РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Перник, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500204 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР-Перник, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, чрез пълномощника юрисконсулт З. В., срещу
Решение № 152/16.02.2023 г. по гр.д. № 4349 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник, в
частта му с която ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на Н. Г. Й., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 221,37 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд
при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.20 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба- 29.07.2022 г., до окончателното изплащане и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 52,51 лева - представляваща обезщетение за забава върху
дължимото трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа на
съответното вземане за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., както и са присъдени
съответни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон,
довело до неправилни изводи на съда. Възразява се, че дължимите възнаграждения за
положения от ищеца нощен труд са заплатени със съответното увеличение и няма правно
основание за изплащане на допълнително възнаграждение чрез превръщането му в
извънреден. Излагат се подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения,
като се сочи, че решението е постановено при неправилна преценка на нормативната уредба.
1
Иска се отмяна на решението включително и относно разноските, присъдени в полза на
ищеца и на съда и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на
исковете. Претендират се сторените разноски за производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата в който
се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение при
ответника ОДМВР- гр. Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по
служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се
урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим на труд -
дневни и нощни смени в ОДМВР – Перник по утвърдени графици за 8, 12 или 24 часови
дежурства, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие - чл.
187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно икономическата експертиза, приета от първоинстанционния съд, са отчетени
часовете нощен труд в съответствие с представените протоколи за отчитане на отработеното
време и платежни документи, в изготвените към експертизата приложения за времето от
22,00 и 06,00 часа за всеки месец и по години за исковия период, като отработеното работно
време се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 1246
часа нощен труд. Изплатени са суми на ищеца за положен нощен труд по 0,25 лв. на час или
общо за процесния период в размер на 1122,80 лв., поради което разликата между
дължимото трудово възнаграждение, изчислено след преобразуване на нощните часове в
дневни извънреден труд, и платените суми за този труд възлиза на сумата от 221,37 лв.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Текстовете на чл.3, ал.2
в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между от 22:00 до 06:00 ч., като работните часове не следва да
2
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими
към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, каквато уредба е съдържал чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023
година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС,
явяващо се задължително за съдилищата, за нощния труд в МВР не важат правилата на
Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават
отработените часове. За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение,
полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не
следва да се прилага специалния коефициент от 0,143 по който до 2016 година са се
умножавали часовете за нощен труд в МВР.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на
Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство
и е съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В
Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в
брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР, съпоставени с чл. 140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се
обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е
изразил воля да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други
начини: допълнително възнаграждение за прослужено време ( чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), по-
голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване
на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.
2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат
върховните съдии.
С оглед на всичко гореизложено, съдът приема исковата претенция за заплащане на
нощен труд за процесния период от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. в размер на 221,37 лв. ,
получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за неоснователна.
Предвид този извод, неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.
3
С решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат,
различни с тези на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС,
обективирана в тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от
ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в частта
за разноските, съответстващата на уважената част от претенциите.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя се дължат сторените разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
В първоинстанционното производство ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., от което с решението му е присъдена сумата 57,98
лв. за прекратената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед извода за
неоснователност на исковете в останалата за разглеждане част, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответника следва да се присъди допълнително сумата 42,02 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 125,00 лв. /сто
двадесет и пет лева/ – разноски за въззивното производство /от които 25,00 лв. – държавна
такса по жалбата, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 152/16.02.2023 г. по гр.д. № 4349 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Перник, в обжалваната му част с която ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на Н.
Г. Й., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 221,37 лева, представляваща възнаграждение
за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време за периода от 29.07.2019 г. до
10.07.20 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 29.07.2022 г.,
до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 52,51 лева-
представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за
положения извънреден труд, считано от падежа на съответното вземане за периода от
26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., както и разноски за производството в размер 167,93 лв. и по
сметка на Районен съд – Перник сумата 150 лв. – заплатено от бюджета възнаграждение за
вещо лице, и сумата 50 лв. – представляваща дължима държавна такса по уважената искова
претенция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Областна
дирекция на МВР Перник, ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. "Самоков" 1, искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 221,37 лв., представляваща възнаграждение за
положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време за периода от 07.06.2019 г. до
10.07.2020 г., сумата 52,51 лв. - обезщетение за забава за периода от датата, следваща датата
на настъпване на изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ
тримесечието, през което трудът е бил положен/, т.е. в периода от 26.10.2019 г. до датата на
4
подаване на исковата молба - 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна дирекция на
МВР Перник, ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. "Самоков" 1, сумата 42,02 лв.
/четиридесет и два лева и две стотинки/ – юристконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5