Решение по дело №334/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 370
Дата: 26 юни 2025 г.
Съдия: Бистра Николова
Дело: 20251001000334
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20251001000334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 27.12.2024 г. по т.дело № 1950/23 г. СГС , ТО , VІ – 13 състав е осъдил
„Воядж Ер“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000,
р-н „Приморски“, бул."Генерал Колев" № 60, ет. 2, ап. 5 да заплати на „Електра Еъруейс “
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: София, п.к. 1712, р-н „Младост“,
бул. „Александър Малинов” № 51, ет. 3, офис А2-3 както следва:
1. на основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД сумата 15 000 лева – част от стойността
на осигурени резервни части и консумативи, необходими за възстановяване летателната
годност на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686 по фактури
№ **********/19.07.2022 г., № **********/31.08.2022 г. и № **********/30.09.2022 г.,
дължими от „ВОЯДЖ ЕР“ ООД според Споразумение за мокър лизинг № V0122, подписано
на 14.06.2022 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.10.2023 г.
до окончателно изплащане на главницата.
2. на основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД сумата 2 500 евро – част от разноски за
транспортиране на 12.08.2022 г. на резервна част, необходима за възстановяване летателната
годност на Boing 737- 400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686, ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.10.2023 г. до окончателно изплащане
на главницата и направените по делото разноски в размер на 3 404,97 лева , съразмерно с
уважената част от иска.
1
Отхвърлил e предявения от „ Електра Еъруейс “ ООД , ЕИК ********* срещу
„Воядж Ер“ ООД , ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД за
сумата от 80 000 лева , представляваща част от авансово платена сума за неизползвани блок
летателни часове за периода на действие на Споразумение за мокър лизинг № V0122 от
14.06.2022 г. в общ размер на 460 485,16 лева. Осъдил е ищеца да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 4 805,31 лева, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Електра Еъруейс “ ООД , който го обжалва в отхвърлителната част с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на извода на съда, че клаузите на Търговско
приложение Б към договор за мокър лизинг от 14.06.2022 г. не предвиждат основание за
връщане на стойността на предплатени минимални гарантирани блок часове. Сочи, че
съгласно т.1 от Търговско приложение Б броят на планираните, но неизползвани блок
часове ще бъде намален от пропорционално от договорения минимален брой гарантирани
блок часове за съответния месец, в случай,у че въздухоплавателното средство не е налице по
причини, дължащи се на лизингодателя. Излага, че по делото е установено по несъмнен
начин, че за част от лизинговия период процесният самолет не е не е бил изправен и годен за
летен именно поради неосъществен ремонт по вина на лизингодателя. Твърди, че съдът
неправилно е тълкувал и клаузата на чл. 6 от Търговско приложение Б към договора, като не
е взел предвид, че същата следва да бъде тълкувана в духа и съобразно смисъла на всички
останали договорни клаузи, както и че е същата е последна по ред, поради което обхваща
единствено случаите , в които действителните блок часове са по - малко от минимално
гарантираните по договора, но това не се дължи на вина на лизингодателя, а на обективни
причини. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че редуциране на плащането
може да бъде осъществи единствено при наличие на две алтернативни условия - технически
причини или други регулаторни причини, дължащи се на лизингодателя, съобразно т.1 абзац
1 от Търговско приложение В към договора, като е игнорирал обстоятелството, че
самолетът е бил ремонтиран, поради което не е бил годен за летен през установен период от
месец август и месец септември 2022 г. както и че по делото са установени по несъмнен
начин както броят на действително осъществените от лизингополучателя блок часовете,
така и размера на реално заплатените от ищеца авансови лизингови вноски, които не са
оспорени от ответника. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че наличието
на технически причини, които обосновават невъзможност за ползване на самолета не е
основание за намаляване на блокчасовете, тъй като съобразно клаузата на чл. 3 от договора
за мокър лизинг, задължение на лизингодателя е да поддържа самолета в летателна годност
, като неналичието на самолета поради технически причини, дължащи се на лизингодателя е
основание за редуциране на блокчасовете. Сочи, че съдът е формирал незаконосъобразен
извод, че обстоятелството коя от страните по договора носи риска от настъпилата негодност
за експлоатация на самолета е извън предмета на спора, тъй като същият е релевантен за
определяне на размера на дължимите лизингови вноски. Поддържа , че ответникът не
2
е оспорил обстоятелството, че общият размер на предплатените по договора лизингови
вноски възлиза на 2 537 619,10 лева, за които ответникът е издал проформа фактури и
фактури, а общият размер на действително дължимите вноски, след двустранно
изравняване на боря на реално реализираните блокчасове и реално заплатени разходи за
екипаж възлиза на 2 077 133,94 лева, за което ответникът също е издал фактури, които не са
оспорени в процеса. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
предявения иск.
Недоволен от решението в осъдителната част е останал ответникът в
първоинстанционното производство „Воядж Ер“ ООД Варна , който го обжалва в същата
част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е тълкувал правилно волята на страните по договора, като не е
провел разграничение между линейна и базова поддържа на самолета. Твърди, че съобразно
договорните клаузи линейната поддържа на самолета следва да се осъществяване не от
ответника, а от трето лице, което е свързано с ищеца. Сочи, че от събраните по делото
гласни доказателства се установява с категоричност, че причините, довели до летателна
негодност на самолета обосновават извода, че проведеният ремонт е по естеството си такъв
по линейна поддръжка, която следва да бъде осъществена от трето лице – „Електра Транс
Груп“ ООД, а не от ответника. Сочи, че съдът изобщо не е обсъдил естеството на каузата за
линейна поддържа на самолета. Навежда доводи за необоснованост на извода, че с
поведението си ответникът е станал причина за направените от ищеца допълнителни
разходи за доставка на дефектиралата двигателна помпа, тъй като от доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин, че ответникът е имал готовност да достави
необходимата помпа още на 12.08. 2022 – на следващия ден , след като е бил уведомен, при
липса на договорна клауза да срок или незабавно осъществяване на доставката, и в
съответствие с добрата търговска практика, поради което не следва да заплаща разходи,
направени самоволно от ищеца . Сочи, че по делото не установено, че ищецът не е можел да
достави помпата от по-близко място с по-ниски разходи за транспорт. Моли съда да отмени
решението в обжалваната осъдителна част и да отхвърли предявените искове.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от „Електра Еъруейс“ ООД, София, ЕИК ********* срещу „Воядж Ер“ ООД Варна,
ЕИК ********* за заплащане на сумата 80 000 лева,
представляваща част от авансово платена сума за неизползвани блок летателни часове за
периода на действие на Споразумение за мокър лизинг № V0122 от 14.06.2022 г. в общ
размер на 460 485,16 лева, на сумата 15 000 лева, представляваща част от стойността на
осигурени резервни части и консумативи, необходими за възстановяване летателната годност
на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686 по фактури №
3
**********/19.07.2022 г., № **********/31.08.2022 г. и № **********/30.09.2022 г., в общ
размер на 74 668,32 лева и на сумата 2 500 евро, представляваща от разноски в общ размер
на 42 406,66 евро, за транспортиране на 12.08.2022 г. на резервна част, необходима за
възстановяване летателната годност на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и
сериен номер 24686, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 19.10.2023
г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски. Предявените искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 55 ал.1 предложение второ от ЗЗД и
чл. 79 ал.1 вр. чл. 86 от ЗЗД.
Между страните по делото не се спори, че на 14.06.2022 г. същите са сключили
договор за мокър лизинг № V012q по силата на който ответникът лизингодател е
предоставил на ищеца - лизингополучател самолет Боинг 737-400 рег. № LZ – PRS 24686 за
ползване на лизинг, при условия, подробно регламентирани в договора , Търговско
приложение А и Търговско приложение В към същия. Съгласно клаузата на т.1 от Търговско
приложение Б, за лизинговия период лизингополучателя се е задължил да заплаща на
лизингодателя лизингов наем, както следва: за месец юни 2022 г. – 1950 евро на блокчас, за
месец юли 2022 г. – 2045 евро на блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и 1940 евро,
в случай, че блокчасовете са над 250, месец август 2022 - 2045 евро на блокчас в случай, че
блокчасовете са под 250 , и 1940 евро, в случай, че блокчасовете са над 250, и месец
септември 2022 г. 1950 евро на блокчас. Съгласно клаузата на чл. 2 от същото Приложение,
лизингополучателят се задължил за заплаща разходите на всеки член от екипажа, осигурен
от лизингодателя в размер на 85 евро на час, както и разходите за позициониране и
репозициониране на самолета на Летище Врана. Съгласно клаузата на чл. 4 от Търговско
Приложение В, минимално гарантираните блок часове на месец за периода от 15 – 30 юни
2022 г. възлиза на 100 часа, за месец юли 2022 г. – 200 часа, за месец август 2022 г. - 200
часа и за месец септември 2022 г. – 150 часа. В чл. 1 на Търговско споразумение В към
договора страните са уговори заплащане на лизингтов наме, определена на блокчас, както
следва: за месец юн2022 г. – 1950 евро на блокчас, за месец юли 2022 г. - 2045 евро на
блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и 1940 евро, в случай, че блокчасовете са над
250, за месец август 2022 г. - 2045 евро на блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и
1940 евро, в случай, че блокчасовете са над 250 и за месец септември 2022 г. – 1950 евро на
блокчас. Съгласно клаузата на чл. 5 от Търговско Приложение В, лизингополучателят се е
задължил да заплати гаранционен депозит в размер на цената на 150 блокчаса, като всички
наемни плащания се извършват авансово, на седмична база, пет работни дни преди началото
на операциите, и след това регулярно – 5 работни дни преди началото на всеки седмичен
период, като изравняването на действителните блокчасове се извършва в края на всеки
работен месец, като доплащане се осъществява в период от три дни след издаване на
фактурата .
Между страните по делото не се спори, че въздухоплавателното средства е било
предадено на лизингополучателя на 10.07.2022 г., както и че в изпълнение на задълженията
си по договора, същият е заплатил авансово сума в размер на 2 537 619,10 лева. Не се спори,
4
че действително реализираните по договора блокчасове през месец юли 2022 г. са 169,82,
през месец август минимално определения брой от 250 блок часа е надхвърлен, като са
реализирани 298 блокчаса, а през месец септември 2022 г. са осъществени 44,2 блокчаса.
Между страните по делото е безспорно и обстоятелството, че за определен дни през месец
юли самолетът не е бил в летателна годност , поради смяна на смяна на основни колела,
гуми на основни колела, смяна на спирачки ремонт на клапан за регулиране на налагането,
както , че периода от 11-12 август самолетът не е бил в летателна годност, поради смяна
на помпа на двигател.
С оглед на горната фактическа установеност основните спорно обстоятелства в
процеса са налице ли са надплатени авансово лизингови вноски по процесния договор и
полежат ли същите на връщане, с оглед доводите на лизингодателя, че разпоредбата на чл. 6
от Търговско Приложение В към договора за лизинг изключва подобна възможност, както и
предвид доводите на лизингополучателя, че надплащането се дължи на неосъществени
минимално договорени блокчасове по вина на лизингодателя, който не е изпълнил
своевременно задължението си да поддържа самолета в техническа и летателна годност.
Спорно е и обстоятелството дължи ли ответникът заплащане на стойността на вложените
при осъществяване на ремонтите на самолета резервни части, както и стойността на тяхната
доставка с оглед възражението му, че извършените ремонти имат характера на линейна
поддръжка по смисъла на договора, която следва да бъде осъществявана от трето лице .
Съгласно клаузата на чл. 1 ал. 2 от Търговски приложение В към договора, в случай,
че самолетът не е наличен поради технически причини /включително и не само в случай, че
самолетът не е в летателно състояние / или други регулаторни причини, дължащи се на
лизингодателя, борят на планираните, но неизпълнени блокчасове ще бъзе редуциран
пропорционално от договорените гарантирани минимални блокчасове за съответния месец.
Между страните е безспорно обстоятелството, че за месец юни лизингополучателят
не е реализирал полети, тъй като самолетът му е предаден за ползване на 10.07.2022 г.
/установено и от График 3 - лист 38 от делото/. Съгласно клаузата на чл. 11 б.Б от договора
за лизинг, лизингополучателят е поел задължението да осигури всички необходими
оторизации и разрешения от компетентните органи, включително и одобрение на лизинга от
ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ видно от приложеното на лист 152 от
делото разрешение, същото е издадено на 01.07.2022 г. По делото липсват доказателства,
както за датата на получаване на разрешението от страна на лизигополучателя, така и за
датата на уведомяване на лизингодателя и отправена покана за предаване на самолета,
поради което изводът, че нереализирането на полети за периода от 01 до 10 юли 2022 г. е
резултат от виновното поведение на ответника е невъзможен.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
– фактури, протоколи за ремонт и разменена кореспонденция се установява, че през месец
август 2022 г. са осъществявани следните ремонти на самолета: 07.08.2022 г. смяна на
основно колело поради износена гума, на 16.08.2022 г. – смяна на основно колело поради
износена гума, на 14. 08.2022 г. – смяна на спирачка и на 15.08.2022 г. – смяна на клапан за
5
регулиране на налагане. Извършването на ремонтите се установява както от представените
писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля Д., от които е видно, че
предприетите ремонти имат качеството на т.нар „линейна поддържа“ - т.е същите не са
планови, и задължителни съобразно предписанията на производителя, а инцидентни, които
имат за цел да осигурят нормалното и безопасно функциониране на самолета и
поддържането му в състояние на летателна годност. От представените по делото
доказателства – разменена кореспонденция между страните, фактури, данни за полет и
гласни доказателства, се установява, че на 11.08.2022 г. е констатирана авария в хидравлична
помпа на едни от двигателните на самолета, което е наложило спешен ремонт на същия, тъй
като описаният дефект обосновава летателна негодност на самолета. Видно от
представените по делото полетен график и фактура, хидравличната помпа е доставена на
12.08.2022 г. от гр.Варна с чартърен полет на италианската компания , за който ищецът е
заплатил цена в размер на 42 406,66 евро . С оглед на горното съдът намира, че самолетът се
е намирал в състояние на летателна негодност за период от седем дни през месец август
2022 г., за който не е могъл да изпълнява полети, но за същия месец е налице надвишаване
на минимално гарантираните блокчасове , като от 250 предвидени, лизингополучателят е
реализирал и заплатил 298 блокчаса, поради което липсват суми, подлежащи на връщане.
По делото липсват доказателства и за наличие на технически повреди , обосновали
състояние на летателна негодност на самолета за посочените в исковата молба периода
01.09. до 05.09. / пет дин/ и от 12.09. до 19.09.2022 г. /осем дни/ , но дори и същото да е
налице, по делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, че именно
поведението на лизингодателя- ответник е станало причина за настъпилите технически
повреди и тяхното несвоевременно отстраняване, довело до липса на летателна годност на
самолета. Съгласно клаузата на чл. 3 б.Б от договора между страните, линейната поддържа
на самолета се осъществява от трето лице – „Електра Транс Глобал“ ООД, ЕООД, поради
което несвоевременно извършване на необходимите ремонтни работи не може да бъде
вменено във вина на ответника. По делото не са наведени доводи, че забавянето на
ремонтите дейности се дължи на виновно неизпълнение на задължението на лизингодателя
за своевременна доставка на необходимите резервни части по повод смяна на колела и гуми,
поради износване на гума, на спирачки и клапан за регулиране на налагането, поради което
изводът за забава на ответника при доставянето на необходимите за тези ремонти части е
невъзможен. Относно твърденията за забавяне на ремонта , поради късно доставяне на
хидравлична помпа- видно от доказателствата по делото и непротиворечивите твърдения на
страните, доставката на същата е осъществена от самия ищец на 12.08. 2022 г., което само по
себе си изключва наличието на виновно поведение на ответника, изразяващо се в забавяне
на подмяната на хидравличната помпа поради късното й доставяне. По делото не са
ангажирани доказателства, че именно забавеното доставяне на необходими резервни части
от страна на ответника е обосновало забавяне на ремонтите, осъществени през месец
септември 2022 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не е осъществи реализирането на
6
предпоставките по чл. 1 ал.2 от Търговско приложение В към договора за лизинг , тъй като в
процеса не е установено, че липсата на летателна годност на самолета за посочените в
исковата молба период от месеците август и септември 2022 г. се дължи а виновно
неизпълнение на задълженията на лизингодателя по договора. Видно от свидетелските
показания, повредите по колела и гуми, спирачки и хидравлична помпа се дължат на
обичайната употреба на самолета, в резултат на износване, поради което същите сами по
себе си няма как да бъдат вменени във вина на лизингодателя. По делото не са ангажирани
доказателства, а липсват и навадени твърдения, че лизингодателя е отказал съдействие на
лизингополучателя за доставка на резервни части, необходими за подмяна на дефектиралите
такива, липсват твърдения за конкретната причина, довела до невъзможност за експлоатация
на самолета в периода 01- 05.09.2022 г. Освен, че повредите по самолета и времетраенето на
ремонтите не могат да бъдат вменени във вина на лизингодателя, по делото липсват
доказателства за боря на планираните, но неосъществени блокчасове, през месеците юли и
септември, а осъществените през месец август 298 блокчаса надвишават минимално
гарантираните по договора 250 блокчаса, поради което предвидените в договора
предпоставки за осъществяване на редукцията не са налице. Доколкото клаузата на чл. 1 ал.2
от Търговско Приложение В предоставя като основание за извършване на редуциране на
лизинговите вноски наличието на виновно поведение на лизингодателя, обосновало
летателна негодност на самолета, предявения иск за връщане на сумата от 80 000 евро,
представляваща част от общо претендирана като подлежаща на връщане сума в общ размер
на 460 485,16 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на крайния извод за неоснователност на предявения иск на двете
инстанции , решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
– фактури се установява, че лизингополучателят е доставил за собствена сметка следните
резервни части на самолета - съгласно фактура № **********/19.07.2022 г. същият е
заплатил смяна на спирачки сумата от размер на 28 635,90 лева, от която след прихващане е
останала дължима сума в размер на 7786,75 лева, съгласно фактура №
**********/31.08.2022 г. същият е заплатил гума за основно колело, гума за носово колело,
два боря основни колела и носово колело на стойност 63 752,24 лева както и по фактура №
**********/30.09.2022 г. същият е заплатил сума в размер на 3 129,33 лева.
Съгласно клаузата на чл. 3 б.Е от договора за мокър лизинг, лизингодателят е длъжен
да предостави за своя сметка резервни части, заместители консумативи и всички други
типове материали, необходими за поддръжката на самолета и поддръжката на летателната
годност. И трите представени по делото фактури обективират доставка на резервни части -
колела, гуми и спирачки, без които самолетът не би се намирал в състояние на летателна
годност, поради което претенцията на ищеца за заплащане на тяхната стойност от страна на
ответника се явява основателна. Доводите на въззивника - ответник, дейността по подмяна
на гореописаните части се явява такава по линейна поддръжка на самолета, която следва да
бъде осъществявана от трето лице са ирелевантни за спора. Вярно е, че съгласно клаузата на
7
чл. 3 б. В от договора, линейната поддръжка на самолета , каквато е посочената по-горе
смяна на дефектирали части се осъществява от трето лице – „Електра Транс Груп“ ООД, но
естеството на извършените ремонти за възстановяване на летателната годност на самолета
не се отразява по никакъв начин на задължението на лизингодателя да заплати стойността на
резервните части, консумативите и всички материали, вложени при ремонта, съобразно
уговорката на чл. 3 б.Е от договора. Цитираната договорна клауза не прави разграничение
във вида на поддръжката - подмяна на дефектирали или износени поради обичайна употреба
части, или планова периодична поддръжка по предписание на производителя, като и в
двете хипотези предвижда заплащане на необходимите резервни части от страна на
лизингодателя, тъй като същите ще останат вложени в самолета след прекратяване на
договора за лизинг. С оглед на горното доводите в жалба на въззивника- ответник за липса
на пасивна материално правна легитимация се явяват неоснователни, поради което
претенцията на ищеца за заплащане на стойността на вложените при ремонтите части и
консумативи се явява основателна до размера на сумата 74 66,32 лева, и следва да бъде
уважена до претендираните по частично предявения иск 15 000 лева.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Между страните по делото не се спори, че на 11.08.2022 г. в техническия полетен
дневник на самолета е отбелязано установено ниско налагане в помпа на двигател № 2, което
е наложило оставяне на самолета на земята , и неизпълнение на планирания за същия ден
полет. Безспорно е и обстоятелството, а и от разменената между страните кореспонденция
по имейл се установява, че лизингополучателят е уведомил лизингодателя за проблема , като
последният е изразил готовност за намиране и доставка на нова хидравлична помпа на
следващия ден - 12.08.2022 г., най-рано в 22,00 часа, тъй като е намерил същата от държава
извън ЕС, което налага изпълнение на митнически процедури. / лист 112 и следващите от
делото/. Въпреки това, без съгласуване и одобрение на лизингодателя, лизингополучателя е
предприел самостоятелно търсене на помпата, открил е същата в своя резерв в гр.Варна,
като за транспортирането й до летище Катания е наел италианския превозвач ABjet, който е
доставил помпата в Катания на 12.08.2022г. Видно представената по делото фактура №
**********/12.08.2022 г. ищецът е запратил за полета и летищни такси цена в размер на
42 000 евро.
Видно от представеното на лист 117 от делото потвърждение за полет, хидравличната
помпа, необходима за ремонт на двигател №2 на самолета е доставена в Катания в 07,35
часа – с около 15 часа преди доставката, която лизингополучателят се е задължил за извърши
в 22,00 часа на същия ден. Клаузата на чл. 3 б.Е от договора, задължаваща лизингодателя да
обезпечи за своя сметка всички необходими резервни части , материали и консумативи за
поддържане на изискуемото техническо състояние на самолета не предвижда срокове за
изпълнение на горното задължение, но естеството на правоотношението и предназначението
на частите – за поддържане на летателната годност на самолета за целия период на договора
за лизинг обосновават извода, че горното задължение следва да бъде изпълнено с грижата на
8
добрия търговец в най-краткия възможен срок от узнаване на необходимостта, съобразно
добрата търговска практика. В настоящия случай лизингодателят е предложил срок за
доставката от по - малко от 24 часа, и то в часове , след като е бил уведомен по имейл на
11.08.2022 г. в 18,43 часа/ лист 112 от делото на гърба/. Тъй като в договора липсва
задължение лизингодателят на поддържа набори от определени резервни части на склад ,
съобразно времето, необходимо за намиране на помпата, за нейното закупуване и доставки и
уреждане на митническите формалности, настоящата инстанция намира, че предложеният
срок от 24 часа съответства изцяло на естеството на задължението, на допустимите начини
за неговото изпълнение и на добрата търговска практика. Същият не е прекомерен, и не
надвишава пределите на възприетия от страните в клаузата на чл. 3 б.Е ал.5 от договора
максимално допустим срок възстановяване на техническата годност на самолета от 6
работни дни . Съгласно цитираната клауза, в случай, че въздухоплавателното средство не се
намира в състояние на летателна годност повече от 6 последователни дин,
лизингополучателят има право да развали договора. Тълкуването на горната уговорка
обосновава извод, че страните са възприели за разумен срок за осъществяване на всички
ремонти дейности, който не надвишава 6 последователни дни, като са отчели естеството на
възможните повреди, и способите и технологично изискуемото време за тяхното
отстраняване. С оглед на изложеното предложения от лизингодателя срок от 24 часа за
доставка на помпата съответства изцяло на добрата търговска практика, като същият не е
реализиран поради по-ранно доставяне на помпата от лизингополучателя. По изложените
съображения съдът намира, че по-ранното доставяне на помпата от страна на
лизингополучателя не е резултат от виновно неизпълнение на задълженията на
лизингодателя по договора, а резултат управленска преценка и решение на самия ищец,
поради което последният следва да понесе и всички разходи, свързани с неговото
реализиране. Вън от изложеното, по делото липсват доказателства за боря на планираните,
но нереализирани полети от ищеца за 11 и 12 август 2022 г., както и за заплащане на
заместващи полети, обезщетения и др. , поради което съпоставката на размера на
предотвратените с размера на претърпените вреди е невъзможна.
По изложените съображения настоящата инстанция намира претенцията за заплащане
на сума в размер на 2 500 евро, представляваща част заплатена от ищеца цена в общ размер
на 42 406,66 евро за полет със самолет от гр.Варна до гр.Катания, Италия, за доставка на
помпа на двигател за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2 550 евро, като предявената
претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 3 140,40
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 947,52 лева.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
9
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 5 100
лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.12.2024 г. по т.дело № 1950/23 г. СГС , ТО , VІ – 13 състав ,
в частта, в която „Воядж Ер“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, п.к. 9000, р-н „Приморски“, бул."Генерал Колев" № 60, ет. 2, ап. 5 е осъден да заплати
на „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: София,
п.к. 1712, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов” № 51, ет. 3, офис А2-3 сумата 2 500
евро, представляваща част от разноски в общ размер на 42 406,66 евро, за транспортиране
на 12.08.2022 г. на резервна част, необходима за възстановяване летателната годност на
Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686, ведно със законната
лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.10.2023 г. до окончателно изплащане на
главницата и направените по делото разноски в размер на 3 404,97 лева , съразмерно с
уважената част от иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: София, п.к. 1712, р-н „Младост“, бул. „Александър
Малинов” № 51, ет. 3, офис А2-3 срещу Воядж Ер“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Приморски“, бул."Генерал Колев" № 60, ет. 2,
ап. 5 за заплащане на сумата 2 500 евро, представляваща част от разноски в общ размер на
42 406,66 евро, за транспортиране на 12.08.2022 г. на резервна част, необходима за
възстановяване летателната годност на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и
сериен номер 24686, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от
19.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВРЪЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Воядж Ер“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Електра Еъруейс“ ООД,
ЕИК ********* направените за водене на първоинстанционното производство разноски в
размер на 3 140,40 лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
947,52 лева.
ОСЪЖДА „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Воядж Ер“ ООД,
ЕИК ********* направените за водене на първоинстанционното производство разноски в
размер на 5 100 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11