№ 2048
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110165047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С искова молба ищцата ******** Д. В. е предявила установителен иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД против *********** за
установяване нищожността на договор за предоставяне на допълнителни
услуги във връзка със сключен договор за паричен заем с код:
************/20.12.2018г. поради противоречие със закона на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК и
чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.146 от ЗЗП, а под евентуалност - на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Предявен е и
иск за установяване нищожността на издаден във връзка с процесния договор
запис на заповед поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл.34, ал. 1 от ЗПК.
Ищцата твърди, че сключила с *************, чийто правоприемник е
*********** договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със
сключен договор за паричен заем с код: ************/20.12.18 г., за
обезпечение на вземането по който ищцата издала запис на заповед в полза на
кредитора. Сочи, че заплатила сумата от общо 1800 лв. по договора.
Поддържа, че сключеният договор има характер на договор за потребителски
кредит, за който са приложими нормите на Закона за потребителския кредит,
включително и разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗПК, установяваща, че
кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския
кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница, като на основание
чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна. Включените
в договора клаузи били изготвени предварително, поради което договорът е
1
нищожен на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Релевира и довод, че процесният
договор бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и не били спазени нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и
т.11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, което имало за последица
недействителност на целия договор. По изложените съображения моли за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ************. Оспорва основателността на исковата като посочва,
че към договора за заем от 20.12.2018г. в действителност има сключен
договор за предоставяне на допълнителни услуги, чиято нищожност се иска,
но в конкретния случай ищецът не е ползвал услугите по договора за
допълнителни услуги, като не е отправял до дружеството заявление за
ползването им. По отношение на искането за прогласяване нищожността на
записа на заповед посочва, че няма как да бъде нищожен на посочените
правни основания, доколкото е едностранна абстрактна сделка, която стои
извън каквито и да било правни отношения, като се оспорва да има
доказателства в обратната посока в производството, т.е. по същество се
оспорва връзката между записа на заповед и договорните правоотношения.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Приет по делото е индивидуален договор за заем №
************/20.12.2018г., съгласно който между *************** (с
правоприемник "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ************) и
Д. В. е сключен договор за заем за сумата от 1000лв., със срок на заема 26
седмици, при договорен лихвен процент 40,00%. Съгласно чл.12 от договора
е описано, че заемателят се задължава в срок от 3 дни след сключване на
договора да осигури действието на трето лице, изразяващо все в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, което следва да отговаря на описани в договора условия
(дееспособно ФЛ, навършило 25г., минимален осигурителен брутен доход
през последните месеци от 1500лв. на месец и т.н.), като при неизпълнение на
задължението на заемателя се дължала неустойка в размер на 690,30лв.
Приет по делото е договор за предоставяне на допълнителни услуги във
връзка със сключен договор за паричен заем № ************/20.12.2018г.,
сключен между *************** (с правоприемник "МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ************) и Д. Д. В., по силата на който
договорът се сключвал по изричната воля на ползващия услугите (Д. В.) и във
връзка със сключения между страните договор за заем №
************/20.12.2018г., като допълнителните услуги представлявали
„Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на
погасителен план“, съпътстващи правата и задълженията на Д. В. във връзка
2
със сключения договор за заем. Съгласно чл.5 от договора – под
допълнителната услуга „Избягване на предсрочна изискуемост“ се разбирало
възможността на ползващия услугата за всеки тридесетдневен период от
срока на действие на договора за заем да забави плащането на една от
падежиралите вноски с 30 календарни дни, което можело да се ползва до 7
пъти през действие на срока на договора, за което дължал заплащане на цена
за използване на допълнителната услуга, определена за всеки 30-дневен
период през който имало погасителна вноска, чиято плащане било забавено с
повече от 30 дни, се дължала плащане на 10лв., но не повече от 70 лева за
целия срок на договора. Съгласно чл.6 от договора – под допълнителна услуга
„Възможна промяна на погасителен план“ се разбирало възможността
ползващият услугите да изрази желание да бъдат променени падежните дати
на погасителните вноски, като в случай на упражняване на правото – дължал:
при промяна на датите на всички погасителни вноски с до 7 дни – 2.3% от
стойността на главницата; при промяна на датите на всички погасителни
вноски с от 8 до 14 дни – 4.6% от стойността на главницата, а при промяна на
датите на всички погасителни вноски с 15 до 30 дни – 10% от стойността на
главницата.
Съгласно погасителен план Приложение № 1 по договор за заем №
************, са описани 13бр едноседмични вноски всяка в размер на
85.45лв., а при приложение на разпоредбата на чл.12, ал.4 – 138.55лв.
Прието по делото са разписки за получени суми, платени от ищцата на
ответника, както следва: 29.01.2019г. – 140лв., 09.01.2019г. – 200лв.,
26.02.2019г. – 36лв., 18.01.2019г. – 80лв.,14.03.2019г. – 50лв., 22.03.2019г. –
60лв., 22.03.2019г. – 60лв., 10.06.2019г. – 100лв., 07.08.2019г. – 200лв.
Съгласно прието заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че по
сключения договор за заем № ************/20.12.2018г. има постъпили 9бр
плащания от ищцата с обща стойност 926лв., които съответстват на
представените по делото разписки, като платените суми към
*************** (с правоприемник "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД)
били в брой.
Приет по делото е запис на заповед с клауза без протест и без разноски, с
дата на издаване 20.12.2018г., място на издаване гр.София, с издател ищцата,
по силата на който безусловно и неотменимо се задължава по менителничния
ефект да плати на ************* (с правоприемник "МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ************) или на негова заповед на
предявяване сумата от 1801.15лв., с описание, че записът на заповед е
предявен за плащане на 20.06.2019г. Съгласно индосамент се установяване, че
на 19.08.2019г. ************* (с правоприемник "МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ************) джиросало правата по записа на
заповед на трето неучастващо по делото лице – „***********.
От приобщеното по делото гр.д. № 9123/2020г. по описа на СРС, 128
3
състав, се установява, че с решение № 20274129/11.12.2020г. е признато за
установено, че ищцата дължи на „*********** сумата от 636.15лв., дължима
въз основа на издаден на 20.12.2018г. в гр.София запис на заповед от Д. Д. В.
в полза на ***************, прехвърлен с джиро от 19.08.2019г. на ищеца,
предявен за плащане на 20.06.2019г., което решение е потвърдено с решение
№ 294/16.02.2022г. по в.гр.д. № 7428/2021г. по описа на СГС, III-Б състав,
като в мотивите е посочено за пълнота, че пропускът на ответницата да
направи своевременно абсолютно възражение в срока за отговор на исковата
молба, е пречка да предяви иск за недействителност на процесната
менителнична сделка, а поради липсата на своевременно направено от
ответницата релативно възражение, изходът от висящ процес по предявен от
нея иск за недействителност на договора, сключен с *************** е без
значение за правилното решение на делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, под евентуалност – иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на договор за предоставяне
на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем с
код: ************/20.12.2018г., както и отрицателен установителен иск за
нищожност на запис на заповед по чл.34, ал.1 ЗПК.
По исковете за установяване нищожността на договор за предоставяне
на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем с
код: ************/20.12.2018г., настоящият състав намира следното:
Не е спорно между страните, че на 20.12.2018г. ищцата сключила с
************* (чийто правоприемник е ответникът ************) договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за
паричен заем с код: ************/20.12.2018г. Настоящият съдебен състав
приема, договорът за допълнителните услуги към момента на сключване на
договора противоречи на нормите на чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК,
които са императивни, поради което цялото споразумение е нищожно. Това е
така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а включените допълнителни услуги („Избягване на
предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“)
представляват именно услуга във връзка с управление на кредита, поради
което не може да се приеме, че за същите следва да се дължи възнаграждение.
На следващо място, уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, с
което се постига заблуждаваща търговска практика по см. на приетото в
решения на СЕС по дело С-453/10 на СЕС. Възражението на ответника, че
ищцата не е ползвала услугите по договора за допълнителни услуги, е
4
неоснователно, доколкото е ирелевантно дали в действителност са ползвани
услугите по договора, защото нищожността се преценява към момента на
сключване на договора. Налице е и правен интерес от иск за обявяване на
недействителност на договора за предоставяне на допълнителни услуги, а
възраженията за това дали в действителност са ползвани услугите по
договора, съответно кредиторът е събрал суми въз основа на недействителния
договор, не е предмет на настоящото производство.
По исковете за установяване нищожността на записа на заповед:
По допустимостта:
Налице е влязло в сила решение, което е между ищцата и джиратаря, че
ищцата дължи суми по ценната книга, но същото не се ползва със сила на
пресъдено нещо между издателя (ищцата) и джиранта, т.е. не е налице
идентитет в субективните предели на силата на пресъдено нещо лица по
смисъла на чл.298, ал.2 ГПК. Извежда се по твърдения на ищцата и правен
интерес от това, че процесният запис на заповед е издаден въз основа на
договора за предоставяне на допълнителни услуги, който бил недействителен,
както и поради наличие на предпоставките по чл.34, ал.1 ЗПК във връзка с
договора за предоставяне на допълнителни услуги.
По основателността:
Искът се явява неоснователен. Записът на заповед е формална,
абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в
писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно
императивната разпоредба на чл.535 ТЗ (процесният запис на заповед
притежава необходимите реквизити: 1. Наименование не само в заглавието –
ТР 1/2005 на ОСТК – т.1; 2. Безусловно нареждане да се плати определена
сума - ТР1/2005, т.2; 3. Падеж на предявяване; 4. Място на плащане; 5. Името
на поемателя или на заповедта на което трябва да се плати; 6. Дата и място на
издаване; 7. Подпис). На следващо място, съгласно чл.34, ал.1 ЗПК
„Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския
кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница“, която разпоредба
систематично тълкувана с останалите алинеи чл.34 ЗПК води до извод, че
забраната касае задължаване на потребителя за издаване на запис на заповед
като условие за отпускане на потребителски кредит, а не всяко издаване на
такъв менителничен ефект. По делото няма събрани доказателства записът на
заповед да е издаден въз основа на договор за предоставяне на допълнителни
услуги във връзка със сключен договор за паричен заем с код:
************/20.12.2018г., нито има какви и да било доказателства за
липсата на доброволно намерение от страна на потребителя да обезпечи
договор за предоставяне на допълнителни услуги чрез издаване на запис на
заповед, т.е. за каквато и да било принуда от страна на ответника за
задължаване ищцата да издаде записа на заповед от ищцата в обезпечение на
договор за предоставяне на допълнителни услуги.
По разноските:
5
С право на такива разполага само ищцата (така и Определение № 366 от
16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085 / 2022 г. на ВКС, където се цитира решение
от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи), която е
претендирала присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ
размер на 750лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. Д. В., ЕГН: **********, съдебен
адресат: адв. И., **************, срещу ************, ЕИК: ************,
гр.София, у*****************, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК нищожността на договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем с код:
************/20.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. В., ЕГН: **********, съдебен адресат:
адв. И., **************, срещу ************, ЕИК: ************,
гр.София, у*****************, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.34, ал.1 ЗПК за прогласяване нищожността на запис на заповед от
20.12.2018г., по силата на който Д. Д. В. се е задължила безусловно и
неотменимо да плати на ************* (с правоприемник ************),
или на негова заповед на предявяване сумата от 1801.15лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************, ЕИК:
************, гр.София, у*****************, да заплати на ************,
ЕГН: **********, ************, разноски по делото в размер на 750лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6