Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 12.03.2021 г.
гр. С.З.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
шестнадесети февруари 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 119 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от С.И.К., ЕГН ********** от гр. К. срещу „З.“ АД - гр. С., с която е предявен иск по чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на
ищцата С.И.К., на 86 години.
Изложени са обстоятелства, че на 29.07.2019
г., около 10:40 часа в гр. К. по ул. „О.“ се е движил л.а. „Мазда Премаси“ с
peг. № СТ 1613 ВК, управляван от И.П.К.,*** при движение на заден ход нарушава
правилата за движение по пътищата и блъска пресичащата на пешеходна пътека С.И.К..
Вследствие на катастрофата е пострадала пешеходката С.И.К..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП е
образувано ДП 971/ 2019 г. по описа на РУ - К., което към настоящия момент не е
приключило. Изложено е, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от И.П.К.
нарушения на правилата за движение по пътищата. Отбелязано е, че в конкретната
ситуация за водача на лекия автомобил са били налице определени, фиксирани в
закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.
Посочено е, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на И.К.
и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на С.К..
Сочи се, че за увреждащия л.а „Мазда Премаси“
с peг. № СТ 1613 ВК, управляван от И.П.К., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/30/119000915883/28.03.2019 г. със срок на валидност една
година, считано от 30.03.2019 г. до 29.03.2020 г. със „З.“ АД - гр. С., като са
изложени аргументи чл. 492 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.“
АД и е представила всички документи, с които разполага. С писмо о.р. от
30.08.2019г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
заведена щета с № 0801-003588/ 2019-01, по която застрахователят към настоящия
момент не се е произнесъл относно плащане на обезщетение. Сочи се, че в случая
за ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред
съда.
При процесното ПТП С.И.К. е получила
Субтрохантерна фрактура, счупване на бедрената шийка, счупване на подбедрицата
вляво, счупване на първа фаланга на палеца на ляво стъпало, повърхностна
разкъсно - контузна рана на дясно стъпало, екскориации по крайниците и други.
След инцидента на 29.07.2019 г. пострадалата
е настанена в Травматологията на „М.“ ЕООД, гр. С.З. с оплаквания от болка в
дясно бедро, двете стъпала, ляво коляно и изразен оток и деформация в областта
на дясно бедро. Направени са подробни прегледи и консултации, в резултат на
които ищцата е насочена за оперативно лечение, по време на което с обща
анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фабула. На 05.08.2019 г. е изписана с окончателната диагноза субтрохантерна
фрактура, счупване на бедрената шийка, счупване на подбедрицата вляво, счупване
на първа фаланга на палеца на ляво стъпало, повърхностна разкъсно - контузна
рана на дясно стъпало, екскориации по крайниците и с препоръка за ХДР,
превръзки през 3 дни и да не се натоварват оперираните крайници.
Твърди се, че в резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП С.И.К. търпи силни болки и много страдания.
Получените при това ПТП увреждания са довели до изключително интензивни болки,
като болките, неудобствата и стреса са продължавали и през целия период на
лечение и в процеса на възстановяване. Изложено е, че възрастта на ищцата е
фактор, оказващ влияние на периода и степента на възстановяване, както и на
поносимостта на болките, като води и до цялостно влошаване на здравословното й
състояние. Преди катастрофата тя е била в добро здравословно състояние, активна
и дейна жена, напълно самостоятелна. След инцидента живота й напълно се
променя, нуждае се постоянно от чужда помощ и подкрепа на близките си, лишена е
от възможността да води обичайния си начин на живот. Наложило се е
продължително спазване на леглови режим, като и към настоящия момент не се
възстановила и продължава да има нужда от чужда помощ. Множеството получени
наранявания, както и преминатото продължително и тежко лечение оказват силно
отрицателно влияние върху психиката й. Освен болките ищцата е изживяла и силен
стрес по време на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на
здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното
съзнание. Въпреки изминалото не малко време от датата на катастрофата, болките
и дискомфортьт в наранените области не минават.
Счита се, че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Посочено е, че
безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства
и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Посочено е, че в резултат на процесното ПТП и
получените при него увреждания, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в
размер на 3598,00 лв., които също следва да й бъдат възстановени. Уточнено е,
че посочените разходи са направени за медицински транспорт, скъпоструващи
медицински изделия и по договор за поръчка.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат
на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил И.П.К., а за
причинените от него вреди отговаря ответникът по делото, като са изложени
аргументи по чл. 432 от КЗ.
Направено е искане, да се осъди ответника „З.“
АД, гр. С. да заплати на и С.И.К. обезщетение в размер на 30 000 лв., частичен
иск от 120 000, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в
размер на 3598,00 лв.
С писмено молба, от 15.02.2021 г. прази искане за изменение на
предявения иск, като същия се счита предявен за цялата сума от 120 000 лв.
което съда със свое определение, постановено в последното открито съдебно
заседание е допуснал.
Претендира законната лихва върху сумата,
считано от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло.
Претендират се разноските в настоящото производство, в това число и за
адвокатска защита. Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по съображения за неоснователност и
недоказаност на главните искове. В случай, че се намерят исковете за
основателни, ответникът моли да се намали размера на обезщетението, тъй като
счита, че е прекомерно завишено.
Намира, че исковете са
допустими, макар и неоснователни.
Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на лек автомобил (л.а.) марка „Мазда”, модел
„Премаци“ с peг. № СТ 1613 ВК по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119000915883, валидна от 30.03.2019 г. до 29.03.2020 г., сключена със „З.”
АД. Оспорва следните обстоятелства:
- Изключителната вина
на водача на л.а. марка „Мазда”, модел „Премаци“ с peг. № СТ 1613 ВК - И.П.К.,
с оглед наведеното възражение за съпричиняване на ПТП от страна пострадалата С.И.К.,
която с поведението си е допринесла за настъпване на повечето по вид и
по-тежките по степен увреждания в резултат на ПТП. Твърди се, че същата е
пресичала на необозначени за това места, навлязла е внезапно на платното за
движение, без да се съобрази преди навлизането на платното за движение с
приближаващият се автомобил, неговата скорост и отстояние, пресичала е платното
за движение при ограничена видимост, като е удължила ненужно пътя и времето за
пресичане, поради тази причина не е успяла да реагира адекватно на ситуацията и
да предотврати настъпването на ПТП. Твърди се, че преди да навлезе на платното
за движение ищцата не е сигнализирала за намерението си чрез подаване на сигнал
с ръка - лява и дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя, поради което
правя възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, даващо основание за ангажиране
застрахователната отговорност на ответното дружество. Оспорва изключителната вина
на застрахования водач за процесното ПТП.
- Твърди, че механизма
на ПТП не отговаря на писания в исковата молба и представения с нея Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Сочи, че протоколът е официален
удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на
самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната - чл.179, ал.1 ГПК.
- Твърдението, че в
следствие на пътнотранспортното произшествие пострадалата е получила описаните
в ИМ травми.
- Твърдението, че
пострадалата търпи постоянни силни болки, страдания и че след инцидента живота
й напълно се променя, че се нуждае постоянно от чужда помощ и подкрепа на
близките си и че е лишена от възможността да води обичайния си начин на живот.
Посочва, че липсват доказателства, които да удостоверяват, че в резултат на
получените травми и извършеното от нея лечение са оказали силно влияние върху
психиката й. Според ответника, няма доказателства, че ищцата е изживяла силен
стрес по време на инцидента, който да се е отразил изключително негативно на
здравословното и емоционално състояние на нейното съзнание.
Оспорва всички
твърдения в исковата молба.
Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на
главните искове.
Оспорва настъпването
на имуществените вреди.
Оспорва
причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреди и направените
разходи за тяхното лечение.
Оспорва твърдението,
че ищецът е извършил разход от 465,00 лв. в качеството си на доверител по
сключен „Договор за поръчка“ от 05.08.2019г.
Твърди, че ищцата е
нарушила разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 113 ал. 1 т. 1 и т. 4 и 114
т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в редакцията им, действаща
към датата на ПТП.
Твърди, че по време на
ПТП, ищцата е пресичала платното за движение на необозначено за това място.
Твърди, че ищцата е
приета без загуба на съзнание, както и че има пълен спомен за случилото.
Болката в областта на лявото коляно е била слабо изразена. Извършената
компютърна томография на корема е с нормален образ за възрастта на ищцата. При
последната липсват данни за свободно подвижна течност. Травматичните увреждания
на долните крайници са със завършено лечение, без трайни функционални
последици.
Твърди, че липсват
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
ищцата, липсват медицински документи относно възстановителните процеси, липсват
контролни прегледи с ортопед и резултати от контролни рентгенови снимки. Ищцата
не е представила медицински документи за динамичното проследяване на
състоянието й.
Твърди, че доверителят
не е заплатил на довереника, уговореното в „Договора за поръчка“ от 05.08.2019
г. възнаграждение в размер на 5 лв. дневно, както и че липсват доказателства
довереника М.И.К. да е декларирала пред „Н.“ (Н.) сумата от 465 лв. като приход
по горепосочения договор.
Твърди, че ответното
дружество се произнесло в законоустановения срок съгласно чл. 108 КЗ по Щета №
0801-001274/2018-01.
Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Възразява срещу пълния
размер на ищцовата претенция за имуществени вреди. Възразява, че извършените
разходи по представените фактури са в причинно следствена връзка с ПТП.
Възразява, че доверителя е изплатил на довереника, уговорената сума в „Договора
за поръчка“ от 05.08.2019г.
Възразява срещу
претендирания размер на ищцовата претенция предвид наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Възразява срещу
искането да бъде присъдена законна лихва.
Посочено е, че
застрахователят се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок на
04.12.2019 г. и тримесечният срок е изтекъл на 05.12.2019 г. и от тази дата
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху обезщетението.
Според ответника, за претендирания период лихва не следва да бъде присъдена.
Счита, че
претендираният размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
необосновано прекомерно завишен, като и излага съображения в тази връзка.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищцата взема становище по възраженията на ответника.
Посочва, че надлежния ред е поискано
освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по делото, за което са представени
изискуемите документи.
Оспорва всички възражения на ответното
дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
За неоснователно намира оспорването от страна
на ответника на механизма на ПТП и на вината на водача на л.а., като излага
подробни съображения в тази връзка и посочва съдебна практика.
Заявява, че ще се ползва от представения към
ИМ Констативен протокол за ПТП.
По отношение вината на водача на л.а., е
изложено, че по случая е образувано ДП. Също така, следвало да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вината на деликвента се предполага
до доказване на противното и се сочи практика на ВКС.
По отношение вината и противоправното
поведение на виновния водач К., е посочено, че в исковата молба е направено
доказателствено искане - издаване на СУ за снабдяване с материалите от ДП,
което поддържа.
Намира за неоснователни оспорванията от
страна на ответника за причинените на ищцата травматични увреждания, тяхното
проявление и интензитет. Твърди се, че всички описани в исковата молба травми и
страдания, техния интензитет и проявление при ищцата са настъпили следствие
процесното ПТП и с исковата молба е представен медицински документ, установяващ
причинените й травми вследствие ПТП, както и са направени доказателствени
искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с поставени към
нея въпроси.
Счита, че ответното дружество неоснователно
оспорва настъпилите за ищцата имуществени вреди, което се установява от
приложените към исковата молба фактури и в който размер следва да й бъдат
възстановени. Сочи се, че за доказването им, с исковата молба е направено
доказателствено искане - назначаване на СМЕ, с поставен към нея въпрос.
Във връзка с оспорването на извършения разход
от страна на ищцата по Договора за поръчка, моли да бъде допуснат един
свидетел, при режим на довеждане, който ще установи това обстоятелство.
По отношение оспорването дължимосттта на
претендираните лихви за забава, посочва, че при деликт лихви за забава се
дължат от датата на непозволеното увреждане. Според ищцата, задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите и счита, че
приложим чл. 429, ал.3 КЗ и за застрахователя възниква задължение за плащане на
лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба -
05.08.2019 г.
С оглед оспорването от страна на ответника на
датата, от която се дължи лихва за забава, моли да се задължи ответното
дружество да представи доказателства за датата на уведомяването му от
деликвента - виновния водач за настъпилото ПТП.
Твърди се, че най - късният момент, от който
възниква задължение за лихви е 03.09.2019 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищците е постъпило уведомление до застрахователя.
Намира за неоснователни възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Сочи се, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се
направи извода, че ищцата, е извършила нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Отбелязва,
че видно от Констативния протокол, същата се е движила по пешеходна пътека.
Счита, че неоснователно ответното дружество
възразява, че предявеният иск е в завишен размер, като посочва, че същият е съобразен от една страна
с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата,
а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
В допълнителния отговор,
ответникът заявява, че поддържа отговора.
Поддържа твърдението, че ищцата не е
представила достатъчно относими доказателства в исковата молба, които да
обосноват освобождаването й от такса и разноски при съобразяване на критериите,
изброени в чл. 83 ал. 2 ГПК.
Не възразява на основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК да се отдели като безспорно обстоятелство наличието на застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество и собственикът на увреждащия
лек автомобил.
Поддържа твърдението, че механизмът на ПТП не
отговоря на така описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. Поддържа твърдението, че протоколът е официален
удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на
самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната.
По отношение на вината на водача на л.а.,
твърди, че същата не е доказана. Посочва, че същият е бил поставен в
невъзможност да формира субективно отношение към заобикалящата го обективна
фактическа обстановка.
Твърди,
че водачът К. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и НК. Поддържа
твърдението, че съгласно чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) само
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
Поддържа оспорванията относно причинените на
ищеца травматични увреждания, тяхното проявление и интензитет. Твърди, че
описаните травми и страдания в исковата молба травми не са настъпили вследствие
ПТП.
Поддържа оспорването, че направените разходи
за лечение от страна на ищеца не са в причинно-следствената връзка с получените
травми от ПТП.
Поддържа оспорването, че ищецът е извършил
разход от 465,00 лв. Не възразява да бъде допуснат свидетел на ищеца, с чиито
показания ще се установява това обстоятелство.
Оспорва твърдението, че в 7-дневен срок от
настъпване на ПТП, деликвента да е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие и сочи, че липсват доказателства в тази насока.
Твърди се, че при завеждане на
застрахователната претенция с вх. №2757 от 04.09.2019 г., процесуалния
представител на ищеца не е представил банкова сметка. ***. 380 КЗ, като са
наведени твърдения, че застрахователното дружество не дължи лихва до
представянето на банковата сметка. В условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че се дължи лихва, ответникът сочи, че тя е изискуема от момента на
подаване на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Със Споразумение от 24.08.2020 г. по НОХД
№ 917/2020 г. на КРС е признат И.П.К. за виновен в
това, че на 29.07.2019 г. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. *** при
управление на МПС – л.а. „Мазда“ с рег. № СТ 1613 ВК на пешеходна пътека е нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата, а именно – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл.
116, чл. 119, ал. 1, чл. 40, ал.1 – като по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на ищцата С.И.К. изразяваща се в счупване на костите на левия долен крайник
(счупване на първата фаланга на палеца на левия крак и счупване на големия пищял
на лявата подбедрица), причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник, и счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Към датата на
процесното ПТП е налице з.п.
BG/30/119000915883/ 28.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от
30.03.2019г. до 29.03.2020г., сключена за процесния автомобил
От заключението на съдебно
автотехническа експертиза се установява, че ПТП
настъпва в светлата част на денонощието, при нормална видимост, на прав и
равнинен пътен участък. Същият е покрит с дребнозърнест стар асфалт, без
неравности. Ориентиран е в посока юг- север. Пътна маркировка в зоната на
произшествието: -пешеходна пътека тип „М 8.1“ Пешеходката се е движила в посока
от запад на изток по пешеходна пътека тип „Зебра“ пресичайки ул. „О.“ под ъгъл
около 90 градуса спрямо посоката на движение на лекия автомобил . В предвид на
това,че пешеходката пресича уличното платно от запад на изток и нейната
напреднала възраст - 87 години , експертизата не споделя внезапно изскачане на
пешеходката върху пешеходната пътека тъй като до мястото на удара е изминала
около 7 метра по пешеходната пътека. Пешеходката К. *** по
наличната пешеходна пътека тип“3ебра“ южно от кръстовището с ул “***“.
Пешеходката е пресичала пътното платно на ул.“О.“ ползвайки наличната пешеходна
пътека тип“3ебра“ в посока от запад на изток най-вероятно в около средата и или
в северната и половина.
Тъй като водачът е изминал около 13,8 м след процесната пешеходна пътека, а
пешеходката по пешеходната пътека около 7 метра пешеходеца се е
намирал на около 14-16 метра от автомобила в момента на тръгване на заден ход.
Няма данни за интензивно движение към момента на ПТП. Зад автомобила не е имало
други МПС тъй като те щяха да попречат за извършване на маневрата движение на
заден ход на автомобила, както и на пресичащата пешеходка. От
получените резултати е видно, че скоростта на движение на процесния лек
автомобил непосредствено преди настъпването на произшествието е била 0 км/час,
а в момента на удара е възлизала на около 13 км/час. Времето
за реакция на водача е напълно достатъчно да предотврати настъпването на ПТП
чрез аварийно спиране. Произшествието настъпва в светлата част на денонощието,
при условията на нормална видимост, на прав и равнинен пътен участък. Липсват
данни и свидетелски показания за наличие на предмети и други превозни средства,
нарушаващи линията на видимост на водача, поради което следва да се приеме, че
същия е имал техническа възможност да следи движението на пешеходката чрез
лявото огледало за обратно виждане. В тази връзка, следва да се приеме, че водача
на процесния лек автомобил е имал техническа възможност своевременно да
възприеме движението на пешеходката и да предотврати настъпването на
конкретното ПТП, като за целта е следвало непосредствено преди предприемането
на маневрата движение на заден ход да се увери за липсата на препятствия
встрани и зад задната част на лекия автомобил. Пострадалата не е била длъжна да
дава предимство на автомобила, защото предимството е нейно, тъй като се
движило пешеходна пътека „тип зебра“. Спирайки на пешеходната
пътека обаче, пешеходката би се изложила на друга потенциална опасност от
другите преминаващи по улица „О.“ МПС за времето на маневрата на Маздата.
Основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е технически неправилно
предприета маневра „Движение на заден ход“ без водача да се убеди за наличие на
препятствия встрани и зад автомобила и отнемане предимството на пресичащата
пешеходка. Водачът е имал техническа възможност
да не допусне процесното ПТП при условие,че спре и пропусне пресичащата
пешеходка да пресече пътното платно по пешеходната пътека и едва тогава да
предприеме маневрата движение на заден ход
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че при настъпилото ПТП на 29.07.2019 г. С.К. е получила следните травматични увреждания: Закрито счупване на бедрената шийка. Счупване на лявата подбедрица. Счупване на първа фаланга на първи пръст на лявото стъпалото. Разкъсно- контузна рана на дясното стъпало. Охлузвания по долни крайници.При пострадалата е проведено болнично лечение, оперативно лечение и медикаментозно лечение. Оздравителния период при счупването на бедрената шийка е в рамките на 10 - 12 месеца. Оздравителния период при счупването на лявата подбедрица е в рамките на 7 - 8 месеца. Останалите травматични увреждания са с оздравителен период по малко от 30 дни.Пострадалата не е възстановена напълно и е налице ограничение в движението на левия долен крайник с налично ограничение във флексията на колянната става, което е във връзка с травмата в горния край на лявата голямопищялна кост на крайника и наложилото се фиксиране с медицинска плака и фиксиране с винтове. Настъпилите оплаквания и усложнения са във връзка с причинените травми.Представените чрез надлежни финансови документи разходи са във връзка с лечението и в конкретния случай са били необходими.В делото няма данни как е протекъл оздравителния процес след болничното лечение до настоящия момент, като няма документи за извършени контролни прегледи.Счупването в областта на бедрената шийка е от медико- биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на десния долен крайник. Счупването на лявата подбедрица е от медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на левия долен крайник. Счупването на първа фаланга на първи пръст на лявото стъпало е от характера разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. От същия характер е и установената разкъсно- контузна рана. Счупването в областта на лявата подбедрица е от контакта на тялото с автомобила, счупването в областта на шийката на бедрената кост се е получило при усукване с последващо падане върху терена, а останалите травматични увреждания са теренни травми. Всички установени травматични увреждания напълно отговарят да са получени по механизма - блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последяващо падане върху терен. Няма данни да е извършена консултация с рехабилитатор и да е извършвала рехабилитация.С рехабилитация и без рехабилитация сроковете за възстановяване са описани в отговор на въпрос № 2.Оперативните интервенции при С.К. са протекли без усложнения и е изписана от болничното заведение с подобрение с терапия за дома без натоварване на двата долни крайника. На този въпрос е отговорено във въпрос № 2, както и във въпрос № 7, като с оглед възрастта на пострадалата оздравителния процес е максимално дълъг. На този въпрос не е възможно да бъде даден отговор, тъй като не са налице контролни рентгенографии. Отговора но този въпрос е даден в отговора на въпрос № 7. На този въпрос така зададен не може да бъде даден обективен отговор, тъй като всеки организъм е със своите индивидуални характеристики на базата на множество показатели. При направен КТ на 30.07.2019г., когато е била в болничното заведение е установено: Костни структури - дегенеративни промени. Остеопорозата засяга предимно жените в менопауза, тъй като организма им не произвежда хормони - естрогени, костите изтъняват с напредването на възрастта и губят своята плътност. Имайки предвид възрастта на пострадалата, след като са установени дегенеративни промени, може да се предположи за наличие и на остеопороза. Дегенеративните изменения са повлияли на оздравителния процес при К., като раздвижването се е забавило и е с по дълъг период, но ако не са били налице, не би се възстановила по бързо от посочените в заключението времеви периоди. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при пострадалата във връзка с годините и дегенеративните заболявания, които има, както и остеопороза на тази възраст, дори да беше проведена рехабилитация, срокът щеше да бъде, който е дал в отговор на въпрос № 2.
По делото са приети като доказателства Фактура № **********/05.02.2020 г. и
Приемо-предавателен протокол № **********/05.02.2020., във връзка предявения от ищцата иск за имуществени
вреди.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: свидетелят И.П.К. – виновния водач за
процесното ПТП установява, че се движел на север по улица „О.“ до културния дом в гр.К., близо до
центъра на гр.К.. В колата бил сам. Произшествието настъпило следобед в
светлата част на деня, при ясно време, без дъжд, сняг и вода по асфалта.Произшествието
настъпило на самата улица „О.“. Сочи, че спрял да извърши маневра на заден ход и да се отклони наляво и при тази
маневра се случило произшествието. Преди да спре, карал с 40 км/ч, след това
спрял и дал назад и решил да тръгне в друга посока. Превозното средство било с
включени къси светлини и било технически изправно. Твърди, че не забелязал
пешеходеца, усетил, че колата ударила нещо, отворил вратата, погледнал назад и
видял жената да лежи. Когато я ударил тя била на платното - пресичала от запад
на изток на пешеходната пътека. По превозното средство нямало деформации. Нямало
други МПС, които да са били спрени наоколо и да ограничават видимостта. Отзад
имало някаква учебна кола, която била спряла доста назад. След произшествието
попитал жената какво я боли, и заедно с един минувач я издърпали към тротоара.
Обадили се на Бърза помощ. Не усетил пострадалата да миреше на алкохол.
Линейката пристигнала много бързо, след линейката минала полицейска кола и спряла
на местопроизшествието. Уведомил застрахователя
на 31.07.2019 г. в 15.46 с имейл. Уведомил застрахователя за настъпилото ПТП,
номера на полицата, номера на колата и какво се е случило с жената.
Свидетелката Т.П.П. дъщеря на ищцата сочи, че в деня на инцидента била на работа когато й се обадили по
телефона, че майка й е в спешното в болницата, блъсната от кола. Заварила майка
си час след катастрофата вече в спешното в стаята с инжекции и почти не можела да
говори, била неадекватна. Охкала на единия крак имала кръв и дрехите й бяха
скъсани. Тя си ходеше да пазари, сама се обслужваше, макар че живееше при нас
на долния етаж. С линейката я закарали в С.З. единият крак започнал да се
подува, направили снимка и разбрали, че е счупен на две места. На другия ден
сутринта лекарят се обадил, че няма да я оперират, защото и другия крак е
счупен и я оперирали чак на третия. Останала 7 – 8 дни в болница в частна
болница Тракия, където всичко си плащали. След изписването платили за линейка
да я закарат до в къщи. Шест месеца била плътно неподвижна. Наели жена да я
гледа, защото свидетелката ходила на работа. Три пъти на ден в леглото я хранили.
На седмия, осмия месец се опитала да стане и пак паднала. След деветия месеца с
помощта на стол - тоалетна я карали в банята за къпане. Сочи, че към момента
ходи с трикрако бастунче до тоалетна и не може да излиза. След катастрофата пие
лекарства за глава, за кръвно, най-вече аналгини, защото от кръста надолу
всичко я боли, особено като се развали времето. Започнала да забравя.
Установява, че живеят с майка й в една къща, като тя е на долния етаж, а
свидетелката на горния. В къщи викала лекари, понеже е неподвижна. Трябвало да
я закарат на рехабилитация 15 дни след операцията, но била в много тежко
състояние и не я закарали.
Свидетеля
Д.Г.Т. установява, че когато отишли в Бърза помощ да видят баба С., тя лежала
на легло, имала счупване на единия крак
и се наложило да я закарат в травматологията в С.З. с линейка. Направили снимки
и на следващия ден се оказало, че има счупване и на другия крак, Била неподвижна,
слагали й пирони или някакви пластини, лечението било около 10 дни по клинична
пътека. Когато я изписали се оказало, че не може да влезе в колата и срещу
заплащане я закарали с линейка. Настанили я в легло, на всяко местене тя имала
неистови болки. Пет,шест месеца не ставала от леглото след което започнала да
се възстановяването по-малко. В последствие баба му тръгнала на работа и взели
жена да помага. Наложило се вземат
специално столче за инвалиди. Сочи, че към момента може да се движи в рамките
на помещението, до ходи баня и тоалетна, с бастун. Преди инцидента била в
движение пазаряла си сама, имала приятелки на нейната възраст и ходила да се
виждат. Трябвало да я водят на рехабилитация, но имало усложнение в сроковете и
не можали да я рехабилитират.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 29.07.2019 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ на
30.08.2019г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
заведена щета с № 0801-003588/ 2019-01, по която застрахователят към настоящия
момент не се е произнесъл.
Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Със Споразумение от 24.08.2020 г. по НОХД
№ 917/2020 г. на КРС е признат И.П.К. за виновен в
това, че на 29.07.2019 г. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „***“ при
управление на МПС – л.а. „Мазда“ с рег. № СТ 1613 ВК на пешеходна пътека е нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на ищцата С.И.К., която присъда е задължителна за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: Пешеходката
е пресичала пътното платно на ул.“О.“ ползвайки наличната пешеходна пътека тип “3ебра“
в посока от запад на изток. Произшествието настъпва в светлата част на денонощието,
при условията на нормална видимост, на прав и равнинен пътен участък. Липсват
данни за наличие на предмети и други превозни средства, нарушаващи линията на
видимост на водача, Водача на процесния лек автомобил е имал техническа
възможност своевременно да възприеме движението на пешеходката и да предотврати
настъпването на конкретното ПТП, като за целта е следвало непосредствено преди
предприемането на маневрата движение на заден ход да се увери за липсата на
препятствия встрани и зад задната част на лекия автомобил.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищцата вреди. Вещото лице по СМЕ установява, че всички
установени травматични увреждания напълно отговарят да са получени по механизма
- блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последяващо падане върху терен.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази,
че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива,
а продължават и след това.
От изслушаната по
делото съдебно –
медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила: Закрито
счупване на бедрената шийка. Счупване на лявата подбедрица. Счупване на първа
фаланга на първи пръст на лявото стъпалото. Разкъсно- контузна рана на дясното
стъпало. Охлузвания по долни крайници.При пострадалата е проведено болнично
лечение, оперативно лечение и медикаментозно лечение. Оздравителния период при
счупването на бедрената шийка е в рамките на 10 - 12 месеца. Оздравителния
период при счупването на лявата подбедрица е в рамките на 7 - 8 месеца.
Останалите травматични увреждания са с оздравителен период по малко от 30 дни.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинена няколко тежки
средни телесни повреди. Това се установява както от СМЕ, така и от
свидетелските показания, съгласно които периодът приблизително съвпада. Към
настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищцата все още изпитва
болки и страда от ограничения от физиологично естество и в личния и социален си
живот.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. Процесното ПТП се е отразило
негативно върху психичното състояние, негативни емоционални преживявания
вследствие на описаният в делото инцидент.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалата, заключението на СМЕ която сочи, че към настоящия момент пострадалата не е възстановена напълно и е
налице ограничение в движението на левия долен крайник, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер
от 60 000 лв., като за останалия претендиран размер от 120 000 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за
основателен доказан, тъй като направените разходи за които са представени
съответните фактури от М., са именно във
връзка с лечението на ищцата вследствие претръпнете от нея вреди от процесното
ПТП. За медицински транспорт, медицински изделия и договор за поръчка. По
отношение на направеното оспорване съдът намира същото за неоснователно, тъй
като видно от договора за поръчка разходите по него са реално заплатени. Ето
защо следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 3598 лв.,
представляваща обезщетение на имуществени вреди.
Съдът намира, че следва да вземе становище по
направеното възражение от проц. представител на ответника, че ищцата с
поведението си е допринесла за настъпване на повечето по вид и по-тежките по
степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв начин. Вещото лице по САТЕ сочи, че пострадалата не е била длъжна да дава предимство на автомобила, защото предимството е нейно, тъй като се движило пешеходна пътека „тип зебра“. Спирайки на пешеходната пътека обаче, пешеходката би се изложила на друга потенциална опасност от другите преминаващи по улица „О.“ МПС за времето на маневрата на Маздата. Основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е технически неправилно предприета маневра „Движение на заден ход“ без водача да се убеди за наличие на препятствия встрани и зад автомобила и отнемане предимството на пресичащата пешеходка. Вещото лице по СМЕ сочи, че при пострадалата във връзка с годините и дегенеративните заболявания, които има, както и остеопороза на тази възраст, дори да беше проведена рехабилитация, срокът за възстановяване щеше да е същият.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция - 05.08.2019 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя
за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай
на 31.07.2019 г. застрахователят е уведомен за процесното ПТП от виновния водач
поради следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя
е бил уведомен и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 05.08.2019
г. до датата на окончателното плащане.
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. П.К., същата претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА и следва
да й се заплатят такива съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 2401,20
лв. с ДДС. Възражението на проц. представител на ответника, че не следва да се
присъжда ДДС върху възнаграждение по чл. 38 от ЗА, тъй като не е реално
заплатено е неоснователно. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС, в
полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за
конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху
защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този
смисъл е и константата практика на ВКС.
Ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса по силата на закона, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 2543,92 лева.
При
този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер
на 611,95 лв., вкл. и за адв. хонорар, за който обаче няма доказателства да е
заплатен, поради което не следва да бъде присъждан. На ответника в случая се
дължат разноски в размер на 305,97 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на С.И.К.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К. сумата от
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 29.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 05.08.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърля предявения иск за останалия претендиран размер до 120 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на С.И.К.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К., сумата
от 3598 лв. (три хиляди петстотин деветдесет и осем лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи
за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 05.08.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати на адв. П.К. - САК, сумата 2401,20 лв./две хиляди четиристотин
и един лева и 20 ст./ с ДДС, адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К. да заплати на „З.” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, сумата 305,97 лв./триста
и пет лева и 97 ст./, разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ***, да заплати сумата от 2543,92
лв. /две хиляда и петстотин четиридесет и три лева и 92 ст./, представляваща
държавна такса по сметка на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………