РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201222 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т К Р. от гр.С против Електронен фиш серия
К №5063095, издаден от ОДМВР-Б , с което на жалбоподателката е наложено
административно нарушение „Глоба“ в размер на 50.00лв., във връзка с
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на редица процесуални
правила. Твърди се също така, че е изготвен след като вече е бил издаден друг
такъв електронен фиш на жалбоподателката с аналогично съдържание и за
същото административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган, своевременно и надлежно
призован, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.
1
Районна прокуратура – Б редовно призована, не ангажира свой
представител и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният
по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва електронния фиш, като то е сторило това именно в срока по
чл.189 от ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, се установи по
безпротиворечив начин, че на жалбоподателката Т. К. Р. от гр.С , е издаден
електронен фиш, Серия К №5063095 от ОДМВР-Б , за това, че на
22.09.2019г. в 11.13 часа, в обл.Б , град С , на ПП 1 Е-79, на км 376+200, с
посока на движение от Б към гр.К , при максимално разрешена скорост от
50 км/час за населено място, сигнализирано с пътен знак Д-11, същата е
извършила нарушение за скорост с лек автомобил - М с рег.№ , със скорост
от 61 км/час и превишение от 11 км/час. В електронния фиш е посочено, че
скоростта е установена с автоматизирано техническо средство към система
TFR1-M 561, но не е отразено заснемането на автомобила в конкретен
клип и номер на същият. Това вменено на жалбоподателката деяние е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за
което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Р. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката с известие за доставяне на
03.08.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана и разглежданата по
делото жалба /на 17.08.2021г./
Въпреки че не е отразено в обжалваният електронен фиш , към него е
изготвен и видеоклип от 4 отделни снимки , за които е отразено, че са
генерирани в АИС АНД при ОДМВР-Б на дата 22.09.2019г. в 11.13.06 часа.
В тези снимки, респ. клип е заснет описаният в електронния фиш лек
автомобил като е посочено, че отчетената за него скорост е 64 км/час и
превишение от 14 км/час при въведено ограничение за скорост на пътният
участък от 50 км/час /л.5/
С представена извадка от регистъра на МПС се удостоверява, че
собственик на заснетото и описано в електронния фиш МПС е фирма“П “
2
ООД –гр.Со и Р З Р .
Според писмо на л .1 от Делото на ОДМВР, описаното в обжалваният
акт нарушение е установено от св.ИВ. Б. /мл. автоконтрольор при ОДМВР -Бл
/, който е и изготвил протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система №1116р-6110/24.09.2019г. /л.10/. В този протокол е
отразено, че заснемането на нарушението е направено на дата 22.09.2019г.,
като системата за контрол е била включена и е работела за времето от 08.30
часа до 13.30 часа на тази дата. Отразено е местоположението на системата, в
гр.С и при действието на ограничението за скорост от 50 км/час за населено
място, въведено с табела Д-11. В протокола е посочено и самото техническо
средство, включено в системата за контрол на скоростта, с което е фиксирана
скоростта на автомобила, управляван от процесният жалбоподател, както и,
че заснемането на нарушението е станало на 300 метра от визираният пътен
знак за ограничение на скоростта в населено място.
В своите показания св.Б. потвърждава отразеното в протокола и
електронният фиш, а именно че на процесната дата и място, е заснет
управляван от жалбоподателя автомобил, да се движи с посочената в
електронния фиш скорост и превишението над разрешената за населено
място скорост от 50 км/час . Свидетелят е категоричен, че няма възможност
за влияние при заснемане на автомобилите с превишена скорост. При
констатиране на превишение, св.Б. сочи, че системата автоматично се
активира и прави снимка на автомобила с тази превишена скорост, без
възможност за влияние от страна на полицейският служител. Св.Б. установява
също така, че електронния фиш се издава на собственика на автомобила по
регистъра за собственост, освен ако с нарочна декларация не посочи друг
водач на автомобила за конкретната дата. По този повод в преписката е
приложена /л.17/ Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, попълнена и подадена
от името на собственика Р З Р , който на 20.07.2021г. е посочил в нея, че на
процесната дата и място /22.09.2019г. около 10.13 часа , не е управлявал
описаният в електронния фиш автомобил, а това МПС е било управлявано от
жалбоподателката Т. К. Р. . В декларацията е посочено, че след управлението
му, процесното МПС било върнато на собственика Р от жалбоподателката на
22.07.2019г. в 17.00 часа. След попълването на тази декларация от страна на
Р Р и въпреки противоречието на периода, в който се твърди, че е
ползван процесният автомобил от жалбоподателката и несъответствието
3
му с процесната дата, е бил издаден процесният електронен фиш срещу
жалбоподателката. Преди изготвянето на този електронен фиш обаче се
установи с документ на л.16 от делото, че е бил изготвен и такъв електронен
фиш срещу собственика Р З Р , Серия К и № , за която към 27.07.2021г. е
посочено със заверка на ОДМВР-Б , че е анулиран . В този електронен фиш е
описано същото нарушение на процесната дата и място с правна
квалификация по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, но то е вменено на Р Р , а не на Т.Р..
Според представената извадка от системата на издадените електронни
фишове на ОДМВР-Б /л.14/, за случая са издадени два електронни фиша- на
27.09.2019г. и на 03.08.2021г.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за
отчитане на скорост на автомобил, по делото е приложено от ОДМВР
Удостоверение №10.02.4835 с дата на валидност на сертификата за системата
до 24.02.2020г. и дата на издаването и одобрението му -24.02.2010г. Приет
като доказателство е и Протокол №3-2-18/16.10.2018г., който удостоверява
към тази дата техническата изправност на скоростомера, включен в
автоматизираната система за видеоконтрол на пътя .
С Писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление
- Б изх.№11-00-35/09.02.2021г., изпратено в съда на 10.02.2022г. /л.52/ се
установява , че действително на мястото , отразено в обжалваният фиш има
поставен и действащ ограничителен пътен знак за скорост –Д-11 и Д-12 реди
и след кв.376+200 на Път I-1, с които се ограничава скоростта на
автомобилите за населено място до 50 км/час.
Видно от приложената към преписката и приета като доказателство
справка за нарушител/водач, жалбоподателят не е наказван до този момент за
нарушения по ЗДвП .
Със заповед №81213-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, е удостоверена материалната компетентност на св.Б. по контрол за
спазването на ЗДвП, в това число и при работа с АТСС.
При така установените фактически дадености на база ангажираният по
делото доказателствен материал, съдът намира, че с обжалваният
електронен фиш незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателката за административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
4
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 /нова/ от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган
и на нарушител/каквато хипотеза се установи, че е налице в казуса предвид
ползваният начин за установяване на нарушението с АТСС и респ. с оглед
показанията на св.Б./, се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа и
има следните задължителни реквизити: посочване на териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Следователно, законодателят е
регламентирал една специална и облекчена процедура при извършване на
нарушение, установено по този специален начин неприсъствено за контролен
орган и нарушителят, която процедура се различава от тази по издаването на
АУАН съгласно ЗАНН и е спазена в настоящият случай, защото обжалваният
фиш притежава всички нормативно лимитирани реквизити по чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Ето защо възражението на жалбоподателя, за неспазена процедура по
ЗАНН при издаване на процесният електронен фиш и липса на реквизити в
него, съдът намира за неоснователно. В тази насока е и ТР№1/26.02.2014г. на
ОСК на ВАС, постановено по тълк.дело№1/2013г.
Не е налице и необходимост от издаване на АУАН и съответно НП,
вместо електронен фиш за процесното нарушение и за разгледаното деяние на
жалбоподателя, защото към датата на деянието е налице законодателна
уредба по чл.189, ал .4 от ЗДвП, чрез която законодателят изрично е
предвидил процесуална възможност за издаване на електронен фиш относно
извършени нарушения за скорост при управление на МПС, когато такива са
констатирани с автоматизирано техническо средство или система, която
може да бъде както стационарна, така и мобилна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката и за нарушаване
принципа non bis in idem, защото не се доказа, че срещу Т.Р. са издадени 2
електронни фиша за процесното нарушение и , че обжалваният такъв са
явява втори по време. В место това се установи доказа, че такъв друг
електронен фиш е бил издаден срещу собственика на процесният автомобил
5
Р Р , но той е анулиран към 27.07.2021г. и това е станало преди издаването
на процесният електронен фиш на 03.08.2021г.
От друга страна обаче с ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства, не се установи по категоричен и несъмнен начин се, че
жалбоподателката е извършила вмененото й административно
нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране на скоростта
за движение на водача на ППС, е забранено да превишава изрично посочените
в тази алинея стойности на скоростта в км/час и за населено място изрично
е посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида
на описаният автомобил в обжалваният електронен фиш. В разгледаният
случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата/ на
22.09.2019г. в 11.13 часа, в обл.Б , град С , на ПП 1 Е-79, на км 376+200, с
посока на движение от Б към гр.К /, се е движело МПС/ лек автомобил - М
с рег.№С /, със скорост от 61 км/час, при максимално разрешена скорост
от 50 км/час за населено място, сигнализирано с пътен знак Д-11 или с
превишение над този лимит от 11 км/час. В електронния фиш е посочено
също, че скоростта е установена с автоматизирано техническо средство към
система TFR1-M 561, но не е отразено заснемането на автомобила в
конкретен клип и номер на същият. В последствие в хода на делото и в
преписката към него е представен клип с 4 снимки на описаният в
електронния фиш лек автомобил, като в клипа, който е снет на хартиен
носител е отразено, че е заснет с АТСС на 22.09.2019г. в 11.13.00 часа .
Отчетената скорост от системата е 64 км/час на автомобила, а след
приспаднат толеранс от 3 км/час е посочено, че наказуемата за водача скорост
е от 61 км/час. Установи се наред с това с представените други доказателства
в процеса /удостоверение за въвеждане в експлоатация, протокол за
техническа изправност, писмо на ОблПУ-Б и показанията на св.Б./, че
ползваната АТСС е включвала техническо средство-скоростомер, което е
било надлежно въведено в експлоатация преди процесната дата, както и
технически изправно и всички тези факти са безспорни за страните и
доказани според съда, независимо че въпросният клип не е цитиран като
доказателство в електронния фиш. Спорно е обстоятелството, дали
жалбоподателката е била водач на заснетото в клипа и описано в обжалваният
6
електронен фиш МПС на процесната дата и място. В тази връзка съдът
констатира, че първоначално електронен фиш за процесното нарушение е
издаден на собственика на процесният автомобил – Р З Р /серия К № /. Този
електронен фиш е връчен на това лице и в последствие анулиран заради
депозирана от негова страна собственоръчно попълнена декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП, в която Р е отразил, че не е управлявал автомобила, който
иначе е негова собственост и, че той е бил управляван от жалбоподателката
Т.Р.. В декларацията обаче е отразен период на такова управление, който не
включва процесната дата, а предхожда последната с близо 2 месеца /от
11.13 часа на 22.07.2019г. до 17.00 часа на 22.07.2019г./. Следователно, с тази
декларация не се доказва , че жалбоподателката е била водач на собственото
на Р Р МПС на процесната дата и място /22.09.2019г./ и не може да служи
като доказателство за идентифициране на друг водач, различен от
собственика на заснетото с АТСС МПСС по смисъла на чл.189 от ЗДвП,
като извършител на констатирано нарушение за скорост по чл.21, ал.1
от същият закон . Въпреки това, след тази неотносима към случая
декларация на собственика Р , санкционният орган е анулирал към
27.07.2021г. издаденият електронен фиш за процесното нарушение срещу
него и без напрактика никакво законово основание и доказателства за
извършителство, е издал аналогичен /напълно идентичен/ електронен фиш за
същото деяние на жалбоподателката Т.Р.. Последното несъмнено е
нарушение на материалния закон, тъй като не са били на лице и не се
представиха и в съдебното производство никакви доказателства за това,
че именно жалбоподателката е извършила от обективна страна
вмененото й административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а това
обуславя материалната незаконосъобразност на обжалваният акт и
обосновава неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2,т.1, вр. с ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К №
издаден от ОДМВР-Б , с който на Т. К. Р. с адрес: гр.С , ж.к.“М “, №9 , е
наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 50.00лв./петдесет
7
лева/, във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б в 14- дневен
срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8