РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 26.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 114
по описа за 2020
гoдина
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по подадена искова молба от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД,
ЕИК ****чрез
юрисконсулт Д. А.против К.Ц.Г. ЕГН **********
за признаване за установено между страните, че ответницата К.Ц.Г., в
качеството й на съдлъжник по договор за кредит, дължи
на ищеца следните суми: 3762,31 лева
– главница по Договор за кредит „Еспресо“ №107409/04.03.2009 г., ведно със
законната лихва считано от 07.06.2019 г. до окончателно й изплащане;
568,89 лева – договорна лихва за
периода от 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г.;
899,44 лева – обезщетение за забава за периода от 30.12.2015 г. до
30.03.2019 г.; 71,07 лева – обезщетение за забава за периода от
30.03.2019 г. до 06.06.2019 г., 5,49 лева– нелихвоносно вземане за периода от
30.12.2015 г. до 30.03.2019 г., както и сумата 156,14 лева - разноски по делото
/106,14 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение/, за
които суми по ч.гр.д. № 324/2019 г. по описа на РС – Луковит е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 226/12.06.2019 г.
Постъпила е
молба Вх. № 2487/15.06.2020 г. от “БАНКА ДСК“ АД, гр. София в качеството й на
универсален правоприемник на заличеното дружество ищец с искане за
конституиране като ищец по делото. Посочено е, че на 30.04.2020 г. в Търговския
регистър и РЮЛНЦ е вписано вливането на „Експресбанк“
АД в „Банка ДСК“ ЕАД, чиято правна форма става „акционерно дружество“ – АД.
След извършена служебно справка в Търговския регистър съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 227 от ГПК - приемство в процеса,
тъй като след предявяване на исковата молба на 27.02.2020 г., е настъпило и
вписано на 30.04.2020 г. преобразуване на дружеството ищец „ЕКСПРЕСБАНК“ АД
чрез вливането му в дружеството “БАНКА
ДСК“ АД. С оглед настъпилото правоприемство съдът, с
протоколно определение от 16.07.2020 г., на основание чл. 227 от ГПК
конституира като страна в производството дружеството „Банка ДСК“ ЕАД, като
правоприемник на ищеца „Експресбанк“ АД.
Ищецът извежда претендираното
право от сключен на 04.03.2009 г. между „Сосиете Женерал Еспресбанк“ АД, от една
страна като кредитор, и от друга - Г.И.Д.като
кредитополучател, К.Ц.Г. като съдлъжник и Н.Г.Н.като
поръчител, договор за кредит „Еспресо“ № 107409, по силата на който банката се
задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в
размер на 8300 лева, а кредитополучателят се задължил да върне кредита, ведно с
дължимите лихви на 120 лавни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 116,92
лева, платими на 30-то число на всеки месец, считано от 30.04.2009 г., съгласно
погасителен план. Съдлъжникът - ответницата К.Ц.Г.
заявила безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и ще отговаря
солидарно за изпълнението на всички задължения по договора, като се съгласила,
че дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя, и в същия обем
/част ІІ, чл. 17 от договора/. Кредитът е усвоен на 04.03.2009 г. по
разплащателната сметка на кредитополучателя. По кредита са изплатени 80 пълни
погасителни вноски и частично 81-та вноска, чийто падеж е на 30.12.2015 г. и от
тогава е формирано просрочие. Крайният падеж на
кредита настъпил на 30.03.2019 г. съгласно уговорения погасителен план. По кредита останали дължими следните суми:
3762,31 лева – главница; 568,89 лева – възнаградителна
лихва за периода 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г. /представляващи сбор от
неплатените лихви за вноски от 82 – 120 включително/; 899,44 лева – обезщетение
за забава /наказателна лихва съгласно ч.І, ч.8 т. 8.2 от договора/ за периода
30.12.2015 г. до 30.03.2019 г.; 71,07 лева – обезщетение за забава за периода
30.03.2019 г. до 06.06.2019 г.; 5,49 лева –
нелихвоносно вземане за такси и застраховки. За посочените суми по ч.гр.д. №
324/2019 г. на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу солидарните длъжиници - кредитополучателя Г.И.Д., съдлъжника К.Ц.Г. и поръчителя Н.Г.Н.. Срещу заповедта за
изпълнение в срок е подадено възражение от ответницата К.Ц.Г., с което ищецът
обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
В
срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата К.Ц.Г.
чрез адв. Р.М. ***, в който се оспорва иска като неоснователен. Прави
възражение за унищожаемост на процесния договора за
кредит на основание чл. 31 от ЗЗД с
твърдения, че ответницата страда от психично заболяване с продължителна давност
с диагноза „Шизофрения – параноидна форма“ и към
датата на подписване на договора, макар и като дееспособно лице, не е могла да
разбира и да ръководи действията си.
В
съдебно заседание ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се представлява от юрисконсулт В.В., който моли за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответната
страна, редовно призована за съдебното заседание, не се явява. Вместо нея се
явява процесуалният й представител адв. Р.М. от ЛАК, който моли за отхвърляне
на предявения установителен иск.
След
като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът
намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 324/2019 г. по описа на РС - Луковит е видно, че след
подадено заявление от „ЕКСПРЕСБАНК“
АД
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226
от 12.06.2019 г., с която е разпоредил длъжникът Г.И.Д., съдлъжникът
К.Ц.Г. и поръчителят Н.Г.Н.да заплатят в условията на солидарност на кредитора
„Експресбанк” АД гр. София, ЕИК: ****сумите от
3762,31 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането; 568, 89 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г.; 899,44 лв. – обезщетените за забава
за периода от 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г.; 71,07 лв. – обезщетение за забава
за периода от 30.03.2019 г. до 06.06.2019 г.; 5,49 лв. – нелихвоносно вземане от
застрахователни премии за периода от 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г.
След постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от страна на К.Ц.Г. съдът, на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, с
разпореждане от 23.01.2020 г. е указал на кредитора възможността да предяви иск
за вземането си срещу длъжника К.Г.. По отношение на останалите солидарни длъжници издадената заповед за изпълнение е влязла в сила.
Видно от договор за потребителски кредит
„Еспресо“ № 107409 от 04.03.2009 г. кредиторът „Експресбанк“
АД се е съгласил да отпусне по лична банкова сметка ***ров сумата в размер на 8300
лв. Предоставената сума следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски от
по 116, 92 лв. Падежът на всяка дължима вноска е определен съгласно погасителен
план – Приложение 1 към договора, като падежът на първата вноска е 30.04.2009
г. , а на последната – 30.03.2019 г. В договора било уговорено, че кредитополучателя
ще плати сумата от 209 лв. – еднократна такса, която ще бъде удържана при
отпускане на кредита. Видно от договора за кредит кредитополучателя се задължил
да заплати и застрахователна премия в размер на 296,57 лв. по сключена
застраховка „Живот“.
Съгласно ч. ІІ, чл. 17 от договора за
кредит К.Г. - ответница по настоящия иск, се съгласила да встъпи в дълга на
кредитополучателя и да отговаря солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора. От договора за кредит се установява също, че Н.Г.Н.се съгласил
да бъде поръчител пред банката, като се задължил за същото, за което се
задължил и кредитополучателя и в същия обем.
Съгласно приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза, на 04.03.2009 г. по разплащателна сметка
ВО25ТТВВ94001518011427 с титуляр Г.И.Д.е постъпила сумата от 8 300,00лв.
Кредитът е усвояван, чрез многократно теглене от банкомат на различни по размер
суми. С плащания по кредита са погасени 80 пълни погасителни вноски и частично
е погасена 81-вата погасителна вноска, съгласно погасителния план по договора.
С постъпилите суми са погасени 4 629,67лв. възнаградителна
лихва и 4 537,76 лв. за главница, по дати, описани подробно в табличната част
на експертизата. Датата на последната платена вноска (№ 81 от погасителния
план) по кредита е 30.12.2015 г., като с нея е погасена договорната лихва
27,85лв. и главница 79,36лв. Неплатения остатък от главницата по тази вноска е
2,94 лв. Към 30.03.2019 г. (крайната падежна дата на кредита) размерът на
неплатената главница е 3 762.31 лв. Размерът на дължимата договорна лихва
за периода от преустановяване на плащанията (30.12.2015 г.) до 30.03.2019 г.,
при договорен лихвен процент 10,95% до 30.11.2018 г., и 6,65% - след 30.11.2018
г., е 568,89лв. Размерът на обезщетението за забава за периода от 30.12.2015 г.
до 30.03.2019 г. е 899,44лв. Размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода 31.03.2019г.- 06.06.2019
г. е 71,03лв. След 06.06.2019 г. до момента не са извършвани
плащания по дълга.
Релевирано е възражение от страна на ответницата за унищожаемост
на сключения договор за потребителски кредит, основана на твърдението, че към
момента на сключването му е бил налице порок на волята, изразен в
невъзможността й да разбира и ръководи постъпките си - основание за унищожаване
на договора на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД. За установяването му е допусната и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза, изслушани са двамата свидетели и са приети
писмени доказателства, удостоверяващи заболяването на ответницата.
Представено е Решение №
2467 от 151/06.11.2019 г., видно от което ответницата е с 80 % трайно намалена
работоспособност, водеща диагноза – Трайна промяна на личността след
преживяване на катастрофа, общо заболяване – Шизофрения – параноидна
форма – непрекъснат ход – изразена промяна на личността.
От представената по делото медицинска
документация – Етапна епикриза, Епикриза от ДПБ - Карлуково и Епикриза
от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е видно, че през периода
03.02.2012 г. – 17.02.2012 г.. ответницата е постъпила на доброволно
стационарно лечение в ДПБ - Карлуково поради влошаване на психическото й
състояние, а през периода 21.01.2020 г. – 12.02.2020 г. е била на стационарно
лечение в МБАЛ Александровска ЕАД – Психиатрична клиника.
В съдебно заседание бяха разпитани П.С.Г. и Ц.Х.Г.–
родители на ответницата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.
172 ГПК, като взе предвид евентуалната им заинтересованост. Свидетелите
посочват, че Г.Д.е бивш съпруг на ответницата. Свидетелите твърдят, че няколко
месеца след раждането на детето й през 1998 г. забелязали промяна в поведението
й – започнала да говори несвързано, правела неща, които са “несмислени
необясними“. От 2002 г. е диагностицирана с „Параноидна шизофрения“, като се наблюдавали периоди на
затишие и периоди на кризи. Лекувана била амбулаторно и консултирана редовно от
психиатър. Свидетелите твърдят, че след проведено медикаментозно лечение дъщеря
им се е почувствала добре, но през 2009 г. самоволно е спряла приема на
изписаните й лекарства. Първата криза била през 2012 г., когато постъпила на
лечение в ДПБ – Карлуково.
От РЗОК – гр. Плевен са представени като
доказателства по делото справки за извършените прегледи и за изписаните медикаменти
на К.Г. за периода 01.01.2008 до 31.12.2009 г.
От заключението на назначената
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ответницата К.Г. към
настоящия момент и към 04.03.2009 г. - момента на подписване на процесния
договор за кредит страда от Параноидна шизофрения.
Епизодично протичане с прогресиращ дефицит. В момента е в състояние на
медикаментозна ремисия и на поддържащо лечение с Абилифай
табл. 15 мг и Атаракс 25 мг. Вещото лице първоначално
не можа да даде категоричен отговор на въпроса досежно
способността на ответницата към момента на сключване на процесния договор
04.03.2009 г. да разбира и ръководи действията си. След постъпване на допълнителни писмени доказателства по делото -
справки от РЗОК – Плевен за извършените прегледи и за изписаните медикаменти на
К.Г. за периода 01.01.2008 до 31.12.2009 г., вещото
лице в съдебно заседание на 28.10.2021 г. дава категорично заключение, че към момента на подписване на
договора за кредит Експресо № 107409 от 04.03.2009 г. ответницата К.Г. е била в
медикаментозна ремисия и е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Експертът е убеден, че към този момент ответницата не се е намирала в състояние
на пристъп, тъй като няма корекция в терапията й, а е била в състояние на
медикаментозна ремисия. Този си извод вещото лице е направило въз основа на представените
справки за изписани медикаменти и извършени прегледи на освидетелстваното лице К.Г.
от 2008 и 2009 г., от които е видно, че същата е посещавала почти ежемесечно
личния си лекар за изписване на медикаменти за поддържане на шизофренията. На
17.11.2008 г. поддържащото лекарство „Рисполепт“ е
заменено с друго такова от същата група невролептици,
а имено „Солиан“, изписано в оптимална доза от 1
таблетка дневно. На 23.01.2009 г. ответницата е посетила психиатър д-р Е.Я.,
която е добавила още един медикамент – Акинестат,
който обаче не е поддържащ заболяването медикамент, а се явява коректор, който обира страничните ефекти на
основния медикамент „Солиан“. Експертът посочва, че
ако тогава ответницата е имала влошаване на състоянието, то на този преглед на
23.01.2009 г. д-р Е.Я. би променила терапията и дозата на „Солиан“,
но това не е направено, което показва, че тя е била в състояние на ремисия.
Съдът кредитира с доверие експертното
заключение. Предвид спецификата на въпроса, който налага необходимост от
специални знания в областта на психиатрията, както и въз основа на
доказателствата по делото вещото лице е направило достатъчно ясен и обоснован
извод за вменяемостта на ответницата към момента на сключване на процесния
договор за кредит.
Предвид
така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422 ГПК,
вр. чл. 430 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92, от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 101 вр.
чл. 121 – 127 от ЗЗД.
Исковата молба е допустима, подадена в
срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, поради което съдът е длъжен да разгледа предявения
иск.
Съдът намира за безспорно установено, че
между ищецът „Банка ДСК“ ЕАД като универсален правоприемник на заличеното
дружество „Експресбанк“
АД и ответницата К.Г. е налице облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен договор за потребителски кредит
„Експресо“ № 107409 от 04.03.2009 г. Установи
се, че сумата по кредита в размер на 8300 лв. е усвоена изцяло, чрез еднократен
превод извършен на 04.03.2009 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка.
***. 101 от ЗЗД ответницата има
качеството съдлъжник по договора, тъй като се е
съгласила да встъпи в дълга на кредитополучателя Г.И.Д., който е бил и нейн съпруг.
Съгласно чл. 101 от ЗЗД трето лице може
да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Първоначалният длъжник и встъпилото лице
отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за
кредит съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил
и кредитополучателя и в същия обем. Между кредитополучателя и ответницата е
налице пасивна солидарност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, произтичаща от
сключения на 04.03.2009 г. договор за кредит. В този случай съгласно чл. 122,
ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от длъжниците.
От събраните по делото доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи дължимостта
на претендираните с исковата молба суми.
По отношение на направеното възражение
за унищожаемост на договора за кредит съдът намира
следното:
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. В
случай на обявяване на договора за унищожаем правните
последици породени от него ще отпаднат с обратна сила, при което всяка от
страните ще трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Действително, към момента на сключване
на договора за кредит на 04.03.2009 г. ответницата К.Г. е страдала от психиатрично
заболяване - Параноидна шизфрения.
Епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Това се установи от назначената
съдебно-психиатрична експертиза, свидетелските показания на родителите на
ответницата и от предоставената по делото медицинска документация.
От значение в случая е дали при наличие
на подобно заболяване ответницата е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Съгласно заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, към момента на подписване на договора ответницата
е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
С оглед на изложеното, възражението на
ответната страна за унищожаемост на договора за
кредит е неоснователно.
Иска за установяване на дължимост на процесните суми по
договора за кредит „Експресо“ №
107409 от 04.03.2009 г. е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на делото на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
исковото производство разноски в общ размер 306,14 лв. / държавна такса 106,14
лв. и депозит за вещо лице – 200 лв./, както и направените в заповедното
производство в общ размер на 156,14 лв.
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата
К.Ц.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *****, в качеството му на правоприемник на „Експресбанк“ АД следните суми 3762,31 лв. - главница по Договор за потребителски кредит
„Експресо“ № 107409 от 04.03.2009 г., ведно със законната
лихва от 07.07.2019 г. / датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
вземането; 568,89 лева - възнаградителна
лихва за периода от 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г.; 899,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.12.2015 г. до
30.03.2019 г.; 71,07 лева - обезщетение за забава за периода от
30.03.2019 г. до 06.06.2019 г.; 5,49 лв. – нелихвоносно вземане от застрахователни премии за
периода от 30.12.2015 г. до 30.03.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 324/2019
г. по описа на РС – Луковит е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 226/12.06.2019 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Ц.Г. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***** направените съдебно деловодни разноски в
исковото производство 306,14 лв., както и направените в заповедното
производство в размер на 156,14 лв..
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: