Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16821 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците С.С.Х. и С.Р.Х. са предявили срещу ответника „ЗД Е.” АД обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на всяка от тях на сумата от 150 000.00 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху претендираната сума от 30.11.2019 г. до пълното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на А.Ц.П., починал в резултат на настъпилото на 12.08.2018 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП). Претендират направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че във връзка с реализирано на 12.08.2018 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) на път II-15 (с. Борован – с. Алтимир) в участъка при км. 38, по вина на водача на лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ********, е настъпила смъртта на А.Ц.П.. Сочат, че починалият А.Ц.П. е живял във фактическо съпружеско съжителство с ищцата С.С.Х. и е отгледал като свое собствено дете нейната дъщеря – ищцата С.Р.Х.. Помежду им съществували чувства на обич, уважение и взаимна привързаност. Сочат, че в резултат на настъпилата внезапна смърт на А.Ц.П. са претърпяли неимуществени вреди, тъй като след смъртта на своя близък ищците загубили неговата закрила и подкрепа, изживели чувства на угнетеност и потиснатост, имали усещане за житейска несправедливост и душевна празнота. Сочат, че е преживели изключително тежко смъртта на А.Ц.П. и продължават да изпитват скръб и емоционални страдания от това събитие.

Поддържат, че деликтната отговорност на С.И.Р.- лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ******** е била обезпечена от „ЗД Е.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/07/118001220505, валидна към момента на ПТП-то.

Ответникът „ЗД Е.” АД , в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер, като навежда твърдения за съпричиняване от починалия А.Ц.П., като навежда твърдения, че същият при настъпване на ПТП-то е пътувал без поставен предпазен колан.  Оспорва наличието на особено близка връзка на починалия с ищците и настъпването на действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. Навежда твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          С влязло в законна сила Решение №124/16.04.2020 г. постановено по ВНД №1401/2019 г. по описа на 4-ти състав, НО, САС, е потвърдена присъда №24/16.10.2019 г., постановена от Окръжен съд гр. Враца по НОХД №290/2019 г.

 С горепосочената присъда подсъдимият С.И.Р.е признат за виновен това, че на 12.08.2018 г., около 14.30 ч., на път II-15, км. 38+000, в землището на с. Добролево, обл. Враца, управлявайки лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП във вр. чл.88, ал.1, т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на повече от едно лице - А.Ц.П. и Г.Ц. Р., и причинил на Ц.Б.Г. комплексна средна телесна повреда. Подсъдимият С.И.Р.е признат за виновен в извършеното престъпление по транспорта по чл. 343, ал.4, вр. с ал.3 б. „Б“, вр. чл. 342, ал.1 НК, за което са му наложени наказания.

Не е спорно между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАвТЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че не са налице данни за технически причини за настъпване на процесното ПТП, като водачът на лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ******** е имал техническа възможност да възприеме насрещно движещият се лек автомобил, управляван от А.Ц.П. и да те предприема маневра за навлизане в лентата за движение към с. Борован. Установява се и, че установените травматични увреждания на А.Ц.П. са с доказан произход и имат пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че с категоричност може да се счита, че към момента на ПТП водачът А.Ц.П. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, както и че в конкретния случай, обезопасителният колан не е можел да изиграе превантивната си роля за запазване от тежките травми и смърт горепосоченото лице.

От показанията на свидетелката П.И.Т., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че ищцата С.Х. и А.Ц.П. са живели във фактическо съпружеско съжителство в период от 34 години, като А.Ц.П. се грижил като баща за ищцата С.Х., която кръстила дъщеря си А. на него.

Свидетелят Ц.Б.Г. (племенник на починалия А.Ц.П.), свидетелства, че С.Х. и А.Ц.П. са живеели заедно до 2005 г., когато се разделили, но след това отношенията им останали приятелски, каквито били и отношенията между А. и С.Х.. Сочи, че няма наблюдения за отношенията между тях преди 2005 г.

От показанията на свидетеля В.Г.А., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че А. заживял със С. на семейни начала през 1984 г. в гр. Стара Загора, като се грижил за дъщеря й С. като за свое дете. Свидетелства, че през 2000 г. тримата се преместили в гр. София, където продължили да живеят заедно. През 2005 г. С. създала свое семейство и се преместила, като продължила да поддържа много близки отношения с А., когото възприемала като свой баща, а С. продължила да живее съвместно с него до момента на смъртта му. Сочи, че отношенията на роднините на А. към С. и С. не били добри.

Свидетелката П.Ц.П. (сестра на починалия А.Ц.П.), свидетелства, че С.Х. и брат й са живеели заедно до 2005 г., когато се разделили, но след това отношенията между А. и С.Х. останали приятелски. Сочи, че А. много обичал дъщерята на С. – А., която го възприемала като свой дядо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 12.08.2018 г., около 14.30 ч., на път II-15, км. 38+000, в землището на с. Добролево, обл. Враца, лицето С.И.Р.с управлявания от него лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ********, виновно е реализирал ПТП, следствие на което е починал А.Ц.П., както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ******** е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 12.08.2018 г. В причинна връзка с противоправно поведение на С.И.Р., ищците С.С.Х. и С.Р.Х. са претърпели неимуществени вреди.

Недоказано остана, направеното от ответника възражение за съпричиняване от починалия А.Ц.П., тъй като от изслушано и прието заключение на комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза (СМАТЕ), се установява, че с категоричност може да се счита, че към момента на ПТП водачът А.Ц.П. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, както и че в конкретния случай, обезопасителният колан не е можел да изиграе превантивната си роля за запазване от тежките травми и смърт горепосоченото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Съгласно Тълкувателно решение 1/2016 на ОСГТНК на ВКС възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. (т.е. низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала) следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Приема се, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. От разпита на свидетелите В.Г.А. и П.И.Т. се установи наличие на особена близост, която е породила за ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за съответната родствена връзка. Доказа се, че страните са поддържали близки отношения. Установи се характерът на тези отношения да съответства на цитираната особена близост, поради което съдът приема, че връзките на всеки един от ищците с починалия са били типичните семейни отношения. Съдът не кредитира показанията на свидетелката П.Ц.П., с оглед на това, че показанията на тази свидетелка, преценени по реда на чл. 172 от ГПК съдът намира за заинтересовани и непоследователни и не постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Съдът следва да съобрази вида и характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията и начина, по който ищците са възприели смъртта на Р.К.. Съдът съобразява необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна. От значение са и дългите години фактическо съжителство на ищцата с А.Ц.П.. Тримата в продължителен период от време са споделяли общо домакинство. Ищцата С.С.Х. е понесла тежко загубата на своя партньор в живота, продължава да отдава почит на починалия спътник. Същевременно не се установява какво е сегашното състояние на ищцата С.С.Х. и дали и с каква интензивност страданието й продължава и към настоящия момент. Събраните доказателства установяват, че починалият А.Ц.П. е най-значимият възрастен, с когото ищцата С.Р.Х. е изградила връзка, сходна на тази с биологичен баща. Съдът съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите отношения между ищците и починалия А.Ц.П.. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че заместващото обезщетение на всяка от ищците С.С.Х. и С.Р.Х. за причинените им от противоправното поведение на делинквента С.И.Р.неимуществени вреди е в размер на 100 000.00 лв.

По изложените съображения предявените искове са основателни и доказани до размера от 100 000.00 лв. за всяка от ищците. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 10.10.2019 г. (видно от представената по делото претенция от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение – л. 45 - 48 от делото) е основателна за претендирания период от 30.11.2019 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските по производството

         С оглед искането на пълномощника на ищците – адв. Ц. С. В., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 5 000.00 лв., което възлага в тежест на ответника.

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част  – в размер на 296.67 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице и свидетели).

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 7 200.00 лв.

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.С.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц. С. В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 12.08.2018 г. по вина на водача на лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ********, довело до смъртта на А.Ц.П., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/07/118001220505, ведно със законната лихва върху сумата от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Р.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц. С. В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 12.08.2018 г. по вина на водача на лек автомобил с марка „Тойота Корола” с рег. № ********, довело до смъртта на А.Ц.П., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/07/118001220505, ведно със законната лихва върху сумата от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

          ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат адв. Ц. С. В., сумата от 5 000.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН **********, и С.Р.Х., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц. С. В., да заплатят на „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 296.67 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 7 200.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: