РЕШЕНИЕ
№…
08.06. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети май през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №287 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от П.И.И. с ЕГН ********** срещу Решение №2/ 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС и П.И. и Р.Г. са осъдени да преустановят нарушаване на правото на собственост на В.Н.Н., като премахнат изградената ограничителна тръба на входа на дворното място, намиращо се на ,л.“***“№31 в гр.Плевен и в ЧАСТТА, в която П.И.И. и Р.Г.Г. са осъдени солидарно да заплатят на въззиваемия В.Н.Н. сумата от 480 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от направени разходи за платен охраняем пакинг за микробус за периода от 01. 10. 2018 г. да 30. 111. 2018 г. и за периода от 01. 01. 2019 г. до 28. 02. 2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД и бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна В.Н.Н. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. П.П., че решението на районния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част и въззивната следва да бъде оставена без уважение.
Срещу решение № 2/ 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд е подадена насрещна въззивна жалба от В.Н.Н. с ЕГН********** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградените метални тръби и металната мрежа, които ограничават ползването на двора и гаражните клетки на въззивника.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и законосъобразно и следва да бъде отменено, като следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС в отхвърлената част на първоинстанционното решение, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба П.И.И. е изразил становище, че жалбата е неоснователно и следва да бъде потвърдено решението в отхвърлената част по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Въззиваемата страна Р.Г.Г. не е изразил становище по въззивните жалби.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е постановил следното:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС П.И. ***, и Р.Г. ***, да преустановят нарушаване на правото на собственост на В.Н.Н., ЕГН **********,***, като премахнат изградената ограничителна тръба на входа на дворното място, намиращо се на ул.*** №31 в гр.Плевен, представляващо ПИ с идентификатор 56722.662.101. по КККР на гр.Плевен, която ограничава достъпа и ползването на двора, като за разликата до останалата претенция – за осъждане на ответниците да премахнат изградените метални тръби и метална мрежа, които ограничават достъпа и ползването на двора и гаражните клетки на ищеца, ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД П.И. ***, и Р.Г. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 480,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем паркинг за микробус, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал1 от ГПК П.И. ***, и Р.Г. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 567,00 лева съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И. ***, деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 200,00 лева.
За да постанови решението си районният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че съгласно чл.48 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м., тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя – както е в процесния случай. Не се изисква разрешение за строеж на леки прозирни огради и плътни огради до 2,20 м. с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот, съгласно чл.147, ал.1, т.7 и чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ. Доколкото от заключението на ВЛ не се установи поставената ограда да препятства ползването на каквато и да е част от имота /дворно място и гараж/ от ищеца, тъй като изкарването на автомобил от гаража и паркирането му обратно вътре е въпрос на шофьорски умения, то предявеният негаторен иск в тази част следва да бъде отхвърлен. Поставянето на ограда на към съседния урегулиран имот – ПИ с идентификатор 56722.662.1025. не е противоправно състояние, доколкото законът допуска такова ограждане /чл.48, ал.1 от ЗУТ.
По отношение претенцията за премахване на изградената ограничителна тръба на входа на двора районният съд е установил въз основа на заключението на ВЛ и от показанията на всички разпитани свидетели, че поставената на входа метална тръба е на височина около 2 м., поради което в дворното място микробус /а и всякакъв вид по-високо превозно средство или съоръжение/ не може да бъде вкаран. Районният съд е посочил, че доводите на процесуалния представител на отв.И., че ищецът не е доказал собствеността си върху микробуса, не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите бяха наведени едва в пренията по същество. Независимо от това съдът е приел, че дори и свидетелят, доведен от ответника И., е посочил, че преди изграждане на оградата и поставянето на тръбата, ищецът е паркирал буса си пред гаража, сменял му е гумите, миел го е.
При така извършеното от ответниците поставяне на метална тръба на входа на дворното място, и то на височина, ограничаваща подхода на по-високи от 2 метра превозни средства /каквото превозно средство ответниците много добре знаят, че притежава ищеца Н./, машини и съоръжения, сочи, че предявеният от ищеца иск е основателен. При наличие на съсобственост между страните в идеални части на дворното място, извършеното без съгласие на ищеца поставяне на ограничаваща метална тръба на входа възпрепятства достъпа му с притежавания /или ползвания/ микробус до дворното място, което нарушава правото на собственост на ищеца.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД първоинстанционният съд е анализирал предпоставките за уважаване на иска :
Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие, в случая действие – поставянето на ограничаваща подхода към дворното място на по-високи от 2 метра превозни средства, тръба, от ответниците.
Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е извършено престъпление. Тук следва да се отбележи, че този елемент също е налице, тъй като с поставянето на тръбата се ограничава ищеца да ползва съсобствения си имот както намери за добре – в случая същият е препятстван да паркира микробуса си в дворното място поради ограничението във височината на входната врата.
На трето място, следва да се установят вредите, причинени на ищеца от действията на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като на обезщетение подлежат реално причинените конкретни вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай, в резултат на действията на ответниците и невъзможността да паркира буса си в съсобственото си дворно място, ищецът е използвал услугите на платен паркинг за определен период от време, за което е заплащал наем в общ размер на 480,00 лева, което се установява от представените с ИМ фактури, неоспорени от ответниците по надлежния ред. При тези съображения, районният съд е счел, че претенцията за сумата от 480,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем паркинг, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства и пред вид постъпилите въззивни жалби намира за установено следното:
1.По въззивната жалба на П.И.И..
Първоинстанционното решение е обжалвано относно частичното уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС и относно уважения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно ТР №4/ 2015 от 06. 11. 2017 г. на ОСГК на ВКС, т.3 за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за ищеца за използването на собствения му имот по- големи от обикновените ( чл. 50 ЗС).
По делото не се спори, че страните са съсобственици на процесното дворно място, като това се установява с представени по делото нотариални актове, описани подробно от районния съд в обжалваното решение.
От доказателствата по делото се установява, че страните са съсобственици на процесния имот, като от събраните по делото гласни доказателства става ясно, че въззиваемият В.Н. притежава микробус, който преди поставяне на процесната ограничителна височината на МПС тръба, е вкарвал в съсобствения двор, паркирал го е пред него, миел го е и го обслужвал. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след поставянето на ограничителната тръба за въззиваемия Н. е невъзможно да вкара в двора микробуса си, тъй като тръбата е поставена по- ниско от височината на микробуса. От допусната съдебно – техническа експертиза също се установява, че микробус не е възможно да бъде паркиран в двора поради наличието на метална тръба на входната врата.
По отношение на собствеността на микробуса с въззивната жалба на В.Н. е представен талон за микробуса с рег. №***, от който е видно, че собственик на микробуса е В.Н., а не юридическо или друго физическо лице. Следователно същият има право да претендира да държи в съсобствения си двор процесния микробус с оглед възможността МПС да бъде паркирано в двора, което е свързано с възможността Н. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия имот съобразно правото си на собственост.
С оглед на това, че въззиваемият Н. не е могъл да паркира микробуса си след поставянето на ограничителната тръба и с оглед на това, че е налице заключение на вещо лице, което посочва невъзможността да бъде вкаран микробус поради тази ограничителна тръба , следва тръбата да бъде премахната, тъй като ограничава упражняването на правото на собственост на въззиваемия Н. върху съсобствения двор досежно възможността за ползване на двора.
По изложените съображения съдът счита, че искът с правно основание чл. 109 ЗС досежно ограничителната тръба е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй като ищецът е доказал по безспорен начин наличието на трите предпоставки за уважаване на иска: правото си на собственост върху част от имота, неоснователни действия на ответниците върху съсобствения имот и ограничението на правото му на собственост чрез използването на съсобствения имот.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД въззивният съд счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Твърденията на В.Н. са, че вследствие на невъзможността да паркира микробуса си в процесното дворно място поради поставената ограничителна тръба, МПС е било в платен паркинг за процесния период, за което въззиваемият Н. е заплащал месечно наем. По делото са представени 4 бр. фактури за периода от 01. 10. 2018 г. до 08. 02. 2019 г., издадени от „***“ АД с получател „***“ЕООД, което е заплащало отразените суми за наем на паркинг. Въззивникът е изразил становище, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал, че физическото лице В.Н. е заплатил наема на паркинга, като е представил доказателства за платен паркинг от юридическо лице, каквото е „***“ЕООД. Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са основателни по отношение на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, тъй като по делото липсват доказателства затова, че В.Н. е заплащал паркинг за притежавания от него микробус поради невъзможността си да го паркира в съсобственото дворно място поради ограничителната тръба. Представени са само посочените фактури за платен паркинг от „***“ЕООД. Действително едноличен собственик на капитала на дружеството и управител е В.Н., но става дума за различен правен субект от физическото лице В.Н.. Дружеството, каквото е „***“ЕООД притежава самостоятелна правосубектност и съответно самостоятелни права и задължения. Дори и да се приеме, че платените суми от дружеството са за паркирания на платен паркинг микробус на В.Н. (тъй като липсват доказателства по делото за това), то плащането е извършено от друг правен субект различен от собственика В.Н., поради което не са доказани по основание и размер имуществените вреди, твърдяни от ищеца В.Н. пред районния съд. Налице е плащане от друг правен субект (ЕООД), при който липсва връзка с правото на собственост върху дворното място и върху процесния микробус.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът В.Н. не е доказал размера на причинените имуществени вреди , поради което предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, след като първоинстанционното решение в тази част бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
2. По въззивната
жалба на В.Н.Н..
Въззивникът е обжалвал решението на районния съд досежно отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС по претенцията за осъждане на ответниците П.И. и Р.Г. да премахнат изградените метални тръби и метална мрежа, които ограничават достъпа и ползването на двора и гаражните клетки на ищеца В.Н..
Съгласно ТР №4/ 2015 от 06. 11. 2017 г. на ОСГК на ВКС, т.3 за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за ищеца за използването на собствения му имот по- големи от обикновените ( чл. 50 ЗС).
От доказателствата по делото е установено, че В.Н. е съсобственик на процесното място, което не се оспорва от останалите страни. По делото е установено, че по източната регулационна линия на УПИ е изградена прозирна ограда, която е в съответствие с регулационния план. Вещото лице е посочило, че от процесния гараж автомобил ВАЗ 2105 е възможно да се паркира и да се изведе от гаража. При доклада на заключението си вещото лице е допълнило, че следва да бъде издадено разрешение за строеж за процесното ограда, като такова не е представено на вещото лице. В хода на съдебното дирене в протокол от съдебно заседание на 03. 12. 2019 г. процесуалният представител на ответника П.И. е поставил въпрос на вещото лице запознат ли е с писмо до ответника, че за прозирната ограда не се изисква строително разрешение. Вещото лице е отговорило, че протоколът за линия не е строително разрешение. По делото липсва цитираното писмо.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че на източната регулационна линия е изградена прозирна ограда без да е налице строително разрешение, което с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ не е необходимо. В случая не е налице изграждане на ограда в имота на възложителя, тъй като вещото лице е установило, че оградата е изградена по източната регулационна линия на имота, като границата е отразена в скица на лист 37 от първоинстанционното дело. Следователно ответниците не са извършили неоснователни действия при изграждането на оградата на имота, за да се приеме, че е налице нарушение от страна на ответниците при ограждането на имота. От заключението на вещото лице става ясно, че от гаража на ищеца Н. може да се изкара процесния автомобил ***, като се изискват специални умения на водача на МПС или извършването на няколко маневри за изкарването, съответно вкарването на автомобила в гаража. Следователно не е доказано по безспорен начин, че чрез ограждането на имота ответниците са възпрепятствали правото на ищеца да ползва гаражната клетка по предназначение, като е налице възможност, макар изискваща повече умения и усилия за използване на гаража за паркиране на МПС.
По изложените съображения съдът счита, че В.Н. като ищец по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС не е доказал, че действията на ответниците чрез ограждане на имота са го лишили от възможността да използва собствената си гаражна клетка по предназначение, поради което исковата претенция е неоснователна. Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постанови правилно и законосъобразно решение, което следва в тази част да бъде потвърдено.
Следователно обжалванното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за претърпени от В.Н. имуществени вреди , като в останалата част досежно предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС решението на районния съд и в частта, в която е уважен искът, и в частта, в която искът е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Тъй като пред вид изхода на делото следва да се променят и присъдените в полза на страните разноски, следва решението на районния съд да бъде отменено и в частта за разноските.С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в първоинстанционното производство в размер на 283, 33 лв. Съответно ищецът следва да заплати на ответника П.И. направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 400 лв.
С оглед изхода на въззивното производство въззивникът следва да заплати на въззиваемия П.И. направените по делото разноски в размер на 187, 50 лв. съобразно уважената част от въззивната жалба. Същият е претендирал разноски в размер на 375 лв., като е обжалвал първоинстанционното решение в две части, от които в една част решението е уважено, в другата част решението е потвърдено.
По отношение на претендираните разноски от въззивника В.Н. по насрещната въззивна жалба съдът счита, че не следва да присъжда разноски в полза на въззивника, тъй като въззивната жалба е изцяло отхвърлена и решението в обжалваната част е потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение №2/ 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2244/
2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която на основание чл.45 от ЗЗД П.И. ***, и Р.Г. ***,
са осъдени да заплатят солидарно на В.Н.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 480,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем паркинг за
микробус, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. –
28,02,2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения на основание чл. 45 ЗЗД иск от В.Н.Н., ЕГН **********,***
срещу П.И. ***, и Р.Г. *** за сумата от 480,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени
разходи за платен охраняем паркинг за микробус, за периода 01,10,2018 г. –
30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно Решение
№2/ 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен
съд в ЧАСТТА за присъдените по делото разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК П.И. ***, и Р.Г. *** СОЛИДАРНО да заплатят на В.Н.Н., ЕГН **********,***
деловодни разноски в размер на 283, 33 лв. съобразно уважената част от иска по
гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 ГПК В.Н.Н., ЕГН **********,*** да заплати на П.И. ***, направените
по делото разноски по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на ПРС в размер на 400
лева съобразно отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2/ 03. 01. 2020
г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в останалата част като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал.1 ГПК В.Н.Н., ЕГН **********,*** да заплати на П.И. *** направените по
делото разноски във въззивната инстанция в размер на 187, 50 лв. съобразно
уважената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК в частта относно иска с правно основание чл. 109 ЗС подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: