определение
№
гр. Варна
Варненският районен съд, 46-ти състав състав в закрито заседание на 15.01.2020 год., в състав:
Районен съдия: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11873 по описа за 2019 год., намира следното:
Производството по
делото е образувано по молба от
25.07.2019 г. на А.Г.Х. срещу
П.С.Д., с правно основание
и с правно основание чл. 127а от
СК за постановяване на решение заместващо
съгласието на бащата детето *** да напуска многократно
пределите на Република България, придружавано от своята майка и да пътува в чужбина
до навършване на пълнолетие, без ограничение на държавите които
посещава и чл. 127, ал. 2 от
СК, за предоставяне на родителските права по отношение
на детето, родена на *** г. на молителката, определяне местоживеенето на детето при
майката на адрес Кралство Белгия: Затегем, 9620, Леонс Рулсстраат 20/2012, за определяне на
режим на личен контакт на
детето с бащата, както следва: един
месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск и през първата половина от пролетната ваканция,
за осъждане на бащата да
заплаща в полза на детето чрез
неговата майка месечна издръжка в размер на 300,00 лв., с падеж първото
число от месеца, за който
се дължи издръжката, считано от датата на
подаване на молбата до навършване
на осемнадесетгодишна възраст на детето
или до настъпване
на обстоятелства водещи до изменението
или прекратяването ѝ.
В исковата и уточняващата я молба се излага, че към
датата на подаване на исковата молба детето *** е установено трайно в Белгия,
където посещава Основно училище Кралски Атенеум-033103. Сочи се, че понастоящем
детето се намира именно в Белгия. Позовава се, че въпреки пребиваването на
детето в Кралство Белгия, българското законодателство се явява по- благоприятно
за разрешаване на въпросите, свързани с родителската отговорност, поради което
се извежда, че българският съд е международно компетентен да разгледа делото.
В отговора на исковата молба ответникът изразява
становище по същество на спора без да възрази по отношение на компетентността
на сезирания съд.
С определение №13209/09.10.2019г. по делото
производството по същото е било прекратено, поради липса на международна компетентност
на осн.чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2013г.
С определение №3687/19.12.2019г. по ч.гр.д.№
2157/2019г. по описа на Варненски окръжен съд прекратителното
определение е било прекратено. В мотивите на определението е посоченото, че в
случая пророгацията на компетентност е в интерес на
детето, тъй като дето е на възраст, в която би могло пътува до България и да
бъде изслушано от съда.
След
връщане на делото с разпореждане от
57621/27.12.2019г. съдът е указала на ишцата да
посочи ден и час, в който може да осигури явяването на детето *** за изслушване.
С нарочно становище ищцата е посочила, че
понастоящем международния паспорт на детето Сияна Стефанова е с изтекъл срок на
валидност, поради което не може да осигури явяването на детето за изслушване.
Настоява изслушването на детето да детето да се осъществи по реда на Регламент (ЕО) № 2201/ 2013г.
Варненският районен съд, след като се запозна с искова
молба и приложените писмени доказателства, намира, че не е компетентен да разгледа и реши въпросите свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката
му,
режима на лични отношения с родителя, комуто не са възложени
родителските права и относно даването на разрешение, заместващо съгласието
на единия родител детето да пътува извън пределите на страната
по следните съображения:
В чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) №
2201/ 2003 е уредно общо право за компетентност на съдилищата на държава-членка за
разглеждане делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава
по времето, когато съдът е сезиран. Пророгация на
компетентност е допустима в случай, че ответникът по молбата изрично или по друг
недвусмислен начин приемем приеме компетентността
на сезирания и съд и това е във
висш интерес на детето (чл.12, ал.1 „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003). В практиката на
ВКС е трайно прокарано разбирането, че ако център на жизнените интереси на
детето е в друга държава членка на ЕС, пророгацията
на компетентност не е във висш интерес
на детето (Определение № 580 от 13.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3453/2018
г., IV г. о., ГК, Определение
№ 431 от 10.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3633/2019 г., III г. о., ГК и много
други.
В случая от
представените към исковата молба- удостоверение за адресна регистрация на *** и
удостоверение за училище, издадено на 26.09.2019г., може да се направи извод,
че детето не само пребивава в Белгия, но и е трайно установено в тази държава.
Макар
ответникът да не е оспорил компетентността на сезирания съд и следователно на
приема компетентността, настоящият състав приема, че пророгацията
на компетентност не е в интерес на детето по смисъла чл.12, ал.1 „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003. Със сезирането на настоящия съд не би се изпълнило
условието за защита на най-висшия интерес на детето, като водещ критерий във
всички производства, засягащи правата на дете. Възрастта на детето предполага
то да бъде изслушано (т. 19 от преамбюла на Регламент
(ЕО) № 2201/ 2003), като неизслушването на детето съставлява основание за
непризнаване на съдебното решение (чл. 23 от регламента). Регламентът не прави
разлика относно възрастта на детето, а акцентира върху необходимостта детето да
участва във всяко производство, в което се засягат негови права и законни
интереси, като бъде непосредствено изслушано от решаващия орган. Самият
Регламент (ЕО) № 2201/2013г. не предвижда възможност за изслушване на детето по
делегация, както неоснователно се позовава ищеца. При обтегнати отношения между
родителите е голяма вероятността някой от тях да осуети изпълнение на
решението, позовавайки се на чл. 23 от Регламента.
В
случая ищеца в нарочно становище признава невъзможността да осигури явяването
на детето.
На
следващо място пребиваването на детето в Белгия съществено би затруднило
изготвянето на социално проучване, което има определящо значение при
произнасяне по въпросите за родителската отговорност. Съдът ще в невъзможност
да назначи съдебно-психологична експертиза за установяване родителския капаците
на страните и отношенията им с детето. Последното е от съществено значение в
производство като настоящото, по което между родителите съществува спор относно
родителския им капацитет.
Поради
пречки за събиране на относими към спора доказателства и невъзможността за
лично явяване на детето, настоящият състав намира, че не може да охрани по най
–добрия начин интереса на детето. Разглеждането на спора би било изключително
формално и повърхност, което не кореспондира на изискването за цялостен и
всеобхватен анализ на всички факти, имащи отношение към преценката родителката
отговорност. По-нататък при липса на такова доказване, съдът би могъл да
постанови решение, с което да отхвърли иска, което отново не е в интерес на
детето.
С
оглед на изложеното и като съобрази, че и пророгацията
на компетентност не е интерес на детето, съдът намира, че образуваното
производство следва да се прекрати.
Водим
от горното и на осн.чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/
2003
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №11873/2019г.
по описа на ВРС – 46-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: