№ 2315
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120102952 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“, ЕИК – *********, против
Община Бургас за осъждане на ответника да заплати сумата от 291,08 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата
молба, с който ответникът оспорва иска по основание и размер, респективно
въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на устните
състезания, процесуалният представител на ищеца депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи претенцията и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на Община Бургас
моли съда да отхвърли иска, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят В. П. П. притежава лек автомобил марка „***“, модел „*“, с
рег. № ***. Гумите на автомобила са с размери 19 цола (225х45х19), марка
1
„Бриджстоун“. Към дата 12.11.2021 г. между ищцовото дружество и
свидетелят е налице действащ застрахователен договор за застраховка „Каско
Стандарт“ от дата 18.11.2020 г. досежно описания по-горе автомобил със срок
на покритието от 28.11.2020 г. до 27.11.2021 г.
На 12.11.2021 г. през деня свидетелят управлява собствения си
автомобил марка „***“ в гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, като до бл.101 и
бл.102 в същия квартал, се разминава с друг автомобил. П. се движи със
скорост между 20 и 30 км/ч, при максимално допустима за този участък от 50
км/ч. В лентата, в която се движи, има необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно с размери около 40 см дължина, около 20 см ширина
и около 5 см дълбочина. Свидетелят не може да избегне дупката, като
премине в насрещната лента, тъй като в нея се движи друг автомобил. Той
възприема неравността и задейства крачната спирачка, но автомобилът не
успява да спре и предна лява гума попада в дупката, в резултат на което е
увредена гумата и джантата. На 12.11.2021 г. свидетелят подава заявление до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като посочва,
че на същата дата при разминаване с друг автомобил в ж.к. Меден рудник, до
бл.102 е увредил в голяма дупка предна лява гума и джанта. Свидетелят
подписва и декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско Стандарт“ от същата дата. По заявлението е образувана щета № ***,
като е определено за изплащане обезщетение в размер на 291,08 лева, която
сума е изплатена на свидетеля на 19.11.2021 г.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-автотехническата експертиза общата стойност за отстраняване на
получената щета е 443,63 лева, т.е. по-висока от сумата, която е изплатена на
водача на увредения автомобил.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства по делото, от показанията на свидетеля В. П. П. и
от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Претенцията на застрахователното дружество е с правно основание
чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.50, ал.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно чл.8, ал.3 от
Закон за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост,
като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от
2
общините – чл.31 от Закон за пътищата. Безспорно пътният участък, в който е
реализирано твърдяното ПТП, е част път, за който общината отговаря, защото
е на нейна територия. В конкретния случай, отговорността на собственика на
пътя в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е
положена за обезопасяването на вещта, за да не произтекат от нейната
употреба вреди.
Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователният
договор не е подписан от застраховащия, поради което липсва
правоотношение. Договорът за застраховка е от категорията на сделките,
посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки“, чийто
търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Според
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. В решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. №
11/2009 г. на I т. о. е прието, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и
това е едно от различията между търговското и гражданското право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В
търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на
сделката, изисква по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Видно е, че свидетелят П. не оспорва
действителността на договора, напротив – той се позовава на него, за да
претендира изплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо е налице
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и свидетеля.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е доказано мястото
на произшествието, защото в исковата молба е посочено друго място на
настъпване на ПТП. Вярно е, че описанието на мястото на настъпване на
събитието в обстоятелствата част на исковата молба не е достатъчно прецизно
досежно имена на улици, но ясно е отразено, че дупката е до бл.102 в ж.к.
Меден рудник. Нещо повече, това е и мястото, посочено в петитума на
исковата молба. Ето защо следва да се приеме, че заявеното в исковата молба
като място на произшествието се доказа по делото. Не е задължително и
уведомяването на органите на пътна полиция за попадане на автомобила в
дупката, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.125 от ЗДвП, при
които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие.
На следващо място, неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът не обори твърдението на
свидетеля П., че е управлявал автомобила със скорост между 20 и 30 км/ч,
което е в рамките на разрешената. Експертът посочи, че при задействане на
спирачната система на автомобила центърът на тежестта се измества напред и
тъй като се касае за ниско профилна гума, е възможно да се получи
увреждане на гумата и джантата и при попадане в процесната дупка с ниска
скорост. Водачът е възприел препятствието и е задействал спирачната
система, но не е могъл да спре, т.е. той е предприел всички действия, за да
предотврати вредата. В случая разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗДвП е
3
неприложима, защото неравността (дупката) не препятства разминаването
между двата автомобила, което да налага свидетелят П. да намаля скоростта,
за да пропусне движещия в насрещната лента автомобил. Освен това, по
аргумент от разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска
скорост. Предполагаемото наличие на дупка на пътя не е основателна
причина водачите да се движат с твърде ниска скорост, каквато е 20 км/ч., при
положение, че максимално допустимостта скорост в тази част на града, при
липса на знак за противното, е 50 км/ч.
Ето защо съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са
в размер на 520 лева, съобразно списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК – *********, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“, ЕИК – *********, на основание
чл.410, ал.1, т.3 от КЗ сумата от 291,08 лева (двеста деветдесет и един лева и
осем стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско Стандарт“ от 18.10.2020 г. по щета № *** на В.
П. П. за претърпени от него имуществени вреди, настъпили поради попадане
на собствения му автомобил марка „***“ с рег. № *** в необезопасена дупка
пред бл.102 в ж.к. Меден рудник на гр. Бургас на 12.11.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 12.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК – *********, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“, ЕИК – *********, сумата от 520
(петстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4