МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 1368/2013
година
по описа на СпНС
Специализираната
прокуратурата – гр.С. е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд
обвинение срещу Д.Н.М.,
роден на *** г. в гр.П., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, работи на длъжност „********************, с
постоянен адрес по местоживеене:***, с настоящ адрес: гр. ****, ул. *****, № **
, с ЕГН: **********, за това, че:
На 24.03.2012 г. в гр.С.,
ж.к.“*******“, бл. *** вх.*, на междустълбищната
площадка между ет.5 и ет.6, се заканил на И.Н.М. с убийство – хванал го с
едната си ръка в областта на врата, стиснал го и го заплашил с думите „Ще те
убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – Д.Н.М.
е лице от състава на ********* /към 24.03.2012 г. М. е заемал длъжността „*********“,
категория „Е“ – **** I степен в „***********“ към сектор „*****************/
престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во и 2-ро във
вр. с ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата –
прокурор С. К. при Специализираната прокуратура, поддържа така повдигнатото
обвинение и намира, че същото е безспорно доказано от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Представителят на прокуратурата детайлно
излага аргументите си в подкрепа доказаност на
обвинителната теза. Същият предлага на
подсъдимият Д.М. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ между шест и
дванадесет месеца, чието изтърпяване да бъде отложено. Сочи, че като смекчаващи
вината обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия
и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство сочи
нежеланието на подсъдимия М. да реши житейските си проблеми и родниниски отношения по нормален човешки и законов път.
Сочи, че намира предявения граждански иск за доказан за сумата между 500 и 1000
лева, като предоставя определянето на точния размер на съда.
До даване ход на съдебното
следствие св.И.М. е направил искане да бъде конституиран в качеството на частен
обвинител по делото и е предявил граждански иск срещу подсъдимия Д.М. за
причинените му с деянието неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и
страдания преживени вследствие извършеното от подсъдимия Д.М. престъпление, в
размер на 3 000 лева ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието, до окончателното изплащане на претендираната
сума. С определение на съда същият е конституиран в качеството на частен обвинител
и граждански ищец по предявения граждански иск.
Повереника на частния обвинител и
граждански ищец И.М. – адв. А., се присъединява към
пледоарията на представителя на прокуратурата досежно
анализа, който същият е направил на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Намира, че по отношение на извършеното от подсъдимия М. деяние е
налице завишена степен на обществена опасност, с оглед, че същия е служител на *********.
Сочи, че закона вменява на тези служители не само функцията да следят дали
членовете на обществото спазват закона, но и те с още по-голяма строгост следва
да го спазват. Именно тук намира, че е показано грубо незачитане на установения
в страната правов ред от подсъдимия, тъй като същият е имал и заведено дело за
делба на наследствения имот, но въпреки това е извършил инкриминираните с
обвинителния акт действия. Счита, че това че подсъдимия не е изчакал уреждането на спора
за съсобствения апартамент по съдебен ред и
действията, които е извършил на 24.03.2012 г., показват една дързост, наглост и
незачитане на законовия ред. Намира, че не следва да бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимия Д.М. и показанията на св.К.М.. Счита, че безспорно по
делото е установено, че заплахата за убийство на 24.03.2012 г. от подсъдимия
към св.И.М. е била отправена и същата е била възприета от частния обвинител и е
предизвикала у него основателен страх от осъществяването й. За изпитания от св.И.М.
страх може да се прави извода от показанията на св.А.П. и св.К.Д., и от
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психилогична експертиза. Адв.А.
намира, че и предявения граждански иск срещу подсъдимия Д.М. в размер на 3 000
лева е доказан от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Иска
съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание по преценка на
съда, като уважи и предявения граждански иск в размер така както е предявен.
Частният обвинител и граждански
ищец – И.М. иска съда да признае подсъдимия за виновен за деянието, в което е
обвинен с обвинителния акт и уважи предявения граждански иск в размер от 3 000
лева. Твърди, че бил многократно заплашван от брат си – подсъдимия Д.М. както
по телефона, така и лично. Сочи, че за част от случаите на отправена заплаха е
подавал жалби до компетентните органи. Излага предположения, че на 24.03.2012
г. с оглед обстоятелството, че подсъдимия е бил въоръжен с кози крак и чук, а
съпругата му с калцуни на краката са имали
намерението да взломят вратата на апартамента и да
извършат кражба. Сочи, че брат му като служител на МВР знае, че при взломяване
на врата на апартамент се вика дежурна група и се вземат отпечатъци. Точно с
цел да не оставят отпечатъци, те били оборудвани с ръкавици и калцуни. Сочи, че подсъдимия не се опитвал да повдигне
вратата от пантите, а искал да взломи ключалката като
при това негово действие целия жилищен блок, където се намира апартамента се
тресял. Описва отново ситуацията, за която е разказал и при разпита си в качеството
на свидетел.
Адв.В.А. и адв. С.А., защитници на подсъдимия Д.М., излагат аргументи
в насока невиновност на техния клиент, като искат съда да оправдае подъсдимия Д.М. по повдигнатото му обвинение. Адв.А. излага аргументи в насока, че в хода на съдебното
следствие били установени множество факти и обстоятелства различни от тези
установени на досъдебното производство по делото и описани в обвинителния акт.
Намира, че е очевидно от материалите по делото, че
става въпрос за един битов конфликт между двама братя, във връзка с възникнал
спор за неподелено наследство, при което имало пререкания и обиди и от двете
страни без заплаха за живота на нито една от спорещите страни. Сочи също така,
че не е имало удари, използвани оръжия, като не били нанесени и каквито и да
било телесни повреди зада се приеме, че е имало
заплаха от страна на подъсдимия към живота на св.И.М.,
които да са били въприети като основателни. Намира,
че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в
обстоятелствената част била описана фактическа обстановка несъответстваща на
обвинението. Твърди наличие на порок в протоколите от досъдебното производство,
тъй като били извършвани поправки, които не били подписани по указания в НПК
ред. Излага аргументи в насока, че твърденията на св.И.М., че е бил заплашен с
убийство от подсъдимия били подкрепени единствено от показанията на св.К.Д..
Сочи, че показанията на св.Д. били крайно неубедителни, тъй като в хода на
съдебното следствие същият дал показания различни от тези дадени в хода на
досъдебното производство. С обратна насоченост били от тези дадени на
досъдебното производство и показанията дадени от св.Д. С., която в хода на
съдебното производство отрекла да е имало заплахи от страна на подзащитният й Д.М. към св.И.М.. Намира, че протокола за
разпит на св.С. бил изготвен при твърде съмнителни обстоятелства, тъй като една
част от същия бил написан на компютър, а
другата част на ръка. Намира, че св.К.М. дала хронологични показания по
отношение на възникналия между двамата братя конфликт, които взаимно се
допълват с другите свидетелски показания. В подкрепа на показанията на св.М.
били и показанията на св.З.Й., които затвърдили убеждението у адв.А., че пострадалия – св.М. непрекъснато е ходил при
него и многократно е подавал жалби и сигнали с цел да му навреди. Счита, че
експертизата по делото е необоснована и правилността на заключението й буди
съмнение за неговата обективност, предвид обстоятелството, че същата е
изготвена на базата на две обяснения и освидетелстване на пострадалия, без да
бъдат взети в предвид всички материали по делото. В случай, че съда приеме, че
е изречена цитираната в обвинителния акт закана, то адв.А.
моли съда да приеме, че същата не е отправена със сериозно намерение за нейното
осъществяване. В конкретния случай намира, че предвид възникналия словесен
конфликт няма умисъл у дееца и същият не е съзнавал съдържанието на заканата,
като от друга страна твърди, че същата не е възприета от заплашения като
такава.
Адв.А. моли съда да признае подзащитният му за невиновен в извършването на повдигнатото
му с обвинителния акт деяние. В пледоарията си анализира изнесеното от
представителя на прокуратурата в хода на съдебните прения. Намира, че
показанията на св.К.Д. не следва да бъдат кредитирани, тъй като намира, че той
с голям хъс и загриженост отстоявал в показанията си
интересите на частния обвинител. Същите не следва да бъдат кредитирани и с
оглед на обстоятелството, че той се намирал в много близки отношения със св.И.М..
Сочи, че св.Д. С. в хода на съдебното следствие твърди, че не е чула отправени
заплахи от подсъдимия Д.М. към св.И.М.. Двамата полицаи, които пристигнали на
място по подаден от св.Д. сигнал също не били чули такива закани, като и никой
не се е оплакал от подобно поведение. Намира, че се касае за обикновен битов сигнал,
като не са налице признаци нито от обективна, нито от субективна страна за
извършено от страна на подзащитният му престъпление.
Моли съда да отхвърли предявения граждански иск.
Подсъдимият Д.Н.М. не се признава
за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. В обясненията,
които дава пред съда сочи, че причината да бъде образувано това дело срещу него
се корени в наличието на съсобствен наследствен
апартамент с брат му – частния обвинител и граждански ищец И.М. и наличието на
спор между двамата за разпределяне на неговото ползване. Сочи, че показанията
на св.К.Д. са противоречиви и същите не следва да бъдат кредитирани от съда,
тъй като същият се намира в близки отношения със св.И.М. и е заинтересован да
му помогне по делото. Обяснява реакцията си на поведението на св.И.М., и защо е
въприел отправените към съпругата му думи, като лична
обида. Моли съда да го оправдае, като сочи че е невинен. В последнатаси
дума подсъдимия Д.М. сочи, че ако има страх у частният обвинител и граждански
ищец И.М., то е единствено и само от това, че от този момент имайки предвид
движението на делото за делба на съсобственият им
апартамент, находящ се в гр.С., ще се наложи да си
наруши спокойния живот и да започне да плаща, за това, което има като дял от
апартамента.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА :
На 24.03.2012 г. св.И.М., около 10,45 часа, се намирал в апартамента на своята
възрастна и трудноподвижна съседка – св.Д. С.. Същият
отишъл в жилището й зада й занесе покупките, които
бил направил по нейна поръчка. В момента, в който си тръгнал от апартамента на
св.С. той чул силен шум от стълбищната площадка,
където се намирал апартамента, в който живеел. Апартаментът се намирал в гр.С.,
ж.к.“*******“, бл. *** вх.* ап.**. *–тия
етаж. След като слязъл по стълбите от шестия към петия
етаж, той видял брат си – подсъдимия Д.М. и съпругата му св.К.М. пред вратата
на апартамента, в който той живеел. Двамата били с латексови
ръкавици на ръцете, а св.М. и с калцуни на краката.
Той забелязъл, че подсъдимия държи в едната си ръка
инструмент „кози крак“ - арматурно желязо, което било заострено от едната
страна, а от другата огънато като кука. В другата ръка държал чук и с двата
инструмента разбивал входната врата на апартамамента,
в който св.М. живеел. Свидетелят М. твърди, че след като го забелязали св.М. се
обърнала към него и му казала „Аз теб ще те убия?“, а брат му продължил да
разбива входната врата на апартамента. Св.М. се обадил в полицията зада съобщи, че разбиват вратата на апартамента му. Сочи,
че органите на реда се забавили около 45 минути. През това време вследствие на
силния шум и суматохата излезли от жилищата си и св.Д. С. и св.К.Д.. След като
се обадил в полицията той продължил да стои на стълбите силно притеснен и да
наблюдава ситуацията. Сочи, че през цялото време св.К.М. крещяла и обиждала
както него, така и св.Д. С.. Разказва, че в един момент докато си разменяли
реплики св.Д. С. и св.К.М., св.М. обидила паметта на покойните му родители. Св.И.М.
вследствие на тези обиди употребил думата „нищожество“ по нейн
адрес. Непосредствено след тази негова реплика подсъдимия Д.М. както разбивал
вратата, оставил козия крак, качил се по стълбите и го хванал с лявата ръка за
гушата, дясната му ръка била свита в юмрук и два пъти му повторил „Ще те убия!“.
Св.М. не реагирал в момента на отправяне на заплахата, тъй като знаел, че всяка
негова реакция би довела до ескалация на напрежението. След това подсъдимия го
пуснал и се върнал до вратата на апартамента, като продължил да я разбива.
Сочи, че подсъдимия отправил заплахата на междустълбищната
площадка между петия и шестия етаж. На действията и
думите отправени от подсъдимия М. към св.И.М. свидетели станали св.Д. С. и св.К.Д..
Св.Д. С. в това време била с гръб към подсъдимия Д.М. и се разправяла със св.М.,
а св.К.Д. се намирал на площадката на шестия етаж, от където имал видимост към
случващото се. В това време св.К.М. се намирала на площадката на петия етаж, като свидетеля предполага, че тя е чула добре думите
и възприела действията на съпруга си – подсъдимия Д.М. спрямо него. Разказва,
че цялата случка продължила около 45 минути, като през цялото време св.М. се
държала истерично и в една немалка част от конфликта дърпала и бутала св.Д. С.,
която е възрастна жена и се придвижва с помощта на бастун.
Известно
време след отправената от подсъдимия М. заплаха към св.И.М., на място
пристигнали свидетелите И.Н.Ц. и В.П.М., служители на 06 РУП, които според
показанията на св.М. видели подсъдимия да държи в ръцете си инструмента наречен
„кози крак“ и му наредили да го остави. След това подсъдимият се представил, че
е ****. Сочи, че не е заявявал пред служителите на реда, че брат му му се е
заканил с убийство.Служителите на реда не могли да изяснят случая на място, поради
което лицата били поканени да се явят в 06 РУП за снемане на обяснения. Св.Ц.
сочи, че на място имало разправия, в основата на която бил апартамент, намиращ
се на адреса, на който били изпратени. Не установил никакви уреди и предмети у
подсъдимия М.. Забелязали с колегата си, че входната врата на апартамента била
напъвана, но не била изкъртена. Имало ожулвания по вратата , но в разпита си
пред съда не си спомня точно в коя част на вратата били те. Впоследствие св.Ц.
разбрал, че подсъдимия Д.М. му е колега ****. Св.М. пък разказва, че на място
имало афектирана жена, която била превъзбудена и
настоятелна. Същата била по-млада от 60 години.
Св.М.
разказва също, че се наложило да извика авариен ключар, тъй като вратата била
блокирана вследствие действията на брат му по нейното разбиване. След като
решил проблема с отварянето на вратата на апартамента си, отишъл в 06 РУП –
СДВР, зада даде показания по случая. Преди него в
районното отишли св.К.Д. и св.Д. С..
Св.И.М. разказва още, че
хронологията на конфликта с брат му – подсъдимия Д.М. започнала около 6 месеца
след смъртта на баща им, /който починал в края на 2009 г./, когато подсъдимият
дошъл една вечер в апартамента и заявил, че е пуснал жилището за продажба.
Сочи, още че апартамента бил наследствиен, съсобственост
на двама им. Св.М. изразил несъгласие апартамента да бъде продаван, тъй като
това било единственото му жилище и нямало къде да живее. През 2010 г. подсъдимият
М. многократно идвал в апартамента и двамата със свидетеля коментирали какво ще
правят с апартамента, но и така не постигнали съгласие, поради което
взаимоотношенията им се изострили. От твърденията на страните става ясно, че в
Софийски районен съд има заведено гражданско дело от подсъдимия Д.М. за делба
на процесния апартамент. Св.М. поставил метална врата
на входа на апартамента в началото на 2011 г. зада
ограничи достъпа на подсъдимия до него. Същият прибягнал до това действие, тъй
като бил заплашен от брат си с тормоз. След като ограничил достъпа на подсъдимия
конфликта между двамата ескалирал и същият започнал да го заплашва по телефона.
В няколкократни разговори го заплашил, че излизайки от вкъщи трябва да се
оглежда и да си наеме охрана. Няколкократно идвал и на площадката пред
апартамента и тропал по вратата, като счупил и звънеца. Разказва за случай,
когато го заплашил с думите „…скоро групата от педалчета,
ще намалее с един човек…“ . По телефона го заплашвал с убийство и със физическа
саморазправа, за което св.И.М. многократно подавал жалби в СРП /на „Римската
стена“/ и в 05 РУП – СДВР, където брат му работел като ****. През 2012 г. сочи,
че многократно е ходил в 05 РУП – СДВР и е разговарял с началниците на подсъдимия
и по-точно със св.З.Й.. Св.Й. сочи, че извършил проверка по повод на подадена
жалба от св.И.М. през февруари 2012 г.,
касаещи взаимоотношенията с неговия брат подсъдимия Д.М.. След извършената
проверка било констатирано, че се касае за гражданско-правен спор. Подсъдимият Д.М.
бил предупреден да се въздържа от каквито и да било противозаконни действия спрамо брат си – св.И.М. и да спазва законите на РБългария. В подадената жалба, по която извършил проверка
св.Й. сочи, че св.И.М. правел искане и за уволнението на подсъдимия Д.М..
Характеризира подсъдимия Д.М., като ****, който изпълнява съвестно служебните
си задължения и няма нарушения на служебната дисциплина.
Св.И.М. твърди, че вследствие
тези действия на брат си -подсъдимия Д.М. преживял стрес, както и продължава да
го преживява. Изразява мнение, че конфликта се дължи на омраза от страна на
брат му – подсъдимия Д.М. към него и към родителите им, което негово поведение
било поощрявано и от съпругата му св.К.М..
Св.К.Д., очевидец на конфликта на
24.03.2012 г., между св.И.М. и подсъдимия И.М., разказва, че е присъствал на
заплахи отправени от подсъдимия към св.М. по телефона, като му направила
впечатление репликата „….Ще те накарам да ровиш по кофите….!“Същият сочи, че е
възприел лично, как подсъдимия Д.М. се пресегнал през перилата на стълбите и
хванал св.И.М. за гушата, като му казал, че ще го убие. Разказва също, че св.К.М.
пресрещнала на стълбите св.Д. С. и започнала да й крещи „Колко ти платиха?“. Св.С.
се опитала да се отдръпне, но св.М. я хванала и я блъснала, като св.С. успяла
да се хване за парапета на стълбите. Твърди също, че в момента, в който подсъдимия
хванал св.И.М. за гушата св.М. казал на подсъдимия „нищожество“ и бил блед. В
течение на разпита св.Д. изразява колебания, че не е сигурен за момента, в
който точно св.М. е казал на подсъдимия „нищожество“ /дали след като подсъдимия
го хванал за гушата или преди това/.Сочи, че след отправяне на въпросната
реплика св.М. не реагирал по никакъв начин, същият бил в шок. Разказва, че след
като започнал тормоза от подсъдимия спрямо св.М., свидетеля се разболял от псориазис като следствие от тези стресови ситуации. Изпадал
в страхови неврози, заключвал входната врата на
апартамента по няколко пъти. Вследствие заплахите от брат му поставил и метална
врата на апартамента. Споделял с него, че го е изстрах
да се прибере в апартамента, когато късно и тъмно навън.
Св.С.,
както с оглед на индивидуалните си способности и напреднала възраст, така и с
оглед на
изминалото време от случая, а именно близо 2 години пресъздава
и въпроизвежда също факти от действителността, които
е въприела лично и непосредствено. Съда намира, че не
следва да взема под внимание показанията на същата, дадени в хода на
досъдебното производство, които са прочетени от съда на осн.
чл.281, ал.4 от НПК в хода на съдебното следствие. Видно от протокола за разпит
на свидетелката, находящ се в т.2, л.13-15 от ДП
№95/2013 г. на СО – СГП, същият е започнал в 12 часа и 13 минути и приключил в
11,00 часа. Това обстоятелство внася основателно съмнение в достоверността на
извършеното процесуално следствено действие закрепено в протокола, а именно
разпит на свидетелката Д.С., поради което същият не следва да бъде ценен. На
следващо място съда констатира и друг порок на този протокол. Същият е написан
и принтиран от компютър, но на ръка са правени допълнения в протокола.
Същевременно след приключване на закрепените ръкописно показания следва
изписано изречение, че разпита е приключил в 11,00 часа. Горното навежда на
мисълта, че протокола предварително е бил попълнен, преди започване на разпита
на свидетелката и след това са направени допълненията на ръка към написаната на
компютър част.
В съдебно заседание св.С. разказва, че видяла как подсъдимия
Д.М. разбива вратата на съсобствения между него и
брат му св.И.М. апартамент с чук и нещо друго /някакъв друг инструмент/.Чула
силен шум във входа на блока и за това излязла и видяла подсъдимия М. да
разбива вратата на апартамента. Разказва, че в един момент след като св.И.М.
излязъл от дома й, където се намирал при започването на шума тя била в
ситуация, че се намирала между двамата братя. Тогава подсъдимия Д.М. хванал св.И.М.
и го дръпнал на площадката между двата етажа /5-ти и шести етаж/. Не си спомня
дали Д. е заплашвал И. или пък обратното. Твърди, че св.И.М. живеел в страх, след
случилото се, тъй като се страхувал от брат си Д.М..
Св.А.П.
разказва, че е колежка на св.И.М.. Същата знае от св.М. за проблемите, които
има с брат си. Преди около две години й се обадил по телефона, че ще закъснее
за работа. Когато дошъл на работа бил видимо притеснен и уплашен. Тогава И. й
споделил, че имало инцидент с брат му, който го заплашил, че ще бъде убит. След
този случай св.П. разказва, че забелязала промяна в поведението на св.И.М.,
който станал по-сериозен и по-замислен. Когато се прибирал вечер от работа се
притеснявал и непрекъснато се оглеждал, защото се страхува от брат си.
В хода
на съдебното следствие подсъдимия Д.М. дава обяснения по случая, като изразява
становището си, че според него наличието на това производство в СпНС се дължи на възникнал между него и брат му И.М. спор
за наследствен апартамент. Разказва, че на 24.03.2012 г. бил със съпругата си –
св.К.М. пред вратата на апартамент, който преди това бил собственост на
покойните му родители, а в последствие негова и брат му св.И.М.. Брат му –
частния обвинител и граждански ищец, като ги видял пред вратата на апартамента,
го попитал: „Какво си я довел тази мизерница и
нищожество?“. Подсъдимият отишъл при св.М. и го предупредил да не коментира
семейството му и да не обижда членовете на семейството му. Същият се изкачил по стъблите от площадката
на петия етаж към междустълбищната
площадка между петия и шестия етаж, където се намирал
брат му и се приближил на около метър до него. Твърди, че не е имал физически
контакт със св.И.М., както и че не е отправял каквито и да било заплахи към
него, с ясното съзнание, че независимо, че между двамата има спор, те са братя.
Разказва, че проблемите с брат му започнали след като той предявил претенции по
отношение на апартамента, находящ се в ж.к.“*******“ в
края на 2009 г. Разказва, че частният обвинител се е опитвал да иска
уволнението му от полицията, както и че го обвинявал, че му бил посегнал. Сочи,
че по принцип е искал брат му св.И.М. да му осигури достъп до апартамента, но
за конкретния ден не го е предупредил, че ще дойде до апартамента. Твърди, че с
брат си имали многократно разговори за решаване на въпроса със собствеността.
Конкретния ден той решил да си влезе в собствеността. Разказва, че многократно впредвид естеството на работата му му се налагало да остава
в гр.С. и тъй като живее извън С. оставал да спи на работа при условие, че има
апартамент в гр.С.. Твърди, че докато се
е намирал на междустълбищната площадка св.Д. С. се
намирала с гръб към него и разговаряла със съпругата му св.К.М.. В момента, когато
отправил горепосочената реплика към своя брат сочи, че св.Д. не е бил нито на
площадката на етажите, нито на стълбите. В момента, в който тръгнал към брат си
оставил желязото, което държал, на площадката на петия
етаж. Носел ръкавици зада не се изцапа със желязото.
Твърди, че съпругата му не е носила ръкавици, нито той, нито съпругата му пък
носели калцуни на краката, както твърдят свидетелите.
Сочи, че е завел дело за делба на апартамента, и при наличието на висящ спор
между двамата, същият е взел правосъдието в свои ръце и решил да влезе в
собствеността си. Сочи, че от началото на 2011 г. брат му св.И.М. му ограничил
достъпа до апартамента чрез поставяне на желязна врата, за която той нямал
ключ. Твърди, че предлагал на св.И.М. различни варианти за решаване и
разпределяне на съсобствеността върху апартамента, но брат му не бил съгласен
на нито един от тях. В обясненията си заявява, че въпросния ден единствено
искал да влезе в собствеността си и брат му да проумее, че не е редно да
ограничава достъпа му до апартамента и че вратата /желязната на входа на
апартамента/ не трябва да стои там. Сочи, че към онзи момент бил завел вече
делото за делба на апартамента. Освен това е подавал и жалба до прокуратурата
за това поведение на брат му, но получил отговор, че това е частно правен спор
и че трябва да го решат в съда. Сочи, че в апартамента са живели една година
след сватбата със съпругата си, която била през 1988 г. Така изложените факти
от подсъдимия относно възникналия конфликт на 24.03.2012 г. се подкрепят и от
заявеното от св.К.М., съпруга на подсъдимия в съдебно заседание. Същата описва
св.И.М., като себичен и алчен човек, който гледал всичко да е за него. Твърди,
че повода да посетят апартамента, бил желанието на нейния съпруг – подсъдимия Д.М.,
да си вземе дрехи и документи, които се намирали в апартамента. В апартамента
имал оставени дрехи и документи – докладни и други служебни документи. Тези
вещи ги бил оставил преди да бъде поставена желязната врата на апартамента през
2011 г. Тя придружила подсъдимия до апартамента. Съпругът й се опитал да
повдигне входната врата зада я извади от пантите и да
влезе в собствения си апартамент. Докато това се случвало една бабичка слязла
по стълбите, размахвайки бастун, която крещяла „А-у-у-у, каква курва!“.
Разказва, че докато бабичката говорела някакви старчески работи, зад нея
застанал св.И.М. и започнал да й крещи
„нищожество“ и „нещастница“. Съпругът й веднага оставил желязото до вратата и
тръгна към брат си с думите „Остави семейството ми намира!“. Св.И.М. стоял в
това време спокойно на стълбите зад бабичката, с ехидна усмивка на лицето.
Сочи, че съпругът й е ****, интелигентен човек, с необходимите качества да
изпълнява тази длъжност. Св.И.М. бил сигурен, че брат му няма да му посегне.
Твърди, че нито тя, нито съпругът й са казвали на И., че ще го убият. Сочи, че
тя и съпругът й не са носили нито ръкавици, нито калцуни
на краката. Това били пълни измишльотини. Сочи, че св.И.М. прави това /излага такива
твърдения/ зада обсеби апартамента и да нанесе
психологически натиск над съпруга й. Сочи, че съпругът й не е докосвал св.И.М..
Когато съпругът й тръгнал към брат си св.Д. не е бил там на място. Той
присъствал през определен интервал на случката, но не и тогава.
От
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза става ясно, че освидетелствания И.Н.М. е психично
здрав. Същият не е хоспитализиран по повод психично разстройство, при него не е
налице интелектуална инсуфициентност. Вещите лица са
дали заключение, че в случай, че бъдат кредитирани даваните от освидетелствания
данни следва да се приеме, че възприетата от него закана за убийство е
възбудила у него преживяване на страх от евентуалното й осъществяване.
Психичното състояние на освидетелствания към момента на изследването не се
явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство
и той може да дава достоверни отговори /ако желае/ на въпросите на
разследването/. Вещото лице Д-р К. в съдебно заседание е пояснило, че за направения
в експертизата извод значение има субективното преживяване на лицето, което
изследват. Доколкото по делото има документи, които по някакъв начин биха могли
да повлияят изводите им, то те по-скоро имал коригиращо влияние, но не и основно такова за извода им.
Вещото лице Г. сочи, че с Д-р К. са дали
заключение относно това дали е налице преживяване на страх със съответните
симптоми, които са на поведенческо равнище, а по отношение на въпроса дали е
бил основателен страх, същите не са компетентни, тъй като това представлява
юридическа категория.
За
наличието на конфликт между двамата братя – частния обвинител и граждански ищец
свидетелствата и приложените по делото документи, както и показанията на св.З.Й..
От отговор вх.№5006/2012 г. от 23.03.2012 г. от 06 РУП – СДВР от св.И.М. става
ясно, че след извършване на проверка от органите на реда към момента не били
събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и образуване
на досъдебно производство. От писмото става ясно, че подсъдимия Д.М. и св.И.М.
са предупредени по реда на чл.56, ал.2 от ЗМВР да не влизат в пререкания и
конфликт и недопускане на самоуправство.
От
писмо рег.№7520/17.02.2012 г. до св.И.М. от Началника на ** РУП, СДВР става
ясно, че във връзка с проверка извършена по сигнал на св.И.М. било установено,
че се касае за гражданско-правни взаимоотношения за недвижим имот между св.И.М.
и брат му Д.М., служител на ** РУП – СДВР. От писмото е видно, че **** Д.М. е
предупреден да не отправя заплахи и не се саморазправя със св.И.М., както и
всички въпроси да бъдат уреждани съгласно действащото законодателство на РБългария. От представения изпълнителен лист издаден на
08.02.2012 г. става ясно, че подсъдимия Д.М. е осъден да заплати на св.И.М.
сумата от 305 лева направени разноски по гр.д.№10991/2011 г. по описа на СРС,
86 състав. От копие на молба от Д.Н.М. от 08.08.2011
г. е видно, че същият се е оплакал в Софийски районен съд, че брат му св.И.М. постоянно отправял заплахи за
саморазправа към него. Изложил е твърдения, че брат му е изхвърлил негови вещи
от апартамента и го предупредил да не се приближава зада
не се видят в „Пирогов“. Впоследствие с молба от 03.10.2011 г. подсъдимия Д.М.
е поискал така образуваното дело да бъде прекратено.
От
касов ордер, издаден от „Ес-о-Ес Локсмит“ ЕООД от
24.03.2012 г. става ясно, че от св.И.М. са заплатени на представителя на
посочената по-горе фирма сумата от 170 лева – 80 лева за аварийно отваряне на
вратата и 90 лева за монтаж на бронировка.
Видно
от приложената по делото кадрова справка към 24.03.2012 г. подсъдимия Д.М. е заемал
длъжността „*********“, категория „Е“ – **** I степен в „***********“ към
сектор „Охранителна полиция“ при ** РПУ – СДП към НС „Полиция“ – МВР. По време
на службата си е награден с „Писмена похвала“ през 1999 г. За допуснато
нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца от началник на РУП.
Съда
възприе така описаната по-горе фактическа обстановка въз основа на събраните по
съответния ред доказателства в хода на съдебното следствие, а именно
показанията на свидетелите И.Н.М., К.В.Д., Д.Р.С., И.Н.Ц.,
В.П.М., З. К. Й., А.Д.П. и в определена част показанията на св.К.Т.М., както и
обясненията на подсъдимия Д.Н.М., проведените очни ставки между св.И.М. и св.К.М.
и св.К.Д. и св.К.М., заключението на изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и психилогична експертиза и
прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Съда
намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно
се установява, че с поведението и действията си подсъдимият Д.М. е осъществил изпълнителното
деяние на престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во
и 2-ро във вр. с ал.1 от НК, като: На 24.03.2012 г. в
гр.С., ж.к.“*******“, бл. *** вх.*, на междустълбищната
площадка между ет.5 и ет.6, се заканил на И.Н.М. с убийство – хванал го с
едната си ръка в областта на врата, стиснал го и го заплашил с думите „Ще те
убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – Д.Н.М.
е лице от състава на ********* /към 24.03.2012 г. М. е заемал длъжността „*********“,
категория „Е“ – **** I степен в „***********“ към сектор „*****************/ .
За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица,
която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването.
От показанията на св. И.М., които
са в корелация с тези на св.К.Д. става ясно, че на 24.03.2012 г. на междустълбищната полщадка между
5-тия и 6-тия етаж в бл. *** вх.* в ж.к.“*******“ подсъдимия Д.М. е отправил
заплаха към св.И.М. с думите „Ще те убия!“ и е извършил действия подсилващи
заплахата, а именно хванал с едната си ръка частния обвинител и граждански ищец
за врата и го стиснал. Настоящият съдебен състав намира показанията на св.И.М.
за последователни, задълбочени и подробни. Действията /телодвижения и изречени
думи/ извършени от Д.М. се потвърждават от показанията на св.Д., който е
очевидец на по-голяма част от фактите, включени в предмета на доказване по делото,
и за когото съда намира, че не може да се твърди, че е заинтересован от изхода
на делото. Действително установи се в хода на съдебното производство, че св.Д.
се намира в съседски и приятелски отношения със св.И.М., но горното обстоятелство
не сочи непременно на заинтересованост на същия от изхода на делото. На първо място
свидетелят Д. преди даване на показания е предупреден за отговорността, която
носи по чл.290 от НК. На следващо място същият в показанията си сочи и
неблагоприятни за св.М. факти, а именно че нарекъл подсъдимия „нищожество“,
като не може да уточни дали това се е случило преди да бъде заплашен от
подсъдимия или след това. Следва да бъде отбелязано, че от показанията на св.И.М.,
св.К.М. и обясненията на подсъдимия Д.М. става ясно, че св.М. е нарекъл
„нищожество“ св.М. и в показанията на тримата не се съдържат твърдения св.М. да
е отправял такава реплика към подсъдимия. С оглед на това съда намира, че св.Д.
неправилно е възприел факта към кого е насочена тази обидна дума, което отдава
на динамиката на развитието на инцидента и участието в същия на пет лица.
Показанията на св.И.М. и св.К.Д.
за наличието на физическо съприкосновение с подсъдимия М. се потвърждават и от
показанията на св.Д.С., дадени в хода на съдебното следствие, а именно, че Д.
хванал И. и го дръпнал на средната площадка. За наличието на изречена заплаха от
подсъдимия Д.М. към брат му св.И.М. може да се прави извода и от показанията на
св.А.П., колежка на св.М.. Същата разказва, че един ден св.М. закъснял за
работа а когато се появил, разказал, че е имало инцидент с брат му, който го
заплашил, че ще го убие.
Действително в тази част показанията на св.П. са производни доказателства, тъй
като същата преразказва чутото от св.И.М., но същите са относими
към предмета на доказване и служат за проверка на показанията на св.И.М., че
действително неговият брат го е заплашил с убийство. Св.П. изразява и своето
мнение, че св.М. след инцидента, за
които й разказал, бил притеснен и се страхувал от осъществяването на тази
заплаха, което пък е относимо към доказване на факта,
че заплахата отправена от подсъдимия Д.М. действително е възбудила страх у св.М.
от осъществяването й.
В определени твърдения и свои
части показанията на св.И.М., подсъдимия Д.М. и св.К.М. съвпадат, а именно по
отношение на това, че св.М. нарекъл св.К.М. „нищожество“ вследствие на което
св.Д.М. се изкачил по стълбите водещи към междустълбищната площадка между петия
и шестия етаж и се приближил на една ръка разстояние от св.И.М.. Същите
съвпадат и досежно местоположението на св.Д.С., която
се намирала на междустърбищната площадка с гръб към
подсъдимия Д.М. и св.И.М. и с лице към св.К.М.. Това местонахождение на тримата
души посочени по-горе се потвърждава и от показанията на св.К.Д.. Същият се е
намирал на площадката на шестия етаж на блока и е имал обективната възможност
да възприеме случващото се на междустълбищната
площадка, където са се намирали св.И.М. и подсъдимия Д.М.. И дотук свършват
констатираните съвпадения. Св.И.М. твърди, че след това подсъдимия го хванал за
гушата, стиснал го и го заплашил с убийство с думите „Ще те убия!“, което се
потвърждава и от разказаното от св.К.Д., докато св.К.М. и подсъдимия Д.М.
твърдят, че не е имало каквото и да било физическо съприкосновение между
подсъдимия и св.И.М., както и че същият не е изричал сочените от двамата
свидетели думи. Съда приема обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено средство, са и средство за защита, за начин
на изграждане на защитната му версия и като такива, които не отговарят на
действителността. Тази защитна версия се поддържа и от св.К.М., съпруга на
подсъдимия. Както посочи по-горе съда обясненията на подсъдимия съда преценява
като изграждане на защитна версия, която същевременно се доизгражда и допълва
от показанията на св.К.М.. На първо място следва да се отбележи, че за
съгласуваност между линията на защита и показанията на св.К.М. може да се съди
от заявеното от св.М., че показанията на свидетелите са коментирани от нея и
съпруга й - подсъдимия М. преди провеждане на разпита й в съдебно заседание,
като същата е запозната с изнесените факти от свидетелите на досъдебното
производство. След внимателен анализ и съпоставяне на обясненията на подсъдимия
Д.М. и св.К.М. съда констатира и съществени противоречия от една страна между
заявеното от двамата съпрузи, така и на твърденията на същите с останалите
събрани по делото доказателства. Показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия
М. се разминават съществено относно заявената причина за посещението им на
апартамента на 24.03.2012 г. Подсъдимият сочи, че случайно минали със съпругата
му в този район и той решил да отиде до апартамента, като предварително взел
със себе си и т.нар.“кози крак“ – укривено желязо, с
което и двамата сочат че се опитал да повдигне вратата от пантите, зада могат да влязат в апартамента и той да реализира
своето право на ползване и собственост на апартамента. Св.М. сочи, че двамата
целенасочено са били тръгнали към апартамента зада
вземат служебни дрехи и документи на съпруга й, като докладни записки и други,
които се намирали там. Така даденото обяснение за посещението на апартамента,
дадено от св.М. е житейски нелогично, тъй като от доказателствата по делото
става ясно, че желязната врата на апартамента е поставена началото на 2011 г.,
от когато подсъдимия не е имал осигурен достъп до апартамента. Житейски
нелогично и необосновано е твърдението, че съпруга й съхранявал служебни дрехи
и документи от преди това в апартамента. От това твърдение на св.М. може да се
направи извода, че същата се стреми да облекчи положението на съпруга си – подсъдимия
М. в процеса, като оневини действията на същия. Налице е и противоречие между
обясненията на подсъдимия М. от една страна и показанията на св.К.М. и св.И.М.
от друга състоящо се в следното: подсъдимия твърди, че св.М. се обърнал към
него и му казал „Какво си я довел тази мизерница и
нищожество?, а св.М. и св.М. твърдят, че св.М. нарекъл директно съпругата на
подсъдимия „нищожество“.
Съда констатира несъответствие в
показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия, в които сочат, че подсъдимия
се опитал с „кози крак“ да повдигне врата от пантите и по този начин да влезе в
апартамента и тези на св.И.М. и св.И.Ц. и В.М., двамата полицаи пристигнали на
място по случая, които сочат че забелязали следи от ожулване по вратата, както
и на приложения касов ордер от фирма „Ес-о-Ес Локсмит“
ЕООД по делотж. От съвкупната преценка на показанията
на посочените свидетели и представената по делото фактура става ясно, че подсъдимия
се е опитал да разбие бравата на вратата на апартамента и така да получи достъп
до същия. За това може да се съди и от показанията на св.Д., С. и св.М., че в
жилищния блок се чувал много силен шум вследствие действията на подсъдимия М.
по разбиване на вратата.
На следващо място налице е и
противоречие между заявеното от св.К.М. от една страна, че нито тя, нито
съпруга й са били с ръкавици на ръцете и калцуни на
краката и подсъдимия М. и св.С. от друга страна, че подсъдимият е бил с латексови ръкавици на ръцете. Подсъдимият дори дава
обяснение за това обстоятелство, а именно, че си е сложил ръкавици с цел да не
си изцапа ръцете с държания от него инструмент „кози крак“. Св.С. също сочи, че
подъсдимия е имал латексови
ръкавици на ръцете. Такива твърдения се съдържат и в показанията на св.И.М..
Отново така констатираното противоречие съда отдава на стремежа на св.К.М. да
облекчи положението на съпруга си – подсъдимия Д.М. по настоящото дело. С оглед
на така констатираните противоречия съда намира показанията на св.К.М. за
заинтересовани в насока оневиняване на нейния съпруг – подсъдимия Д.М., поради
което в по-голямата им част същите не следва да бъдат ценени.
След като логически се проследи
поведението на подсъдимия Д.М. съда намира, че може да се направи извода, че
същият целенасочено е пристигнал пред
апартамент, находящ се в ж.к.“*******“ с намерението
на всяка цена да влезе в същия зада може да реализира
ефективно правото си на собственост. За това намерение може да се направи извода,
че същият е бил оборудван с латексови ръкавици на
ръцете, с кози крак и чук, с помощта на които се е опитал да разбие ключалката
на вратата и да влезе в апартамента. Същият е реализирал това поведение след
като изрично е бил предупреден от своя пряк началник св. З.Й. да не извършва
каквито и да било действия на саморазправа със своя брат И.М..
По
квалифициращите елементи на деянието: от показанията на св.И.М., които са
подредени и логични и си кореспондират с показанията на св.К.Д. и св.Д.С.,
свидетели очевидци, и св.А.П. съда намира, че действително подсъдимият е
отправил към частния обвинител и граждански ищец заплахата „Ще те убия!“, като
го хванал с едната си ръка за гушата, а другата му ръка била стисната в юмрук.
Тези действия както посочи съда били непосредствено възприети от св.Д., който
се намирал на площадката на 6-тия етаж на блока и е имал обективната възможност
така както същият сочи да възприеме действията на подсъдимия М.. Св.Д. С. сочи
за наличието на физически контакт между подсъдимия М. и св.И.М. което
категорично се отрича от подсъдимия и св.М..
На следващо място е осъществен и
другия квалифициращ деянието елемент, а именно същото е извършено от лице по
чл.142, ал.2, т.6 от НК, тъй като видно от приложената по делото кадрова
справка, изготвена от СДВР, 05 РУП, същият към момента на извършване на
деянието 24.03.2012 г. е заемал длъжността„*********“, категория „Е“ – **** I степен в „***********“
към сектор „*****************, и респективно е лице от състава на МВР.
От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата за убийство и че тя е възприета от
изплашения като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да бъде осъществена. Безспорно установено от доказателствата по делото е,
че подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправената към св.И.М. закана, като
вербалната закана била придружения и с хващане на св.М. за гушата. Видно от
показанията на св.И.М. същият е възприел заканата като реална и напълно
възможна да бъде осъществена от подсъдимия. За психичното състояние на св.М. по
време на отправяне на заканата и известно време след това може да се направи
извод и от показанията на св.К.Д., който разказва, че след отправяне на
заканата от подсъдимия Д.М., И. не реагирал по никакъв начин, същият бил в шок.
След случилото се същият бил в стрес и страх. Така описаното психично състояние
кореспондира и с разказаното от св.А.П.. Същата сочи, че когато св.И.М. отишъл
на работа непосредствено след инцидента същият бил притеснен и уплашен. От
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза въприетата от освидетелствания И.М. закана за убийство на
24.03.2012 г. е събудила у него емоционално преживяване, свързано с чувството
на витална застрашеност. Ситуацията е причинила на
освидетелствания срес, свързан предимно с
преживяването на заплашеност, споделя емоционални и
физиологични симптоми, както и поведенчески промени при извършения преглед от експертите. Вещите лица
са дали заключение, че ходът на преживяването показва свързаност с определени стресогенни събития. Считат, че ако бъдат кредитирани
даваните от освидетелствания данни следва да се приеме, че възприетата от него заката за убийство е възбудила у него преживяване на страх
от евентуалното й осъществяване. Основателността на споделеното субективно
преживяване следва да се определи след комплексна оценка на фактите по делото
за обективно настъпили промени в ежедневното функциониране в резултат на
възприетата закана. Като за настъпването на такива промени може да са направи
извод от показанията на св.К.Д., св.Д.С. и св.А.П.. Св.К.Д. сочи, че
психическия тормоз от подсъдимия върху св.М. започнал отдавна. Вследствие на
отправените закани, една от които той чул по телефона, същият започнал да се
заключва многократно, дори поставил и желязна врата на апартамента си. Св.Д. С.
сочи, че след инцидента св.М. се страхувал от брат си - подсъдимия Д.М.. Св.П.
също свидетелства за настъпили поведенчески промени у св.М. същият станал
сериозен след инцидента и умислен. Споделял й че се страхува, когато се прибира
от втора смяна в дома си и непрекъснато се оглежда.
Подсъдимият М. е съзнавал и квалифициращите
деянието елементи, а именно, че се е заканил с убийство на своя брат св.И.М., отправяйки
към него думите „Ще те убия!“ и хващайки го с едната ръка за врата, а също така
е съзнавал и обстоятелството, че същият е лице от състава на МВР, тъй като към
момента на извършване на деянието е заемал длъжността „*********“ категория „Е“
– **** I степен в „***********“ към сектор „*****************.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА
ЗАЩИТАТА:
Противно на становището на адв.А., защитник на подсъдимия Д.М., съда намира, че подзащитният й е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр.с ал.1 от НК. Аргументите си за това съда е изложил
по-горе в мотивите си.
Съда намира за неоснователни
аргументите на адв.А., че в разглеждания случай не е
имало удари, използвани оръжия, като не били нанесени и каквито и да било
телесни повреди от страна на подсъдимия зада се
приеме, че е имало заплахи от негова страна, които да бъдат възприети като
основателни от неговия брат - св.И.М..Съгласно Тълкувателно решение
№53/18.09.1989 г. по н.д.№47/1989 г. по описа на ОСНК не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла
да се осъществи. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при
условия, при които резултатът реално може да настъпи. От показанията на св.И.М.,
св.К.Д., св.Д. С. и св.А.П. става ясно, че св.М. е възприел отправената заплаха
за убийство от подсъдимия М. и то като реална и осъществима такава. Същите
описват неговото психично състояние по време и след отравената
закана за убийство и от изложените от същите твърдения може да се направи
извода, че заканата би могла да бъде осъществена.
Съда намира направеното от адв.А. възражение за това, че внесения за разглеждане в
съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК за
неоснователен. Съдебният състав не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения допуснати при съставянето на обвинителния акт изразяващи
се в това, че обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на диспозитива.
По отношение на възражението, че
по-голяма част от протоколите не отговарят на изискванията на НПК, съда намира
същото за неосноватено. Съда констатира такова несъответствие
единствено в протокола за проведен разпит на св.Д. С. като формирането на крайните
си изводи не взе същия, за което са изложени и аргументи по –горе в мотивите.
Противно на твърденията на адв.А. за неубедителност на показанията на св.Д. с оглед
обстоятелството, че между показанията му в съдебно производство и досъдебно производство
са налице много противоречия, което пък да води до извода за заинтересованост
на показанията, съда намира същото за неоснователно. Показанияна на св.Д.
съда е прочел единствено в една определена част досежно
обстоятелството, с коя ръка подсъдимия е хванал св.М. за гушата, а не поради
наличието на множество противоречия в показанията на свидетеля. Досежно останалите свидетелски показания събрани по делото
съда подробно е обсъдил същите и е посочил, на които дава вяра и на кои не и
поради какви причини.
По отношение изложените аргументи
в насока необоснованост и неправилност на приетата по делото компексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
тъй като не били взети впредвид всички събрани по
делото доказателства, съда намира същите за неоснователни. Вещите лица са дали
пълно и обосновано заключение по поставените им в хода на досъдебното производство въпроси. Както е посочено и в
самата експертиза същите са направили психологично изследване като били
използвани различни методи за изследване – психологична експлорация,
Личностнов въпросник на Айзек
и Скала за тревожност, като е взето под внимание и това какво споделя лицето за
случая пред тях и по делото. Както е посочило и вещото лице Д-р К., в
отговорите на поставени въпроси от защитниците на подсъдимия, психиатричният
преглед не се изготвя на базата на документи. За извода на експертите има
значение субективното преживяване на лицето, което изследват и доколкото има
документи, които по някакъв начин биха могли да повлияят изводите им, те
по-скоро имат коригиращо, но не и основно значение за направените изводи.
Събраните по делото доказателства и тяхната оценка се прави от съдебния състав,
а не от вещите лица. Следва да се има впредвид още,
че това дали страха е основателен е юридически въпрос, а не въпрос от областта
на психиатрията и психолоияга и това заключение
следва да бъде направено от съда.
По отношение изнесеното в пледоарията
на адв.А., съда намира, че същото представлява по-скоро
реплика по отношение на пледоарията на представителя на прокуратурата, както и
преповтаря аргументите изложени от адв.А..
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Налице са
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на
вредите, които подсъдимият Д.М. виновно е причинил на частния обвинител и
граждански ищец И.М.. Съда е намерил за основателен предявения граждански иск
за претърпени неимуществени вреди от гражданския ищец И.М. в размер на 500 лева.
От показанията на св.И.М., св.К.Д. , св.А.П., както и от заключението на
изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
става ясно, че св.М. е възприел заплахата за убийство, като реална такава и
осъществима и вследствие на това е изживял негативни емоции като страх,
притеснения и стрес. Видно от показанията на св.Д. – св.М. две години след
конфликта продължава да изпитва страх и да се притеснява дали като се прибере в
къщи няма да му се случи нещо лошо и брат му да осъществи заплахите си спрямо
него. Горното се потвърждава и от опказанията на св.П..
Съда намира, че с оглед на интензитета на изживяните
отрицателни емоции и негативни чувства сумата от 500/петстотин/ лева е
достатъчна да компенсира неговите страдания. Така посочения размер съда присъди
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта
до окончателното й изплащане. До пълния предявен размер от 3 000 /три
хиляди/ съда е намерил, че предявения
иск е недоказан, поради което го отхвърли.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При
определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия Д.М., съдът съобрази сравнително
високата обществената опасност на извършеното деяние и ниската обществена
опасност на дееца. Съда определи наказанието, което да наложи на подсъдимия Д.М.
около минималния предвиден размер от закона, а именно наказание от шест месеца
„Лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите вината обстоятелства. До определяне
на наказанието в този размер съда стигна след като прецени смекчаващите вината
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му
характеристични данни, както и наличието на влошени отношения с брат му –
частния обвинител и граждански ищец – И.М.. Съда отчете и отегчаващите вината
обстоятелства, а именно наличието на два квалифициращи деянието елемента, а
именно подсъдимия Д.М. е лице по смисъла на чл.142, ал.1, т.6 от НК и е
отправил закана с убийство към брат си И.М..
На осн. чл.66, ал.1 от НК съда е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. Освен наличието на всички формални
предпоставки за това, а именно, че подсъдимия Д.М. е не осъждан и е определено
наказание „Лишаване от свобода“ под три години, съдебният състав е намерил, че
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той да бъдат
откъсван от обичайната си семейна и социална среда, за да изтърпяват ефективно
наказанието си. Така наложеното наказание може да въздейства възпитателно и
възпиращо както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съда е осъдил на осн. чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Д.Н.М. да заплати по сметка на СДВР сумата от 140,00 лева,
представляващи заплатени разноски в хода на досъдебното производство за
изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и сумата от
80 лева заплатени възнаграждение на вещите лица по изслушаната комплексна СППЕ,
както и 20 лева по сметка на републиканския бюджет, представляваща 4% такса
върху уважената част от предявения граждански иск.
Освен гореизложеното съда е
осъдил подсъдимия да заплати на граждански
ищец И.М. сумата от 166,67 /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева, направени по делото разноски съразмерно на уважената част от
предявения граждански иск.
Причини за извършване на деянието
– назачитане правовия ред изаконите
в РБългария.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ :