Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
31.01.2020 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Анелия Докузова
Прокурор: КРАСИМИР ЯЧЕВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
внохд № 937 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат А.К. – служебен защитник на подсъдимата П.Г.И., подадена срещу присъда № 151 от 20.11.2019 г., постановена по нохд № 1582/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимата П.Г.И. за виновна в това, че през периода месец септември 2017 г. – месец декември 2017 г. в гр. Плевен, като длъжностно лице присвоила чужди пари, връчени й в това качество – сумата 1309,06 лв., собственост на РЗОК-Плевен, поради което и на основание чл. 201 и чл. 54 НК я е осъдил на две години лишаване от свобода, но на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил така определеното наказание с една трета и е постановил подсъдимата да изтърпи наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимата П.Г.И. наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е отхвърлил предявения от директора на РЗОК-Плевен граждански иск срещу подсъдимата, за претърпени в резултат на извършеното престъпление имуществени вреди, като неоснователен и се е произнесъл какво да стане с направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се съдържа оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като съдът не е съобразил наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. Прави се искане за изменение на присъдата, като на П.Г.И. бъде наложено – при условията на чл. 55, ал. 1 НК, наказание пробация.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на въззивния жалбоподател П.Г.И. – адвокат А.К..
Прокурорът изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, но не по посочените в нея съображения. При
провеждане на разпоредителното заседание решаващият съд е допуснал отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това обжалваната присъда
следва да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание.
Нохд № 1582/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен е образувано на 29.07.2019 г.
С разпореждане на съдията-докладчик от 31.07.2019 г. по делото е насрочено разпоредително заседание за 20.09.2019 г.
В проведеното на 20.09.2019 г. разпоредително заседание, съдът е дал възможност на страните да изразят становище по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, след което – в обстоятелствената част на постановеното от него определение, сам е посочил своето становище по същите въпроси, включително и по въпроса, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила /без да конкретизира по кое от тези правила/. Веднага след това – отново в обстоятелствената част на определението, основният съд е посочил, че делото следва да бъде отложено за разглеждане по общия ред, като се призоват свидетелите и вещите лица от списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт.
В диспозитива на определението на съда от 20.09.2019 г. липсва позиция на съда по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание. Изрично е посочено, че делото се отлага за 11.10.2019 г., от 14.00 часа, за която дата да бъдат призовани всички свидетели и вещи лица.
В проведеното на 11.10.2019 г. съдебно заседание са се явили всички свидетели и вещи лица. Въпреки това съдът – след като е назначил служебен защитник на подсъдимата, е отложил разглеждането на делото за 20.11.2019 г., давайки „последна възможност“ на подсъдимата да възстанови причинените с деянието й имуществени вреди.
В проведеното на 20.11.2019 г. съдебно заседание съдът е уважил искането на подсъдимата и служебния й защитник за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК – въпреки че вече е бил започнал разглеждането на делото по общия ред. В същото съдебно заседание е постановена и обжалваната присъда.
Императивната разпоредба на чл. 34 НПК определя съдържанието на всеки акт на съда, неразделна част от който са мотивите. Мотивите следва да отразяват фактическите и правните съображения, обосноваващи постановения съдебен акт. В разглеждания случай в определението на основния съд от 20.09.2019 г. са налице мотиви по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, но не и диспозитив. Всеизвестно е, че всеки съдебен акт се състои от мотиви и диспозитив, между които не следва да има противоречия. Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са установени в разпоредбите на чл. 247б и следващите от НПК и е безусловно необходимо да се спазват. По конкретното дело първостепенният съд е пропуснал да изпълни - в диспозитива на определението, предвидените в чл. 248, ал. 1 НПК изисквания – да даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно, точно и по недвусмислен начин заяви становището си по тези въпроси. В съдебния акт липсва ясен и категоричен отговор на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК. В резултат от този незаконосъобразен подход на практика липсва завършено разпоредително заседание. Провеждането на разпоредителното заседание по предвидения в процесуалния закон ред има изключително важно значение за целия наказателен процес, тъй като се преклудират исканията за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора. В случая, доколкото липсва завършено разпоредително заседание, всяка от страните може да прави подобни възражения, а очевидно не това е целта на въведения нов задължителен стадий на съдебната фаза на наказателния процес. Непровеждането на разпоредителното заседание по предвидения в закона ред е съществено и неотстранимо от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на присъдата.
Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от основния съд, което също е основание за отмяна на обжалваната присъда. Константна е практиката на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 93 от 18.05.2015 г. по н. д. № 33/2015 г., ІІ н. о., че липса на мотиви е налице, когато такива отсъстват въобще, когато съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както и когато са неясни и вътрешно противоречиви и от тях не може да се изведе недвусмислено действителната воля на решаващия съд, както това е в конкретния случай. Районният съд е посочил, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а в същото време – в нарушение на императивната разпоредба на чл. 252, ал. 1 НПК, е насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред, с призоваване на всички свидетели и вещи лица.
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 151 от
20.11.2019 г., постановена по нохд № 1582/2019 г. по описа на Районен съд-гр.
Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.