РЕШЕНИЕ
№ 3990
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330105869 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Б. Я. срещу „Креди Йес“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване за недействителна
клаузата по чл.8 за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, предвидена в договор за паричен заем № ***, поради
противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на законна, а именно чл.19, ал.4 ЗПК,
както и да се присъди в полза на ищеца сума в размер на 374.21 лева – платена без
основание по недействителната клауза за неустойка по посочения договор за кредит, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.04.2022 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен паричен заем № ***, по който ответникът е
заемодател, а ищецът заемател, в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която е недействителна
поради противоречие с добрите нрави, както и заради това, че с нея се цели едно
допълнително оскъпяване на кредита и по своята същност е възнаградителна лихва и
уговарянето й като неустойка е с цел да се избегне ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. По
тази клауза от ищеца е заплатена на ответника сума в размер на 374.21 лева, която
подлежала на връщане, поради недействителност на клауза. С оглед изложеното са
предявени исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че договорът за заем е валидно
сключен, както е валидно постигната и клаузата за неустойка. Моли се за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал. 1, пр. 2 и пр.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и заобикалящи закона., както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи доводите си
за недействителност на оспорваната клауза, както и че по нея е заплатил на ответника сума в
размер на 374.21 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за
паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение.
С определение от 08.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили за паричен заем № *** със съдържанието, посочено от ищеца в исковата молба, в
който е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение във фиксиран размер от 374.21 лева, която не формира ГПР. Не се спори, че
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 374.21 лева по клаузата за неустойка.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Креди Йес“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договора за кредит №*** /л.5/ в чл.8 е уговорено задължение за
потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове, като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи
неустойка в размер на 374.21 лева.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.6/, като
при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 374.21 лева – чл.8.
2
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на неустойката се доближава до
размера на отпуснатия кредит и несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би търпял
от непредставянето на обезпечение.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл. 8 от договор за договор за кредит № ***, поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Обстоятелството, че ищецът не е плащал суми по клауза за неустойка, не означава, че
същият не може да претендира недействителност на тази клауза, напротив в този случай има
интерес от обявяване на клаузата за недействителна, доколкото във всеки един момент
ответникът може да търси изпълнение.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По осъдителния иск:
С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено по
нея се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД. Като безспорно
между страните е отделено, че ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 374.21
лева – възнаграждение за поръчител, поради което тази сума подлежи на връщане.
3
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Д. В. М., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.7-гръб/, съгласно който на ищеца
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д. М.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. в размер на 300 лева,
определено въз основа на уважените претенции, което ще му се присъди. Съдът приема, че в
случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото с предявените искове се
защитава един и същия правен интерес да се получи недължимо платена сума по клауза за
неустойка. Интересът щеше да е различен и да се дължи отделно възнаграждение, ако бяха
останали незаплатени суми по клауза за неустойка, в случая такива незаплатени суми не са
останали, поради което съдът приема, че се дължи едно възнаграждение. Защитата по двата
иска е идентична с предявените два иска, в случая, се постига една и съща защита за
потребителя. В тази връзка съдът споделя съдебна практика на ВКС, обективирана в
Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в
този съдебен акт други определения на ВКС, съгласно които е прието, че в хипотеза на
обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове, като на база този сбор се определя адвокатското възнаграждение по
Наредбата за минималните размери на адвокатките възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата по чл.8 за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договор за паричен
заем № ***, сключен между В. Б. Я., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес:***,
сумата в размер на 374.21 лева – платена без основание по недействителната клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2022 г. до окончателното плащане,
както и сума в размер на 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. В. М., вписан в АК - Пловдив,
на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните, а на ответника и препис от молбата на
ищеца с посочени банкови сметки.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4