РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Гоце Делчев, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101045 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Б. Б. Т. от с.К., обл. Бл. против Г. З. Х. от с.К., обл.Бл.. Иска се на
основание чл.108 от ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на следният недвижим имот: Урегулиран поземлен имот
- парцел V за имот с пл.№ 620, от кв. 31 по плана на с.К., общ. С., утвърден със
Заповед №1539 от 1959 г., с площ за УПИ от 430 кв.м., при граници и съседи
за парцел V по скица: от изток - УПИ VI-620 на Ясен Т.; от запад – ПИ, пл.№
603 на С.. З.; от север - улица,от юг - УПИ VIII-617 на М.Т., както и съседи по
нотариален акт : улица, М. Т., Али Ч. и Р. Б., ведно със застроената в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 96 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ от 28 кв.м. Иска се също да бъде
осъдена ответницата да предаде на ищеца собствеността и владението върху
Първият жилищен етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, със
застроена площ от 96 кв.м., върху стопанската постройка със застроена площ
от 28 кв.м., и дворното място, които владее без правно основание.
Твърди се от ищеца, че е собственик на процесния недвижим имот.
1
Правото на собственост за 11/12 ид. ч. от него придобил на основание договор
за дарение на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 25, том IV,
дело № 642 от 1999 г. по описа на нотариус Ел. Л., гр. Г. Д., както и на
основание наследствено правоприемство за 1/12 ид. ч., от покойната му майка
Ал. Юс. Т.а, починала на 29.12.1997 г. Ответницата е съпруга на покойният
брат на ищеца, а именно Ал. Б. Т. /Ал. Б. Т./, починал на ******** г. През 1999
г., баща им, заедно с всичките му братя и сестри прехвърлили на ищеца
притежаваните от тях части от процесният недвижим имот. Ищецът приел
направеното дарение, но в имота останали да живеят баща му и брат му Ал. Б.
Т.. Брат му живял в имота с уговорката, чо това е докато си построи собствено
жилище, тъй като той вече се бил снабдил със строителни книжа и бил
отпочнал строежа. В резултат на влошеното му здравословно състояние,
липсата на финанси и невъзможност да построи свое жилище, той продължил
да живее в дома на ищеца до смъртта си, заедно със съпругата си -
ответницата Г. З. Х.. Но и двамата били наясно, че живеят в имот, който е
собственост единствено на ищеца. През 2020 г., брат му починал, а
ответницата започнала да създава пречки на ищеца и семейството му при
ползване на имота. Изправени пред невъзможността да съжителстват повече с
ответницата, през пролетта на 2021 г., я помолили да напусне имота и да
предаде владението на първият жилищен етаж, в който живеела с покойният
си съпруг, както и да освободи стопанската постройка и дворното място.
Ответницата започнала да заплашва ищеца, съпругата му и дъщеря им, че ще
ги убие, че ще запали имота и други. Постоянно отправяла клетви към него и
семейството му. Силно притеснени от поведението й и заканите за
саморазправа, ищецът и семейството му се преместили да живеят в дома на
родителите на съпругата му. При всеки опит да влезе в имота и да упражни
правото си на собственост, включително и да го поддържа, ищецът не е
допускан от ответницата. Предвид изложеното е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 108 от ЗС.
Ответницата не представя отговор в определения от закона срок и не
изразява становище по предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
Ищецът и покойния съпруг на ответницата Ал. Б. Т. (Ал. Б. Т.) са братя и
2
наследници на Ал. Юс. Т.а, починала на ******* г. и Б. Ал. Т. (Б. Ал. Т.),
починал на ******* г.
По време на брака си родителите на ищеца придобили дворно място,
представляващо парцел V, имот пл. № 620 от кв.31, по плана на с.К. с площ от
около 420 кв.м. По-късно построили в парцела стопанска постройка, както и
двуетажна къща, в която живяло семейството им. След смъртта на майка си на
29.12.1997 г. ищецът придобил по наследство от нея 1/12 идеална част от
дворното място и застроените в него постройки.
На 17.03.1999 г. бащата на ищеца и останалите му братя и сестри
дарили на ищеца Б. Б. Т. собствените си общо 11/12 идеални части от дворно
място, представляващо парцел V, имот пл. № 620 от кв.31, по плана на с.К.,
при съседи з апарцела: улица, М. Т., Ал. Ч. и Р. Б., ведно с по 11/12 идеални
части от застроените в същия парцел жилищна и стопанска сгради. За
дарението бил съставен нотариален акт № 25, том IV, дело № 642 от 1999 г. по
описа на нотариус Ел. Л., гр. Г. Д., вписан в Слежба по вписванията гр.Г. Д. с
вх.рег.№ 220/17.03.1999 г., акт №98, том I, дело №928, парт. кн. том 78, стр.
357.
По делото са разпитани свидетели Ат. Б.П. сестра на ищеца и Ал. Аг. Д.,
без родство със страните.
От показанията на свид.П. се установява, че през 1999 г. баща им бил
болен и решил да раздели имуществото между децата си. При това на брат им
Ал. или Ал. Т., съпруг на ответницата дал парцел, в който да си застрои къща,
а на сина си Б. Т. дал семейната къща с парцела. Затова било извършено
прехвърлянето на този имот на брат им Б.. Б. и Ал. се разбрали Ал. да остане
да живее в бащината си къща, докато построи своя къща в дадения му парцел.
Но Ал. построил само основите на къщата и останал да живее при Б.. Докато
Ал. бил жив нямало проблеми за ползването на имота, но след като починал,
вдовицата му Г. започнала да гони братята и сестрите му от имота. Обиждала,
псувала и заплашвала, и принудила Б. и семейството му да се изнесат и да
отидат да живеят при тъщата му. Когато отиват да почистят имота си, Г.
започва да вдига скандал и дори веднъж викнала полиция. На настояването на
Б. да се изнесе от имота не обръщала внимание.
Свидетеля Ал. Д. е съсед на спорния имот и заявява, че го знае като
собствен на ищеца. Докато бил жив баща му и останалите му деца
3
прехвърлили къщата на Б.. Брат му Ал. със съпругата си Г. също живеел там.
Докато Ал. бил жив нямало проблеми, но след смъртта му Г. започнала да
вика, да ги плаши. Детето на ищеца се стресирало и семейството се изнесло да
живее при майката на съпругата му.
Поставен въпрос по реда на чл.176 от ГПК от страна на ответницата
към ищеца, а именно: Дали ответницата ползва само първия етаж от
жилищната сграда и само половината от дворното място? На поставения
въпрос ищецът отговори, че ответницата ползва само първия етаж от
жилищната сграда, не ползва втория етаж. Тя ползва половината дворно
място. Също така ищецът ползва горния етаж на стопанската постройка, като
си е направил външна стълба, по която да стига до него. Не може да ползва
долния етаж, не само защото е затрупан с боклуци от ответницата, но и защото
вратата за него е от страната на дворното място, която се ползва от Г. Х., а тази
част е заградена и заключена.
От страна на ответницата в последното съдебно заседание се заявява, че
не оспорват иска в неговата установителна част – че ищеца е собственик на
процесния имот, а само в осъдителната му част за предаване на цялото дворно
място. В осъдителната част счита иска за основателен по отношение на
искането за предаване на първия етаж от жилищната сграда и на половината
дворно място.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим като
предявен пред надлежния съда от лице, имащо правен интерес от
предявяването му и срещу ответник, оспорващ претендираните от ищецът
права.
Разгледан по същество предявеният иск е частично основателен, по
следните съображения:
За да бъде уважен предявения иск, трябва да бъде установено от
ищецът, че са налице кумулативно и трите предпоставки за уважаване на иск
по чл. 108 от ЗС, а именно: ищецът да е собственик на имота, предмет на иска;
имота да се намира във владение или държане на ответника и това владение
или държане да е без правно основание.
Установява се от представеното удостоверение за наследници и
4
нотариален акт акт № 25, том IV, дело № 642 от 1999 г. по описа на нотариус
Ел. Л., гр. Г. Д., а и не се спори по делото, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, а именно Урегулиран поземлен имот - парцел V,
имот с пл.№ 620, от кв. 31 по плана на с.К., общ. С., утвърден със Заповед
№1539 от 1959 г., с площ за УПИ от 430 кв.м., при граници и съседи за парцел
V по скица: от изток - УПИ VI-620 на Ясен Т.; от запад – ПИ, пл.№ 603 на С.
З.; от север - улица, от юг - УПИ VIII-617 на М. Т., както и съседи по
нотариален акт : улица, М. Т., Ал. Ч. и Р. Б., ведно със застроената в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 96 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ от 28 кв.м.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ответницата
държи първия етаж от жилищната сграда и първия етаж от стопанската
постройка, построени в процесния парцел. Също така упражнява владение
върху половината от дворното място. Същевременно съдът намира, че тя не
позволява на ищеца да упражнява владение и на втория етаж от стопанската
постройка, тъй като се установи от показанията на свидетелите, че при опит на
ищеца миналата година да изчисти втория етаж от стопанската постройка и да
изнесе старо сено от него, ответницата вдигнала скандал и дори извикала
полиция.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице и трите изброени по-
горе предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по отношение на
първия етаж от жилищната сграда, по отношение на стопанската постройка и
по отношение на половината дворно място – ищецът са собственик на
процесния имот и тези части се владеят и държат от ответницата, без да има
правно основание за това. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен
в посочените части като основателен и доказан.
Не така стои въпроса по отношение на половината от дворното място.
по отношение на него не се установява третата предпоставка за уважаване на
осъдителната част на ревандикационния иск. Както от показанията на
свидетелите, така и от заявеното от самия ищец, се установява, че ответницата
владее само половината от дворното място, а останалата половина се владее и
ползва от ищеца по делото. Поради това относно дворното място следва да се
уважи иска в установителната му част и да се уважи в осъдителната част за
половината дворно място, владяно (заградено и заключено) от ответницата,
5
като се отхвърли относно останалата половина, която се владее от ищеца.
Ищецът е извършил по делото съдебни и деловодни разноски в размер
50 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение и 10 лева за вписване на исковата молба.
Претендира и присъждане на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
От страна на ответницата се повдига възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между Б. Б. Т. от една страна
и от друга страна адв. Н. К. - Ч., с който договор за правна защита и
съдействие, по настоящото дело е договорено възнаграждение в полза на адв.
К. - Ч. в размер на ***** лева. Отбелязано е в договора, че сумата от 1200 лева
е заплатена на адв. К. - Ч.. Съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, дължимия размер на
възнаграждението е ****** лева. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Същевременно по делото са проведени 6 съдебни заседания, от
които 4 са отложени по молба на ответницата, включително за ангажиране на
показанията на свидетели, които в крайна сметка не бяха осигурени от нейна
страна. С оглед горното съдът определя възнаграждението, дължимо за
процесуалното представителство на ищеца на ****** лева.
Съответно на гореизложеното и съразмерно на уважената част от иска,
от сторените от ищеца разноски 1065 лева следва да бъдат присъдени в тежест
на ответницата на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а в останалата част искането
като неоснователно ще се остави без уважение.
Ответницата от своя страна представя доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но претендира
400 лева. От тях 33.33 лева ще се присъдят в полза на ответницата, съразмерно
на отхвърлената част от иска .
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. З. Х., ЕГН
6
********** от с. К., обл. Бл., че Б. Б. Т., ЕГН ********** от с.К., обл. Бл. е
собственик на основание наследство и дарение на следният недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот - парцел V (пети) за имот с планоснимачен номер
620 (шестстотин и двадесети), от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на
с.К., община С., утвърден със Заповед №1539 от 1959 година, с площ за
урегулираният имот от 430 (четиристотин и тридесет) квадратни метра, при
граници и съседи за парцел V (пети) по скица: от изток -УПИ VI-620 на Яс. Т.;
от запад - ПИ пл.№ 603 на С. З.; от север - улица,от юг - УПИ VIII-617 на М.
Т., както и съседи по нотариален акт: улица, М. Т., Ал. Ч. и Р. Б., ведно със
застроената в имота Двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена
площ от 96 (деветдесет и шест) квадратни метра и стопанска постройка със
застроена площ от 28 (двадесет и осем) квадратни метра.
ОСЪЖДА Г. З. Х., ЕГН ********** от с. К., обл. Бл. да предаде на Б. Б.
Т., ЕГН ********** от с.К., обл. Бл. владението и държането върху Първият
жилищен етаж от Двуетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена
площ от 96 (деветдесет и шест) квадратни метра, върху стопанската постройка
със застроена площ от 28 (двадесет и осем) квадратни метра, и частта от
дворното място, представляващо Урегулиран поземлен имот - парцел V (пети)
за имот с планоснимачен номер 620 (шестстотин и двадесети), от квартал 31
(тридесет и първи) по плана на с.К., община С., утвърден със Заповед №1539
от 1959 година, с площ за урегулираният имот от 430 (четиристотин и
тридесет) квадратни метра, при граници и съседи за парцел V (пети) по скица:
от изток -УПИ VI-620 на Яс. Т.; от запад - ПИ пл.№ 603 на С. З.; от север -
улица,от юг - УПИ VIII-617 на М.Т. както и съседи по нотариален акт: улица,
М.Т. Ал.Ч. и Р. Б., която част е заградила и заключила и която владее без
правно основание.
ОСЪЖДА Г. З. Х., ЕГН ********** от с. К., обл. Бл. да заплати на Б. Б.
Т., ЕГН ********** от с.К., обл. Бл. сторените по делото разноски в размер на
1065 (хиляда шестдесет и пет) лева, като оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в останалата част.
ОСЪЖДА Б. Б. Т., ЕГН ********** от с.К., обл. Бл. да заплати на Г. З.
Х., ЕГН ********** от с. К., обл. Бл. сторените по делото разноски в размер
на 33.33 (тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева, като оставя без
уважение искането за присъждане на разноски в останалата част.
7
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8