РЕШЕНИЕ
№ 12926
гр. С., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110111871 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от *** ЕАД срещу Х.
Й. Х., от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата от 604,15 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.11.2017 г. до
30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 105,54 лв. за периода от 01.01.2018г.
до 25.11.2020г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело №
64401/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал
възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и
като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Г., ул. О. № *, ап. *, партиден № *, е
потребявал топлинна енергия в периода 1.11.2017 г. до 30.4.2020 г., като не е
заплатил начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 604,15
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
1
периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 105,54 лв. за
периода от 01.01.2018г. до 25.11.2020г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 1.11.2017 г. до 30.4.2020 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. Й. Х., чрез адв. Н., е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Оспорва да е собственик или носител на
вещно право на ползване на процесния недвижим имот, поради което намира,
че няма качеството ползвател на топлинна енергия. Оспорва да дължи суми за
дялово разпределение и лихви. Не оспорва количеството и качеството на
начислената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
2
Видно от приложеното гр.д. № 64401/2020 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 30.11.2020 г. в РС Г. е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото
дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. Г., ул. О. *, ап. *,
партиден № ***. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот са представени два броя нотариални актове, а именно констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том 3, дело №
467/2007 г. от 27.11.2007 г. на нотариус С. В. с рег. № * на НК, от който е
видно, че ответникът Х. Й. Х. и Е. Й. Х. са признати за собственици на
процесното жилище при равни квоти и нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 126, том 3, дело № 474/2007 г. от 28.11.2007 г. на
нотариус С. В. с рег. № * на НК, от който е видно, че Е. Й. Х. е продал на
ответника Х. Й. Х. собствената си ½ ид.ч. от процесното жилище, т.е.
собствеността на процесния имот е преминала изцяло в патримониума на
ответника. От приложената справка от СВ от 30.10.2023 г. е видно, че по
отношение на имота не са налице други разпоредителни сделки. Затова съдът
намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при
Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна
енергия.
От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че справката на
ищеца съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната
станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно
нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и ТЕ за отопление от щранг-лира. В имота на ответника не е
имало отоплителни тела, освен 1 бр. щранг-лира в банята, не е ползвана топла
вода. Начислението на топлинната енергия е извършвано по реда на т. 6.5 от
Приложение към Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, т.е. на база
инсталирана мощност.
Според неоспорените фактури за доставена топлинна енергия, а и от
заключението на вещото лице по СТЕ, които съдът кредитира, за процесния
период няма данни за платени суми от страна на ответницата. Размерът на
дължимите суми за главница и лихви, са в размер на 604,15 лв. за главница и
105,54 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
3
правни изводи:
Исковете са основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ.
4
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира заключението на
вещото лица по СТЕ и представените от ищеца и неоспорени от ответника
фактури, относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 604,15
лв. за процесния период като съдът намира, че следва да бъде присъдена
претендираната сума по исковата молба.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира представените от
ищеца, но неоспорени от ответника фактури, според които размера на
дължимата сума е 105,54 лв. за процесния период. Затова съдът намира, че
следва да бъде присъдена претендираната сума по исковата молба.
По делото не се претендират суми за дяловото разпределение, поради
което възражението на ответника в тази насока съдът намира за
неоснователно.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за
изтекла погасителна давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 111, б.в.
от ЗЗД периодът на погасителната давност в случая е тригодишен, но
доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 30.11.2020 г. в РС
Габрово, а процесния период е 1.11.2017 г. до 30.4.2020 г., не се установява да
са налице погасени по давност вземания на ищеца. В тази насока следва да се
има предвид, че вземането за м.11.2017 г. е станало изискуемо едва след
01.12.2017 г., т.е. и то не е погасено по давност.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 150 лв., представляващи
5
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение в
минимален размер, с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д.
№ 64401/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от *** ЕАД, ЕИК *********,
представляван от В. К., с адрес ГР. Г., УЛ. И. № *, със съд. адрес гр. Г., ул. Е.
Д. № *, ет. *, чрез адв. Н., против Х. Й. Х., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
Б., ул. С. № *, ет. *, чрез адв. Н., че Х. Й. Х. дължи на *** ЕАД сумата от
604,15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот гр. Г., ул. О. № *, ап. *, партиден № * за периода от 1.11.2017
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 105,54 лв. за периода от 01.01.2018г.
до 25.11.2020г., за които суми е издадена заповед от 25.01.2021 г. постановена
по ч.гр.д. № 64401/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Х. Й. Х., ЕГН **********, със съд. адрес гр. Б., ул. С. № *, ет.
*, чрез адв. Н., да заплати на *** ЕАД, ЕИК *********, представляван от В.
К., с адрес ГР. Г., УЛ. И. № *, със съд. адрес гр. Г., ул. Е. Д. № *, ет. *, чрез
адв. Н., направените по делото разноски в размер на 1 150 лв., с включени
разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 64401/2020 г. по описа на
СРС, 90 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6