Решение по дело №119/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Преси“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощник, против Решение № 4 от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 609/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 17/15.04.2024 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Сливен, с което на търговското дружество жалбоподател за нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 2а, изр. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че наложеното наказание е несправедливо. Излага съображения в подкрепа на доводите, като счита, че не е установена по безспорен начин продажба на д.о., а ако се приеме, че има нарушение, то представлява маловажен случай, тъй като е извършено за първи път. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирана писмена молба от процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална здравна инспекция – Сливен, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като необоснована и недоказана. Изразява становище по същество и моли съда да постанови съдебен акт, с който потвърди Решение № 4/ 07.01.2025 г. на Районен съд – Сливен като правилно и законосъобразно. При заявено искане за разноски от страна на касатора, моли същото да бъде редуцирано до минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 30.03.2024 г. в 23:46 часа в гр. Сливен е била извършена проверка в търговски обект - денонощен магазин, находящ се в гр. Сливен, на [улица], стопанисван от търговско дружество „Преси“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Н.. Установено било, че в обекта, представляващ закрито обществено място, са били изложени за продажба и били предлагани за свободна продажба на цена от 70 лева, без да са предназначени за продажба за медицински цели и употреба в хранителновкусовата промишленост, три броя метални флакони с търговска [Марка] 2200 ml д.о. (р.г.) и един брой метален флакон с търговска [Марка] 1000 ml, окомплектован с накрайник за пълнене на л.б.. Актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето и съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №15/ 01.04.2024 г. срещу „Преси“ ЕООД. Иззети били и следните вещи: 3 броя метални флакони с търговска [Марка] 2200 ml; 1 брой метален флакон с търговска [Марка] 1000 ml, 1 брой накрайник за окомплектоване с л.б..

Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното НП.

При постановяване на решението, Районният съд е приел, че: при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита; изпълнени са изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН; актът е съставен от оправомощено лице; спазени са срокове по чл. 34 от ЗАНН; в АУАН и в НП нарушението по чл.54а, т.5 от Закона за здравето е достатъчно точно и ясно индивидуализирано, детайлно описано по време и място на извършване. Формирал е извод, че „Преси“ ЕООД е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето в стопанисвания от него обект, поради което административнонаказателната му отговорност е законосъобразно ангажирана, като правилно не е приложен институтът на „маловажен случай“. С такива мотиви Районният съд е потвърдил обжалваното НП.

С оглед събраните по делото доказателства, изводите на Районния съд са правилни, съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С разпоредбата на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето е въведена забрана за продажбата на д.о. (р.г.) и пълнители с него, включително и онлайн в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл. 78а от Закона за храните. Съгласно санкционната норма на чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.), който наруши чл. 54а, се наказва с глоба от 800 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 1500 до 3000 лв. Когато нарушението по чл. 54а е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 3000 до 6000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 30.03.2024 г. в 23:46 часа в гр. Сливен, в търговски обект - денонощен магазин, находящ се в гр. Сливен, на [улица], стопанисван от търговско дружество „Преси“ ЕООД с ЕИК *********, е била извършена проверка, при която е осъществена продажба на д.о. (р.г.) и пълнител. Продажбата не е била за медицински цели и не попада в обхвата на случаите по чл.78а от Закона за храните. По отношение съдържанието на процесното НП и неговото съответствие с изискванията на закона, Районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението на касатора, че по делото не са установени данни за продажба на диазотния оксид, предлаган от санкционираното дружество. От доказателствата по делото се установява, че процесните флакони са били разположени в търговската част на обекта – денонощен магазин, представляващ закрито обществено място, за продажба по смисъла на цитираната разпоредба, като в АУАН и в НП е посочена продажната цена от 70 лева. Както правилно е приел Районният съд, осъществяването на продажбата е потвърдено от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – актосъставител, свидетел по АУАН и двама полицейските служители, присъствали при извършване на проверката, чиито показания са еднопосочни и безпротиворечиви, като кореспондират с описаното в акта и в НП.

П. Р. съд е приел, че в случая не са налице основания за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Гореизложеното налага извод, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; словесното описание на нарушението в АУАН и в НП е подробно и ясно; посочена е съответната норма от закона, чието неизпълнение е констатирано; описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Наложеното административно наказание съответства на определения в закона минимален размер.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 609/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.