Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 313 от 27.03.2015 година по гр.д. № 2436/2014 година Районен съд - гр.В. Т. е осъдил О. В. Т. да отстъпи собствеността и предаде владението на Ц. С. М. върху поземлен имот № 42 в кв.10 по ПУП на с.В., с площ от 500кв.м., при граници на поземления имот по скица № 110 от 24.08.2010 година на О. В.Т. : ПИ № 43 ; запад - улица; север - улица; юг - ПИ № 45, който имот по подробния устройствен план на селото е включен в урегулиран поземлен имот І за търговска сграда, кметство и поща в кв.10, с уредени регулационни отношения и неприложена улична регулация по отношение на улица ок 23-24, при граници на УПИ по същата скица : изток - дере; запад - улица; север - улица; юг - УПИ V - 45, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, подробно описан в Нотариален акт № 715, том 4,рег.№ 9017,дело № 503/2010г. на нотариус Денчо Денчев, с район на действие ВТРС, като О. В. Т. е осъдена да заплати на Ц. С. М. сумата 750 лева, представляваща направени от нея разноски по делото. С определение № 1229/24.06.2015 година по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на О. В. Т. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Недоволна от така постановените решение и определение е О. В. Т., която ги обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В подадената от нея против решението въззивна жалба О. В. Т. твърди и развива съображения, че същото е процесуално недопустимо, респективно - неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдороизводствените правила.Твърди, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че общината владее имота и поради това следва да отстъпи собствеността и го предаде на неговия собственик Ц. С. М.. Посочва, че от заключението на допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, неоспорена от двете страни по делото, процесният имот е неограден и по време на огледа е бил празен, при което намиращата се в имота едноетажна сглобяема постройка, която е собственост на общината, е преместваема. В тази връзка твърди, че с оглед характера на постройката, същата не попада в приложното поле на строеж, построен без строителни книжа, по отношение на който собственикът на земята следва да учредява право на строеж. След като това е така, респективно - след като общината държи своя преместваем обект върху имота на ищцата, сега въззиваема, твърди О. В. Т., то за собственика съществува право да иска освобождаването на терена, но не и връщане на владението, тъй като тя не владее имота. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на Ц. С. М. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди и развива съображения, че присъденото на последната адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това алтернативно моли определението на първоинстанционния съд от 24.06.2015 година да бъде отменено и присъденото възнаграждение да бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски. Въззиваемата Ц. С. М. заема становище и развива съображения, че жалбите на О. В. Т. по делото са неоснователни и недоказани.Твърди, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един безпротиворечив начин, че от 2012 г. – от момента , когато е назначен новият кметски наместник, той започва да оспорва собствеността й, заключва имота и не допуска никой в него, като твърди, че това е имот, собственост на общината, нещо, което от събраните по делото доказателства се установява, че не е така. Посочва,че правният й интерес от предявения по делото иск изхожда точно от това, при което са налице новонастъпили факти - оспорване на собственост. Твърди, че присъденото й адвокатско възнаграждение е в минимален размер, при което по какъвто и да било начин няма прекомерност. Моли обжалваните от О. В. Т. решение и определение да бъдат потвърдени. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: По въззивната жалба на О. В. Т. против решение № 313 от 27.03.2015 година: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваното от О. В. Т. решение е валидно и допустимо, но по същество - необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр.В. Т. е бил предявеният от Ц. С. М. против О. В. Т. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху поземлен имот № 42 в кв.10 по ПУП на с.В., с площ от 500кв.м., при граници на поземления имот по скица № 110 от 24.08.2010 година на О. В.Т. : ПИ № 43 ; запад - улица; север - улица; юг - ПИ № 45, който имот по подробния устройствен план на селото е включен в урегулиран поземлен имот І за търговска сграда, кметство и поща в кв.10, с уредени регулационни отношения и неприложена улична регулация по отношение на улица ОК 23-24, при граница на У¤И по същата скица : изток - дере; запад - улица; север - улица; юг - УПИ V - 45, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, подробно описан в Нотариален акт № 715, том 4,рег.№ 9017, дело № 503/2010г. на нотариус Денчо Денчев, с район на действие ВТРС. По делото е установено и не се спори, че Ц. С. М. е собственик на претендираното от нея по делото дворно място, заедно , с подобренията и всички насаждения в него, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 715, том ІV, рег.№ 9017,дело № 503/2010 година на нотариус Денчо Денчев, с район на действие района на ВТРС / л. 14 от първоинстанционното дело/. По делото се спори владее ли/ държи ли/ ответната О. имота без да има за това основание или не. За да уважи с обжалваното от О. В. Т. решение предявения от Ц. С. М. по делото иск по чл.108 ЗС, Районният съд е приел, че "... ответникът владее имота, предмет на делото, т.е. упражнява фактическата власт върху вещта, без да има основание за това..... ключът от постройката, изградена върху имота на ищцата, се държи от ответника...." при което " Строежът на постройката за "здравна служба" е незаконен.....",, а " Фактическото строителство не създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността върху терена - чл.92 ЗС." Тези изводи на първоинстанционния съд, макар и правилни и законосъобразни по принцип, са неотносими към конкретната фактическа обстановка. За да се уважи предявеният по делото иск по чл.108 ЗС е необходимо при условията на кумулативност да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания от него по делото имот и ответникът да го държи или владее без да има за това основание. Липсва ли която и да било от тези предпоставки, искът по чл.108 ЗС не следва и не може да бъде уважен. В конкретния случай по делото не се спори, че Ц. С. М. е собственик на претендираното от нея по делото дворно място. Липсват каквито и да било доказателства обаче, че О. В. Т. го владее или държи. По делото липсват доказателства, установяващи твърдението на Ц. М., че кметският наместник на село В. " ... е завзел дворното място като е стоварил в него строителни материали." Напротив: Видно от показанията на свидетелката Пенка Велкова Кънева, депозирани в съдебно заседание пред първата инстанция на 13.02.2015 година, процесният имот не е ограден, при което" Ловджиите там си спират колите, кучетата, всичко е там." Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, което заключение е прието и не е оспорено от страните по делото, процесният имот е "... празен и неограден." Колкото до изградената от общината в имота за здравна служба сглобяема постройка , монтирана върху бетонна основа, за която е основният спор по делото, то тази постройка е преместваема, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. След като това е така, то тази постройка не попада в приложното поле на строеж, построена без строителни книжа,в какъвто смисъл е и чл.120а,ал.2 ППЗТСУ /отм./ В този случай собствеността върху постройката не следва собствеността върху земята. Собственикът на постройката разполага с правото да я демонтира и премести, респективно - собственикът на земята има право да иска от собственика на постройката да направи това. Ето защо претенцията на Ц. М. за ревандикирането на терена не засяга правото на собственост на общината върху постройката .Ако и доколкото с тази постройка общината пречи на Ц. М. да упражнява в цялост правото си на собственост върху процесния имот, тя би могла да защити правата си по друг ред, но не и с предявения от нея по делото иск по чл.108 ЗС. Изложеното относно въззивната жалба на О. В. Т. против постановеното от Районния съд решение налага извод за основателност на жалбата на общината и против определението на съда по чл.248 ГПК. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбите на О. В. Т. по делото са основателни и доказани. Обжалваните от общината решение и определение, като порочни, следва да бъдат отменени и вместо тях следва да бъде постановено решение, с което исковата претенция на Ц. С. М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК, Ц. С. М. следва да бъде осъдена да заплати на О. В. Т. направените от общината разноски по делото за двете инстанции в общ размер 659,60 лева, в това число и адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 313 от 27.03.2015 година и определение № 1229/24.06.2015 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 2436 /2014 година ,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по делото от Ц. С. М., с ЕГН *, от гр.Д., ул."Р. " № *, против О. В. Т. иск по чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот № * в кв.10 по ПУП на с.В., с площ от 500кв.м., при граници на поземления имот по скица № 110 от 24.08.2010 година на О. В.Т. : ПИ № * ; запад - улица; север - улица; юг - ПИ № *, който имот по подробния устройствен план на селото е включен в урегулиран поземлен имот І за търговска сграда, кметство и поща в кв.10, с уредени регулационни отношения и неприложена улична регулация по отношение на улица ОК *, при граници на УПИ по същата скица : изток - дере; запад - улица; север - улица; юг - УПИ * - *, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, подробно описан в Нотариален акт № *, том *,рег.№*,дело № 503/2010г. на нотариус Денчо Денчев, с район на действие ВТРС. ОСЪЖДА Ц. С. М., с ЕГН *, от гр.Д., ул."Р. " № * , да заплати на О. В. Т. направените от общината разноски по делото за двете инстанции в общ размер 659,60 лева / шестстотин петдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ , в това число и адвокатско / юрисконсултско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |