№ 3515
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203919 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц. К. К., ЕГН **********, чрез адв. Д. М. от
САК, против Наказателно постановление № 22-4332-001092/16.02.2022г.,
издадено от Началник сектор към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 183
ал. 4 т. 7 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а
ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 139
ал. 2 т. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди неправилно приложение на материалния закон и
се претендира отмяната на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. К. се явява лично. Прави
искане за отмяна на наказателното постановление. Излага твърдения, че е
имал поставен предпазен колан и не е съзнавал липсата на светлоотразителен
триъгълник, тъй като лекият автомобил не е негова собственост и той рядко
го управлява.
Представлява се и от упълномощен процесуален представител - адв. Д.
М. от САК, която пледира за отмяна на наказателното постановление. Излага
доводи, че от събраните в съдебното следствие доказателства не е доказано по
несъмнен начин извършването на нарушението по чл. 137а ал. 1 ЗДвП.
1
Твърди, че доверителят й не е осъществил нарушението по чл. 139 ал. 2 т. 1
ЗДвП от субективна страна, тъй като не е съзнавал липсата на
светлоотразителен триъгълник в автомобила.
Наказващият орган - Началник сектор в ОПП, СДВР, редовно
призован, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от наказаното физическо
лице, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление и в срока
по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - видно от обективираната в наказателното
постановление разписка, то е връчено на жалбоподателя на 21.02.2022г., а
жалбата е подадена на 02.03.2022г. /видно от датата на пощенското клеймо/.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 15.01.2022г. жалбоподателят Ц. К. К. бил правоспособен водач на
МПС с придобити категории В, М, А1, като на 26.05.2020г. от СДВР му било
издадено СУМПС № *********.
На 15.01.2022г. около 15:58 часа жалбоподателят Ц. К. управлявал лек
автомобил марка "Рено", модел "Меган" с рег. № ххххххх, собственост на
неговата майка - Р.К.А., на територията на град Нови Искър по ул. "Искърско
дефиле" с посока на движение от ул. "Лозарски път" към ул. "Отдих". Лекият
автомобил не бил оборудван с обезопасителен триъгълник, а жалбоподателят
Ц. К. не бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван
автомобилът. По същото време свидетелите Б. В. и Е. В. - служители в ОПП -
СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол спазване правилата
на ЗДвП на територията на град Нови Искър, като били спрели патрулния
автомобил на пресечката на ул. "Искърско дефиле" и ул. "Димитър Вачев".
Свидетелите В. и В. възприели управлявания от жалбоподателя лек
автомобил, който се движел срещу тях. Тъй като пред него нямало друг
автомобил, свидетелите успели да възприемат и че водачът е без поставен
обезопасителен колан. Когато видял полицейските служители,
жалбоподателят поставил обезопасителния си колан. Полицейските
служители подали сигнал със стоп палка, спрели автомобила, управляван от
жалбоподателя, и извършили проверка на автомобила и на водача. При
извършената проверка на оборудването на автомобила полицейските
служители констатирали, че автомобилът не е оборудван с обезопасителен
триъгълник. В присъствието на жалбоподателя и на свидетеля Е. В.
свидетелят Б. В. съставил АУАН серия GA, № 405998/15.01.2022г., с който
повдигнал против въззивника Ц. К. административнонаказателно обвинение
2
за нарушения на чл. 137а ал. 1 ЗДвП и чл. 139 ал. 2 т. 1 ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателя и му бил връчен препис. При съставяне на акта и
в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу акта не били направени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 16.02.2022г. Даниела Дескова -
началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР
издала обжалваното НП № 22-4332-001092/16.02.2022г., с което на основание
чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно
наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушението на чл.
137а ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП - административно наказание
"глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушението на чл. 139 ал. 2 т. 1
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Б. В., Е. В. и Г.Б., както и
писмените доказателства - заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, справка - картон на водача, заповед № 8121к-
13318/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, НП № 22-4332-
001092/16.02.2022г., АУАН № 405998/15.01.2022г.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите Б. В. и Е. В., които са еднопосочни, последователни и
кореспондират на писмените доказателства. Показанията на двамата са
напълно безпротиворечиви по отношение на обстоятелствата, при които са
наблюдавали управлявания от жалбоподателя лек автомобил, по отношение
на това дали водачът е имал поставен обезопасителен колан, както и кога е
поставил такъв. Както свидетелят В., така и свидетелят В. са категорични, че
автомобилът на жалбоподателя се е движел срещу тях и те са имали пряка
видимост, тъй като пред него не е имало друг автомобил, както и че
жалбоподателят е бил без поставен предпазен колан и е поставил такъв, едва
след като е видял полицейските служители. Противоречие се констатира
единствено по отношение на обстоятелството от какво разстояние
полицейските служители са наблюдавали автомобила на жалбоподателя, но
съдът прецени коментираното противоречие като несъществено предвид и на
обстоятелството, че изводът на какво разстояние е бил жалбоподателят,
когато полицейските служители са го възприели, е резултат и на субективна
преценка. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.Б., тъй като този
свидетел не е очевидец на извършената на жалбоподателя проверка и
неговите показания противоречат на показанията на свидетелите В. и В..
3
Свидетелят Борисов съобщава, че не е бил с жалбоподателя, когато
последният е бил спрян за проверка от полицейските служители, а е пътувал с
него преди това, като твърди, че по време на съвместното им пътуване
жалбоподателят е имал поставен предпазен колан. В показанията си
свидетелят Борисов твърди, че когато са се видели с жалбоподателя на
следващия ден, той му е казал, че след като го е оставил на спирката на
автобус № 27, е имал проблеми със служители на отдел "Пътна полиция".
Прави впечатление, че свидетелят Борисов не съобщава жалбоподателят да
му е казал, че му е съставен акт затова, че не е бил с поставен обезопасителен
колан, въпреки че е имал такъв, а единствено, че е имал "проблеми" със
служители на ОПП - СДВР. Показанията на свидетеля Борисов, че
жалбоподателят е имал поставен обезопасителен колан, не са относими към
момента, когато полицейските служители са възприели въззивника, а към
предхождащ момент, поради което и съдът намери, че показанията му не
разколебават показанията на свидетелите В. и В. и не са източник на сведения
за обстоятелствата, интересуващи производството.
Съдът кредитира писмените доказателства, които оцени като
еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени
средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и
при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН и на чл.
43 ЗАНН - в присъствието на един свидетел, който е присъствал и при
установяване на нарушението, и в присъствието на жалбоподателя и е
подписан от съставителя, свидетеля и жалбоподателя.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание както на
нарушенията, така и на обстоятелствата, при които са извършени, в това
число и дата и място на извършването им и посочване на нарушените
законови разпоредби. В НП е допуснато формално нарушение на чл. 57 ал. 1
т. 8 ЗАНН, като не са посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и
4
другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на
наказанието. Доколкото обаче предвидените административни наказания за
извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП са абсолютно определени
по вид и размер, с необсъждане на обстоятелствата от значение за
индивидуализиране на административните наказания на жалбоподателя, не е
било нарушено правото му на защита, поради което и нарушението на чл. 57
ал. 1 т. 8 ЗАНН не следва да се преценява като съществено.
От събраните по делото гласни доказателства, които се съдържат в
показанията на свидетелите В. и В., се установява с категоричност, че като е
управлявал на 15.01.2022г. около 15:58 часа лек автомобил марка "Рено",
модел "Меган" с рег. № ххххххх, на територията на град Нови Искър, по ул.
"Искърско дефиле" с посока на движение от ул. "Лозарски път" към ул.
"Отдих", жалбоподателят Ц. К. не е бил с поставен обезопасителен колан, с
какъвто е оборудван автомобила. С горното жалбоподателят е нарушил чл.
137а ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл, тъй като въззивникът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си - че управлява лек
автомобил без поставен обезопасителен колан.
Не са налице основания за обсъждане маловажност на нарушението
предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, според която за нарушения на ЗДвП
не се прилага чл. 28 ЗАНН.
За извършеното нарушение по чл. 137а ал. 1 ЗДвП законосъобразно
наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в абсолютно определения размер, предвиден в чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1
ЗДвП, а именно глоба в размер на 50, 00 лева.
Предвид горното съдът намери, че обжалваното НП следва да се
потвърди в частта по отношение нарушението по чл. 137а ал. 1 ЗДвП, тъй
като в тази част НП е издадено при правилно приложение на материалния
закон и в административнонаказателното производство в предсъдебната му
фаза не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят е извършил от обективна страна и нарушение на чл.
139 ал. 2 т. 1 ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат оборудвани с обезопасителен
триъгълник. От показанията на свидетелите В. и В. се установява, че при
5
извършената проверка на оборудването в автомобила, управляван от
жалбоподателя, се е установило, че той не е оборудван с обезопасителен
триъгълник. По същество жалбоподателят не оспорва, че в автомобила не е
имало обезопасителен триъгълник, а навежда доводи за субективна
несъставомерност. Нарушението по чл. 139 ал. 2 т. 1 ЗДвП е формално,
поради което може да бъде осъществено единствено при умишлена форма на
вината. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 139 ал. 2 т. 1 ЗДвП,
следва водачът на автомобила да е съзнавал липсата на обезопасителен
триъгълник, но въпреки това да е управлявал пътното превозно средство по
пътищата за обществено ползване. В случая не се установи с категоричност,
че жалбоподателят К. е съзнавал, че управляваният от него лек автомобил
марка "Рено", модел "Меган" с рег. № ххххххх не е бил оборудван с
триъгълник. От писмените доказателства се установява, че жалбоподателят не
е собственик на автомобила, а същият е собственост на трето лице - Р.К.А..
Не се събраха никакви доказателства, че управлявайки автомобила на
15.01.2022г. въззивникът е съзнавал, че от изискуемото се оборудване липсва
обезопасителен триъгълник. Съгласно чл. 6 ЗАНН административното
нарушение всякога следва да е извършено виновно. В случая доколкото съдът
намери, че не се установи жалбоподателят да е осъществил от субективна
страна нарушението по чл. 139 ал. 2 т. 1 ЗДвП,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана неправилно и в
тази част обжалваното НП следва да се отмени.
Жалбоподателят не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 и ал. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
001092/16.02.2022г., издадено от Началник сектор към ОПП, СДВР, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 ЗДвП на Ц. К. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,
00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-001092/16.02.2022г.,
издадено от Началник сектор към ОПП, СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 185 ЗДвП на Ц. К. К., ЕГН **********, е наложено
6
административно наказание "глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 139 ал. 2 т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7