О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово , 11.06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди и двадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
И.Димова
като разгледа
в.ч.гр.д. №132 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Р. срещу разпореждане №428/22.01.2020г.
по ч.гр.д.№73/2020г. на Габровски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че приложеният
към заявлението по чл.417 ГПК копие от
договор за потребителски кредит 70002559573, е в пълно
съответствие с изискването на чл.10,ал.1 ЗПК, чл.11,ал.1 ,т.7-т.12 ЗПК. В същия
са посочени общия размер на кредита, лихвен процент, ГПР ,обективиран е
погасителен план и информация по чл.12 ЗПК. Договорът съдържа уговорки и за обстоятелствата по чл.11.20 ,включително
информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница
и лихва съгласно чл.29,ал.4 и 6 ЗПК,както и за размера на лихвения процент на
ден. Сочи се,че становището на съда
относно погасителния плане е недостатъчно мотивирано и че жалбоподателят счита за неправилен
крания извод. Видно от чл.11.2 в Договора е инкорпориран погасителен план, в
който са посочени брой, размер в лева и падеж на всяка вноска. При процесния
договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период , поради което
изискването за посочване на последователност за разпределяне на вноските между
различните неизплатени суми, в това число
главница и лихва, е неприложимо.Ако за потребителя съществува някаква
неяснота относно тази част от договора, той има
право,дадено му от чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК и от договора, да изиска безвъзмездно от дружеството детайлен погасителен план, който да му
предостави подробна информация за
размера на погасената сума и оставащите
за плащане такива. В подробния
погасителен план се предоставят и разбивки
по компоненти на главница и договорна лихва. С оглед на това не би могло
да се счита,че липсата на инкорпориран по-подробен погасителен план към договора , влияе на неговата действителност. Жалбоподателят се позовава на
съдебна практика на окръжни съдилища.
Претендира се за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение
съобразно подаденото от жалбоподателя заявление по чл.417 ГПК срещу М.Г.Ф.,ведно със законните
последици.
Частната жалба е подаден в срок,от
надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане
№428 от 22.01.2020г. на Габровски районен съд по ч.гр.д.№73/2020г.,с което е
отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендирано от заявителя вземане от длъжника М.Г.Ф.
в размер на 748,06лв.- главница, ведно
със законната лихва ,считано от 20.01.2020г.до изплащане на вземането; сумата от 69,11лв. договорна
лихва за периода 05.06.2019г. – 05.01.2020г.; сумата от 94,02лв. лихва за забава за периода 05.06.2019г. –
08.01.2020г. и сумата от 175лв. разноски по делото .
Първоинстанционният
съд е приел,че приложеният към
заявлението договор за потребителски кредит №70002559573/27.04.2017г.
противоречи на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,тъй като инкорпорираният в него
погасителен план не съдържа разбивка на
погасителните вноски, от която да е видно каква част от тях съставляват
главница, и каква възнаградителна лихва,такси и застраховки. Съгласно чл.22 ЗПК
това влече недействителност на договора и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита.От
представеното извлечение от сметка М.Ф. е погасила 24 от общо 32 вноски по
кредита.В тях освен главница ,са
включени и погашения за възнаградителна лихва, такси и застраховки.С оглед на
това съдът не може в заповедното
производство да извърши преценка относно
дължимостта на главницата .
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи ,намира за правилен крайния
извод на заповедния съд,че заявлението по чл.417 ГПК на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД следва да бъде отхвърлено
за претендираните вземания, но не на основанието ,на което се е позовал в
обжалваното разпореждане – противоречие на договора за потребителски кредит на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК.
Изводите на първоинстанционния съд ,че приложения към
заявлението по чл.417 ГПК договор за потребителски кредит,е недействителен на
основание чл.22 ЗПК, поради противоречие с чл.11,ал.1,т.11 ЗПК , са
незаконосъобразни и необосновани.
Изискванията към съдържанието на договора за потребитески
кредит са визирани в отделните хипотези на чл.11 от ЗПК, като в чл.22 от ЗПК са посочени последиците от
неспазване на конкретни разпоредби на
чл.11 от ЗПК.
В чл.11,ал.1,т.11 ЗПК е установено изискване договорът за потребителски кредит да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя , включително
погасителен план ,съдържащ информация за
размера , броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски , последователността на разпределение на вноските между
различните неплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Тази разпоредба възпроизвежда
като съдържание чл.10,т.2, б”з” от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно чл.10,т.2,б”з”
от Директива 1008/48 договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин размера, броя
и периодичността на дължимите погасителни вноски и ,когато е
уместно,реда на разпределение на
вноските между различни неизплатени суми
, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Относно
приложимостта на чл.10,т.2,б ”з”-„й” от Директивата има постановено решение на Съда от 05.09.2019г. по дело С-331/18/.В
него е прието,че член 10,
параграф 2, букви з)—й) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета във връзка с член 22,
параграф 1 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба , съгласно която договорът за кредит трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
От доказателствата по делото се установява,че заявителят
„ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е представил към заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№73/2020г. по описа на Районен съд – Габрово договор за
потребителски кредит №70002559573 , сключен на 27.04.2017г. между Банката като
кредитор и М.Г.Ф. като кредитополучател,
с предмет на договора – потребителски кредит за общо ползване. Съгласно
клаузите на договора , той е със срок 05.01.2020г.; размер на кредита 1700лв., BANK КОМБО Живот 179,52лв., BANK КОМБО Безработица 183,11лв., общ
размер на кредита 2310,15лв.; еднократна такса за оценка на риска 247,52лв.,при
уговорения начин на погасяване в чл.7.т.1 от договора ; годишен лихвен процент
28,35% ,с начин на изчисляване на лихвата
посочен в чл.9.т.2 и т.3 от
договора; общата дължима от потребителя сума е 3318,43лв.В чл.11.2 от
договора е обективиран погасителен
план с посочени конкретни падежи на 32
вноски за периода 05.06.2017 –
05.01.2020г.,вскяка в размер на 103,70лв. / единствено последната 103,73лв./.
В случая в процесния договор за
потребителски кредит начинът ,по който е
уговорен размера,броя и периодичността на дължимите погасителни вноски в
чл.11,т.2 от договора ,съотвестват на изискването на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК и с
даденото тълкуване в цитираното по-горе решение на Съда по дело С-331/18/. Предвид
на това не е осъществено основанието на чл.22 ЗПК и процесния договор не е
нейдействителен поради неспазване изискването на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК.
По отношение клаузата за договорна лихва ,начинът по който е
уговорена в процесния договор в чл.9.2 ,е неясен ,като е посочено ,че същата се
изчислява ежемесечно по метода на
простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора.От това не
станва ясно върху коя главница се изчислява –върху чистата стойност на кредита
от 1700лв. или върху стойността на кредита с включени застрахователни суми по двете застраховки и еднократната такса от
247,52лв. , включени в посоченя общ
размер на кредита от 2310,15лв. в т.7.1 от договора Неяснотата на
начина,по който се формира договорната лихва
дава основание да се приеме,че ще е налице неравноправно договоряне ,ако
главницата,върху която се начислява,включва и дължимите застрахователни вноски
и такса,които са извън размера на
отпуснатата заемна сума . С оглед на това ,при начина на уговаряне на договорната лихва в чл.9.2 от
процесния договор , е налице обоснована вероятност искането за присъждане на
договорна лихва да се основава на неравноправна клауза ,което е основание по
чл.411,ал.2,т.3 ГПК да се откаже
издаване заповед за изпълнение за това вземане.
Предвид изложеното, не следва да се уважава заявлението за
претендираната договорна лихва,като в случая при направените погасявания на 24
от вноските съгласно данните от представеното извлечение от счетоводната
система на Банката, не може от представените към заявлението доказателства да се обоснове дължимост на претенцията за главница ,както е прието и от заповедния
съд.При неустановено просрочено вземане ,няма основание да се уважи искането за
издаване на заповед по чл.417 ГПК и за акцесорната претенция за мораторна лихва .
На основание изложенито ,въззивният съд прие,че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважени,като се потвърди
обжалваното разпореждане и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №428/22.01.2020г. по
ч.гр.д.№73/2020г. на Габровски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :