Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61 гр.Бургас 28.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1773
по
описа за 2019 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
искова молба на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв. Матю Маринов –
САК, съд. адрес гр. София, ул.Цар Асен № 12 против Прокуратурата на РБ, гр. София,
бул. Витоша № 2 чрез Окръжна прокуратура – Бургас.
Ищецът твърди, че до 22.08.2014
г. имал тих и спокоен живот, отдаден на семейството си. Винаги спазвал реда и
законите в страната, не бил конфликтен. През юли същата година започнал нова
работа, която имала висока обществена значимост, поради което работодателя му
направил щателно проучване. Семейството му притежавало къща в ***, която
посещавали през топлите месеци на годината и през почивните дни. През пролетта
на 2014 г. установил, че в къщата му било проникнато с взлом и откраднати
множество описани вещи. Кражби били извършени и от други къщи в района,
включително и от тази на неговия братовчед С.П.. Ищецът пуснал жалба в
полицията. Близо де неговата къща била къщата на Т.К., с когото били в добри
отношения, неговия син – К. бил приятел с неговите деца. През лятото синът му
споделил, че от негови приятели разбрал, че един от крадците бил синът на
съседа – К.. Ищецът споделил това с братовчед си, но решили да изчакат
развитието на полицейското следствие. Вечерта на 22.08.2014 г. братовчедът С. и
други приятели били в ищеца на гости. По време на вечерта цигарите им свършили
и ищеца с братовчед си тръгнали с колата до магазина на селото да купят цигари.
По пътя срещнали момчето К., заедно с други деца. Спрели колата и попитали дали
те са откраднали вещите от къщата на ищеца. Всички побягнали, а на мястото с
останал К., който се качил доброволно в колата за да ги заведе до къщата, в
която вещите били скрити. Ищецът и братовчед му не са посягали на момчето да го
бият. Внезапно К. изскочил през отключената врата на колата и побягнал.
По-късно му се оБадил бащата на К. да му търси сметка защо е бил сина му,
започнал и да го заплашва. Около два- два и половина след полунощ пред къщата
спрели две патрулки, като в едната бил братовчед му С. с белезници. Пред
семейството му полицаите поставили белезници и на ищеца и го отвели в РУ –
Приморско. Полицаите ги заплашвали, че ще лежат в затвора. Било образувано
досъдебно производство № 305/2014 г. на
РПУ-Приморско, № 511/14 на БОП.
Повдигнато им било обвинение за отвличане на детето и закана с убийство. На
следващия ден ги пуснали. На 23.12.2014 г. ищецът бил привлечен като обвиняем
за престъпленията: отвличане на детето чрез употреба на сила и закана с
убийство на непълнолетен. Престъпленията за което бил обвинен били тежки. По
време на следствието към него се отнасяли като към насилник на дете. Малко след
това при ищеца отишъл Т. и казал, че разбрал от сина си каква е истината и ще
отиде да я каже в полицията, заедно със сина си. При предявяване на следствието
на 05.01.2015 г. адвоката направил искане за повторен разпит на тези свидетели,
но прокурора отказал. Цялото производство било водено тенденциозно с намерение
ищеца да се уплаши и да си признае нещо което не е направил. Заедно с него
страдали и неговото семейство и приятелите му. Ищецът спрял да общува с хората
и да се събира с приятелите си. Убеждението на ищеца, че ще бъде осъден
несправедливо нараснали, когато прокурорът отказал повторен разпит на свидетели
и събиране на други доказателства. Ищецът ангажирал адвокатска защита.
Прокурорът му предложил да се признае за
виновен, като бъде определена по- ниска присъда, но адвоката отказал. Страховете
на ищеца не намалели и след изготвянето на обвинителния акт, в който отново
престъпленията били описано с най-черни краски, независимо че той не ги е
извършил. Нервите на ищеца били обтегнати до краен предел, получил хипертонична
криза. В съдебното производство свидетелите разказали какво наистина се е
случило, но прокурора искал от съда да не им вярва. Това продължило през
няколко съдебни заседания, като у ищеца се засилило съмнението, че прокурора
иска да го вкара в затвора за много
дълго време. Ищецът бил оправдан от съда с присъда от 10.02.2016 г. по НОХД №
226/2015 г. БОС. На следващия ден прокурорът внесъл протест с искане за
ефективно осъждане. Страхът у ищеца от осъждане отново се възродил и то с по –
голяма сила. Ищецът загубил и работата си, социалните му контакти били спаднали
до нулата. Здравето му се влошило, оттогава страда от високо кръвно налягане. С
решение от 12.07.2016 г. по ВНОХД № 79/2016 г. БАС, втората инстанция
потвърдила оправдателната присъда. Ищецът твърди, че ответникът съсипал живота
и бъдещето му, които никога нямало да може да съгради отново.
Ищецът отправя исканията: да бъде
постановено решение, по силата на което
да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати общо сумата от 68 208 лв., обезщетение за причинени вреди
предизвикани от обвинение в извършване на престъпления, за които бил оправдан,
от която:
сумата от 50
000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва от датата на иска 14.11.2019 г. до изплащането;
сумата 16 222 лв., мораторна лихва върху главницата за неимуществени
вреди за времето от 31.08.2014 г. до датата на иска 14.11.2019 г.;
сумата от 1 500 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на
заплатения адвокатски хонорар, ведно със законна лихва от датата на иска
14.11.2019 г. до изплащането;
сумата от 486 лв., мораторна
лихва върху главницата за имуществени вреди за времето от 31.08.2014 г. да
датата на иска 14.11.2019 г.
Претендират се и разноски.
Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които Прокуратурата на РБ основава възраженията си:
Прокуратурата на РБ оспорва иска.
Искът се оспорва, като недоказан. Тежестта на
доказване е на ищеца. В случая твърденията му за загуба на работа, намалени
социални контакти, влошено здравословно състояние, които са пряк резултат от
обвиненията не са подкрепени с доказателства.
По отношение имуществени вреди се твърди, че в приложения договор за
правна помощ не се съдържат данни за фактическото изплащане на хонорара от
1 500 лв. Липсват доказателства и за обема на извършените от адвоката
процесуални действия, тъй като в протокола привличане на обвиняем и за
предявяване на разследване адвоката е
бил друг.
Оспорва се искането за мораторни
лихви. Лихвата следва да се присъди в определен от съда начален момент. Въвежда
се възражение за погасяване на вземането за лихва с изтекла тригодишна давност.
Това вземане е неоснователно за времето 31.08.2014 г. до 14.11.2016 г.
Иска се отхвърляне на исковете
или при основателността им да се присъди обезщетение в по – нисък размер, тъй
като не е съобразен със закона – чл. 52 ЗЗД. Аргументира се, че въпреки
тежестта на обвиненията, мярката за неотклонение е „парична гаранция“ 1000 лв.,
разследването и съдебната фаза са протекли в разумни срокове.
В съдебно заседание чрез адв.
Маринов исковата молба се поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за
уважаването й.
Ответникът-Прокуратурата на РБ
чрез прокурор Чакърова оспорва иска, пледира за обезщетение в по – нисък размер.
Съдът установи
следната фактическа обстановка:
Страните не спорят по фактите за проведеното наказателно
преследване. Ищецът е бил обвинен в извършване на тежки умишлени престъпления по
чл. 142, ал.2, т.2 и т. 3 НК и чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 НК. Следствието по ДП №
15-305/2014 г. на РПУ-Приморско е започнало на 23.08.2014 г. и е приключило на
15.02.2015 г. Съдебната фаза по НОХД № 226/2015 г. БОС и ВНД № 79/2016 г. БАС е
започнала на 23.03.2015 г. и е продължила до влизане в сила на оправдателната
присъда на 31.08.2016 г.
Съдът е
разпитал свидетели.
Св. С.
познава ищеца от 2000 г. Заявява, че
имал авторитет, бил добър човек и никога не е имал проблеми с полиция и
прокуратура. Присъствал е при арестуването на ищеца с белезници в къщата му в ***,
като полицаите не дали обяснение. Това станало пред децата му, които се
притеснили. Същата вечер разбрал, че го обвиняват в отвличане на дете и закана
за убийство. Преди инцидента работил в престижна фирма, но след обвинението бил
уволнен. Ищецът се променил, затворил се в себе си, започнал да става нощем, да
пуши повече, да приема лекарства. След случая започнал да вдига кръвно. След
уволнението си намерил друга работа, но не се застоял на нея. Към момента работи
в магазин.
Св. Н. е съпруга на ищеца. Потвърждава факта
на арестуването ок. 01.30 – 02.00 часа след полунощ. Тя отключила вратата на
къщата и влезли полицаите с жилетки и
въоръжени. Те не знаели за какво искат да го арестуват, не знаели какво се
случва. Ищецът бил бял като платно и едва не припаднал. Децата – дъщеря на 3
годи и половина и син на 14 години присъствали, събудили се и видели ареста на
баща си. След освобождаването му на другия ден бил притеснен, наложило се да
взема лекарства за успокоение и за сън. Станал мълчалив, затворил се в себе си,
не искал да излиза и да се събира с приятели, вдигнал кръвно, бил уплашен
заради обвинението в тежко умишлено престъпление. Свидетелката присъствала на
съдебните заседания, където прокурорът поискал наказание лишаване от свобода.
По време на инцидента ищецът работел във фирма за пожароизвестяване.
Допускането му до всички обекти, включително летището, ставало с пропуск. След
обвинението бил освободен от работа, поради това. Намерил друга работа, но
напуснал, Към момента работи като техник в голям супермаркет. Ищецът и към
момента не се е възстановил от стреса.
От правна страна:
Съгласно
закона – чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая разследването
и поддържането на обвиненията пред съд са осъществени от прокуратурата, която е
отговорния субект по смисъла на закона. По отношение на ищеца е било предявено,
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления.
Установено е, че ищецът е бил признат за невиновен в извършване на
престъпленията, като оправдателната присъда е влязла в законна сила на 31.08.2016
г. При това положение искът е доказан по основание.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съгласно постоянната съдебна практика
на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи дори и при липса на
доказателства, но в случая се ангажират. Страданията и отрицателните емоции на
ищеца при обвинението му за извършени тежки умишлени престъпления, които не е
извършил не се нуждаят от доказателства по отношение размера и следва реално да
бъдат обезщетени.
Съдът при преценка на степента на
увреждането и начина на получаването му, преценява следните обстоятелства: периода
на наказателно преследване, предварително и в съдебна фаза, от 2 години и 8
дни, което е разумен срок; ищецът е бил обвинен в извършването на тежки
умишлени престъпления по смисъла на закона ; била му е взета лека мярка за
неотклонение „парична гаранция“ от 1 000 лв., като други мерки за
процесуална принуда не са били упражнени; ищецът е бил сравнително млад, на 38
години и е работил на престижна работа, като в резултат на обвиненията е бил
уволнен; имал е добро обществено положение; бил е неосъждан; установеното пред
съда от свидетелските показания за преживените от него отрицателни психични
преживявания в резултат особено на показното му арестуване, притеснение, отчужденост,
тревога, страх от наказанието „лишаване от свобода“, уронване на престижа.
Съдът намира, че тези преживявания на
ищеца са в причинна връзка с наказателното преследване срещу него. При това
положение и в приложение на чл. 52 ЗЗД съдът приема, предвид и стандарта на
живот за периода по икономически показатели, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв.
Неоснователно е искането за
присъждане на конкретен размер лихва до исковата молба, поради което следва да
се отхвърли. В изпълнение на постановленията на т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по
тълк.г.д. № 3/2004 г. ОСГК отговорността на държавата да плати обезщетение
възниква от влизане в сила на оправдателната присъда и от този момент се дължат
лихви върху присъдения размер. В случая оправдателната присъда е влязла в
законна сила на 31.08.2016 г.
Основателно е възражението на
прокуратурата в писмения отговор за изтекла давност от три години за вземанията
от лихва. Присъдата е влязла в сила на 31.08.2016 г., а исковата молба е
депозирана в съда на 14.11.2019 г., поради това за времето от 31.08.2016 г. до
14.11.2016 г. давността е изтекла на осн. чл. 111, б.“в“ ГПК и лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди от 15.11.2016 г. до изплащането.
По имуществените вреди.
В наказателното производство ищецът е
бил защитаван от адвокат, възнаграждението на когото е в размер на 1 500
лв., видно от приложено пълномощно. Възнаграждението е съобразено със
съответната наредба за минимални размери на адвокатските възнаграждения – чл.
13, ал.1, предвид престъпленията за които е бил обвинен ищеца и предвижданите
за тях размери на наказанията „лишаване от свобода“. Поради това искът за
имуществените вреди следва да се уважи.
По отношение лихвата върху главницата на тези
вреди съдът излага същите аргументи основани на приложението на ТР №
3/22.04.2004 г. по тълк.г.д. № 3/2004 г. и възражението на прокуратурата за
изтекла давност. Върху тази главница се дължи законна лихва от 15.11.2016 г. до
изплащането. Поради това предявения иск за лихви върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отхвърли и да се постанови друго.
По
разноските. Ищецът е представил списък с разноски в размер на 2 500 лв. адвокатско
възнаграждение, което е съобразено с размерите по съответната наредба. Предвид
уважената част от исковете искането за заплащане на разноски следва да се уважи
в размер на 788 лв.
Като се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул.
Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна прокуратура - Бургас да
заплати на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв. Матю
Маринов – САК, съд. адрес гр. София, ул.Цар Асен № 12 сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди предизвикани от обвинения за извършени
престъпления, за които е бил оправдан; ведно със законна лихва от 15.11.2016 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул.
Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна прокуратура - Бургас да
заплати на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв. Матю
Маринов – САК, съд. адрес гр. София, ул.Цар Асен № 12 сумата от 1 500
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди предизвикани
от обвинения за извършени престъпления, за които е бил оправдан; ведно със
законна лихва от 15.11.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв.
Матю Маринов – САК, съд. адрес гр. София, ул.Цар Асен № 12 против Прокуратурата
на Р България, гр. София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна
прокуратура – Бургас за заплащане сумата 16 222
лв., мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за времето от
31.08.2014 г. до датата на иска 14.11.2019 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв.
Матю Маринов – САК, съд. адрес гр. София, ул.Цар Асен № 12 против Прокуратурата
на Р България, гр. София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна
прокуратура – Бургас за заплащане сумата 486
лв., мораторна лихва върху главницата за
имуществени вреди за времето от 31.08.2014 г. до датата на иска 14.11.2019 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул.
Витоша № 2, Съдебна палата чрез Окръжна прокуратура - Бургас да
заплати на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв. Матю
Маринов – САК, съд. адрес гр. София, ул.Цар Асен № 12 сумата от 788 лв. разноски
съгласно списък и съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му.
Окръжен
съдия: