РЕШЕНИЕ
№ 4021
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110116422 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...,
срещу "П. К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ггр. С., район
..., ж. к. ..., бул. .... № ..., бл. ...,вх. .., ет. ...., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2039,59 лева,
представляваща недължимо платена, при начална липса на основание, сума по
недействителен Договор за потребителски кредит № **********/26.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага, че на 26.01.2018 г. е сключил с ответното
дружество Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 5000 лева, която се
е задължил да погаси за срок от 24 месеца при уговорени ГЛП от 47,17% и ГПР от 49,89%,
т.е. общо дължима сума по кредита - 7418,64 лева, при размер на месечната погасителна
вноска от 309,11 лева. Сочи, че в договора било уговорено, че за закупена от ищеца, в
качеството му на кредитополучател, допълнителна услуга „Бонус+“, последният дължи
възнаграждение в общ размер на 3750 лева, дължимо заедно с месечните погасителни
вноски по кредита - по 156,25 лева месечно, с което общото задължение на ищеца по
кредита възлиза на 11 168,64 лева. Ищецът излага, че е погасил задължението си по кредита
предсрочно, 18 месеца по-рано, като с оглед на последното, заплатената от него сума е в
размер на 7039,59 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит №
**********/26.01.2018 г. е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни
съображения в тази насока, в това число за противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 7 от
ЗПК, тъй като в договора не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общият размер на кредита, и с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора ГПР е
1
посочен единствено като процент, без ясно разписана методика на формирането му, което
следва да се приравни на липса на посочен в договора ГПР. Ищецът счита също така, че
посоченият в договора размер на ГПР е грешен, като действителният такъв, при включване
в същия на възнаграждението по допълнителната услуга „Бонус+“, е 123,37%, с което се
надвишава предвиденият в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг, поради което
клаузата, уреждаща ГПР, е нищожна. Изложени са и подробни съображения за нищожността
на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за посочената допълнителна услуга
„Бонус+“. Твърди се нищожност на договора и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК,
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, поради нищожност на клаузата, уреждаща ГЛП, поради
противоречие с добрите нрави, доколкото същата надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, при включване в ГЛП на скритата лихва под
формата на възнаграждение за допълнителната услуга „Бонус+“. На основание чл. 22 ЗПК се
твърди нищожност на договора и поради противоречие на същия с клаузите на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т. 20 ЗПК. Предвид изложеното и на осн. чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия, ищецът
претендира връщане, като недължимо платена, на разликата между размера на главницата
по договора - 5000 лева, и заплатената от него сума в общ размер на 7039,59 лева. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме процесния договор за действителен, ищецът се
позовава на нищожността на отделните клаузи от него, посочени по-горе. Твърди се и
унищожаемост на договора на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, с оглед сключването му
поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Настоява за уважаване на предявения иск, претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "П. К. Б." ЕООД, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че процесният договор за
кредит е действителен, не противоречи на императивни правни норми и не съдържа
неравноправни клаузи, като се излагат подробни съображения в тази насока. По отношение
на договореното възнаграждение за допълнителната услуга „Бонус+“ се твърди, че същото
не бива да се включва при изчисляването на ГПР по кредита, респективно на ГПЛ, която се
явява част от него, тъй като в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги само в случаите,
когато получаването на такива услуги е задължително условие за сключване на договора за
кредит, какъвто настоящият случай не е; поради това и дължимото възнаграждение за
допълнителните услуги не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. Оспорват се като неоснователни и твърденията за унищожаемост на договора.
Не се оспорва, че по кредита са постъпили посочените в исковата молба суми, но се оспорва
именно ищецът да е погасил изцяло и предсрочно задълженията по договора. По-конкретно
се излага, че погасителната вноска с падеж 01.06.2018 г. в размер на 465,36 лева, както и
част от сумата за предсрочно погасяване на кредита в размер на 605,18 лева, платена на
06.07.2018 г., са заплатени от трети лица, поради което ищецът не се е обеднил с посочените
суми.
Настоява се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът Б. С. С. не се явява лично, не се представлява. С молба
вх. № 78908/15.11.2022 г., именована Становище, процесуалният му представител поддържа
предявения иск. Представени са и подробни писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът "П. К. Б." ЕООД не се представлява. С молба вх. №
78855/15.11.2022 г. процесуалният му представител оспорва предявената искова претенция,
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор за потребителски кредит № ********** от 26.01.2018 г., същият е
2
сключен между "П. К. Б." ЕООД - кредитор, и Б. С. С. - клиент, за предоставяне на сума от
5000 лева при следните условия за връщане: срок на кредита - 24 месеца, размер на
месечната погасителна вноска - 309,11 лева, ГПР - 49,89 %, годишен лихвен процент - 41,17
%, лихвен % на ден - 0,11, дължима сума по кредита - 7418,64 лева, възнаграждение за
допълнителен пакет от закупени услуги - 3750,00 лева, размер на вноската по допълнителен
пакет от закупени услуги - 156,25 лева, общо задължение - 11 168,64 лева, общ размер на
вноска - 465,36 лева, дата на погасяване - 1-ви ден от месеца.
Видно от Погасителния план към Договор за потребителски кредит № **********, в
същия са посочени датите на дължимите вноски, размерът на главницата и лихвата по всяка
вноска, размерът на вноската по кредита, размерът на вноската по закупения пакет за
допълнителни услуги, общият размер на вноската.
От подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е видно, че негов предмет е задължението на кредитора да предостави
на клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията, залегнали в ОУ, една или
всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се
съгласяват, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, посочено в т. VI на договора,
но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, чието
заплащане е разсрочено и е част от вноските по закупения пакет, като непогасената част от
посочената стойност се дължи и при предсрочно погасяване.
От чл. 15 на Общите условия на "П. К. Б." ЕООД към Договор за потребителски
кредит се установява, че за фактическото използване на всяка от допълнителните услуги
трябва да са налице съответни специфични условия, описани в чл. 15.2.1 - относно
отлагането на вноски, и чл. 15.3.1 - относно намаляването на погасителните вноски. С чл.
15.2.2 и чл. 15.3.3 е уговорено, че за използване на съответната услуга клиентът трябва да
подаде до кредитора заявление, заедно със съответните документи, удостоверяващи
наличието на задължителните специфични условия, не по-късно от 25 календарни дни от
падежа на погасителната вноска. Съгласно чл. 15.2.3 и 15.3.4, съответно отлагането на
вноски или намаляването им влиза в сила от момента на одобрение на заявлението от
кредитора. Чл. 15.4.1 касае промяната на датата на падеж, която също се извършва след
депозиране на писмено заявление и подписване на допълнително споразумение между
страните.
Чл. 6.4, буква „б“ на Общите условия на "П. К. Б." ЕООД към Договор за
потребителски кредит урежда, че при постъпване на сума от клиента, която е недостатъчна
за погасяване на текущото задължение, и в случай че не е налице заявление от клиента за
реда на погасяване на вземанията на кредитора, такси, лихва за забава, неустойки,
обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги се
погасяват преди главницата.
От Справка-извлечение от информационната система на "П. К. Б." ЕООД за
извършените плащания по Договор за потребителски кредит № ********** се установява,
че сумата от 465,36 лева, постъпила за погасяване на кредита на дата 01.06.2018 г., е внесена
от М. П. Д.; сумата от 605,18 лева, постъпила за погасяване на кредита на дата 06.07.2018 г.,
е внесена от Р. Л. С.а; всички останали суми за погасяване на кредита са внесени от ищеца
Б. С. С..
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
общата сума, изплатена от името на Б. С. С. по Договор за потребителски кредит №
**********, е 7039,59 лева. Платени са 5 месечни вноски - съответно на 27.02.2018 г.,
28.03.2018 г., 26.04.2018 г., 01.06.2018 г. и 06.07.2018 г. Предсрочното погасяване на
задълженията на кредита по молба на ищеца е извършено на 06.07.2018 г., като със сумата
от 4712,79 лева са погасени остатъчната главница в размер на 4263,31 лева, договорната
3
лихва върху нея за периода от 01.07.2018 г. до 06.07.2018 г. в размер на 24,38 лева, лихва за
просрочие на вноска № 5 с падеж 01.07.2018 г. в размер на 1,22 лева, такса за предсрочно
погасяване в размер на 42,63 лева - 1 % върху предсрочно погасената главница,
възнаграждението за пакета допълнителни услуги с падеж 01.08.2018 г. в размер на 156,25
лева и остатъка от възнаграждението за услугата „приоритетно разглеждане на искането за
кредит“ в размер на 225 лева. Вещото лице изчислява, че при вземане предвид размера на
всички дължими суми съгласно Договор за потребителски кредит № **********/26.01.2018
г. - главница, възнаградителна лихва и начислена такса за допълнителни услуги, съгласно
формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, ГПР е в размер на 145,14 %; при
вземане предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума съгласно договора,
както и общо изплатената сума по кредита (главница, възнаградителна лихва и начислена
такса за допълнителни услуги), съгласно формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, ГПР е в размер на 161,34 %.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За да възникне право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на
ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки,
визирани в чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата,
твърдяна от ищеца, 2) размерът на тази сума. Ответникът по делото следва да установи
наличието на правно основание за получаване или задържане на претендираната сума.
Заплащането на исковата сума от 2039,59 лева е доказано със заключението на
вещото лице по допуснатата ССчЕ; същото е признато и от ответника още с отговора на
исковата молба. Спорно между страните е наличието на основание за заплащането,
съответно за задържането от ответника на тази сума.
Съдът не споделя твърденията в исковата молба, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и 20 ЗПК. Видно от
Договор за потребителски кредит № **********/26.01.2018 г., в същия, съгласно чл. 11, ал.
1, т. 7 ЗПК, е посочен размерът на отпуснатия кредит - 5000 лева, както и начинът на
неговото усвояване - по банкова сметка на клиента, след изплащане на сумите от 2300 лева
и 1800 лева по посочени банкови сметки на кредитни институции за рефинансиране на
предишни негови кредити. Съгласно т. 9 на цитирания член, договорът следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. В случая годишният лихвен процент е
фиксиран за целия срок на договора, същият е посочен в т. VI от договора - 41,17%, а
условията за прилагането му - в чл. 4 от ОУ. Съдът счита, че с посочването на ГПР - 49,89
%, и дължимата сума по кредита в т. VI от договора, както и на взетите предвид допускания
при изчисляването на ГПР в т. 5 от ОУ, са изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на т. 11 и 20 на цитираната
разпоредба, тъй като видно от погасителния план, същият съдържа изискуемата информация
за датите на дължимите вноски, размера на главницата и лихвата по всяка вноска, размера
на вноската по кредита, размера на вноската по закупения пакет за допълнителни услуги и
общия размер на вноската; правото на отказ на клиента от договора е подробно описано в т.
7.1 на ОУ; надлежно е посочен и размерът на лихвения процент на ден в т. VI от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, е
клаузата в Договор за потребителски кредит № **********/26.01.2018 г. за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК урежда правото на кредитора да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. С ал. 4 на същия член е въведено императивното изискване видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая, в пряко противоречие с
последната норма, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
4
определено едно общо възнаграждение в размер на 3750 лева, като отделните услуги не са
дори и посочени. Освен това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на
изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Отделно, с оглед на клаузите на
ОУ, уреждащи фактическото използване на допълнителните услуги, се налага извод, че
ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора. Предвид
изложеното, съдът намира, че пакетът реално не предоставя на кредитополучателя
допълнителни възможности или преференциални условия, от които той да може - с факта на
закупуването му - да се възползва, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение,
представляващо 75% от стойността на предоставената в заем сума. Това се отнася
включително и за услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит“, тъй като нито в самия договор, нито в споразумението за допълнителни услуги,
нито в общите условия е посочено какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в
случай на приоритетно разглеждане и какъв е той в случай че такъв допълнителен пакет не
бъде избран, за да може да бъде направено сравнение. Съпоставката на размера на
възнаграждението за допълнителните услуги в съотношение с чистата стойност на
отпуснатия кредит, начисляването на същия още при сключване на договора като част от
погасителната вноска и алеаторния характер на насрещната престация, води до извод за
целенасочено заобикаляне на изискванията на специалната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК за
максималния допустим годишен процент на разходите по потребителските кредити. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установи, че при прибавяне на възнаграждението по
допълнителния пакет от услуги, ГПР възлиза на 145,14 %. Поради заобикаляне на
императивните норми на чл. 10а, ал. 4, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уговорката за заплащане на
възнаграждение в размер на 3750 лева за пакета допълнителни услуги се явява нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцовата страна за нищожност на
клаузата за възнаградителната лихва на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като годишният лихвен процент надвишава повече от
три пъти размера на законната лихва. Следва да се отбележи, че посоченото надвишаване се
приема като граница, над която възнаградителната лихва е в противоречие с добрите нрави,
в установената съдебна практика за договори, сключени преди изменението на ЗПК от
2014 г. С изменението е въведено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което ГПР,
част от който е възнаградителната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. В конкретния случай, при обявяването за нищожна на клаузата за
заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги, ГПР и ГЛП са посочените в
договора - съответно 48,89 % и 41,17%, в рамките на предвидения от закона размер, поради
което клаузите за тях не са нищожни.
Не може да се приеме и тезата за унищожаемост на договора на основание чл. 33, ал.
1 ЗЗД, тъй като от ищеца не са представени никакви доказателства в тази насока.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен, като недължими от клиента, съответно платени при начална липса на
основание, са само сумите по процесния договор по клаузата за възнаграждение за
допълнителните услуги. Със заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
същите са установени в размер на 1162,50 лева. Съобразно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Съдът намира за основателно възражението на ответната страна, че сумата от 156,25
лева, постъпила по кредита като възнаграждение за допълнителни услуги с дължимата
вноска от 465,36 лева с падеж 01.06.2018 г., е платена от трето лице, а не от ищеца, поради
което последният не може да претендира връщането й на соченото законно основание. Не
5
така стоят обаче нещата с внесената на 06.07.2018 г. сума от 605,18 лева. Вярно е, че тази
сума също е платена от трето лице, но видно от представената от ответното дружество
Справка-извлечение за извършените плащания по Договор за потребителски кредит №
**********, това е последната по ред платена сума за погасяване на кредита, като
предпоследната, в размер на 4130,27 лева, явно недостатъчна за погасяване на целия остатък
по кредита, е платена от ищеца. Съгласно чл. 6.4, буква „б“ на Общите условия на
ответника, при постъпване на сума от клиента, която е недостатъчна за погасяване на
текущото задължение, и в случай че не е налице заявление от клиента за реда на погасяване
на вземанията на кредитора, такси, лихва за забава, неустойки, обезщетения по ДПК и ОУ,
възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги се погасяват преди главницата -
т.е. с последната сума от 605,18 лева, внесена от третото лице, е погасена част от главницата,
чието връщане не се претендира.
Предявеният иск се явява основателен в частта за сумата в размер на 1006,25 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
2039,59 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски, съразмерно с уважената и съответно отхвърлената
част от иска, се следват и на двете страни.
Ищецът, с представения списък по чл. 80 ГПК, депозиран с молба вх. № 78908 от
15.11.2022 г., претендира сторени такива в размер на 281,59 лева, включващи държавна
такса в размер на 81,59 лева и внесен депозит за ССчЕ в размер на 200 лева, доказани с
приложени платежни нареждания, както и 503,96 лева - адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие от мл. адв. И. Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв,
съгласно измененията в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, публикувани в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.
Относно възнаграждението, съдът следва да отбележи, че същото е дължимо в
размера, определен в относимата редакция на Наредбата към датата на сключване на
Договора за правна защита и съдействие - 23.11.2021 г. Съгласно съответната редакция,
минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е в размер на 372,77 лева,
като съдът намира, че този размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 138,92 лева, а на мл. адв. И. Н. - възнаграждение в
размер на 183,91 лева.
С молба вх. № 78855 процесуалният представител на ответника "П. К. Б." ЕООД
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от процесуалния представител на ищеца,
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от които, съобразно
отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да бъдат присъдени 101,32 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал.
4, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, "П. К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ггр. С., район ..., ж. к. ..., бул. .... № ..., бл. ...,вх. .., ет. ...., да заплати на Б. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 1006,25 лева (Хиляда и шест лева и
25 ст.), представляваща недължимо платено, при начална липса на основание,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски
кредит № **********/26.01.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
6
на депозиране на исковата молба в съда - 15.11.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...,
срещу "П. К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ггр. С., район
..., ж. к. ..., бул. .... № ..., бл. ...,вх. .., ет. ...., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца разликата над сумата от
1006,25 лева (Хиляда и шест лева и 25 ст.) до сумата от 2039,59 лева (Две хиляди тридесет и
девет лева и 59 ст.), претендирана като недължимо платена, при начална липса на
основание, сума по недействителен Договор за потребителски кредит №
**********/26.01.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "П. К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ггр. С., район ..., ж. к. ..., бул. .... № ..., бл. ...,вх. .., ет. ...., да
заплати на Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 138,92 лева (Сто
тридесет и осем лева и 92 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски,
включващи платена държавна такса и внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "П. К. Б."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ггр. С., район ..., ж. к. ..., бул.
.... № ..., бл. ...,вх. .., ет. ...., да заплати на мл. адвокат И. П. Н., със съдебен адрес: гр. С., ул.
...., № ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 183,91 лева (Сто осемдесет и три лева и 91 ст.),
представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на ищеца Б. С. С.,
ЕГН **********, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., да заплати на "П. К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ггр. С., район ..., ж. к. ..., бул. .... № ..., бл. ...,вх. .., ет. ....,
сумата от 101,32 лева (Сто и един лева и 32 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7