Р Е Ш Е Н И Е
№
26.07.2021 год. , град Т.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Т.ският
районен съд , първи състав,в открито заседание на пети юли през две
хиляди и двадесет и първа година:
Председател:АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Виолета Монова
Като разгледа докладваното от съдията
Георгиева гражданско дело № 762по описа на
Т.ският районен съд за 2020 год., за да
се произнесе – съобрази:
Предявен е иск с правно
основание по чл. 59, ал. 9 СК – за упражняване на родителските права и издръжка
.
Постъпила
е искова молба от Т.О. А. ЕГН ********** ***, действаща чрез адвокат
А.А. срещу В.В.А. , ЕГН ********** с
постоянен адрес и адрес за призоваване : с. Г., ул.“ Христо Ботев “ № 121
В исковата молба се твърди ,че с Решение № 96 от 01.07.2020г„ по Гр. Дело
№299/ 2020г. по описа на Районен Съд , Т. , ищцата и В.В.А. се развели по реда на чл. 330 от ГПК , във връзка с чл.
50 от СК ( развод по взаимно съгласие) . Като постигнали споразумение, за родителските права със
следните параметри: Родителските права относно роденото от брака малолетно дете
Нанси Валериева А. ЕГН ********** са предоставени за упражняване на нея като
майка, като детето ще пребивава при нея, на адрес: гр. Т. , кв.“ П“ бл. № 6,
ет. 2 , ап. 4 . Бащата -В.В.А. бащата следвало да осъществява режим на лични контакти с
детето свободно , съобразно с интересите на детето, или всяка първа и трета
събота и неделя от месеца , както и по един месец през лятото ако не съвпада с
редовната отпуска на майката . Родителските права относно роденото от брака
малолетно дете в.В.А. с ЕГН ********** били предоставени за упражняване на бащата
- В.В. Алексиевответник по настоящото дело , като детето следвало да пребивава
при него , на адрес: с.Г. ул.“ Христо Ботев “ № 121.Майката -Т.О.А. трябвало да
осъществява режим на лични контакти с детето в.В.А. свободно , съобразно с
интересите на детето, или всяка първа и трета събота и неделя от месеца , както
и по един месец през лятото ако не съвпада с редовната отпуска на бащата . Твърди
се ,че независимо от постигнатото между страните споразумение от момента на
развода ни , до настоящият момент и двете деца са почти през цялото време при
ищцата и тя е поела изцяло грижите, както за дъщеря си
Нанси така и за сина им В.слав.Твърди ,че в редките моменти , когато В.слав
посещавал баща си, бащата говори
негативни неща по адрес на ищцата , майката на ответника също настройвала сина им срещу нея , като прави коментари от сорта на: „ Майка ти
е мърша , майка ти е курва, смешника, миризлана, помиярка“.Същевременно през
учебната 2020/ 2021г. , след развода , сина им В.слав, бил приет във Футболна Академия „ Х.С.“ в гр. Е.
и тя го записала в СОУ“ Х.Я.“ гр. Е. да
учи. В този момент бащата бил в Турция на море, без ищцата да знае и без никое от децата да го придружи , за
пореден път. Когато през месец юни 2020г. децата били с бащата си на море , той ги разделил в две различни стаи на два различни
етажа и Нанси е била в стая с непозната за детето жена- Лидия Стоева и е била
оставена да се оправя сама. За това разбрала след почивката, от децата. Твърди
,че от като детето е записано да учи в гр. Е. бащата не е проявил никакъв
интерес да отиде , да види при какви условия сина му живее и учи, не се е
запознал с треньора, нито с класният на детето, не е посетил нито една футболна
среща с участието на сина си.Твърди ,че бащата нееднократно е заявявал пред
сина им и пред ищцата ,че ще го отпише
от училището и ще го върне отново в с. Г.. Счита като майка , че не било
редно и е недопустимо един баща да не подкрепя собственото си дете, да
не намира време за него. От началото на учебната 2020/ 2021г. в повечето случаи
тя карала и прибирала В.слав от Е. . Само тя
посещавала и футболните срещи в които участва сина им В.слав, всяка неделя. Това било време в което бащата, ако е имал желание е
можел да се ангажира с транспорт на сина ни или да посети неговите футболни
срещи.Твърди ,че знае от сина си , че три пъти бащата е изпращал чужд човек да
закара детето сутрин на училище , което според нея не е редно и детето се е
чувствало притеснено и некомфортно при тези пътувания. Твърди ,че на практика
бащата не полагал никакви грижи за сина си. Единствената демонстрирана
загриженост от страна на бащата е изпращането на парична сума в размер общо на
около 200 .00 лв. ( двеста лева) за период от един месец и половина, като
парите не са дадени от него директно на сина им , а се оставят някъде в града
при трети липа и тя трябва да ги взема.Твърди ,че двамата , като родители
нямали никаква нормална комуникация,
ответникът е блокирал телефонният и номер , блокирал е и в социалните мрежи от
една година и доколкото имали комуникация е през сина им , което било редно , защото , когато тя имала нужда от подкрепа и помощ от бащата
за децата , не могла да я получи от негова страна .
Моли съда на измени решение на Районен съд - Т. № 96 от
01.07.2020г. , по Гр. дело №299/ 2020г. по описа на Районен съд Т. относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното ни дете в.В.А., роден на
***г. и постановените мерки за местоживеене , режим на лични отношения и
издръжка на детето , като предостави упражняванто на родителските права по
отношение на детето в.В.А. с ЕГН ********** на нея неговата майка Т.О.А. с ЕГН **********
, с която се определи и местоживеене ***.Да определи следният режим на лични
отношения на бащата В.В.А. с ЕГН **********, с детето в.В.А., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя на месеца , от 09.00 часа в съботният ден до
18.00 часа в неделният ден , както и един месец през лятото , когато майката не
е в отпуск.Да осъдите бащата В.В.А. да заплаща на малолетният си син в.В.А. ,
чрез нея неговата майка и законен
представител Т.О.А. месечна издръжка в размер на 300 лв. ( триста лева) ,
считано от датата на влизане в сила на решението в частта за родителските права
, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , до настъпване на
обстоятелства за промяна на издръжката или пълнолетие на детето. Да прекрати
издръжката на детето в.В.А., дължима от неговата майка Т.О.А. , постановена с
Решение № 96 от 01.07.2020г, на PC - Т., по Гр. Дело №299/2020г. по описа на PC
- Т., считано от влизане в сила на настоящето решение, в частта за родителските
права.Претендира разноски .
В едномесечен срок от получаване на
разпореждането по чл.131 от ГПК, ответника
е подала писмен отговор.
В
отговора се твърди ,че иска е допустим но не е основателен . Не било вярно ,че
двете деца пребивавали през по- вечето време при тяхната майка . Детето В.слав
живеел при ответника и се чувствал щастлив и доволен ,а условията които
ответника е подсигурил на синът си били по-вече от добри .Не било вярно ,че
детето посещавало баща си в редки моменти и ,че ответника и майка му
настройвали детето против ищцата .На следващо място ищцата твърдяла ,че
ответника ходил на море без децата , а в следващото изречение твърдял обратното
.Истината била ,че ответника е водил и двете деца на море и те били щастливи от
това.Що се касаело до записването на детето В.слав да учи в гр. Е., решението
било взето еднолично от ищцата ,а той като баща се притеснявал ,че детето е на
крехка възраст и ще живее на пансион през седмицата.Не отговаряли на
обективната истина твърденията на ищцата ,че не полагал грижи за детето , същия
давал по 50 лв. на седмица на синът си тъй като детето било на пълен пансион в Е..Твърди
,че въпреки ,че е извън предмета на делото полагал грижи за дъщеря си Нанси , а
напротив и това дете искало да живее при него и идвала с удоволствие и радост
през дните когато я вземал. Поради факта ,че страните били осъдени да заплащат
по 153 лв. за дете и сумите били реципрочни , счита ,че не било необходимо тези
суми да се превеждат от едната страна на другата . Не отговаряли на истината
твърденията на ищцата за публикации във фейсбук , които били предмет на друго
дело.Твърди ,че не са налице нови обстоятелства , които да налагат изменение на
постановените мерки ,а напротив ако имало изменение то следвало да му се
присъдят родителските права върху дъщеря му Нанси , тъй като ответницата била
непригодна да се грижела по адекватен начин за нея, но това щяло да бъде
предмет на др. дело.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява , и се представлява от адв. А.А. от
ЛАК с пълномощно по делото , ответника
се явява и се представлява от адв. Е.Ц. от ЛАК с пълномощно по делото и заявява ,че желае да
се даде ход на делото , както и да се приеме доклада по чл.140 от ГПК
обективиран в определение № 323/06.11.2020г.
Съдът,
като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по
делото, като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от
становището на ДСП Т. , дадено съгласно чл.21,т.15 от З.З.Детето, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са родители на детето в.В.А.
,род. на ***г. видно от заверен препис на удостоверение за раждане серия АР
**********,оригинал на община Ловеч .Видно от
решение за развод по гр.д. №
299/20г. на Р.С.Т. , страните са бивши съпрузи и родителските права по
отношение на детето в.В.А. са предоставени на бащата, режима на лични контакти
е свободен , съобразно с интересите на
детето, или всяка първа и трета събота и неделя от месеца и определена издръжка
платима от майката в размер от
153лв , страните имат още едно малолетно
дете Нанси , за което родителските права са определени на майката ,бащата има
определен режим на лични контакти , както и дължи издръжка за това дете в
размер на 153лв , но родителсите права и издръжката по отношение на детето
Нанси не са предмет на настоящото дело. За
учебната 2020г./2021г. детето В.А. е било записано в 6 клас дневна форма на обучение на СУ „Х.Я.”.гр.
Е. видно от представеното удостоверение .
От
разпита на свидетелите от ищцовата страна О.И.П.-баща на ищцата и Д.Н.Г.
се установява ,че : Свидетелят Огнян Петров в показанията си твърди ,че бащата не се грижел за детето си , тъй като след развода внука му живеел при
дъщеря му ,тя се грижела за него . Детето имало дарба за футбол ,и по желание
на детето лично го завел във София във футболен клуб „Левски Спартак” за проби
,че имало желание да стане футболист, детето било одобрено , но условията за
живот ,които му предложили за неговото пребиваване били лоши и се отказали ,
поради което завели детето в друга школа в Е., където било одобрено и започнало
с голямо желание и дядото го е карал до училището с кола .В момента детето
учило в град Т. в гимназията под грижите на майка си . Свидетеля твърди ,че не
може да каже точно какви думи бащата казвал на детето против майката .Твърди
,че след развода майката и бащата почти нямали комуникация .Свидетелката Д.Г. ,
която е приятелка на ищцата твърди ,че са ходили двете до Е. да закарат детето
до училището , то било щастливо, детето казвало ,че като отидело при баща си се
страхувало да каже ,че искало да учи там
,защото приятелката на баща му щяла да започне да вика ,че в България нямало
спорт и от него нямал да стане спортист, твърди ,че ответника обиждал ищцата по
телефона и разговорите се провеждали от телефона на свидетелката ,че ответника
я блокирал.
От
свидетелите от страна на ответника Л.М.К., която живее на семейни начала с
ответника и Г.М.В. майка на ответника ,
се установява ,че : Свидетелката Лора Красимирова в обясненията си твърди ,че
режима на свиждане на детето с майката е свободен, и не бил само в събота и
неделя ,детето живеело при бащата ,но посещавало майката когато пожелаело
.Бащата правел всичко възможно синът му да се чувства комфортно ,
като бащата в последствие разбрал ,че синът му е записан да учи в Е., като
детето в това училище се чувствало неудобно били му крадени пари ,чувствало се
некомфортно, плачел не искал да стои там.Факта ,че детето ходи при майката
когато си поиска се потвърждава и от бабата по бащина линия св. Галина
Вапцарова.Твърди ,че бащата се грижи за детето си ,а когато същия е на работа
тя се грижи като негова баба и ,че ищцата не може да казва ,че бащата е пияница
алкохолик и наркоман.Твърди ,че преди развода и сега помага за децата , факт ,
който в залата потвърждава от ищцата ,че
е така.Свидетелката потвърждава ,че ответника е блокирал телефона на ищцата ,
тъй като тя се обаждала за щяло и нещяло.Твърди ,че внука и се чувствал добре
при бащата , а внучката и като идвала не искала да си тръгва, децата я обичали.
В съдебно заседание при закрити врати в
присъствието на социален работник е разпитано детето В.слав , същия е заявил ,че живее при баща си
,желае да живее при баща си , както и при майка си също ,но иска при баща си .
Видно от социалния доклад
основни грижи за детето полагат от бащата ,а на майката е определен свободен
режим на лични контакти . Грижите на всеки от родителите макар и отделно са
насочени към задоволяване на индивидуалните потребности на детето В.слав и се
стараят да му задоволят индивидуалните му потребности и да му осигурят лично
внимание . За 2020/2021г учебна година детето първоначално е било записано
в СУ „Г.Бенковски” и в началото на м.
октомври 2020г. е било записано в СУ „Х.Я.” гр. Е., като е настанено в
общежитие при училището,като причина за преместването е ,че тренира във
футболна школа „Х.С.” ,като от 04.03.2021г. детето е върнато да учи в училище
„Г.Бенковски”Т., по негова инициатива и със съдействието на бащата .Майката се
интересува от учебната успеваемост на синът си ,посещава родителски срещи и
разговаря по телефона с учителите в СУ „Х.Я.”-Е., към настоящия момент детето
се обучава в електронна среда , като бащата е подсигурил интернет в дома си в
с. Г. , а майката в гр. Т..Детето В.слав има силна емоционална връзка и с
двамата си родители и те са значими възрастни за него. След раздялата на
страните ,обаче родителското им сътрудничество не е на ниво , същите са със
влошени отношения.
По делото са изслушани и
родителите на детето В.слав.Ищцата в обясненията си твърди ,че децата са
разделени по искане на бащата за да не плаща издръжка , но след това той не
спазвал това което трябвало спазва като баща,имали уговорка и двете деца да
живеят при нея.Счита ,че нее добре децата да бъдат разделени ,бащата спрял
детето от училището в Е.. Детето е споделяло ,че друго дете в стаята му пречело
,но било преместено в друга стая само,желае двете деца да живеят заедно.Заявява
,че е съгласна една седмица двете деца да са при нея и една при него.По делото
е представена и извадка от Школо бг/л.91/, от която е видно ,че детето има по
основните предмети двойки и тройки. От своя страна ответника заявява ,че
желае режима да остане както сега ,не е
спирал синът си ,не бил спирал синът си да ходи при майката , детето му било
казало ,че го е била до кръв.
По делото е разпитан и изслушан социалния
работник Делийски който заявява , че поддържа социалния доклад , и че след завеждане на иска на 31.05.2021г. е
имало обаждане от ответника , че е имал уговорка да вземе децата ,но те не били
на адреса на майката ,а след телефонен разговор с ищцата същия разбрал ,че са
при бабата по майчина линия. По делото е изискана преписка
№356000-2359/15.06.21г., видно от която на дата 28.05.2021г ответникът е
следвало да вземе децата в 17 часа ,но е закъснял ,поради ,което ищцата ги е завела
при родителите си , като на ответника е съставен протокол за предупреждение. По
случая са разпитани полицейските служители
К.И.К. и Ю.И.М., които били
изпратени на инцидента в кв.”П” възникнал между В. и Т.. Ответника
обяснил ,че е закъснял да вземе децата,че бил на работа и като отишъл Т. му казала ,че са при
родителите и ,съставили протокол за предупреждение на В. и децата тръгнали
доброволно с него към с. Г..
По
отношение на този инцидент страните са дали обяснения , като ответника твърди
,че имал уговорка със синът си да го вземе и понеже е на работа ,когато дойде в
града ще му се обади .когато се обадил на детето било около 20-20,10ч.,
напазарувал , звъннал на детето ,то не дигало ,дигнала майката , попитал я къде
е В. и тя му отвърнала ,че го няма , а след това детето му казало ,че майката
взела телефона за да не му се обади. От своя страна ищцата обяснява ,че
уговорката била за 17ч.,бащата да вземе децата , но станало 17,18,19ч и бащата
не се е обаждал , а детето го търсело. Станало 21ч. и ищцата закарала децата
при майка си, като дошъл ответника в 21,40 ч.започнал да обижда да вика
полиция.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съобразно чл.59 ал.1 от СК при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите
относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в
техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5, а съобразно ал.9 ,ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане
на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. С решение за развод по гр.д. № 299/20г. на Р.С.Т. ,
страните , които са бивше бивши съпрузи са разделили децата , като родителските права
за детето Нанси А. са предоставено на
майката ищца по настоящото дело , определен е режим на лични контакти с бащата
–ответник свободен режим на лични контакти с детето или
всяка първа и трета събота и неделя от месеца,както и по един месец през
лятото,ако не съвпада с редовната отпуска на майката и 153 лв. месечна издръжка
,а родителските права по отношение на детето в.В.А. са
предоставени на бащата , като е определен за майката свободен
режим на лични контакти с детето или всяка първа и трета събота и неделя от
месеца,както и по един месец през лятото,ако не съвпада с редовната отпуска на
бащата, както издръжка в размер на 153лв.
Видно е разпитаните по делото свидетели , че
страните след развода са във влошени отношения помежду си и то не само преди подаване на иска ,а и по
време на самото дело , но въпреки това и двете деца контактуват с двамата
родители . От разпита на детето В.слав е видно ,че желае да живее при двамата
родители , но предпочита бащата , а двамата родители се грижат да задоволят
нуждите му което е видно от социалния доклад .Видно е от
извадка от сайта Школо бг/л.91/, че
детето В.слав има по основните предмети
двойки и тройки, тоест за него следва да се полаган по-солидни грижи с оглед същото да повиши успеха си , а както се
установява същото може да бъде при майката или бащата когато поиска , но явно
при тия контакти , същото не полага
достатъчно усилия относно учението , бащата е на работа и не може да се
занимава с него , а същото учи в град Т.
, където живее майката . Що се отнася до спортните възможности на детето ,
същото явно се чувства добре в Т. , а и не се доказа по един безспорен начин
,че В.слав желае на учи в Е. , още по-вече ,че се касае за малолетно дете , за
което е желателно да бъде с родителите си , които да упражняват ежедневен контрол
върху него. Родителските
права и задължения имат специфична служебна функция – те се признават от закона
и се възлагат на родителя, за да бъдат упражнявани и изпълнявани от него в
интерес на ненавършилото пълнолетие дете, респ. деца. Интересът на детето се
свежда до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който му осигурява адекватно упражняване и опазване
на неговите лични и имуществени права и интереси. Развода се е отразил върху
самите родители , които са в недобри отношения помежду си . Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че взаимоотношенията между родителите
играят изключително важна роля в живота на децата, те оказват огромно влияние
върху тях като личност, върху нормалното им психическо и нравствено развитие.
Там, където в отношенията между родителите се проявяват неуважение един към
друг, равнодушие, недоверие, грубост децата помръкват, а в случая това се е
отразило върху успеха на детето , тъй като същото може да бъде когато си поиска
и при когото си поиска от родителите , които живеят в различни населени места .Съгласно
практиката на В § 1, т.5 от допълнителните разпоредби на З.З.Детето
законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето, чрез
"преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето". Следователно
висшите интереси на детето са в основата на всяка мярка за закрила на детето.
Такива мерки има и в З.З.Детето, и в СК. За висшите интереси на детето съдът е
длъжен да следи служебно.
Съобразно Постановление №1/12.11.1974г. по
гр.д.№3/1974г на Пленума на Върховния съд-С предоставяне упражнението на
родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този
родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини
налагат това.Видно от мотивите на постановлението : Когато
децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на
привързаност и взаимопомощ.Ако родителите постигнат споразумение относно
разделяне на децата, необходимо е то да отразява обективна и трезва преценка за
действителните интереси на всички деца. Споразумението между родителите не е
спогодба по смисъла на чл. 125 ГПК.Разделянето на децата не бива да се допуска, ако чрез
споразумението се целят материални изгоди за родителите във връзка с
издръжката, жилището и т. н. Такова споразумение е в противоречие със закона и
е недействително.
В отговора на иска се твърди от ответника/л.50
от делото/ : „Що се касае до издръжката то следвало да се съобрази и следното
–в споразумението утвърдено от съда ,аз съм осъден да заплащам издръжка на
дъщеря ни 153 лв. и ищцата е осъдена да
изплаща издръжка на сина ни В.слав същия размер 153лв . Това са еднакви
реципрочни стойности и не е необходимо
тези суми да се привеждат от едната страна до другата и обратно , поради което
и ищцата не била плащала дължимата издръжка към сина си , като това положение е
по взаимно съгласие между мен и ищцата ” В обясненията си ищцата е потвърдила ,че децата са разделени по
искане на бащата за да не плаща издръжка , но след това той не спазвал това
което трябвало спазва като баща,имали уговорка и двете деца да живеят при нея.
В
случая обаче видно от материалите по делото двамата родители задоволяват
материално детето , грижат се за него . Детето има право да получава издръжката си в пари – всеки месец,
като при забава мога да търся и законната лихва. В определени
случаи, обаче когато се съглася на това, мога да получавам вместо пари
определени вещи – хранителни продукти, горива за отопление или други необходими
за оцеляването продукти, поради което съдът счита ,че решението по делото за
развод не противоречи на закона относно
родителските права и издръжката.
Тоест не се установява ,че
страните, като родители на малолетните си деца
са целели с разделянето на децата материална изгода във връзка с
издръжката, поради което споразумение не е в противоречие със закона . Съдът
счита ,че и двете деца на страните следва да се отглеждат от единия родител в случая майката , като на същата се предоставят родителските права по отношение
на детето В.слав , както и да бъде определена издръжка считано от влизане на
съдебното решение в сила. Безспорно е ,че и двамата родители имат родителски
капацитет и се грижат съобразно възможностите си за децата си . Съдът счита ,че родителските права следва да
се предоставят на ищцата тъй като същата има жилище в гр. Т. , където учи
детето в момента , родителските права по
отношение на детето Нанси са предоставени на майката другото дете на страните
,а според постановлението на Върховният съд ,децата следва да живеят заедно ,
следва да бъде определена издръжка за детето В.слав платима от бащата .
Допълнително следва да се обърне внимание на факта обективиран в социалния
доклад ,че бащата работи в гр.
Троян ,фирма „Й.Т” пътува със собствен транспорт , като тръгва от с. Г. в 05,30
и се прибира вечер в 18,30-19ч. , тъй като изминава в двете посоки общо около
200км., тоест бащата при това работно време трудно може да се грижи за синът си
и да му обръща внимание , да му помага с уроците , освен с помощта на бабата по
бащина линия , но видно от учебния успех на детето ,бабата едва ли има
възможност да му помага в учебният процес. По
отношение на майката същата е собственичка
на фирма „В” ЕООД , шнек бар „Шатрите” в гр. Т. , самоосигуряващо се лице е
върху сумата от 650лв. , като в периода 01.12.2020г.-01.03.2021г. фирмата не е
извършвала дейност , работното и време е от 08,00 ч.- 14,00 ч. преди обяд и
след обяд от17,00 ч. до 21,00ч., тоест същата ще може да изпраща детето до
училището да го посреща и да се занимава с него и да му помага в учебния процес
.Предвид
горното съдът следва да измени Решение №96/01.07.2020г. постановено по гр.д. №
299 /2020г- на Р.С.Т. по отношение на
родителските права и издръжката на
малолетното дете в.В.А. , като ги предостави на майката Т.О.А. и детето ще живее на нейния адрес в гр. Т. , кв.“ П“ бл. № 6, ет. 2 , ап.
4.Следва да се определи режим на лични
отношения на бащата В.В.А. с ЕГН **********, с детето в.В.А., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя на месеца , от 09.00 часа в съботният ден с преспиване до 18.00 часа в неделният ден ,
както и един месец през лятото , когато майката не е в отпуск, а през
останалото време детето винаги може да бъде при бащата със съгласието на майката.
Предвид факта ,че родителските права се
предоставят на майката следва да бъде
определена месечна издръжка за детето В.слав
платима от ответника, като същата ще бъде дължима от влизане на
решението в сила .
Размерът на необходимата издръжка се определя
в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи, като това задължение на родителите е безусловно, т.е. те дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Видно от социалният доклад
/41,втора страница/в р-л „трудова заетост ,работно време и доходи” бащата В.А. работи в сферата на строителството в гр. Троян
,фирма „Й.Т” с брутно месечно възнаграждение 18,50лв ,пътува със собствен
транспорт , като тръгва от с. Г. в 05,30 и се прибира вечер в 18,30-19ч. , тъй
като изминава в двете посоки общо около 200км. Съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат
имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да се
определя нормативно ¼ от МРЗ, освен ако даването на издръжка в по –
голям размер не би представлявало особено затруднение за родителя.При определянето на частта от цялостната издръжка,
която следва да поеме всеки от
родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото
живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би
следвало да получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981
г. на Пленума на ВС, т. 2/. По
делото няма данни бащата да получава семейни помощи за деца , майката получава
40 лв. за едното дете, за което са и предоставени родителските права видно от социалния доклад . Майката е собственичка на фирма „В” ЕООД ,шнек бар Шатрите в гр.
Т. , само осигурява се на 650лв , като в
периода 01.12.20202г.-01.03.2021 фирмата не е извършвала дейност . Съдът като взе предвид и становището
на Дирекция социално подпомагане Т. , писмените доказателства по делото , както
свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели,счита че
месечно за детето В. са необходими и
достатъчни 200 лв. , като издръжката е дължима от датата на влизане на
решението в сила в едно със законната
лихва върху всяка една просрочена вноска,като за разликата до пълния
претендиран размер от 300 лв. отхвърля ,а именно за 100лв.
Правото на
детето да получава издръжка от своя баща
е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило
пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната
издръжка, която ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си
дете ,като следва да бъдат съобразени не
само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия
я. В настоящият случай настоящия състав
счита ,че бащата има възможност да
заплаща издръжка в размер на 200 лв. , същата е около минимума на нормативно
определения,а и детето е подрастващо и нуждите му постоянно се увеличават било
то от дрехи , храна , посещение на извън класни форми , компютър за онлайн обучение
и др. Изложеното, както и фактът, че минималният размер
на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 162,50
лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от ПМС №
331/26.11.2020 г,обнародвано ДВ бр.103 от 04.12.2020г за определяне нов размер
на минималната работна заплата за страната, която е в размер на 650 лв. от
01.01.2021г., води до извод, че предявения иск е доказан по своето основание до размера от
200лв.При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
минимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на
малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите
за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.На
основание чл. 146, ал. 1 от СК ответника дължи и обезщетение за забава, в
случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната лихва.
Съдът намира,
че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на
детето и възможностите на родителите.
Съдът намира,
че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на
детето и възможностите на родителите.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще се
възложи заплащането на държавните такси по исковете за издръжка , както следва за издръжката 4 на сто върху
сбора на тригодишните платежи в размер на 288 лв. и 5.00 лв./пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №96/01.07.2020г. постановено по гр.д. №
299 /2020г- на Р.С.Т. в частта по
отношение на родителските права за малолетното дете в.В.А. .
Предоставя
родителските
права по
отношение на детето в.В.А. с ЕГН ********** на майката Т.О.А. с ЕГН ********** ***.
Определя
местоживеене на детето в.В.А. на адреса на майката Т.О.А. с ЕГН **********:***.
Определя режим на лични отношения на бащата В.В.А.
с ЕГН ********** ***, с детето в.В.А. с
ЕГН **********, както следва: Всяка
първа и трета събота и неделя на месеца , от 09.00 часа в съботният ден с преспиване до 18.00 часа в неделният ден , както и един месец през лятото , когато
майката не е в отпуск, а през останалото време детето
винаги може да бъде при бащата със
съгласието на майката.
Осъжда
В.В.А. с ЕГН ********** *** да заплаща за детето в.В.А.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.О.А. месечна издръжка в размер на
200/двеста /лв., считано от влизането на решението в сила в едно със
законната лихва върху всяка просрочена
вноска , до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване,
като до пълния претендиран размер от 300лв отхвърля ,а именно за 100лв.
Осъжда В.В.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка за
държавните такси на районен съд Т. сумата от 288 лв.представляваща държавна
такса по делото, съобразно размера на определената издръжка по чл.143 ал.2 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Ловеч в двуседмичен срок от уведомяване
на страните по делото, че е изготвено.
Районен съдия: