№ 708
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20221001000844 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274-279
от ГПК.
Делото е образувано по жалба от Я. В. Х., заявител, вписан в Софийска
адвокатска колегия като пълномощник на Е. М. К., с ЕГН **********, в
качеството й на законен представител на "ДИДЖИТЕЛЪРС” ЕООД (в процес
на учредяване) против решение №1023/30.08.22г. по т.д.№1180/22г. на
СГС,ТО ,с което е оставена без уваженае жалбата на управителя на
„Диджителърс“ ЕООД - в процес на учредяване, подадена чрез
пълномощника му адв. Я. Х., срещу отказ № 20220621153325-4/27.06.2022 г.
на Агенцията по вписванията по заявление с вх. №
20220621153325/21.06.2022 г. за вписване на посоченото дружество в
търговския регистър към Агенция по вписванията.Подържа се,че
обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че при
постановяването му СГС не е съобразил разпоредбата на чл. 39 от ЗАдв.,
съгласно който сумите по клиеитската сметка не са част от имуществото па
адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и
не подлежат на запориране.Подържа се в жалбата,че законът предвижда
единствено учредителният капитал да е внесен в банка и няма норма в
1
българското законодателство, която ясно да предвижда, че учредителният
капитал следва да бъде внесен по банкова сметка на името на
дружеството.Изложени са подробни съображения във връзка с клиентските
сметки на адвокатите.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което обжалвания отказ бъде
отменен и бъде разпоредено на Агенцията по вписвания да впише заявените
със заявление А4 с номер 20220621153325 обстоятелства.
От страна на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния
директор е постъпил отговор,в който се оспорва подадената жалба.Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено и в полза на Агенция по
вписванията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, девети състав след
като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от лице,
имащо правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР акт.
При преценката за основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по жалба от управителя на
„Диджителърс“ ЕООД - в процес на учредяване, чрез пълномощника му адв.
Я. Х., срещу отказ № 20220621153325-4/27.06.2022 г. на Агенцията по
вписванията по заявление с вх. № 20220621153325/21.06.2022 г. за вписване
на посоченото дружество в Търговския регистър към Агенция по
вписванията.В жалбата се изложени доводи за неправилност на обжалвания
отказ, доколкото се поддържа, че законът не съдържа пречка дружественият
капитал да бъде внесен по специална адвокатска сметка, въз основа на
договор между адвоката - заявител, новоучреденото дружество и
собственика/собствениците. Законовото изискване е вноската да се направи в
полза на дружеството, но не съществува изискване това да става непременно
по сметка, открита на името на дружеството. Поради това се иска да бъде
постановено решение,с което отказа бъде отменен и бъдат дадени
задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на
2
„Диджителърс“ ЕООД - в процес на учредяване, в Търговския регистър.За да
постанови обжалвания отказ № 20220621153325-4/27.06.2022 г. длъжностното
лице е приело, че дадените указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за
представяне на документ за внесен в банка капитал от едноличния собственик
на капитала по сметка на новоучреденото дружество не са изпълнени в
установения в чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ срок, поради което отказът е
мотивиран с разпоредбата на чл. 22, ал. 5, изр. последно от
ЗТРРЮЛНЦ.Видно от приложения учредителен акт към заявлението за
вписване на процесното дружество в Търговския регистър, дружеството се
учредява с капитал от 10 лева, разпределен на 10 дяла по един лев всеки,
който капитал е изцяло внесен, съгласно договор за ползване на клиентска
сметка за внасяне на учредителен капитал /чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от учредителния
акт/. За установяване факта на внасяне на учредителния капитал заявителят
представил платежно нареждане от 21.06.2022 г. за кредитен превод за сумата
от 10 лева, наредена от Е. К. по банкова сметка на Я. В. Х.. Като основание на
това плащане е посочено „внасяне на учредителен капитал на „Диджителърс“
ЕООД. Представен е и договор от 21.06.2022 г. за ползване на клиентска
сметка, сключен между Е. К., „Диджителърс“ ЕООД - в процес на учредяване
и адв. Я. Х., с който страните се споразумяват, че едноличният собственик на
капитала К. може да използва посочената в договора клиентска сметка по чл.
39 от Закона за адвокатурата, за да внесе по нея предвидения в учредителния
договор на „Диджителърс“ ЕООД капитал в размер на 10 лева, срещу
възнаграждение от 10 лева, дължимо от дружеството.
За да постанови обжалваното решение СГС е приел от правна страна,че
съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца не
са приложени всички документи, които се изискват по закон, длъжностното
лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на
нередовността, като указанията се оповестяват по електронната партида на
търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на
заявлението в търговския регистър.Съдът е приел,че дадените от
длъжностното лице указания за представяне на документ за внесен в банка
капитал от едноличния собственик на капитала по сметка на новоучреденото
дружество, са правилни.Едно от законоустановените изисквания за вписване
на дружество с ограничена отговорност в търговския регистър е да бъде
внесен предвидения в закона минимален капитал, а в случай, че дружеството
3
се регистрира с капитал, по-висок от минимално установения - да е внесен
най-малко 70 % от капитала /арг. от чл. 119, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ/. В
Търговския закон липсва изрична разпоредба по какъв начин следва да бъде
установено изпълнението на това изискване за вписване на дружеството с
ограничена отговорност, но в чл. 20, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 от 14.02.2007
г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ /Наредба № 1/ е
предвидено, че внасянето на парична вноска се установява с документ за
внесен в банка капитал, съответно представянето на този документ е
задължително приложение към заявлението за вписване на обстоятелства,
касаещи дружеството с ограничена отговорност.За да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл. 119, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ, към заявлението
следва да бъдат представени доказателства, че учредителният капитал е
внесен по банкова сметка, открита на името на дружеството - в процес на
учредяване, тъй като само по този начин ще се гарантира, че единствено
дружеството ще може да се разпорежда с внесената по набирателната сметка
сума, като след вписване на дружеството в търговския регистър /с което
вписване дружеството придобива правосубектност/, законният представител
на дружеството ще може да се разпореди с тази сума, като закрие
набирателната сметка или като я преобразува в разплащателна такава, по
която да се прехвърли внесената сума. Затова внасянето на капитала по
сметка, която е с титуляр различен от учредяващото се дружество, не може да
се приеме за реално внесен капитал на дружеството по смисъла на чл. 119, ал.
1, т. 4 и т. 5 от ТЗ. По клиентската сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата
се превеждат суми в посочените в чл. 39, ал. 3 от с.з. хипотези, но
специалният режим на този вид сметка не предоставя възможност на
дружеството да разполага с пряка разпоредителна власт върху внесената сума,
след регистрацията му в търговския регистър.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Спорът по делото е дали капиталът на дружеството,което е в процес на
учредяване следва да е внесен по специално открита сметка на дружеството
или, както е в настоящия случай,може да е внесен по клиентска сметка на
адвокат-пълномощника на учредителя на дружеството. За да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл. 119, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ, към заявлението
следва да бъдат представени доказателства, че учредителният капитал е
4
внесен по банкова сметка, открита на името на дружеството,което е в процес
на учредяване.При положение,че капиталът е внесен по сметка на
дружеството, само тогава средствата ще са в пряка разпоредителна власт на
дружеството и само неговите представляващи ще могат да се разпореждат с
внесената по набирателната сметка сума.В случай,че се приеме за
основателно становището на жалбоподателя,то в нито един период от
време,внесената сума по клиетската адвокатска сметка ,няма да бъде част от
имуществото на дружеството и представляващите същото няма да могат да
се разпореждат с нея.
Във всички останали хипотези, включително в хипотезите на внесени
парични суми по клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв, паричните средства от
капитала на учредено дружество с ограничена отговорност не са в пряка
разпоредителна власт на дружеството (респективно не представляват реално
внесен капитал на дружеството), доколкото разпореждането със суми по
банкови сметки, на които дружеството не е титуляр, както и разпореждането
със суми предадени в държане на трети лица, е обусловено именно от волята
на третите лица, които са държатели на паричните средства или титуляри на
сметките, по които са преведени паричните средства.Специалният режим на
паричните средства по клиентска сметка, регламентиран с разпоредбите на
чл. 39 ЗАдв, не изключва, а потвърждава горните изводи, тъй като
отклоненията от общите правила относно банковите сметки, предвидени с
цитираните разпоредби, касаят именно и само хипотезите, изрично
предвидени в чл. 39, ал. 3 ЗАдв, но което е по-съществено в случая -
правилата на чл. 39 ЗАдв не обусловят пряка разпоредителна власт на
търговско дружество в процес на учредяване върху паричните средства,
внесени по клиентската сметка от учредителите на дружеството, след
възникване на дружеството като правен субект като последица от вписването
му в търговския регистър.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните от Агенцията по вписванията разноски
на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ за юрисконсултско възнаграждение
съдът счита,че същото е неоснователно.Налице е формирана постоянна
практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството
по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема, че
5
регистърното производство е с характер на охранително такова, което се
провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма
качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда
на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер
на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за
разноски възниква само при спорните съдебни производства ,а доколкото
едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е
несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички
охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за
сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения
са обективирани в редица определения на ВКС, като определение №
60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение №
60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение №
60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение №
60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение №
60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение №
31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение №
60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение №
60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение №
6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение №
139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение №
157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о.
С оглед на горното искането за присъждане на разноски следва да бъде
отхвърлено.
Предвид изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение №1023/30.08.22г. по т.д.№1180/22г. на СГС,ТО.
Отхвърля искането на Агенция по вписванията за присъждане на
основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 25,
6
ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7