приближава на по-малко от 100 метра до
малолетните си деца ХР. Б. ДР. и М. Б. ДР., както и в частта, в която се забранява на
ответника да доближава семейното жилище, яслата на М.Д. училището на Х.Д., жилището
на бабата и дядото по майчина линия М и Б.П., местата за социални контакти и отдих на
малолетните деца Х. и М.Д.и, местата за спортни занимания и обучение на Х.Д..
В жалбата се сочи основание чл. 17 от ЗЗДН. Твърди се, че атакуваното определение
от 21.02.2022 г. е неправилно и е постановено в противоречие на материалния закон. Иска се
същото да бъде отменено, като бъдат уважени исканията на молителите да получат защита
спрямо извършените спрямо тях актове на домашно насилие, претендират се разноски.
Обосновава се правен интерес от обжалване на акта, с който е отменен частично акта за
издаване на заповед за незабавна защита в полза на жалбоподателите, на осн. чл. 17 от
ЗЗДН, с оглед констатацията на районния съд за липса на данни за осъществено домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН спрямо двете деца, извършено от техния баща, което според
жалбоподателите прави невъзможно произнасяне в обратния смисъл в крайния съдебен акт,
който страните очакват да бъде постановен. Излагат се подробни възражения срещу
правилността на определението.
Постъпил е отговор на жалбата от насрещната страна Б. К. ДР., чрез адв. К., в който
1
се излагат подробни съображения за правилност на обжалвания акт, с който се отменя
частично издадената по чл. 18 от ЗЗДН заповед за незабавна защита, като счита, че
обжалваното определение не следва да се ревизира от окръжния съд. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Пловдивският окръжен съд, при извършена проверка за допустимостта на подадената
частна жалба, намира, че същата е подадена в едноседмичен срок от постановяване на
обжалваното определение, от страни в производството, но срещу акт на съда, който не
подлежи на обжалване, поради което е процесуално недопустима.
Производството пред районен съд е образувано по подадена молба за защита срещу
извършено домашно насилие от М.Д., лично и като законен представител на двете и
малолетни деца. Издадена е заповед за незабавна защита по делото, въз основа на
постановеното в закрито заседание определение № 9895 от 24.11.2021 г. С издадената
заповед за незабавна защита, на осн. чл. 18 от ЗЗДН се забранява на ответника Б.Д. да се
доближава до молителите, както и до жилището им, местата за социални контакти и отдих,
обучение, спорт.
С протоколно определение от 21.02.2022 г. е отменено Определение № 9895 от
24.11.2021 г. в частта, с която е забранено на ответника да се приближава на по-малко от 100
метра до малолетните си деца ХР. Б. ДР. и М. Б. ДР., както и в частта, в която се забранява
на ответника да доближава жилището на ул. „..................................................... както и яслата
на М.Д. - Детска ясла „.........................“, гр. Пловдив, училището на Х.Д. ОУ
„.............................“ гр. Пловдив, жилището на бабата и дядото по майчина линия М и Б.П. с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „................................; местата за социални контакти и
отдих на малолетните деца Х. и М.Д.и, местата за спортни занимания на Х.Д. комплекс
„..................“, местата за обучение по английски език на Х.Д. – Център по английски език
„...............................“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „......................... В мотивите си съдът
сочи, че след като е изслушал допуснатите свидетели на всяка от страните, е установил, че
по отношение на децата на страните няма данни да е извършено домашно насилие, и в този
смисъл следва да ревизира свое Определение от 24.11.2021 год. в частта, в която е забранено
на ответника Б. К. ДР. да доближава децата и подробно изброените жилища, места за
обучение, социални контакти, спорт.
Това определение, с което е отменено частично определение, въз основа на което е
издадена заповед за незабавна защита, на осн. чл. 18 от ЗЗДН, не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване.
Законът не съдържа изрична разпоредба, която да сочи дали подлежи на обжалване акт, с
който съдът отказва издаването на заповед за незабавна защита, или с който тя се отменя или
изменя. Поради липсата на уредба в специалния закон, съответно приложение намират
разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 274 от ГПК предвижда, че могат да бъдат
обжалвани определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството
или за които процесуалният закон изрично предвижда, че подлежат на обжалване.
2
Обжалваното определение не попада в нито една от тези категории – липсва законова норма,
която да указва възможност за обжалване на такова определение, нито определението
прегражда по-нататъшното развитие на делото. Тъй като обжалваното определение не
попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, не е допустимо същото да се
оспорва с частна жалба пред въззивния съд.
Законодателят, с оглед целите и характера на производството за защита от домашно
насилие е предвидил заповед за незабавна защита да бъде издавана по целесъобразност от
районния съд, дори без нарочно искане на пострадалото лице, като преценката му за
целесъобразност не подлежи на съдебен контрол, както при издаване на заповедта, така и
при отказ или отмяна.
Съдът не споделя съображенията, изложени в жалбата, за наличие на правен интерес
да бъде обжалвано определението за отмяна на заповедта за незабавна защита на основание
чл. 17 от ЗЗДН. Жалбоподателят счита този ред приложим, тъй като, за да постанови
обжалваното определение, съдът се е произнесъл по съществото на спора и няма как
решението му да бъде в друг смисъл. Цитираната норма указва начина на обжалване на
постановено решение в производството, на крайния съдебен акт, с който се уважава молбата
за защита и се налагат мерки, посочени в закона или молбата за защита се отхвърля. С
обжалваното определение се отменя частично друго определение, с което е допусната
незабавна защита на молителите в производството. Вярно е, че за характера на акта е важно
неговото съдържание, но в конкретния случай от съдържанието на акта не може да се
приеме, че е налице произнасяне по съществото на спора. Независимо от изложените
съображения за постановяване на обжалваното определение, от съдържанието на същото,
както от мотивната част, така и от диспозитива, е видно, че е постановено определение за
частична отмяна на друго такова, с което е допусната незабавна защита, а не до разглеждане
на основателността на молбата за защита, за да се приеме обжалваемостта му на осн. чл. 17
от ЗЗДН.
Ето защо жалбата се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на въззиваемия Б. К.
ДР. се дължат направените по делото разноски, в размер на 400 лв. заплатеното адвокатско
възнаграждение, удостоверено в договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Б. ДР., ЕГН**********, и ХР. Б. ДР.,
ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен представител М. БЛ. ДР., ЕГН **********, и
тримата с адрес град Пловдив, ул. „...............................“ № ...................... чрез адв. С.Л.,
против протоколно определение № 1380/21.02.2022 г. по гр.дело № 18476/2021 г. по описа
на РС Пловдив, IV граждански състав, с което е отменено Определение № 9895 от
3
24.11.2021 г. в частта, с която е забранено на ответника Б. К. ДР. да се приближава на по-
малко от 100 метра до малолетните си деца ХР. Б. ДР. и М. Б. ДР., както и в частта, в която
се забранява на ответника да доближава жилището на ул. „.....................................................
както и яслата на М.Д. - Детска ясла „.........................“, гр. Пловдив, училището на Х.Д. ОУ
„.............................“ гр. Пловдив, жилището на бабата и дядото по майчина линия М и Б.П. с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „................................; местата за социални контакти и
отдих на малолетните деца Х. и М.Д.и, местата за спортни занимания на Х.Д. комплекс
„..................“, местата за обучение по английски език на Х.Д. – Център по английски език
„...............................“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „.........................
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 794/2022 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА М. Б. ДР., ЕГН**********, и ХР. Б. ДР., ЕГН**********, чрез тяхната
майка и законен представител М. БЛ. ДР., ЕГН **********, и тримата с адрес град
Пловдив, ул. „...............................“ № ...................... да заплатят на Б. К. ДР., ЕГН **********,
съдебен адрес гр. Пловдив, .................................., сумата от 400 лв. (четиристотин лева)
представляваща разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4