№ 390
гр. К., 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500243 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-то от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Т. Д., чрез представител по
пълномощие, против определение № 943 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 70/2022
г. на Районен съд - К., с което е оставено без уважение искането на Д. Т. Д. за
изменение на Решение № 275 от 28.07.2022 г. по гр. д. № 70/2022 г. на РС –
К., в частта за разноски, както следва: в частта, с която е осъден да заплати на
„С.“ ООД гр.К. сумата от 2 062.50 лева, представляваща разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска, и в частта, с която е осъдено „С.“
ООД гр. К. да заплати на Д. Т. Д. сумата от 455 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска/след намаляване на
уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца/. Излага съображения, че
ищецът не е следвало да бъде осъждан да заплати разноски, тъй като на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК е освободен от заплащане на такси и
разноски, тъй като се явява ищец по иск, произтичащ от трудово
правоотношение. Твърди също, че районният съд не е съобразил и приложил
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 6/12 г. в частта
относно т. 16, съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя
по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка счита
за неправилно и недопустимо ищецът да бъде осъден на разноски, чийто
размер е определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. На следващо място,
твърди, че неправилно съдът е намалил размера на адвокатското
възнаграждение на ищеца, като го е приел за прекомерно, като излага
съображения, че размера на адвокатското възнаграждение не е завишен и е
съобразен с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по
частната жалба „С.“ ООД гр. К., чрез представителя му по пълномощие, в
който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.
Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:
Гражданско дело № 70/2022 г. по описа на Районен съд – К. е
образувано по предявен от Д. Т. Д. против „С.“ ООД гр. К. иск с правно
основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука в размер на 60 000 лева, ведно със законната
лихва от деня на трудовата злополука.
С постановеното по делото решение № 275 от 28.07.2022 г. районният
съд е осъдил „С.“ ООД гр. К. да заплати на Д. Т. Д. сумата от 10 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 18.05.20221 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения осъдителен
иск по чл. 200, ал. 1 от КТ в останалата му част, за разликата от 10 500 лева до
пълния му предявен размер от 60 000 лева. С решението съдът е осъдил „С.“
ООД гр. К. да заплати на Д. Т. Д. сумата от 455 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, както и е осъдил Д.
Т. Д. да заплати на „С.“ ООД гр. К. сумата от 2 062.50 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срока за обжалване ищецът е подал въззивна жалба, в която е
инкорпорирано искане по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро от ГПК за изменение на
решението в частта му за разноски. Изложени са съображения, че ищецът не е
следвало да бъде осъждан да заплати разноски, тъй като на основание чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК е освободен от заплащане на такси и разноски, тъй като се
явява ищец по иск, произтичащ от трудово правоотношение. Освен това,
2
неправилно съдът е намалил размера на адвокатското възнаграждение на
ищеца, като го е приел за прекомерно, като излага съображения, че размера на
адвокатското възнаграждение не е завишен. Сочи също, че районният съд не е
съобразил и приложил задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№ 6/12 г. в частта относно т. 16, съгласно която минималният размер на
адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален
интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
тази връзка счита за неправилно и недопустимо ищецът да бъде осъден на
разноски, чийто размер е определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 943 от
09.09.2022 г., постановено на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Д. Т. Д. за
изменение на Решение № 275 от 28.07.2022 г. по гр. д. № 70/2022 г. на РС –
К., в частта за разноски, както следва: в частта, с която е осъден да заплати на
„С.“ ООД гр.К. сумата от 2 062.50 лева, представляваща разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска, и в частта, с която е осъдено „С.“
ООД гр. К. да заплати на Д. Т. Д. сумата от 455 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска/след намаляване на
уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца/.
Определението е правилно.
Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че не следва да
заплаща разноски на ответната страна, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК е освободен от заплащане на такива, доколкото се явява ищец по иск,
произтичащ от трудово правоотношение. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищците – работници и служители,
по искове, произтичащи от трудови правоотношения, не внасят такси и
разноски по производството на делата. Цитираната разпоредба обаче се
отнася само до дължимите по производството такси и разноски към бюджета,
т. е. ищецът не дължи държавни такси по делото и разноски за събиране на
доказателства – за призоваване на свидетели, за вещи лица и за извършване на
оглед. Същият обаче не е освободен при отхвърляне на иска от отговорността
за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната страна
по делото. С други думи, привилегията за работници и служители по искове,
3
произтичащи от трудови правоотношения, е само по отношение на бюджета.
В този смисъл е константната практика на ВКС, в т. ч. и цитираната от
първоинстанционния съд такава.
На следващо място, неоснователен е и довода относно приложимостта в
случая на т. 16 от Тълкувателно решение № 6/12 г. от 6 ноември 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя
по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от мотивите на
т. 16, даденото разрешение е било обусловено от действащата към датата на
тълкувателното решение – 06.11.2013 г., разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., уреждаща адвокатските възнаграждения по трудови
дела, за която е прието че се отнася и за исковете с определен материален
интерес. Тази разпоредба е била изменена и допълнена с ДВ, бр. 28 от 2014 г.,
като изрично е посочено, че за трудови дела с определен интерес
възнаграждението се определя съобразно ал. 2. Към момента на сключване на
договора за правна помощ, както и към настоящия момент разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. определя минималния размер на
адвокатското възнаграждение по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, но не и по трудови дела с определен интерес.
Поради изложеното, неоснователен е довода на частния жалбоподател, че
адвокатското възнаграждение на насрещната страна неправилно е било
определено по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (по дела с
определен материален интерес), а не по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Впрочем, адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено от ищеца,
също не е определено по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Що се касае до довода, че неправилно съдът е приел за прекомерно
адвокатското възнаграждение на ищеца и го е намалил до размера от 2 600
лева, съдът съобрази следното:
От приложения договор за правна защита и съдействие се установява,
че за предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ, по което е образувано
първоинстанционното дело, е било договорено и заплатено от ищеца
възнаграждение за адвокат в размер на 3500 лева. В тази връзка, предвид
4
материалния интерес – 60 000 лева, и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, действаща до 07.11.2022 г.), минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая е 2 330 лева. При
това положение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, договореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, поради което като е
намалил същото от 3 500 лева на 2 600 лева и е присъдил на ищеца разноски в
размер на 455 лева съразмерно с уважената част на иска,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.
Поради изложеното, искането за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските е неоснователно, респективно –
неоснователна е и частната жалба, поради което същата следва да се остави
без уважение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Т. Д. от гр. К., кв.
"В"*, *, ап.*, с ЕГН **********, против определение № 943 от 09.09.2022 г.
по гр. д. № 70/2022 г. на Районен съд – К., с което е оставено без уважение
искането на Д. Т. Д. за изменение на Решение № 275 от 28.07.2022 г. по гр. д.
№ 70/2022 г. на РС – К., в частта за разноски, както следва: в частта, с която е
осъден да заплати на „С.“ ООД гр. К. сумата от 2 062.50 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, и в частта, с
която е осъдено „С.“ ООД гр. К. да заплати на Д. Т. Д. сумата от 455 лева,
представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска/след
намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6