Р Е Ш
Е Н И Е
№:231 06.03.2023 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На
шести февруари, две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 1941 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК) във връзка чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по
жалба от Г.В.Т., ЕГН ********** против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/1222#3 от 20.10.2022 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ),
с който е установено държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2016, 2017, 2018
и 2019 г. във връзка с подадените от Т. заявления за подпомагане с УИН 02/190516/10242,
УИН 02/040717/21128, УИН 02/160518/26628 и УИН 02/110619/37228 в размер на 17 647,88
лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.. В жалбата е посочено, че
се обжалва и Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г.
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
Излагат се
съображения за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, включително издаване на оспорения АУПДВ
по различен ред от предвидения. Жалбоподателят твърди, че приложимият ред е
този по ЗУСЕФСУ, а не чрез издаване на акт за установявана на публично държавно
вземане. Счита, че съгласно разпоредба
на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ е следвало едновременно да прекрати
ангажимента и да предприеме действия по възстановяване на получената финансова
помощ.
По отношение на
оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. се излагат
доводи, че същият не е връчен на жалбоподателя, поради което не е влязъл в
сила.
Моли съда да постанови решение, с което оспорените
административни актове да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък.
Ответникът по
жалбата – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли съда тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Г.В.Т. е
регистриран земеделски производител с УРН 199938 в ИСАК. С Уведомително писмо
за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. изх. № 02-020-6500/8926 от
08.12.2016 г. (л. 31-32 от преписката) Т. е одобрена за участие по тази мярка с
направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2016 г.
С Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/1222
от 25.02.2022 г. (л. 25-26 от преписката) ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е
прекратил биологичния ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Биологично растениевъдство" на Г.В.Т.
на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 4/2015 г.).
Прекратяването е извършено поради това, че жалбоподателката не е изпълнила
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба №
4/2015 г.,
тъй като е представен сертификат, който не отговаря на условията, всички
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура формираща размера на подпомагане за всички площи.
Във връзка с
поетия ангажимент на жалбоподателката е изплатена сума в размер на 8823,94 лв. през първата година от ангажимента
за кампания 2016 г. и сума в размер на
8823,94 лв. през втората година от ангажимента за кампания 2017. За кампания
2018 г. и 2019 г. суми не са изплащани по подадените от Т. заявления за
подпомагане през тези години. Общата изплатена сума по направление
"Биологично растениевъдство", представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 17 647,88 лв.
Началото на
административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с
писмо изх. № 01-6500/1222#2
от 28.07.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 23-24 от
преписката). Същото е изпратено до жалбоподателя, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за да го
информира, че въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 11 "Биологично земеделие" по отношение на него се открива производство
по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, жалбоподателката следва да
възстанови 100% от 17 647,88 лв. Указано му е, че в 7-дневен срок от
получаване на писмото има право да върне доброволно недължимо платената сума в
размер на 17 647,88 лв. без начислени лихви върху нея. На жалбоподателя е
предоставена възможност в 7-дневен срок да представи в ДФЗ своите възражения и
допълнителни доказателства, във връзка с констатациите с които последният не е
съгласен. Това писмо е получено от Т. лично на 04.08.2022 г. (л. 24 от
преписката).
С писмо вх. №
01-6500/122 от 12.08.2022 г., кандидата
е подал своите възражения, които обаче са приети за неоснователни от
ДФЗ-РА.
На 20.10.2022
г. е издаден оспореният АУПДВ, с който, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 , както
и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/2015 г., е
установено публично държавно вземане в размер на 17 647,88 лв.,
представляващо 100% от общата изплатена на жалбоподателя сума по мярка 11 за
кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради прекратяване на
ангажимента по мярката (л. 21-22 от преписката). АУПДВ е редовно връчен лично
на жалбоподателката на 31.10.2022 г. (л. 22 от преписката). Жалба срещу акта е
депозирана пред АдмС – Бургас на 09.11.2022 г. (л. 3 от делото).
Въз основа на
изложените фактически установявания съдът прави следните правни изводи:
В подадената
жалба е посочено, че се обжалват два административни акта - Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с
изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. издаден от зам. изпълнителния директор на
ДФЗ и издаденият въз основа на него АУПДВ изх. № 01-6500/1222#3 от 20.10.2022
г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.
По отношение на подадената жалба срещу Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г., настоящият съдебен
състав счита, че същата е недопустима, и следва да бъде оставена без
разглеждане. Това е така, тъй като видно от приложения по делото Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г.
(л.26) жалбоподателката Г.В.Т. лично се е подписала, че е получила акта на 11.03.2022 г. в офис на ОД на ДФЗ –
гр. Бургас. При това положение, 14-дневния срок за оспорване е изтекъл на
25.03.2022 г. (петък, присъствен ден). Жалбата срещу така постановения
административен акт е подадена до съда на 11.11.2022 г., поради което същата е
недопустима като просрочена. Съгласно чл. 159, т. 5 от АПК жалбата или
протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство,
то се прекратява, когато оспорването е просрочено. Производството по
прекратяване на ангажимента е отделно административно производство, което
приключва с акт, който подлежи на оспорване, каквото не е предприето от
земеделския стопанин и настоящ жалбоподател. В тази връзка следва да се приеме,
че оспорения Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с
изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. е влязъл в сила административен акт, като
въз основа на него е издаден оспорения АУПДВ. Влезлият в сила акт за
прекратяване на биологичния ангажимент е условие за издаване на АУПДВ без да
влияе върху материално-правното основание за възстановяване на полученото
финансово подпомагане. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените
суми при наличие на надлежно прекратен биологичен ангажимент, по който е
реализирано плащане, след като е налице предпоставката за търсене на
изплатените на жалбоподателката финансови средства.
Жалбата срещу
АУПДВ изх. № 01-6500/1222#3 от 20.10.2022 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е
процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването
и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа съд. Разгледана по
същество обаче е неоснователна.
Оспореният акт
е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при спазване на
материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от
Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 4-5 от
преписката) делегирана власт. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка
с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1,
т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Владислава Илиева Казакова –
заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в
т. 3 от заповедта – да издава и подписва актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В правната
норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със
същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по
изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително
посочената в т. 28 Мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11).
Изложеното обосновава извод, че оспореният АУАПДВ е издаден от компетентен
орган.
Актът за
установяване на публично държавно вземане, предмет на настоящото съдебно
производство, е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.
Нормата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран.
В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, от фактическа страна
административният орган се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на
биологичния ангажимент на жалбоподателката по мярка 11 и посочените в него
основания за прекратяване както и на размера на изплатените суми за подпомагане
по тази мярка. От правна страна административният орган се е аргументирал с
разпоредбите от една страна на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС)
№ 809/2014 на
Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (досежно
правомощието си да издаде акт от вида на оспорения АУПДВ), а от друга страна –
досежно материалните предпоставки за определяне на конкретното държавно вземане
– на разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1, както и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от Наредба №
4/2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП.
Евентуалното
несъответствие между фактическите и правните основания, посочени в
административния акт, не съставлява порок на формата на акта, а е въпрос,
касаещ материалната законосъобразност на акта. Доколкото съдържанието на
оспорения АУПДВ позволява извършването на съдебна проверка за законосъобразност
и липса на основанията по чл. 146 от АПК, то съдът
намира, че процесният АУПДВ отговаря на изискванията за форма на
административния акт.
Противно на
твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че в настоящия случай не са налице
и съществени нарушения на административно производствените правила.
Компетентният
орган е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е
уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе
участие в това производство чрез подаване на възражение и ангажиране на
допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.
Правилно
ответния административен орган е издал акт за установяване на публично държавно
вземане на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Възраженията
на жалбоподателя, че в конкретния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и да бъде
приложен редът за налагане на финансови корекции по ЗУСЕФСУ (преди ЗУСЕСИФ), не
могат да бъдат споделени.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция "Земеделие" е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на ЕС. Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ,
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1
/Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по
реда на този закон, доколкото друго
не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна
на регламенти (ЕИО) №
352/78,
(ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО)
№ 485/2008 на Съвета
(ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.
Същевременно, нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК посочва
като публични вземанията недължимо платени и надплатени суми, вкл. по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране. С нормата на чл. 166, ал. 2 ДОПК е прието,
че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично
държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в
съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация. В специалния закон Законът за подпомагане на
земеделските производители и по – точно на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр.
51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ регламентира, че дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове при споделено
управление/ЗУСЕФСУ/, когато нарушението представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФСУ. А в следващата ал. 7 на чл. 27 от
ЗПЗП /ДВ
бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / е регламентирано, че когато
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, тя се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. В случая, соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е
относимо към правните основания по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като
се касае именно за неспазване на друго
задължение,
като за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ следва да бъде издаден АУПДВ, по реда на ДОПК, а не Решение за
финансова корекция по ЗУСЕФСУ (преди ЗУСЕСИФ).
Съдът намира,
че оспореният АУПДВ съответства на материалноправните норми и на целта на
закона.
Видно от
доказателствата по делото, на 25.02.2022 г. с нарочен акт на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ е бил прекратен поетия от Г.Т. ангажимент по Мярка 11
"Биологично земеделие" с Направление "Биологично
растениевъдство". Този акт не е бил обжалван и е влязъл в сила. Биологичният
ангажимент на жалбоподателя е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г.
Съгласно цитираната разпоредба ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица
не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
След като по
делото е безспорно установено прекратяване на биологичния ангажимент вследствие
на влязъл в сила административен акт, то е налице фактическото основание за
издаването на оспорения АУПДВ. Втората релевантна предпоставка за проверка на
законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт се свеждат до
извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано
подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за 2014-2020
г.
От страна на
жалбоподателя не е оспорено, че изплатената и получена от него финансова помощ
по заявление за подпомагане с УИН 02/190516/10242, УИН 02/040717/21128 за 2016
г. и 2017 г. в общ размер на 17 647,88 лв. , поради което е налице и
втората материално-правна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума.
В конкретния
случай размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя по
реда на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба №
4/2015 г. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията
на нормата към датата на издаване на оспорвания АУПДВ (изм. и доп. ДВ, бр. 32
от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) подпомаганите земеделски стопани
възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви, когато е прекратен
поетият многогодишен ангажимент; от
кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са
установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5,
възстановяват:
а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до
края на третата година;
б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до
края на четвъртата година;
в) 20 %,
ако е до края на петата година;
г) 10 %,
ако е след петата година;
Меродавен за
размера на подлежащата на възстановяване финансовата помощ е не моментът, в
който е издаден или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на
многогодишен биологичен ангажимент, а моментът, считано от който същият е
прекратен, който е обусловен от обстоятелството колко години в рамките на
допустимите пет биологичния ангажимент е изпълняван. Доколкото по делото е
установено, че всички представени сертификати от Г.Т. не отговарят на
условията, всички земеделски площи да са преминали периода на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура формираща размера на подпомагане
за всички площи, то правилно е размерът на подлежащата на възстановяване
финансовата помощ е определен по реда на
чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4/2015 г. като същият е 100% от
получената сума за първите две години в размер на 17 647,88 лв.
В настоящия
случай са налице както фактическите основания (влязъл в сила акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. за кампания 2020 г.), така и правните такива за издаване на оспорения
АУПДВ – чл. 15, ал. 3, т. 3 и чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за
прилагане на Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014
– 2020 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че процесният
административен акт е мотивиран и постановен в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, противно на твърдяното в жалбата.
Оспореният
АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на закона, а именно да се развива биологичното
земеделие посредством насърчаване на растежа и създаване на нови работни места
в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното производство, но
при спазване на нормите на националното право и на правото на ЕС.
В заключение съдът намира, че оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на админстративнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което депозираната срещу него жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът
по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на
основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 лева.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.Т.,
ЕГН **********, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г.
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" и прекратява производството в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Т.,
ЕГН ********** против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. №
01-6500/1222#3 от 20.10.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН **********,
да заплати на Държавен фонд "Земеделие", със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението в
частта, в която се оставя без разглеждане жалбата на Г.В.Т. и се прекратява
производството, има характер на определение и подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението в
останалата част подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: